Монотеизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Религия

P religion world.svg

Форми на религиозното съзнание

Монотеизъм  · Политеизъм  · Деизъм  · Теизъм  · Итсизъм  · Пантеизъм

Световни религии

Будизъм  · Християнство  · Ислям  ·

Авраамически религии

Юдаизъм  · Християнство  · Ислям  · Бахайство

Индийски религии

Индуизъм  · Джайнизъм  · Сикхизъм  · Будизъм

Традиционни религии на Далечния изток

Даоизъм  · Конфуцианство  · Шинтоизъм

Религиозни термини

Бог  · Душа  · Грях  · Дух  · Вяра  · Догма  · Живот след смъртта  · Храм

Списък на религиите
Портал:Религия

Монотеизъм (от старогръцки: μόνος — „един“ и θεός - „бог“) e вярата в съществуването на едно божество,[1] за разлика от политеизма (вярата в повече от едно божество) и от атеизма (вярата, че не съществуват божества). Характерен е за авраамическите религии (юдаизъм, християнство, ислям), но присъства и в други религиозни и философски системи като неоплатонизма, бахайство, друзи, самаритяни, зороастризъм, сикхизъм и някои направления на индуизма.[2] Въпреки, че например в християнството се допуска тринитарианството, единствения Бог е същество, което съществува едновременно и вечно като три личности (ипостаси) (Бог Отец, Иисус Христос, въплътил се като Иисус от Назарет и Свети Дух), които заедно са Светата Троица, монотеистичните религии открито се противопоставят на вярата в съществуването на повече от едно божество.

Определение и видове[редактиране | edit source]

Монотеизмът представлява вярата в един единствен Бог, за разлика от политеизма, при който вярата е в няколко божества. Понякога политеизмът е съвместим или включва в себе си форми на монотеизма или дори други форми на монизъм. Разликата между политеизъм и монотеизъм често може да бъде неясна.

Примотеизмът е вид политеистична религия, при която едно божество се счита за върховно и особено важно за света и хората, а останалите божества се възприемат като по-низши, подчинени нему. Въпреки, че има сходство с монотеизма, то примотеизмът контрастира рязко с него.

Монотеизмът често контрастира и с теистичния дуализъм. Дуалистичните религиозни системи защитават наличието на две основни начала, разглеждани като напълно независими едно от друго и антагонистични. Такива са доброто и злото, силите на светлината и тъмнината, Бог и Сатаната. В по-тесен смисъл понятието се отнася за гностическите теогонични и космогонични митове, обясняващи присъствието на злото и човешката грешност в света (ентропията), като творение на вечно противопоставящия се на доброто и Бога Дявол.

Монотеизма може да включва различни концепции на Бог:

  • Деизъм. Признава се съществуването на Бога и сътворението на света, но Бог е само първопричина. Деизмът отрича Неговото съществуване като личност (теизъм), както и Неговата намеса и контрол на събитията в природата и обществото.
  • Монизъм. Представлява философско учение, което приема за основа на всичко съществуващо едно начало. Характерен е за индуистките философски школи на северния Будизъм и Адвайта Веданта, както и китайския Даоизъм. В тези школи единната реалност е в основата на съществуващото, а духа и материята са само два нейни равностойни аспекта.
  • Пантеизъм. Представлява философско и религиозно учение, което отъждествява Бога с природата като проявление на божеството. Най-старата форма на това учение учи, че Бог е във всичко, което съществува. Всичко, което е, е Бог (пан - „всичко“ и теoс - „Бог“). Бог не е творец, а всичко около нас е Бог.
  • Панентеизъм. Представлява вярването, че Вселената се съдържа в Бога. Тя е част от Бога, но не всичко от Бога. Разликата между пантеизма и панентеизма е, че според първия всичко е бог, докато според втората концепция всичко е в бога.
  • Веществен монотеизъм. Характерен е за местните африкански вярвания и по своята същност е форма на политеизъм. Африканските вярвания смятат, че има много богове, но всеки от тях е превъплъщение на определен тип материя.
  • Света Троица. Християнска доктрина, която се поддържа от повечето му направления. Представлява възгледът, че Бог е Св.Троица. Бог е едно същество, което съществува едновременно три личности - Бог Отец, Иисус Христос и Свети Дух.

История[редактиране | edit source]

Йерусалим е светиня за три монотеистични религии

Развитието на различни форми на монотеизъм започва с ранната история на човечеството. Мардук, например е акадски и вавилонски бог, върховен бог и цар на богове и смъртни във Вавилония, бог-създател. Мардук е божество на есенното слънце, на заклинанията и предсказанията. Макар да е откриван с различни изображения, то жителите на Месопотамия приемали това като различни образи на единствен Бог.[3] В древността в Близкия Изток всеки град имал местен бог, който изпълнявал ролята на покровител над местните жители. Такъв например е Шамаш в Ларса или Син[4] в Ур.

Една от най-древните монотеистични религии е зороастризмът.[5] Основана е от пророк Заратустра на територията на средноазиатските земи в източнатата част на Иранското плато. Носителите на религията наричат себе си маздаяснийци (от името на божеството Ахура Мазда ) и заратушти или зартошти (последователи на Заратустра). Най-голямо разпространение има в Персия до към 7 век и днес последователите му са твърде ограничени. Въпреки това обаче религията оказва съществено влияние върху юдаизма, християнството и исляма.[6]

След смъртта на Аменхотеп ІІІ на египетския трон се възкачна неговия син Аменхотеп IV (по-късно Ехнатон). През шестата година от управлението си с цел да намали влиянието на жреческото съсловие, той налага култа към слънчевия бог Атон.[7] Успоредно с това забранява и богослуженето на старите богове. Така Аменхотеп ІV прави опит да обедини всички стари култове като създава една нова монеистична религия. Тя обаче не намира прием сред население на Древен Египет. През тези години се строят и храмове на новото божество, а Аменхотеп ІV приема името Ехнатон („Угоден на Атон“[8]). Ехнатон примества столицата като изоставя Тива и построява нов град, който служи за политически център наречен Ахетатон.[9] Религиозните реформи бързо се провалили след смъртта на управника. Срещу тях възстанали жреците на Амон, а неговия син и наследник Тутанкамон възстановя техните привилегии. Макар, че днес все още се спори за точната дата на напускане на робите евреи от Египет се смята, че те за заимствали монотеистичната религия на Ехнатон като са поставени основите на юдаизма.[10]

В юдаизма[редактиране | edit source]

Съвременният юдаизъм е монотеистична религия, която търси своите исторически корени тъкмо в монотеизма. При все това редица учени смятат, че единното божество у древните евреи е следствие на симбиоза между по древните Елохим и Яхве, които в един момент започват да се отъждествяват. Критиците предполагат, че това се е случило около 7-5 в. пр. Хр. При все това иудаизмът, познат впоследствие, та чак до наши дни е типична монотеистическа религия.

Нещо повече, иудаизмът приема за себе си, отпосле му приглася и християнството, че е първата монотеистична религия.

Отношение към другите монотеистични религии[редактиране | edit source]

Към християнството[редактиране | edit source]

Ортодоксалният иудаизъм се придържа към становището, че троичността на Бога, възприета у повечето християнски деноминации, както и култът към светците у представителите на Римокатолическата и Източноправославната църква, са форма на политеизъм.

Към исляма[редактиране | edit source]

В християнството[редактиране | edit source]

В исляма[редактиране | edit source]

В други религии[редактиране | edit source]

Някои религии, приемани за монотеистични, допускат множественост на божествеността. Например в християнството бог е 1 същество с 3 отделни ипостаса - Света Троица. Освен това повечето християнски църкви разглеждат ипостаса Исус Христос като съставен от 2 независими природи - божествена и човешка.

Някои църкви почитат светци - хора с изключителни качества, макар че разграничават отношението си към тях от това към бога.[11] В исляма и юдаизма монотеизмът е много по-краен и директен.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en))  Monotheism. // Encyclopædia Britannica, 15th ed., Volume 8. 1986. с. 266.
  2. ((en)) Hopkins, Edward Washburn. The Religions of India. Jr. Ginn & Co, 1896. ISBN 9781603031431. с. 204.
  3. H. Frankfort, Third Preliminary Report on Excavations at Tell Asmar (Eshnunna): Quoted by P.J. Wiseman in New Discoveries in Babylonia about Genesis, Marshall, Morgan and Scott, стр. 24.
  4. Sun and Saturn, Morris Jastrow Jr
  5. Culture - Religion, ZOROASTERIAN
  6. Religiology, Зороастризъм
  7. Pogubenitenarodi, Гибелта на фараона
  8. Aменхотеп IV Уаенра Неферхеперура - ЕХНАТОН
  9. Momhistory, Ехнатон
  10. Мистерии на юдаизма ихристиянството, Стефан Пенов
  11. ((en)) Ware, Timothy. The Orthodox Church. Penguin Books, 1997. ISBN 0-14-014656-3.