Кашалот

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кашалот
Sperm whale 12.jpg
Кашалот (Physeter catodon)
Sperm whale size.svg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 VU bg.svg
Уязвим[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Cetacea Китоподобни
семейство: Physeteridae Кашалотови
род: Physeter Кашалоти
вид: macrocephalus Кашалот
Научно наименование
Уикивидове Physeter catodon
Linnaeus, 1758
Разпространение
Cypron-Range Physeter macrocephalus.svg

Кашалотът (Physeter catodon) е хищен морски бозайник от подразред зъбати китове. Теглото на мъжкия стига до 50-60 тона, дължината му — до 20 метра. Способен е да се гмурне на 3000 m дълбочина и да задържи дъха си 1 час и 30 мин. Едрата глава заема около 1/3 от тялото на този кит. В главата на по-големите кашалоти се съдържа над 5 тона от желеподобно, восъчно вещество спермацет, изключително ценено в козметичната индустрия. Какво е предназначението му в организма на кашалота не е точно установено — предполага се, че участва в ехолокационната му система и при гмуркане на по-големи дълбочини (втвърдяване и повторно втечняване след издигане). Някога от спермацет са се изготвяли свещи и затова кашалотът е бил безогледно избиван през целия 18 век и първата половина на 20-ти, до откриването на по-евтини материали в свещоливната промишленост. Днес ловът му е регулиран законово, но той продължава да бъде източник на ценна суровина като мас, кожа, кости и спермацет, поради което опасността от намаляване на популацията му не е отшумяла.

На долната си челюст кашалотът, който се храни с главоноги и риба, има 57 конични зъба. Отделният зъб може да достигне до 25 cm височина и около 9 см в диаметър. Горната челюст на кашалота е лишена от зъби. Носният му отвор е в лявата страна на главата, затова фонтанът е силно наклонен наляво и напред.

Кашалотът е по-дребен от синия кит. Женските са по-дребни. Максималната им дължина е около 15 m. Тялото на кашалота е повече или по-малко еднообразно оцветено — от сивокафяво до черно, като коремната страна е по-светла. Понякога се срещат и бели кашалоти — албиноси. Те имат сивкавобяла гръбна и млечнобяла коремна страна.

Друго[редактиране | edit source]

Арт произведение на Дирк Клаасен - Схейфенинген, Холандия

На 10 юли 2008, на брега на Схейфенинген (Холандия), се състои арт акция, чиято цел е да популяризира колекцията от експонати в местния музей и да насърчи хората към опазване на вида. Инициативата е организирана от белгийския творец Дирк Клаасен (познат още като Зефир), който представя гигантска 18-метрова скулптура, имитираща истински кашалот, изработена от дърво, алуминий и полиестер.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Taylor, B.L., Baird, R., Barlow, J., Dawson, S.M., Ford, J., Mead, J.G., Notarbartolo di Sciara, G., Wade, P. & Pitman, R.L.. Physeter macrocephalus. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 7 October 2008.