Азиатска златна котка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Азиатска златна котка
Asian Golden cat.jpg
Catopuma temminckii
Природозащитен статут
Status iucn3.1 NT bg.svg
Почти застрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Carnivora Хищници
семейство: Felidae Котки
подсемейство: Felinae Мъркащи котки
род: Catopuma
вид: C. temminckii Азиатска златна котка
Научно наименование
Уикивидове Catopuma temminckii
(Vigors & Horsfield, 1827)
Разпространение
Distibution map of Asian Golden Cat.svg

Азиатската златна котка (Catopuma temminckii), наричана още Теминкова котка, е хищник от семейство Котки известен по-рано и под родовите имена Felis, Profelis или Pardofelis.

Разпространение[редактиране | edit source]

Среща се в горите на Югоизточна Азия до 3 000 m надм. вис: от Тибет и Непал до Югоизточен Китай, и от Североизточна Индия до о-в Суматра. По-рано разпространена до Централна Индия и на о-в Ява, но вече не се среща по тези места.

Физическа характеристика[редактиране | edit source]

Азиатската златна котка е котка със средни размери: дължина на тялото от 66 до 105 cm, а на опашката 50 cm, тегло от 8,5 до 16 кг. Окраската ѝ е червеникаво- до златисто-кафява, но се срещат и сивкави или изцяло черни екземпляри (меланизъм). Нарича се златна котка заради лекия златист оттенък от жълтеникавата основа на косъма. На муцуната има характерни бели и тъмни шарки, гърлото и гърдите също са бели, а лапите и върха на опашката обикновено са по-тъмни от останалата част на тялото. Въпреки че като цяло окраската ѝ е изчистена, без петна, подобно на пумата, в Китай се срещат и петнисти златни котки.

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Златна котка в зоопарк

Азиатската златна котка обитава листопадни и вечнозелени дъждовни гори до 3000 м. надм. вис., като предпочита скалисти местности. Въпреки че се смята за нощно животно с дървесен начин на живот, ловува и през деня, а според последните наблюдения предпочита да търси плячка на земята. Храни се предимно с гризачи и други дребни бозайници, птици, гущери, но напада и млади елени. Набезите ѝ над домашни животни са рядкост. Тази котка е една от малкото наблюдавани да се хранят с мърша.

Азиатската златна котка е териториален и самотен хищник, но има случаи при лов на по-едра плячка да ловува на двойки.

Размножаване[редактиране | edit source]

След около 80 дни бременност женската ражда в хралупа или скална пукнатина обикновено само едно малко. От наблюденията направени в зоопарковете по света изглежда и мъжкият взема участие в отглеждането на малкото.

Полова зрялост тези котки достигат между 18 и 24-месечна възраст. Продължителността на живота им в плен е до 20 години, но на свобода живеят много по-кратко.

Допълнителни сведения[редактиране | edit source]

В някои райони на Тайланд азиатската златна котка се нарича Seua fai (огнен тигър) и според местните вярвания огненият пламък в нейната козина прогонва тигрите. Смята се дори, че яденето на месо от златна котка има същия ефект. В местното племе карен вярват, че носенето на един-единствен косъм от тази котка предпазва човека от нападение на тигър.

Според местното население златната котка е изключително смела и агресивна, и когато пази малките си напада много по-големи животни от нея. В плен обаче тези котки не демонстрират агресивно и нападателно поведение.

Природозащитен статус[редактиране | edit source]

Азиатската златна котка е вписана в Червения списък на световнозатрашените видове на IUCN като уязвим вид[1]. Местните жители я преследват заради козината и костите, които се използват в Китайската традиционна медицина. Главната заплаха за нея обаче идва от изсичането на горите в които живее, а в плен тази котка се рамножава трудно.

Външни препратки[редактиране | edit source]

  1. а б ((en)) Sanderson, J., Mukherjee, S., Wilting, A., Sunarto, S., Hearn, A., Ross, J. & Khan, J.A.. Pardofelis temminckii. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 04-05-2011.