Азиатско диво куче

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Азиатско диво куче
Asian red dog.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 EN bg.svg
Застрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Carnivora Хищници
семейство: Canidae Кучеви
род: Cuon Азиатски диви кучета
вид: Cuon alpinus Азиатско диво куче
Научно наименование
Уикивидове Cuon
(Hodgson, 1838)
Уикивидове Cuon alpinus
(Pallas, 1811)
Разпространение
Cuon-alpinus-map.png
Подвидове

Азиатското диво (червено) куче (Cuon alpinus) е вид диво куче от семейство Кучета и единствен представител на рода Cuon. Среща се в части от Южна, Югоизточна и Средна Азия.

Общи сведения[редактиране | edit source]

Азиатското диво куче е сравнително голямо и прилича на куче. Има закръглени уши и дълга, средно окосмена опашка. Краката са относително къси, козината е светлокафява или тъмночервена с малко по-тъмнокафява опашка и по-светла козина по корема. Дължината на тялото му (без опашката) е 90 см, а самата опашка е дълга 40-45 см. Тежи 15-20 кг, а женските — 10-13 кг. Високо е около 50 см.

Разпространение[редактиране | edit source]

Най-разпространени са в гористите местности в Южна Азия, но се срещат и на север в Средна Азия около границите на Русия, на изток до Малайзия и на юг до Суматра и Ява.

В бившия Съветски съюз азиатското диво куче живее във високите части и гъстите гори. В Индия обитава гъсти гори и джунгли на височина до 2100 м. В Тайланд се качва в планинските гори до 3000 м. Според наблюдения в Индия има пет качествени фактора за отличното местообитание на азиатското диво куче: изобилие на плячка; достъп до вода; шубраци на открит терен с ниска трева; отсъствие на човешка намеса; скални процепи, дупки в земята или хиенови бърлоги.

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Поведение[редактиране | edit source]

Азиатското диво куче е общителен представител на семейство Кучета и обикновено живее и ловува на глутници от по около 5-12 индивида. Има описани случаи, когато глутницата е наброявала 25 индивида (Johnsingh, 1985; Cohen, 1977). Глутниците обитават дадена територия и я бранят от натрапници. Проучване в националния парк Бандипур в Южна Индия показва, че повече от три възрастни индивида са помогнали за изхранването на кърмеща майка и малките ѝ. След като малките хищници напуснат бърлогата, глутницата продължава да се грижи за тях като повръща изядено месо и като им позволява да се хранят с убитата от нея плячка (Johnsingh, 1985).

Хранене[редактиране | edit source]

Най-често се храни с други гръбначни, най-вече средно големи копитни. Към менюто си включва още дребни плодчета и влечуги. Cohen et al (1978) открива организми от растителен произход само в 25% от изпражненията на азиатското диво куче; а според Johnsingh (1982) в 7% от тях тревата е основен компонент. В индийския национален парк Бандипур било направено изследване върху биомасите на плячката на азиатското диво куче (Johnsingh, 1982), резултатите от които са: читал (вид елен) 73%; самбар (друг вид елен) 17%, гризачи 5%, зайцеподобни 2,5%. Малките размери на гризачите означават, че те представляват около 90% от убитите животни. В Съветския съюз Сосновски (1967) пише, че азиатското диво куче ловува главно северни елени, диви овце, диви козли и язовци.

Размножаване[редактиране | edit source]

Размножителният период е септември-февруари в Централна и Северна Индия и септември-декември в Южна Индия (Johnsingh, 1982). Бременността трае 60-62 дни. Ражда до 8-9 малки, но обикновено само 3-4. Женската кърми малките поне 8 седмици. Достигат полова зрялост на 1-годишна възраст. Живеят 10 години, а понякога до 16 години (в плен).

Природозащитен статут[редактиране | edit source]

Ловът на азиатско диво куче е забранен от 1971 в СССР. В Индия видът е защитен по програма I на Закона за опазване на биологичното разнообразие от 1972 г. (за да бъде убит един индивид трябва да бъде поискано разрешение освен при самозащита или ако убива хора). В Индия и Непал Israel и Sinclair (1987) пишат за следните популации в защитени райони: Перияр (777 км²) — добре застъпен, около 50 глутници; Мудумалай, Бандипур и Нагарол (1805 км²) — също добре застъпен, но броят на глутниците не е известен.

Допълнителни сведения[редактиране | edit source]

Азиатското диво куче се появява в две произведения за деца на Ръдиард Киплинг, едно от които е известната „Втората книга за джунглата“.

Кожата му се използва от човека, но не се продава на международни пазари.

Латинското наименование на азиатското диво куче е Cuon alpinus. "Cuon" означава "куче" на гръцки, а "alpinus" означава "планински" на латински. В този смисъл, латинското име на този вид означава "планинско куче".

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Сайтове[редактиране | edit source]

Снимки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Durbin, L.S., Hedges, S., Duckworth, J.W., Tyson, M., Lyenga, A. & Venkataraman, A. (IUCN SSC Canid Specialist Group - Dhole Working Group). Cuon alpinus. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 22 March 2009.