Вълк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тази статия е за животното вълк. За едноименното съзвездие вижте Вълк (съзвездие).
Вълк
Howlsnow.jpg
Canis lupus
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Червена книга на България
Status iucn3.1 VU bg.svg
Уязвим[2]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Carnivora Хищници
семейство: Canidae Кучеви
род: Canis Кучета
вид: Canis lupus Вълк
Научно наименование
Уикивидове Canis lupus
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Wolf distr.gif
Ареал на местообитание. В зелено настоящ, в червено в миналото

Вълкът (Canis lupus) е бозайник от семейство Кучеви (Canidae). Домашното куче (Canis lupus familiaris) и кучето Динго (Canis lupus dingo) се класифицират като подвидове на вълка.

Общи сведения[редактиране | edit source]

Вълк и чакал.

Анатомията на вълка се отличава по някои белези от тази на домашното куче. Вълкът обикновено има златистожълти очи, по-дълги крака, по-големи лапи, по-изявена челюст, по-дълга муцуна и мозък, който обикновено е с 30% по–голям от този на кучето. Трябва да се спомене и предопашната жлеза от горната страна на опашката, близо до основата, която отсъства при кучетата. И последно, докато лактите на много кучета са насочени настрани, тези на вълците са обърнати навътре към корема им, като почти го докосват. Това им позволява да тичат със скорост до 70 km/h.

Вълците и повечето едри кучета имат една и съща конфигурация на зъбите. Зъбната формула е горе: 3.1.4.2, долу: 3.1.4.3. Кучешките зъби са много по-важни при вълците, тъй като се използват за улавяне и задържане на плячката. Честа причина за гладуването на вълците е повреда на зъбите при удар от по-едра плячка.

Вълците са високи около 66-80 cm при рамото, а теглото им е около 25-52 kg, като женските са с приблизително 20% по-дребни от мъжките. Дължината на тялото е 1,0-1,5 m, от които 30-50 cm е опашката. Телосложението на вълците е подходящо за дълго бягане — те имат сравнително тесни гърди и силни мускули на гърба и краката. Вълците могат да изминават големи разстояния, а широките им лапи им позволяват да затъват по-малко в снега, отколкото тяхната плячка. Обемът на мозъка на вълка е с около 30 % по-голям от този на домашното куче, докато обема на мозъка на чакала е също с толкова проценти (около 30) по-малък от този на кучето.

Вълците често изглеждат по-масивни от куче със същото тегло, заради допълнителния обем на козината. Тя е съставена от два пласта, твърда защитна козина, предпазваща от водата и калта, и по-гъста и мека, която поддържа топлината на тялото. Вълците сменят козината си два пъти в годината, през пролетта и през есента. Женските често имат по-гъста зимна козина, отколкото мъжките, и я запазват по-дълго през пролетта.

Козината на вълците обикновено няма някаква изразена шарка, с изключение на белег около очите. Оцветяването на вълците обикновено е от сиво до сиво-кафяво, но може да варира през целия спектър, характерен за кучетата - бяло, червено, кафяво и черно. То често наподобява цветовете на околната среда. Например, в регионите с продължителна снежна зима белите вълци са далеч по-често срещани. Със стареенето вълците придобиват сивкав нюанс на козината си.

Разпространение[редактиране | edit source]

В миналото вълците са разпространени почти по целия свят, но днес се срещат главно в Северна Америка, Евразия и Близкия Изток. Те живеят в широк кръг природни условия - гори, тундра, тайга, равнини и планини. В Северното полукълбо ловът и унищожаването на естествената им среда значително са ограничили техния ареал и днес вълците са застрашен вид.

Към 2012 г. в България има 2024 вълка[3].

Глутници[редактиране | edit source]

Лежащ вълк.

Вълците са социални хищници и ловуват на глутници, организирани в стриктна обществена йерархия и водени от алфа мъжки и алфа женска. Първоначално се смята, че целта на тази социална структура е ловуването на животни, много по-едри от вълка. Според някои нови теории функциите на глутницата са свързани не толкова с ловуването, колкото с успешното размножаване.

Размерът на глутницата може да се променя с времето и зависи от няколко фактора, включително жизнената среда, характера на отделните вълци и наличието на храна. Глутниците включват от 2 до 20 вълка, като средните по размер се състоят от 6 или 7. Йерархията в глутницата е относително строга, от алфа животните на върха до омега вълците на дъното. Тя засяга всички дейности на глутницата, от това кой вълк се храни първи до това кои се допускат до размножаването (обикновено само алфа двойката).

Нови глутници се образуват, когато вълк напусне родната си глутница и си извоюва територия. Вълци, търсещи други вълци, с които да образуват глутница, могат да изминат много големи разстояния, докато намерят подходяща територия. Разпръснатите индивиди трябва да избягват териториите на други вълци, тъй като нашествениците в чужда територия са прогонвани или убивани. Това вероятно обяснява преследването на кучета от вълците. Повечето кучета, освен може би едрите, специално развъждани, бойни кучета, нямат особени шансове срещу вълк, защитаващ територията си от нежелано нашествие.

Лов и хранене[редактиране | edit source]

Вълкът е хищник. Глутниците вълци ловуват всички едри растителноядни в своята територия, докато самотните вълци са по-склонни да се хранят и с по-дребни животни. Методите за ловуване варират от изненадващи нападения до продължителни преследвания. Чрез взаимодействие в глутницата вълците могат да преследват едра плячка с часове, преди да се забавят, но успехът е сравнително нисък. Самотните вълци хващат дребни животни, като скачат и ги притискат към земята с предните си лапи (мишкуване), техника, характерна също за лисиците и койотите.

При нападение вълците обикновено се насочват към врата, гърлото и страничните части на животното. Глутниците най-често убиват слабите, възрастни и болни животни, тъй като едрите и здрави екземпляри им отвръщат, като понякога нараняват и дори убиват ловуващите вълци. Някои изследвания показват, че едва един от десет опита за убиване на лос от глутница вълци завършват с успех.

Диетата на вълците включва, но без да е ограничена до това, едри бозайници, като елени, лосове, бизони и овцебикове. Те ловят също и бобри, зайцевидни, гризачи и други дребни животни. Вълкът се нуждае от 1,5–5 kg месо на ден, за да оцелее, но тъй като не винаги има възможност да се храни всеки ден, може да изяде до 10 kg наведнъж.

Вой[редактиране | edit source]

Вълците са известни със своя отличителен вой. Има няколко възможни причини за виенето. Първо трябва да се отбележи, че вълците не вият, когато нападат плячката си. Всъщност е известно, че другите животни дори не реагират на звука. Може би те просто не правят връзка между него и хищника.

Най-очевидната причина за виенето на вълците е, че те контактуват помежду си. Трудно е да се измисли по добър начин за комуникация във вълчата глутница при големи разстояния или в гъсто залесен район. Воят се използва и за извикване на членове на глутницата на дадено място. Въпреки това воят се наблюдава и когато глутницата е заедно, така че той трябва да има и друго предназначение. Наблюдения на глутници подсказват, че виенето често става по залез лятно време, преди възрастните да тръгнат на лов. Това се повтаря при завръщането им по изгрев.

Според някои хипотези груповото виене заздравява социалните връзки и другарството между вълците, подобно на груповото пеене при хората. Воят може да бъде и форма на обявяване на права върху територията. Изследвания показват, че за доминиращите животни в глутницата е по-вероятно да отговорят на човешка имитация на съперническа глутница, когато са в собствената си територия.

Вълците вият по-често вечер и рано сутрин, особено през зимата и пролетта. В края на лятото малките вече са поотраснали и вият и при най-малкия стимул. Може би те се опитват да влязат в контакт с отсъстващ член на глутницата.

Вълците често вият, когато защитават нещо, например прясно убита плячка. Когато се опитват да избегнат конфликт с друга глутница, те вият по-рядко.

Смъртност[редактиране | edit source]

Обикновено вълците живеят 6–9 години в диво състояние, като затворени достигат средно до 16 години. Рекордната продължителност на живота на вълк е около 20 години. Смъртността сред малките е висока и малко от тях оцеляват до първата зима.

Основните фактори за смъртността на възрастните вълци са ловът от хората, автомобилните катастрофи и нараняванията от ловувана плячка. Всички болести по домашните кучета засягат и вълците, включително краста и бяс, като понякога предизвикват срив в популацията в даден район. Вълците се адаптират сравнително лесно към промени в числеността на плячката, така че масовият глад е необичаен. Могат да запазват популацията си под силен натиск, стига алфа двойката да не бъде убита. Ако един вълк бъде хванат в капан и не може да се измъкне от него той пригризва лапата си и така излиза от него.Може да ви се стори много странно,но е истина.За да не бъде в плен той е готов сам да се нарани.Ако това се случи и се измъкне той ще оцелее близо 1-2 седмици.Предпочита да е на свобода през това време отколкото да е в плен.

Размножаване[редактиране | edit source]

Вълче търси закрила от останалите в глутницата.

Обикновено само алфа двойката в глутницата се размножава. Такава организация се наблюдава и при други видове кучета, ловуващи на глутници. Чифтосването става веднъж годишно, между януари и април[4] . Интересен факт от социалната организация на вълците е, че те обикновено са моногамни - алфа двойката се чифтосва само помежду си. В някои случаи един от алфа вълците се чифтосва с подчинен вълк и, ако партньорът му не успее да го предотврати, се раждат няколко котила. Това обикновено става в големи глутници при изобилна плячка.

Бременността продължава от 60 до 63 дни и малките се раждат слепи и напълно зависими от майка си. Раждат се по 1–14 малки, средно 6 или 7. Те остават в бърлогата, в която са родени, докато станат на 8–10 седмици. Майката обикновено е сама с малките през първите три седмици, но след това всички членове на глутницата помагат при отглеждането им. Малките консумират храна, повърната от възрастните, докато станат на 45 дни. След това се хранят с месо, донасяно от членовете на глутницата.

Женските достигат полова зрялост на 2 години, а мъжките — на 3 години. Повечето вълци напускат родната си глутница, когато са на 1-4 години.[5]

Допълнителни сведения[редактиране | edit source]

След десетилетия преследване и унищожаване на вълка у нас като "вреден дивеч", пръв в негова защита надига глас зоологът Николай Боев, който предприема кампания за опазването на последните вълци в страната.[6][7][8][9]

Вълците в религията и фолклора[редактиране | edit source]

В много древни митове вълкът е изобразяван като смел, благороден и интелигентен. Най-добрите примери за такива митове са тези на индианците. Вълкът е почитан като тотемно животно в Древен Рим (вижте Ромул и Рем и Луперкалия).

В протоиндоевропейското общество вълкът вероятно е асоцииран с класата на воините и терминът е обект на табу деформация (латинското lupus е пример за трансформация на оригиналното протоиндоевропейско *wlkwos). Доста германски и южнославянски лични имена произлизат от думата „вълк“. Значението на вълка и мястото му в материалната и духовна култура на българския народ най-пълно е изучено от Николай Боев[10][11]


Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Mech, L.D., Boitani, L. (IUCN SSC Wolf Specialist Group). Canis lupus. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2011.2. International Union for Conservation of Nature, 2010.
  2. Червена книга на Република България. Вълк. Посетен на 18 февруари 2012
  3. ((bg)) БТА. Нетипични видове птици наблюдавани край София. // Вести.бг. Посетен на 2012-05-28.
  4. Dewey, Tanya. Canis lupus. // Animal Diversity Web. University of Michigan Museum of Zoology, 2002. Посетен на 2010-01-25.
  5. Mech, L. David. Alpha Status, Dominance, and Division of Labor in Wolf Packs. // {{{journal}}}. Canadian Journal of Zoology 77:1196-1203, 1999. The point here is not so much the terminology but what the terminology falsely implies: a rigid, force-based dominance hierarchy.
  6. Боев, Н. 1974. Следите на вълка. - Лов и риболов, 1: 9.
  7. Boev, N. 1978. The status of the wolf in Bulgaria. - In: The wolf - its ecology, behaviour, status and conservation. Annual Wildlife Symposium, 06.-08.04.1978. Edinburg Univ. - Ecological Society.
  8. Боев, Н. 1985. Проблемът за вълка у нас. - Защита на природата, 10: 12-13.
  9. Боев, Н. 1986. Вън от закона? - Наука и техника за младежта, 2
  10. Боев, Н. 1997. Вълкът (Canis lupus L.,1758) в България за 100 години (1878-1978). - Historia naturalis bulgarica, 8: 35-49.
  11. Боев, Н. 1997. Вълкът (Canis lupus L.,1758) във вярванията, фолклора и бита на българина. – Historia naturalis bulgarica, 8: 51-68.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Благороден елен
Бозайниците в България Знамето на България