Гърбат кит
| Гърбат кит | ||||||||||||||||||||||||||
 |
||||||||||||||||||||||||||
 |
||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Незастрашен[1] |
||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||
 Megaptera novaeangliaeBorowski, 1781 |
||||||||||||||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||
 |
||||||||||||||||||||||||||
Гърбатият кит (Megaptera novaeangliae) е вид от семейството на ивичестите китове, подразред беззъби китове (Mysticeti). Един от най-големите видове кит. Възрастните варират в дължина от 12-16 метра и тежат приблизително 36 000 килограма. Гърбатият кит има отличителна форма на тялото, с необичайно големи гръдни перки и безформена глава. Той е акробатично животно, често подаващо се над водата. Мъжете изпълняват сложна песен, която трае от 10 до 20 минути и се повтаря в продължение на часове. Целта на песента все още не е ясна, въпреки че изглежда да има роля в чифтосването.
Установени в океаните и моретата по целия свят, гърбатите китове обикновено мигрират до 25 000 km всяка година. Гърбатите китове се хранят само през лятото, в полярните води, а през зимата мигрират към тропичните или субтропичните води, за да се чифтосват и раждат. През зимата, гърбатите китове се „изхранват“ и живеят за сметка на мастните си резерви. Храната им се състои предимно от крил и малки рибки. Гърбатите китове имат разнообразен репертоар от начини на хранене, включително балонна техника на хранене.
Подобно на другите големи китове и гърбатият е бил обект за китоловната индустрия. Поради свръхулов, популацията му пада с около 90% преди да бъде въведен китоловен мораториум през 1966 година. Оттогава видът частично се е възстановил, обаче, заплитането в риболовни съоръжения, сблъсъците с кораби и шумовото замърсяване, остават значими опасности пред вида. Има най-малко 80 000 гърбатите китове в световен мащаб. В миналото избивани до ръба на изчезването, гърбатите китове днес са търсени обекти за любителско наблюдаване на китове, особено около Австралия, Нова Зеландия, Южна Америка, Канада и Съединените щати.
Описание [редактиране]
Гърбатият кит може лесно да бъдат идентифициран по набитото си тяло с отчетлива гърбица и черно оцветен гръб. Главата и долната челюст са покрити с подутини, наречени туберкули, които всъщност са космени фоликули и са характерни за вида. Опашка, която се вдига над повърхността при гмуркане, е назъбена по края с издължени ръбове.[2] Опашката на всеки индивид има уникални характеристики, въз основа на които гърбатите китове се разпознават. Съществуват четири отделни световни популации, всяка обект на изучаване: северна Тихоокеанска, атлантическа и южна, които имат различни популации, които извършват миграциона обиколка всяка година. Четвъртата популация обитава Индийския океан. Представителите и не извършват миграции, тъй като са възпрепятствани от северния бряг на този океан.
Дълга черно-бяла опашка перка, която може да достига до 1/3 от дължината на тялото, както и гръдните перки имат уникални характеристики, което прави индивидуални китове лесни за идентифициране.[3][4] Няколко хипотези се опитват да обяснят размера на гръдните перки на гърбатите китове, които са пропорционално най-дългите перки при всички китоподобни. Двете най-издържани отдават големите им размери на по-висока маневреност, предоставена от дългите перки и необходимостта от увеличената площ за контрол на температурата, когато мигрират между топъл и студен климат. Гърбавите китове също имат retia mirabilia, топлообменна система, която работи по подобен начин при гърбати китове, акули и някои други риби.
Гърбатите китове имат от 270 до 400 тъмно оцветени балени от всяка страна на устата си.[5] Размерите им варират от едва 46 cm в предната част до около 0,91 m назад, зад челюстната става. Коремните ивици се проточват от долната челюст до пъпа, което е половината от долната страна на кита. Тези вдлъбнатини са по-малобройни (обикновено 14-22), отколкото при другите ивичести китове, но са доста по-широки.[5]
Набитата гръбна перка е видима малко след носовите отвори, когато кита е на повърхността, но се скрива при показването на опашния плавник. Гърбатите китове имат 3 метрови носови отвори със сърцевидна форма, през които дишат и понякога изхвърлят вода подобно на гейзери. Възрастен кит може да издуха вода на 3.0-6.1 m височина. Тъй като гърбатите китове дишат волево, вероятно се налага да спи само едната половина от мозъците им, докато другата е активна.[6]
Новородени китчета са с приблизителна дължината като главата на майка си. При раждането, малките имат дължина от около 6.1 m и тежат 1,8 тона. Майката, за сравнение, е дълга около 15 метра. Те кърмят за около шест месеца, след което за около още шест месеца малките са на кърма и „твърда“ храна. Млякото на гърбатия кит има 50% мазнини и е розово на цвят.
При женските полова зрялост настъпва на възраст от пет години, а достигат пълния размер на възрастен малко по-късно. Мъжките достигат полова зрялост на около седем години. Продължителността на живот при гърбатите китове варира от 45-100 години.[7] Напълно отрасналите мъжки са големи средно 13-14 метра. Женските са малко по-големи 15-16 m, най-големият установен индивид е 19 метра, а гръдните перки са с размер 6 метра.[8] Телесна маса обикновено е в диапазона от 25-30 тона, а при най-големите екземпляри теглото достига над 40 тона.[9] Женските имат полусферичен лоб с дължина около 15 см в диаметър в гениталната област. Това визуално отличава самците и самките.[5] Пениса на мъжките обикновено остава скрит в гениталната цепка.
Таксономия [редактиране]
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||
Гърбатите китове принадлежат към семейството на ивичестите китове (Balaenopteridae). Това семейство включва също и синия кит, финвала, ивичестия кит на Брюде, сейвала, малкия ивичест кит и други. Смята се, че е ивичестите китове са се отделили от другите семейства на беззъбите китове (подразред Mysticeti) в средата миоцен.[10] Въпреки това, не е известно, кога членовете на семейството се отделят един от друг.
Въпреки, че е ясно свързан с гигантските китове от род Balaenoptera, гърбатият кит е единственият член на своя род, откакто е класифициран от Грей през 1846. Скорошни ДНК анализи обаче, показват, че гърбатият кит е по-тясно свързан с някои ивичести китове, особено финвала (Balaenoptera physalus), а вероятно и сивия кит (Eschrichtius робустус), отколкото с други представители на семейството като малкия ивичест кит.[11][12] Ако нататъшни изследвания потвърдят тези взаимовръзки, ще бъде необходимо да се прекласифицира цялото семейство на ивичестите китове.
За първи път е идентифициран като гърбат кит (Baleine de la Nouvelle Angleterre) от Матюрен Жак Брисон в Regnum Animale през 1756 г. През 1781 г. Георг Хайнрих Боровски описва вида, променяйки името дадено от Брисон с неговия латински еквивалент Balaena novaeangliae. През 1804 г. Бернар Жермен дьо Ласепед изключва гърбатия кит от семейството Balaenidae и го преименува на Balaenoptera jubartes. През 1846 г. Джон Едуард Грей създава рода Megaptera и класифицира гърбатия като Megaptera longipinna, но през 1932 г., Ремингтън Килог връща името на Боровски novaeangliae.[13]
Общото название е получено заради извиването на гърба при гмуркане. Родово име Megaptera от гръцкото mega-/μεγα- „гигант“ и ptera / πτερα „крило“,[14] се отнася до големи предни плавници. Видовото определение означава новоанглийски (от Нова Англия) и вероятно е дадено от Брисон, заради редовните наблюдения на гърбати китове край бреговете на Нова Англия.[13]
Източници [редактиране]
- ↑ ((en)) Reilly, S.B., Bannister, J.L., Best, P.B., Brown, M., Brownell Jr., R.L., Butterworth, D.S., Clapham, P.J., Cooke, J., Donovan, G.P., Urbán, J. & Zerbini, A.N.. Megaptera novaeangliae. // 2008 IUCN Red List of Threatened Species. IUCN, 2008. Посетен на 7 October 2008.
- ↑ ((en)) Recovery Plan for the Humpback Whale (Megapten Novaeangliae). National Oceanic and Atmospheric Administration, 1991. Посетен на 2011-06-30.
- ↑ Katona S.K. and Whitehead, H.P.. Identifying humpback whales using their mural markings. // Polar Record (20). 1981. с. 439–444.
- ↑ ((en)) Kaufman G., Smultea M.A. and Forestell P.. Use of lateral body pigmentation patterns for photo ID of east Australian (Area V) humpback whales. // Cetus 7 (1). 1987. с. 5–13.
- ↑ а б в ((en)) Chapham, Phillip J.; Mead, James G.. Megaptera novaeangliae. // Mammalian Species 604. 1999. с. 1–9.
- ↑ ((en)) O. I. Lyamin, L. M. Mukhametov, J. M. Siegel, P. R. Manger, and O. V. Shpak. Resting behavior in a rehabilitating gray whale calf. // Aquatic Mammals 27.3. 2001. с. 256–266.
- ↑ ((en)) Dawes, John и др. Exploring the World of Aquatic Life. Infobase Publishing, 2008. ISBN 978-1-60413-255-7. Посетен на 2011-01-08.
- ↑ *((en)) Clapham, Phil. Humpback Whale. // Encyclopedia of Marine Mammals. San Diego, Academic Press, 2002. ISBN 0-12-551340-2.
- ↑ Burnie D and Wilson DE (Eds.), Animal: The Definitive Visual Guide to the World's Wildlife. DK Adult (2005), ISBN 0789477645
- ↑ Gingerich P. Whale Evolution. // McGraw-Hill Yearbook of Science & Technology. The McGraw Hill Companies, 2004.
- ↑ Arnason, U., Gullberg A. & Widegren, B.. Cetacean mitochondrial DNA control region: sequences of all extant baleen whales and two sperm whale species. // Molecular Biology and lution 10 (5). September 1, 1993. с. 960–970.
- ↑ Sasaki, T. et al.. Mitochondrial Phylogenetics and Evolution of Mysticete Whales. // Systematic Biology 54 (1). March 4, 2011. DOI:10.1080/10635150590905939. с. 77–90.
- ↑ а б Martin S. The Whales' Journey. Allen & Unwin Pty., Limited, 2011. ISBN 1-86508-232-5. с. 251.
- ↑ Liddell & Scott. Greek-English Lexicon, Abridged Edition. Oxford University Press, Oxford, UK, 2011. ISBN 0-19-910207-4.
