Фоса
| Фоса | |||||||||||||||||||||||
 Cryptoprocta ferox |
|||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | |||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Уязвим |
|||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||
 CryptoproctaBennett, 1833 |
|||||||||||||||||||||||
| Cryptoprocta ferox Bennett, 1833 |
|||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||||
| Разпространение | |||||||||||||||||||||||
 Разпространение на фосата. |
|||||||||||||||||||||||
Фосата (Cryptoprocta ferox), известна още като мадагаскарска дългоопашата вивера, е вивероподобен хищен бозайник със средни размери от семейство Мадагаскарски мангустоподобни (Eupleridae) ендемичен за остров Мадагаскар.
Обща характеристика [редактиране]
Фосата е най-едрият хищен бозайник на Мадагаскар и заема върха на хранителната верига на острова (след Нилския крокодил разбира се). Възрастните мъжки достигат на дължина 75–80 см., с още 70–90 см. дълга опашка и тегло 6–10 кг. Женските са малко по-дребни.
Въпреки че е в близко родство с мангустите, фосата има вида и поведението на котка. Тялото ѝ е издължено, гъвкаво и демонстрира изключителна пъргавина по дърветата.
Фосата води потаен начин на живот и е изключително рядка, за поведението и разпространението ѝ се знае твърде малко. По-рано се смяташе за нощен ловец, но наскоро се установи, че ловува както през нощта, така и през деня, в зависимост от сезона и изобилието на плячка (главно лемури). Обитава предимно мадагаскарските сухи листопадни гори, като главното място където може да се види е гората Киринди, на около 70 км. северно от град Морондава.
Фосата е универсален ловец — храни се с всичко което успее да улови, от риба до различни птици, но преследва главно лемурите. Прословутата свирепост на фосата в малгашкия фолклор обаче е леко преувеличена. Все пак, сравнително неотдавна изчезва и вид гигантска фоса (Cryptoprocta spelea) с дължина на тялото около 2 метра и тегло около 17 кг., за която се смята, че е преследвала гигантските лемури (Megaladapis) от времето на гигантските безкрили птици епиорнис изчезнали след нашествието на човека на остров Мадагаскар.
Малките на фосата се раждат слепи и беззъби. Майката се грижи за тях около година, като до четвъртия месец те дори не напускат леговището. Размножават се след 4-годишна възраст. В плен живеят до 20 години.
Природозащитен статус [редактиране]
Фосата е вписана в Червения списък на световнозастрашените видове на IUCN като уязвим вид [1]. През 2000 г. дивата ѝ популация се изчислява на около 2500 животни пръснати из острова и броят им намалява (Luke Dollar, Mustelid, Viverrid & Procyonid Specialist Group).
- 768; популация се изчислява на около 2500 животни пръснати из острова и броят им намалява (Luke Dollar, Mustelid, Viverrid
Външни препратки [редактиране]
.svg) |
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |
