Златист чакал
| Златист чакал | ||||||||||||||||||||||
 Canis aureus |
||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Незастрашен[1] |
||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
 Canis aureus(Linnaeus, 1758) |
||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||
 |
||||||||||||||||||||||
Златистият чакал (Canis aureus), още наричан Азиатски, Ориенталски или просто Чакал, e хищник със среден ръст, един от най-големите представители на чакалите и единственият, който се среща извън Африка, заедно с още 13 подвида. Характерни местообитания са Северна и Източна Африка, Югоизточна Европа и Южна Азия до Мянмар. Предпочитат гъстите горски участъци с неголяма площ, иглолистни гори и сечища в близост до големите градове.
Въпреки, че често се разглежда заедно с другите видове чакали (Черногръб чакал и Ивичест чакал), генетичните изследвания показват, че той не е пряко свързан с тях, а е по-близо до групата на вълците, в това число: Сивия вълк (и домашното куче) и Койот . Генетично доказателство е плътната форма на черепа, която свидетелства за връзката му с Койота и Сивия Вълк, отколкото с другите чакалови видове.
Характеристики на тялото [редактиране]
Златистият чакал има къса, рошава козина, обикновено жълта до бледозлатиста с кафяв край на косъма, като цветът варира в зависимост от сезона и местообитанието. В Северна Танзания например, козината на Златистия Чакал е жълта, прошарена с кафяво през дъждовния сезон (декември-януари), а през сухия сезон (септември-октомври) се сменя до бледозлатиста. Чакалите, живеещи в планински райони имат по-тъмна до сивееща окраска.
Дължината на тялото е между 70 и 105 см (28–42 инча), на опашката е 20 – 36 см (8-14 инча), височината при холката (изправено положение) е около 45-50 см (18–20 инча), а теглото му от 8 до 15 кг (15-33 паунда). Мъжките са малко по-едри от женските (с около 15 %). Женските раждат от 4 до 8 малки.
От всички видове чакали при Златистия чакал се наблюдава най-голямо разнообразие на външността. Чакалите, живеещи в северна Африка са по-едри и имат по-дълги кучешки зъби от тези в Средния Изток. Мароканските Златисти чакали са с по-бледа окраска и по-остра муцуна от Египетските.
Размножаване [редактиране]
Златистият чакал е строго моногамен вид. В повечето фамилии има 1 или 2 възрастни животни, които са 'помощници'. Това са чакали, достигнали сексуална зрялост, но нямащи собствено поколение, а останали с родителите си, за да им помогнат да отгледат следващо поколение.
Размножителният период варира по местообитание. В източна Африка започва през януари-февруари, в югоизточна Европа през април-май и без значение от сезона в тропическа Азия.
Източници [редактиране]
- ↑ ((en)) Jhala, Y.V. & Moehlman, P.D.. Canis aureus. // 2008 IUCN Red List of Threatened Species. IUCN, 2008. Посетен на 22 March 2009. Database entry includes justification for why this species is of least concern
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
.svg) |
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |
