Гърбат кит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

GURBAT KIT

Гърбат кит
Humpback Whale underwater shot.jpg
Humpback whale size.svg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Cetacea Китоподобни
подразред: Mysticeti Беззъби китове
семейство: Balaenopteridae Ивичести китове
род: Megaptera Гърбати китове
вид: M. novaeangliae Гърбат кит
Научно наименование
Уикивидове Megaptera
Gray, 1846
Уикивидове Megaptera novaeangliae
Borowski, 1781
Синоними
  • Balaena gibbosa Erxleben, 1777
  • B. boops Fabricius, 1780
  • B. nodosa Bonnaterre, 1789
  • B. longimana Rudolphi, 1832
  • Megaptera longimana Gray, 1846
  • Kyphobalaena longimana Van Beneden, 1861
  • Megaptera versabilis Cope, 1869
Разпространение
Cypron-Range Megaptera novaeangliae.svg

Гърбатият кит (Megaptera novaeangliae) е вид от семейството на ивичестите китове, подразред беззъби китове (Mysticeti). Един от най-големите видове кит. Възрастните варират в дължина от 12-16 m и тежат приблизително 48 тона. Гърбатият кит има отличителна форма на тялото, с необичайно големи гръдни перки и безформена глава. Той е акробатично животно, често подаващо се над водата. Мъжете изпълняват сложна песен, която трае от 10 до 20 минути и се повтаря в продължение на часове. Целта на песента все още не е ясна, въпреки че изглежда да има роля в чифтосването.

Установени в океаните и моретата по целия свят, гърбатите китове обикновено мигрират до 25 000 km всяка година. Гърбатите китове се хранят само през лятото, в полярните води, а през зимата мигрират към тропичните или субтропичните води, за да се чифтосват и раждат. През зимата, гърбатите китове се „изхранват“ и живеят за сметка на мастните си резерви. Храната им се състои предимно от крил и малки рибки. Гърбатите китове имат разнообразен репертоар от начини на хранене, включително балонна техника на хранене.

Подобно на другите големи китове и гърбатият е бил обект за китоловната индустрия. Поради свръхулов, популацията му пада с около 90% преди да бъде въведен китоловен мораториум през 1966 г. Оттогава видът частично се е възстановил, обаче, заплитането в риболовни съоръжения, сблъсъците с кораби и шумовото замърсяване, остават значими опасности пред вида. Има най-малко 80 000 гърбатите китове в световен мащаб. В миналото избивани до ръба на изчезването, гърбатите китове днес са търсени обекти за любителско наблюдаване на китове, особено около Австралия, Нова Зеландия, Южна Америка, Канада и Съединените щати.

Описание[редактиране | edit source]

Гърбатият кит може лесно да бъдат идентифициран по набитото си тяло с отчетлива гърбица и черно оцветен гръб. Главата и долната челюст са покрити с подутини, наречени туберкули, които всъщност са космени фоликули и са характерни за вида. Опашка, която се вдига над повърхността при гмуркане, е назъбена по края с издължени ръбове.[2] Опашката на всеки индивид има уникални характеристики, въз основа на които гърбатите китове се разпознават. Съществуват четири отделни световни популации, всяка обект на изучаване: северна Тихоокеанска, атлантическа и южна, които имат различни популации, които извършват миграциона обиколка всяка година. Четвъртата популация обитава Индийския океан. Представителите и не извършват миграции, тъй като са възпрепятствани от северния бряг на този океан.

Дълга черно-бяла опашка перка, която може да достига до 1/3 от дължината на тялото, както и гръдните перки имат уникални характеристики, което прави индивидуални китове лесни за идентифициране.[3][4] Няколко хипотези се опитват да обяснят размера на гръдните перки на гърбатите китове, които са пропорционално най-дългите перки при всички китоподобни. Двете най-издържани отдават големите им размери на по-висока маневреност, предоставена от дългите перки и необходимостта от увеличената площ за контрол на температурата, когато мигрират между топъл и студен климат. Гърбавите китове също имат retia mirabilia, топлообменна система, която работи по подобен начин при гърбати китове, акули и някои други риби.

Гърбатите китове имат от 270 до 400 тъмно оцветени балени от всяка страна на устата си.[5] Размерите им варират от едва 46 cm в предната част до около 0,91 m назад, зад челюстната става. Коремните ивици се проточват от долната челюст до пъпа, което е половината от долната страна на кита. Тези вдлъбнатини са по-малобройни (обикновено 14-22), отколкото при другите ивичести китове, но са доста по-широки.[5]

Набитата гръбна перка е видима малко след носовите отвори, когато кита е на повърхността, но се скрива при показването на опашния плавник. Гърбатите китове имат 3 метрови носови отвори със сърцевидна форма, през които дишат и понякога изхвърлят вода подобно на гейзери. Възрастен кит може да издуха вода на 3.0-6.1 m височина. Тъй като гърбатите китове дишат волево, вероятно се налага да спи само едната половина от мозъците им, докато другата е активна.[6]

Новородени китчета са с приблизителна дължината като главата на майка си. При раждането, малките имат дължина от около 6,1 m и тежат 1,8 тона. Майката, за сравнение, е дълга около 15 m. Те кърмят за около шест месеца, след което за около още шест месеца малките са на кърма и „твърда“ храна. Млякото на гърбатия кит има 50% мазнини и е розово на цвят.

При женските полова зрялост настъпва на възраст от пет години, а достигат пълния размер на възрастен малко по-късно. Мъжките достигат полова зрялост на около седем години. Продължителността на живот при гърбатите китове варира от 45-100 години.[7] Напълно отрасналите мъжки са големи средно 13-14 метра. Женските са малко по-големи 15-16 m, най-големият установен индивид е 19 метра, а гръдните перки са с размер 6 метра.[8] Телесна маса обикновено е в диапазона от 25-30 тона, а при най-големите екземпляри теглото достига над 40 тона.[9] Женските имат полусферичен лоб с дължина около 15 cm в диаметър в гениталната област. Това визуално отличава самците и самките.[5] Пениса на мъжките обикновено остава скрит в гениталната цепка.

Таксономия[редактиране | edit source]



B. bonaerensis (Южен малък ивичест кит)



B. acutorostra (Малък ивичест кит)






B. physalus (Финвал)




B. edeni (Ивичест кит на Еден)




B. borealis (Сейвал)



B. brydei (Ивичест кит на Брюде)







B. musculus (Син кит)



Megaptera novaeangliae (Гърбат кит)



Eschrichtius robustus (Сив кит)




Филогенетично дърво на ивичестите китове.

Гърбатите китове принадлежат към семейството на ивичестите китове (Balaenopteridae). Това семейство включва също и синия кит, финвала, ивичестия кит на Брюде, сейвала, малкия ивичест кит и други. Смята се, че е ивичестите китове са се отделили от другите семейства на беззъбите китове (подразред Mysticeti) в средата миоцен.[10] Въпреки това, не е известно, кога членовете на семейството се отделят един от друг.

Въпреки, че е ясно свързан с гигантските китове от род Balaenoptera, гърбатият кит е единственият член на своя род, откакто е класифициран от Грей през 1846. Скорошни ДНК анализи обаче, показват, че гърбатият кит е по-тясно свързан с някои ивичести китове, особено финвала (Balaenoptera physalus), а вероятно и сивия кит (Eschrichtius робустус), отколкото с други представители на семейството като малкия ивичест кит.[11][12] Ако нататъшни изследвания потвърдят тези взаимовръзки, ще бъде необходимо да се прекласифицира цялото семейство на ивичестите китове.

За първи път е идентифициран като гърбат кит (Baleine de la Nouvelle Angleterre) от Матюрен Жак Брисон в Regnum Animale през 1756 г. През 1781 г. Георг Хайнрих Боровски описва вида, променяйки името дадено от Брисон с неговия латински еквивалент Balaena novaeangliae. През 1804 г. Бернар Жермен дьо Ласепед изключва гърбатия кит от семейството Balaenidae и го преименува на Balaenoptera jubartes. През 1846 г. Джон Едуард Грей създава рода Megaptera и класифицира гърбатия като Megaptera longipinna, но през 1932 г., Ремингтън Килог връща името на Боровски novaeangliae.[13]

Общото название е получено заради извиването на гърба при гмуркане. Родово име Megaptera от гръцкото mega-/μεγα- „гигант“ и ptera / πτερα „крило“,[14] се отнася до големи предни плавници. Видовото определение означава новоанглийски (от Нова Англия) и вероятно е дадено от Брисон, заради редовните наблюдения на гърбати китове край бреговете на Нова Англия.[13]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Reilly, S.B., Bannister, J.L., Best, P.B., Brown, M., Brownell Jr., R.L., Butterworth, D.S., Clapham, P.J., Cooke, J., Donovan, G.P., Urbán, J. & Zerbini, A.N.. Megaptera novaeangliae. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 7 October 2008.
  2. ((en))  Recovery Plan for the Humpback Whale (Megapten Novaeangliae). National Oceanic and Atmospheric Administration, 1991. Посетен на 2011-06-30.
  3. Katona S.K. and Whitehead, H.P.. Identifying humpback whales using their mural markings. // Polar Record (20). 1981. с. 439–444.
  4. ((en)) Kaufman G., Smultea M.A. and Forestell P.. Use of lateral body pigmentation patterns for photo ID of east Australian (Area V) humpback whales. // Cetus 7 (1). 1987. с. 5–13.
  5. а б в ((en)) Chapham, Phillip J.; Mead, James G.. Megaptera novaeangliae. // Mammalian Species 604. 1999. с. 1–9.
  6. ((en)) O. I. Lyamin, L. M. Mukhametov, J. M. Siegel, P. R. Manger, and O. V. Shpak. Resting behavior in a rehabilitating gray whale calf. // Aquatic Mammals 27.3. 2001. с. 256–266.
  7. ((en)) Dawes, John и др. Exploring the World of Aquatic Life. Infobase Publishing, 2008. ISBN 978-1-60413-255-7. Посетен на 2011-01-08.
  8. *((en)) Clapham, Phil. Humpback Whale. // Encyclopedia of Marine Mammals. San Diego, Academic Press, 2002. ISBN 0-12-551340-2.
  9. Burnie D and Wilson DE (Eds.), Animal: The Definitive Visual Guide to the World's Wildlife. DK Adult (2005), ISBN 0789477645
  10. Gingerich P. Whale Evolution. // McGraw-Hill Yearbook of Science & Technology. The McGraw Hill Companies, 2004.
  11. Arnason, U., Gullberg A. & Widegren, B.. Cetacean mitochondrial DNA control region: sequences of all extant baleen whales and two sperm whale species. // Molecular Biology and lution 10 (5). September 1, 1993. с. 960–970.
  12. Sasaki, T. et al.. Mitochondrial Phylogenetics and Evolution of Mysticete Whales. // Systematic Biology 54 (1). March 4, 2011. DOI:10.1080/10635150590905939. с. 77–90.
  13. а б Martin S. The Whales' Journey. Allen & Unwin Pty., Limited, 2011. ISBN 1-86508-232-5. с. 251.
  14. Liddell & Scott. Greek-English Lexicon, Abridged Edition. Oxford University Press, Oxford, UK, 2011. ISBN 0-19-910207-4.