Меден язовец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Меден язовец
Honey badger.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
отдел: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Carnivora Хищници
семейство: Mustelidae Порови
род: Mellivora Медени язовци
вид: M. capensis Меден язовец
Научно наименование
Уикивидове Mellivora
(Storr, 1780)
Уикивидове Mellivora capensis
(Schreber, 1776)
Разпространение
Honey Badger area.png

Меден язовец (Mellivora capensis, Медояд) е вид от семейство Порови. Меденият язовец е разпространен из почти цяла Африка, западните и южните части на Азия, т.е. Белуджистан (източен Иран). южен Ирак, Пакистан и Раджастан (западна Индия). Той е единственият вид в род Mellivora и подсемейство Mellivorinae. Според Световните рекорди на Гинес медният язовец е най-смелото животно на света.[2] Долната му част, бузите и лицето му са обикновено черни или тъмнокафяви, докато скалпа, врата и гърба му са обикновено светлосиви или бели. Това оцветяване го прави лесно забележим на дневна светлина. Някои медни язовци, най-вече тези от гората Итури в Демократична република Конго са изцяло черни.Достига дължина 66-75см,а опашката 20-30см.Тежи 13-19кг.

Подвидове[редактиране | edit source]

  • Mellivora capensis capensis (Schreber, 1776)
  • Mellivora capensis indica (Kerr, 1792)
  • Mellivora capensis inaurita (Hodgson, 1838)
  • Mellivora capensis buechneri (Baryshnikov, 2000) - нов подвид на медния язовец, открит в Туркменистан през 2000 г. Подобен е на подвидовете M. c. indica и M. c. inaurita, но има и разлики с тях, включително че е по-голям.[3]

Физически характеристики[редактиране | edit source]

Медоядът има доста издължено тяло, но е изразено набит и широк по протежение на гърба. Кожата му е забележително свободна и му позволява да се превърне и обръща свободно в нея.[4] Кожата около врата е с дебелина 6 мм адаптация в борбата с конкуренти.[5] Главата е малка и плоска, с къса муцуна. Очите са малки, а ушите са малко по-големи от цепки, вероятно друга адаптация, за избягване на поражения при борба и схватки с леопарди и лъвове. [5]

Медоядът има къси и здрави крака, с пет пръста на всеки крак. Лапите са въоръжени с много силни нокти, които са по-къси при задните крака и забележително дълго на предните крайници. Той е стапалостъпващо животно, чиито ходила са дебело подплатени. Опашката е къса и е покрита с дълги косми, с изключение на под основата.

Възрастните са високи от 23 до 28 cm при раменете и 68-75 cm на дължина (без опашката), като женските са по-дребни спрямо мъжете.[4] Мъжките тежат от 12 до 16 килограма, докато женските тежат 9,1 кг. Черепната дължина е 13,9-14,5 см при мъжете и 13 см при жените.[6]

Има два чифта цицки.[7]Медоядът притежава анална торбичка, коeто e необичайно сред животни от семейство порови. Миризмата на торбичката е задушлива и помага за успокояване на пчелите, при набези над техните кошери.[5]

Черепът има малко сходство с тази на европейския язовец, и до голяма степен наподобява по-голяма версия на черепа на мраморен пор.[7] Черепът е много солиднен, като при възрастните няма и следа от независима структура на костите. Черепната кутия е по-широка от тази на кучета.

Зъбната формула е горе: 3.1.3.1, долу: 3.1.3.1. Зъбите често показват признаци на неправилно развитие, като някои зъби са изключително малки, под най-необичайни ъгли или отсъстват напълно. Кучешките зъби са изключително къси при месоядните.[4] Езикът е остър и има сочещи назад папили, които го подпомагат при обработката на труден храни.[4]

Зимата козина е дълга (с дължина 40-50 mm в долната част на гърба), и се състои от редки, груби, четиноподобни косми като липсва пухкав мъх под едрата козина. Космите са дори по-редки отстрани, по корема и слабините. Лятото козината е по-къса (с дължина само 15 mm на гърба) и дори по-рядка, оставяйки корема полугол. Муцуната, отстрани на главата и долната част на тялото са чисто черни на цвят. Голяма бяла ивица обхваща горната част на тялото, започваща от върха на главата и надолу до към основата на опашката.[6] Медоядите от на подвида cottoni са уникални с това, че са напълно черни на цвят.[4]

Поведение[редактиране | edit source]

Медояд в неволя, в пражкия зоопарк

Макар да е най-вече самотник, медоядите могат да ловуват по двойки през размножителния сезон през месец май.[4] Малко се знае за любовните им навици. Смята се, че периода на бременността трае шест месеца, като обикновено в резултат се появяват по две малки, които се раждат слепи. Те комуникират чрез жално скимтене. Продължителността на живота в дивата природа не е известна, макар и в плен да живее приблизително 24 години.[4]

Медоядите живеят в самостоятелно изкопани дупки. Те са вещи копачи, които могат да изкопаят тунел в твърда почва за 10 минути. Тези дупки обикновено имат само един вход и камера, която обикновено не е голяма, само 1-3 метра в дължина. Не си правят гнездо в камерата.[6] Въпреки че, обикновено копаят дупки си, могат да се нанесат е изоставени бърлоги на тръбозъб и брадавичеста свиня или термитни могили.[4]

Медоядите са интелигентни животни и са един от малкото видове, които са в състояние да използват инструменти. В документалния филм Land of the Tiger заснет през 1997 г. медояд в Индия е заснет да използва инструмент: животното привлачва трупи и застава върху тях, за да достигне новоизлюпено земеродното рибарче.[8]

Медоядите са пословично безстрашен и упорити животни, за които е известно, да атакува зверски в пъти по-големи врагове, когато бягството е невъзможно. Те са неуморни в битка и могат да вдигат, много по-големи животни във физически сблъсъци.[4] Нежеланието на повечето хищници към лов на медояди е довело до теорията, че козината на малките гепарди е еволюирала да имитира оцветяването на медояда, с цел да се предпазват от хищници.[9]

Гласът на медояда е дрезгав. При чифтосване, мъжките издават силен звуци подобни на грухтене.[6] Малките комуникират с майките си чрез жалостно скимтене.[4] Когато са нападнати от кучета, медоядите крещят като мечета.[7]

Хранителни навици[редактиране | edit source]

Файл:Badger2.jpg
Змиите са любима плячка на медоядите

Медоядите имат най-разнообразната диета сред животни от семейство порови.[5] В по-дивите райони, медоядите могат да ловуват по всяко време на деня, но станат нощни животни в места с високи човешки популации. Когато е на лов, медоядът потичва в тръс със същата скорост като млад мъж. Въпреки името си, медоядите са предимно месоядни животни, и приемат всякакъв вид животинска храна включително и мърша: дребни гризачи, скорпиони, птици, яйца, насекоми, гущери, змии, костенурки и жаби. Когато се налага ядат и плодове и зеленчуци, като например плодове, корени и луковици.[4]

Те могат да ловуват жаби и гризачи, като например джербили и земни катерици, като ги изкопаят от техните дупки. Медоядите са в състояние да се хранят с костенурки без затруднения, поради силни си челюсти. Те убиват и ядат змии, дори и силно отровните и големи като кобри. Известни са, случаи да копаят човешки трупове в Индия.[7] Поглъщат всички части на плячката си, включително кожа, коса, пера, плът и кости, държейки храната си с лапи.[7] При търсене на растителната храна, те вдигат камъни или разкъсат кора от дървета.[4]

Открийте още информация за Медояд в нашите сродни проекти:

Wikispecies-logo.png Уикивидове (таксономия)
Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Begg, K., Begg, C. & Abramov, A.. Mellivora capensis. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 21 March 2009. Database entry includes a brief justification of why this species is of least concern
  2. The deadliest creatures on Earth?
  3. Baryshnikov G. (2000). "A new subspecies of the honey badger Mellivora capensis from Central Asia". Acta theriologica 45(1): 45-55. abstract.
  4. а б в г д е ж з и к л м Rosevear, Donovan Reginald. The Carnivores of West Africa. London, Trustees of the British Museum (Natural History), 1974. ISBN 056500723x.
  5. а б в г Kingdon, Jonathan. East African mammals, Volume 3 : an atlas of evolution in Africa. University of Chicago Press, 1989. ISBN 0226437213.
  6. а б в г Mammals of the Soviet Union. Vol. II, part 1b, Carnivores (Mustelidae). Washington, D.C., Smithsonian Institution Libraries and National Science Foundation, 2002. ISBN 90-04-08876-8.
  7. а б в г д Pocock, R. I.. Fauna of British India: Mammals Volume 2. London, Taylor and Francis, 1941.
  8. India Land of the Tiger பாகம் 4 – ஆங்கிலம். Video.google.com. Retrieved on 2011-11-07.
  9. EATON, R. L. 1976. A possible case of mimicry in larger mammals. Evolution 30:853–856.
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.