Крил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Крил
Meganyctiphanes norvegica2.jpg
Северният крил (Meganyctiphanes norvegica)
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Arthropoda Членестоноги
подтип: Crustacea Ракообразни
клас: Malacostraca Висши ракообразни
надразред: Eucarida
разред: Euphausiacea Крил
Научно наименование
Уикивидове Euphausiacea
Dana, 1852
Таксон и видове

Крил (Euphausiacea) е норвежка дума и в по-широк смисъл означава „храна за китове“.

Крил е скаридоподобен, ракообразен зоопланктон от разреда Euphausiacea.

Най-добре познатият вид е антарктическият крил (Euphausia superba). Крилът образува големи ята. Неговата биомаса се определя на 100-800 млн. тона.

Антарктически крил[редактиране | edit source]

Антарктическия крил (Euphausia superba Dana) е от изключителна важност за екосистемата на Антарктида и е основната прехрана на китовете, калмарите, албатросите и тюлените.

Крилът е широко разпространен в Южния Океан [1], и ключов вид в Антарктическата хранителна верига. Изследванията на експедициите на кораба ДИСКАВЪРИ в ранните години на 20-я век, както и изследвания по-късно с мрежи и ехозвук, индикират че крилът типично живее в първите 150 m от повърхността.

През лято 2006/07, дълбоководният робот Айсис засне за първи път значително количество Антарктически крил в абисалните дълбини на Южния Океан (3000-3500 m), включително и женски бременни индивиди.

Крил е сборно название за дребни ракообразни. Тези безгръбначни са типични за студените води край Антрактида, но се срещат не само там. Дребните планктонови ракообразни достигат дължина от 7 до 96 mm. По своята обща биомаса цялото количество крил в северните полярни води не може да се сравни с колосаното му изобилие около Антарктида. Рибите, океанските птици, тюлените и китовете се изхранват главно с него. С наближаването на лятото, когато започва бурното развитие на планктона, всички мустакати китове от Южното полукълбо мигриран към антрактическите води. Само за един сезон китовете изяждат 38 милиона тона крил. Водна площ от една квадратна миля (2,59 km²) може да изхрани 50 кита.

Източници[редактиране | edit source]

Clarke, A. & Tyler, P. A. Curr. Biol. (2008) doi: 10.1016/j.cub.2008.01.059 [2]

  • Ресурси: Крил. В: Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 82. ISBN 978-619-90008-1-6