Читал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Читал
Axis axis herd, Vienna zoo.JPG
Стадо читали в Зоологическата градина Шьонбрун
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Artiodactyla Чифтокопитни
семейство: Cervidae Еленови
род: Axis Читали
вид: Axis axis Читал
Научно наименование
Уикивидове Axis
(Erxleben, 1777)
Уикивидове Axis axis
(Hamilton Smith, 1827)
Разпространение
Chital range map.png
Ареал на разпространение
Подвидове

Axis axis axis
Axis axis ceylonensis

Читал (Axis axis или Аксис) е вид елен, разпространен в слабонаселените гористи райони на страни от индийския субконтинент, включително и прилежащия остров Шри Ланка. Поради спецификата на населението в различните участъци от ареала видът е наричан с различни имена: Chital horin на бенгалски, Thith Muwa на синхалски, Jinke на канада, Pulli Maan на тамилски и малаялам. Видът е един от най-разпространените видове елени на Индийския субконтинент. Името Читал идва от бенгалската дума Chitral (চিত্রল)/Chitra (চিত্রা), което в превод означава „петнист“. Читалът е вид от монотипен род Axis. Доскоро към него са причислявани още три вида елени, които понастоящем след генетични изследвания са отделени в нов род Hyelaphus[2][3].

Разпространение[редактиране | edit source]

Ареалът на разпространение на читала е между 8–30ºN на Индийския субконтинент, като населява територии в Индия, Непал, Бутан, Бангладеш и Шри Ланка.[4] На запад разпространението му достига до източните части на щатите Гуджарат и Раджастан. Северните граници допират до подножието на Хималаите от Утар Прадеш, на изток през Непал Сиким, Бутан до западен Асам. Местообитанията на вида достигат до надморска височина около 1100 m.[1] Източните граници на вида започват от западен Асам[5][6] до Сундарбан в Западен Бенгал и Бангладеш.[1] Шри Ланка е крайната южна точка на разпространение.[1]

Читалите са интродуциран вид за редица райони по света. Едно от местата са Андаманските острови в Бенгалския залив, които са населени от елените в периода 1925–1930 г. Видът е населен и в Аржентина, Армения, Австралия, Бразилия, Хърватия (островите Бриуни), Молдова, Пакистан, Папуа Нова Гвинея, Украйна, Уругвай и САЩ. В САЩ читалите са разпространени в два щата - Хавай и Тексас. На Хавайските острови днес е населен в три от островите - Молокаи, Ланаи и Мауи[7] В Тексас видът се среща в стабилни стада в централните части на щата - района на платото Едуардс, където климатичните условия наподобяват на тези в Индия.[8] Известни са и популации в щатите Флорида и Калифорния, но няма сигурни данни за разпространението. Известни са и несполучливи опити за интродукция. Пример за това е в централната част на Словения, където са доставени екземпляри от Бриуни. Интродукцията съвпада обаче и с тази на елена лопатар, който се оказва по-приспособим към условията на Словения.

Местообитание[редактиране | edit source]

Читалите обитават гористи райони на полуострова.[9] Елените се срещат в зони с открити пасища и много рядко се движат в области от гъста джунгла, които могат да възникнат в непосредствена близост до тях. Пасищата са сравнително малки сред гористите райони. Обитава и крайречни гори, които използва за сянка през сухия сезон. Гората в близост същевременно осигурява храна, изразяваща се в паднали плодове и листа, които са хранителни за тревопасните бозайници.

Морфологични особености[редактиране | edit source]

Космената покривка на читала е розово-бежова с множество бели петна. Надолу към корема и вътрешната повърхност на крайниците преминава в бяла. Рогата се сменят ежегодно, обикновено се разклоняват в три лировидни рога и достигат дължина до 75 cm. В сравнение със свинeвидния елен читалите имат по-ярко изразена конструкция за бягане, но за сметка на това слуховият отдел на черепа е по-слабо развит. Мъжките екземпляри са с височина при холката от 90 cm и обща дължина на тялото от 90 cm. Теглото на самците е от 30 до 75 kg, а женските тежат от 25 до 45 kg.[10] Едри мъжки екземпляри могат да достигнат тегло от 98 до 110 kg[11]. Продължителността на живота е около 8-14 години.

Читалите притежават добре развити преорбитални жлези. Притежават и добре развити ходилни жлези и жлези на бабката на задните си крайници. Мъжките имат по-големи преорбитални жлези, които ползват за маркиране на територия.[12][13]

Начин на живот[редактиране | edit source]

Читали на водопой
Читал, изправен на задните си крайници, в търсене на питателна храна

Елените предпочитат да се придържат в близост до вода, където да пият сутрин и вечер в горещо време. Движат се на стада от 10-50 индивида, съставени от мъжки с няколко женски и техни приплоди от миналата и настоящата година. Мъжките, достигнали полова зрялост, се движат в отделни ергенски стада, които в размножителния период са в тясна близост до стадата за да се конкурират с основния мъжки.

Хранене[редактиране | edit source]

Читалите са предимно тревопасни и се хранят с къси треви и цъфтящи растения от пасищата. [14] Въпреки това намира храна от паднали плодове, листа и клонки, особено в случаите, когато се откъсват от маймуни над тях.[14] Хранителните навици включват и изправяне на задните крайници с цел да достигнат питателна храна по дърветата. Универсална храна се явяват и различни видове гъби, които са ценен източник на белтъчини.

Размножаване[редактиране | edit source]

Размножителният период настъпва в сезона април - май, като обикновено мъжкарите реват с цел да маркират територия и ухажват самките. Бременността продължава около 7,5 месеца. Обикновено се раждат по две малки, по-рядко едно или три. Полова зрялост при женските настъпва на 14 - 17 месечна възраст. Репродуктивната възраст при мъжките достига на 2,5 - 3 години.

Неприятели[редактиране | edit source]

Хищниците, които ловуват читали, включват вълци, тигри, азиатски лъвове (само в гората Гир), леопарди, тигрови питони, азиатски диви кучета и индийски крокодили. По-дребни хищници като лисицата и чакала се хранят с малките. Подрастващите и малките са по-честа плячка от страна на хищници. Азиатското диво куче се оказва по-честа причина за смъртта на възрастите, отколкото ловът от леопарди и тигри.[14] Интересен факт е, че поведението на защита от хищници е изградено съвместно с маймуните лангури, които патрулират високо от дърветата. И двата вида разчитат знаците на създала се опасност и реагират при такава.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г ((en)) Duckworth, J.W., Kumar, N.S., Anwarul Islam, Md., Hem Sagar Baral & Timmins, R.J.. Axis axis. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 8 April 2009. Database entry includes a brief justification of why this species is of least concern.
  2. Evolution and phylogeny of old world deer. // Molecular Phylogenetics and Evolution 33 (3). 2004. DOI:10.1016/j.ympev.2004.07.013. с. 880–95.
  3. The genus Cervus in eastern Eurasia. // European Journal of Wildlife Research 52. 2006. DOI:10.1007/s10344-005-0011-5. с. 14–22.
  4. Grubb, P. 2005. Artiodactyla. In: D. E. Wilson and D. M. Reeder (eds), Mammal Species of the World. A Taxonomic and Geographic Reference (3rd ed), pp. 637–722. Johns Hopkins University Press, Baltimore, USA.
  5. Gee, E.P. (1964). The wild life of India, Collins, London
  6. Choudhury, A.U. (1994). Checklist of the mammals of Assam. Gibbon Books, Guwahati, India. ISBN 81-900866-0-X.
  7. Audrey McAvoy. Alleged animal smugglers used helicopters to fly sheep to Maui, deer to Big Island. // 22 August 2012. Посетен на 22 August 2012.
  8. Ables, Ernest D.. Axis Deer. // Handbook of Texas Online. Texas State Historical Association. Посетен на 24 May 2012.
  9. Sankar, K. and Acharya, B. 2004. Chital (Axis axis (Erxleben, 1777)). ENVIS Bulletin (Wildlife Institute of India, Dehra Dun) 7: 171–180.
  10. Axis Deer (Cervus axis). Nsrl.ttu.edu. Retrieved on 2012-08-23.
  11. Preliminary study of the behavior and ecology of axis deer on Maui, Hawaii. Hear.org. Retrieved on 2012-08-23.
  12. Groves, C. P. and P. Grubb (1987). "Relationships of living deer". pp. 21–59 in Biology and management of the Cervidae: a conference held at the Conservation and Research Center, National Zoological Park, Smithsonian Institution, Front Royal, Virginia, 1–5 August 1982. Smithsonian Institution Press ISBN 0874749808.
  13. Müller-Schwarze, D (1987). "Evolution of cervid olfactory communication". pp. 223–234, in Biology and management of the Cervidae: a conference held at the Conservation and Research Center, National Zoological Park, Smithsonian Institution, Front Royal, Virginia, 1–5 August 1982. Smithsonian Institution Press ISBN 0874749808.
  14. а б в Valerius Geist. Deer of the world: their evolution, behaviour, and ecology. Stackpole Books. 1998. pp. 58–73 ISBN 0811704963.