Гривест вълк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гривест вълк
Maned Wolf 6, Beardsley Zoo, 2009-11-06.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 NT bg.svg
Почти застрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Carnivora Хищници
семейство: Canidae Кучеви
род: Chrysocyon Гривести вълци
вид: C. brachyurus Гривест вълк
Научно наименование
Уикивидове Chrysocyon
(C. E. H. Smith, 1839)
Уикивидове Chrysocyon brachyurus
(Illiger, 1815)
Разпространение
Maned Wolf area.png

Гривест вълк (Chrysocyon brachyurus) е хищен бозайник от семейство Кучеви.

Физически характеристики[редактиране | edit source]

Гривестият вълк често е описван като "Червена лисица на кокили". Въпреки това обаче той е значително по-едър и е систематизиран в отделен род. Възрастните екземпляри са високи около един метър, тежат 20 до 25 кг. Това го прави най-високият вид включен в семейство Кучеви. Дългите крака са вероятно за приспособяване към пасищата с висока тревиста растителност в ареала му на местообитание. Козината на гривестия вълк е червеникавокафява до златисто-оранжева. Краката са дълги и черни. Отгоре на врата се образува характерна черна грива. Има белезникав връх на опашката и бяло петно под гърлото. В случай на опасност гривата на вълка настръхва и така му придава внушителен вид. Тя притежава и характерна неприятна миризма, поради което гривестия вълк е придобил прозвището си „Вълчи скункс“.

Разпространение[редактиране | edit source]

Този бозайник обитава полуоткрити местности със смесена тревиста и храстова и дървесна растителност. Това са местообитания характерни за серадо и бразилска атлантическа гора. Обитава югоизточната част на Бразилия, Парагвай, северна Аржентина, Боливия на изток и на север до Андите в Перу. Видът е много рядък в Уругвай.

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Вълкът ловува сам, обикновено между залез и полунощ. Той убива плячката си чрез ухапване по врата и гърба. Образува моногамни двойки, които обитават обща територия от около 30 km². Макар че територията е обща, те се срещат заедно само през брачния сезон. Границите ѝ се маркират, чрез уриниране и обикновено това става през нощта. Екземплярите преминават през едни и същи места и така утъпкват почвата като образуват „вълчи пътеки“. При наличие на обилна храна може няколко възрастни екземпляра да се съберат заедно. Гривестият вълк е всеядно животно. Той е специализиран в убиването на малка и средна плячка като дребни бозайници (обикновено гризачи и зайци), птици, дори и риба. Според някои изследователи около 50% от диетата на вида включва храна от растителен произход като грудки, плодове и дори захарна тръстика. Установено е, че при екзепляри, отглеждани в плен, диетата е предимно месна. В такива случаи вълците развиват пикочно-каменна болест. Макар че в миналото е смятано, че ловува домашен добитък, днес се знае, че вълците ловуват само домашни птици.

Размножаване[редактиране | edit source]

Брачният сезон продължава от ноември до февруари. Бременността продължава 60 - 65 дена. Раждат 2 до 6 чернооцветени малки, всяко от тях тежи около 450 г. Малките израстват напълно до една година.

Таксономия[редактиране | edit source]

Гривестият вълк не е близкородствен вид с други каниди. Това е древен вид оцелял от плейстоцена и е близък в някои отношения с други южноамерисански каниди като Храстовото куче и в по-малка степен с Майконг и Късоухата лисица.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Rodden, M., Rodrigues , F. & Bestelmeyer, S.. Chrysocyon brachyurus. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 6 септември 2009. Database entry includes justification for why this species is near threatened.