Суматра

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
остров Суматра

Остров Суматра е в състава на Индонезия и със своята площ от 473 000 км2 е 6-ят по големина остров в света.

География[редактиране | edit source]

Територията на Суматра е с разнообразен релеф - източната, ниска част е заета от низина, като на запад преминава във висока планинска верига, а на юг е наричана Барисан. Тя се простира по протежението на острова от север на юг, има много върхове над 3000 метра. Тук има и много действащи вулкани, най-високият от които Керинчи е и най-високата точка на острова (3800 метра). Поради силно активната вулканична дейност земетръсите в Суматра са чести.

Sumatra.png

Природа[редактиране | edit source]

Остров Суматра е покрит с гъсти екваториални гори. Те крият изключително голямо биоразнообразие, това е един от най-богатите на растителни и животински видове региони на планетата. Срещат се над 40 000 вида цветни растения, включително множество орхидеи (по чиито брой на видовете Суматра е сред първите места в света), хищните растения непентеси (хранещи се с насекоми, а някои и с дребни птици), рафлезията Arnoldi (притежаваща най-големите цветове в света - над 1 метър) и др.

Типични животни за острова са яванският и суматренският носорог, суматренският тигър, слон, див бивол, мунтжак (лаещ елен), малайска мечка, тапир, орангутан и други маймуни, огромен брой птици (сред които птица-носорог, паун, много пъстри папагали и др.), колосален брой влечуги (сред които 10 - метровият малайски мрежест питон, соленоводен крокодил - най-едрото влечуго в света, дълъг 7 метра и тежащ над 1000 кг, кралска кобра и др.), земноводните, от които най-интересни са летящите жаби), насекоми (сред които гигантски богомолки, хранещи се с дребни птици, и рекордните над 30 000 вида пеперуди).

История[редактиране | edit source]

Земите на Суматра са населени преди 50 000 години. Първоначалните му жители били с австрало-меланезийски произход. По-късно тук пристигнали и племена с монголоидни черти от п-в Малака. Първите държавни организации се появяват през 4-5 век, а от 8 до 13 век тук процъфтява будистката империя Шривиджая. През 13 век районът е посетен от Марко Поло и арабския пътешественик Ибн Батута, а век по-късно арабски мисионери пренасят тук исляма. Появяват се малки кралства и султанати, от които най-значим е султанатът Ачех в северната част.


През 16 век тук пристигат португалците, а през 17 век на острова основава колонии холандската Остиндийска компания, като до 19 век цяла Индонезия става холандска колония. Някои местни кралства оказват съпротива, като последен пада султанатът Ачех - едва през 1899.

Островът попада и под японска окупация през Втората световна война, а през 1945 г. холандците отново си го връщат, но започва антиколониална съпротива и през 1949 г. става част от независима Индонезия.

На 26 декември 2004 г. северозападният бряг на Суматра, в района на Банда Ачех, е връхлетян от цунами вследствие от земетресение с магнитуд 9 по Рихтер. Бедствието засяга един от най-гъсто заселените райони на острова и отнема живота на повече от 75 000 души.

Култура[редактиране | edit source]

Въпреки че водеща религия в Суматра е ислямът, местните островитяни зачитат свои традиции и обществени норми, различни от крайните мюсюлмански. Така например суматренското общество може да се определи повече като матриархално, тъй като сред някои местни народности жените имат много права, не се забулват и съществува голямо уважение към тях. Счита се, че причина за тази не особено разпространена практика в Третия свят е древен култ на местните племена към една върховна богиня-майка. Освен това тук се честват и много езически празници, посветени на анимистични божества, а някои ритуали са с шаманистки, будистки и индуистки произход. Многобройните етноси говорят на различни езици и изпълняват различни ритуали, някои от които се преплитат и в монотеистичните религии.