Насекомоядни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за разреда бозайници. За екологичната група вижте Насекомоядно животно.

Насекомоядни
Igel01.jpg
Западноевропейски таралеж (Erinaceus europaeus)
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Insectivora Насекомоядни
Научно наименование
Уикивидове Insectivora
Bowdich, 1821
Семейства

Насекомоядни (Insectivora) е разред дребни и средно големи плацентни бозайници.

В по-старите класификации разред Насекомоядни включва много по-голям кръг съществуващи и изчезнали животни, отколкото е прието сега. През 80-те години голям брой родове са преквалифицирани извън него, като остатъчният разред понякога е наричан Lypotyphla. Продължилите изследвания довеждат до обособяването на златните къртици (Chrysochloridae) и тенреците (Tenrecidae) в самостоятелен разред Afrosoricida. През последните години се налага мнението, че остатъчният разред, разглеждан в тази статия и понякога наричан Eulypotyphla, също е парафилетичен и от него трябва да бъдат отделени семейство Таралежови (Erinaceidae) и може би семейство Земеровкови (Soricidae).[1][2]

Общи сведения[редактиране | edit source]

Размерите им варират от 3,5 cm при етруската белозъбка (Suncus etruscus) до 44 cm при плъхоподобния таралеж (Echinosorex gymnurus). Главата им е удължена, често завършваща със силно подвижен нос. Зрението им често пъти е слабо и неразвито или липсва (при някои къртици очите дори са покрити с кожа), но за сметка на това обонянието и осезанието са добре развити. Имат добре развити челюсти и дъвкателна мускулатура. Тялото е покрито с къса козина или бодли. Кожните жлези са най-често добре развити. Считани са за най-примитивния разред плацентни бозайници, като съществуват поне от еоцена насам.

Разпространение[редактиране | edit source]

Срещат се почти по всички континенти с изключение на Антарктида и Австралия. В Южна Америка са слабо застъпени. В България се срещат представители на семействата Таралежови (Erinaceidae; 1 вид), Къртицови (Talpidae; 2 вида) и Земеровкови (Soricidae; 7 вида).

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Водят наземен (таралежи), подземен (къртици), земноводен (водни земеровки) и много рядко дървесен начин на живот. Често пъти си изкопават дупки или свиват гнезда за убежище по време на сън. Характерно за разреда е, че някои видове изпадат в летаргия по време на неблагоприятни климатични условия (таралежът например изпада в зимен сън). Активни са най-често нощем. Хранят се преди всичко, както се вижда от името на разреда, с насекоми, стоножки, червеи и други дребни безгръбначни.

Размножаване[редактиране | edit source]

Могат да имат от 1 до 25 малки, които се раждат слепи и неразвити, майката ги храни с мляко, подобно на другите бозайници. Годишно могат да отгледат до три поколения.

Допълнителни сведения[редактиране | edit source]

Повечето видове на територията на България са защитени от закона, някои като таралежа могат да бъдат отглеждани като домашни животни.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Шаблон:MSW3 Hutterer
  2. Roca, A.L., G.K. Bar-Gal, E. Eizirik, K.M. Helgen, R. Maria, M.S. Springer, S.J. O'Brien, and W.J. Murphy. Mesozoic origin for West Indian insectivores. // Nature 429. 2004. DOI:10.1038/nature02597. с. 649-651.