Таралежови
| Таралежови | ||||||||||||||||
 Западноевропейски таралеж (Erinaceus europaeus) |
||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
||||||||||||||||
| Подсемейства и родове | ||||||||||||||||
|
||||||||||||||||
Таралежови (Erinaceidae) е семейство дребни бозайници от разред Насекомоядни (Insectivora). В някои по-нови класификации то се обособява в самостоятелен разред Erinaceomorpha. Семейството включва бодливите таралежи (подсемейство Erinaceinae) от Евразия и Африка и гимнурите (подсемейство Galericinae) от Югоизточна Азия, които нямат бодли.
С дългите си муцуни и къси опашки таралежовите наподобяват земеровките, но са много по-едри от тях, като дължината на тялото им е от 10 cm (Neotetracus sinensis) до 44 cm (Echinosorex gymnurus), а масата им достига до 1,3 kg.[1] С изключение на един вид, таралежовите имат по пет пръста на всяко стъпало, понякога със здрави нокти, използване за копаене. При бодливите таралежи козината на гърба е модифицирана в остри бодли. Всички видове имат анални мирисни жлези, но те са по-силно проявени при гимнурите.[2]
Таралежовите са всеядни, като основната част от храната им са насекоми, земни червеи и други дребни безгръбначни. Ядат също семена и плодове, понякога яйца на птици и мърша. Зъбите им са остри и пригодени за улавяне на безгръбначни.
Бодливите таралежи са активни главно през нощта, докато при гимнурите това е по-слабо изразено. Много видове живеят в прости дупки в земята, докато други строят на повърхността временни гнезда от листа и трева или се настаняват в кухи пънове или други подобни скрити места. Извън размножителния сезон живеят поединично, като мъжките не участват в отглеждането на потомството.[2]
Бременността при таралежовите продължава около 6-7 седмици. Малките се раждат слепи и без косми, макар че при бодливите таралежи бодлите започват да израстват около 36 часа след раждането.
Нощната арктивност на таралежите и ораската им, наподобяваща цвета на асфалтовите настилки, са причина за многобройните им жертви под колелата на автомобили по пътищата.
Източници [редактиране]
- ↑ Пешев, Цоло и др. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 90.
- ↑ а б Wroot, Andrew. The Encyclopedia of Mammals. New York, Facts on File, 1984. ISBN 0-87196-871-1. с. 750-757.
