Шаманизъм

Шаман-доктор от Kyzyl.

Шаманизмът се отнася до широк кръг традиционни вярвания и практики, при които се осъществява комуникация с духовния свят. Известни са много различни разновидности на шаманизма, въпреки че има и много черти, които са общи за всички форми:

• Духовете могат да играят важни роли в човешкия живот.
• Шаманът може да контролира и/или да си сътрудничи с духовете за благото на общността.
• Духовете могат да бъдат добри и зли.
• Шаманите изпадат в транс като пеят, танцуват, медитират и удрят по барабан.
• Животните играят важна роля на вестители и животински духове-водачи.
• Духът на шамана напуска тялото и влиза в свръхестествения свят на духовете.
• Шаманите могат да лекуват различни заболявания.
• Шаманите са лечители, физици, гурута и магьосници.
• Най-важният предмет в шаманската практика е барабанът, който символизира много неща. Понякога барабаните са украсявани със звънци или кости от различни животни.

Практикуващите шаманизъм твърдят, че имат възможност да поставят диагноза и да лекуват, а в някои области - и да причиняват страдание. Шаманите вярват, че това става като пътуват по axis mundi и се свързват и контролират духовете. Смята се, че шаманите могат да контролират времето и природните стихии, да правят предсказания, да тълкуват сънища, да извършват астрални проекции и пътешествия до горните и долни светове. Шаманските обичаи съществуват от праисторически времена.

Някои антрополози и изследователи определят шаманите като посредници между материалния и духовния свят, които пътуват между световете в състояние на транс. Когато попадне в света на духовете, шаманът общува с тях и иска помощ за лечение, за добър улов или за изменения във времето.

Шаманизмът се основава на схващането, че видимият свят се контролира и е населен с невидими сили или духове, които влияят върху живота на хората. За разлика от анимизма и аниматизма, в които кой да е или всички членове на обществото ги практикуват, шаманизмът изисква специално познание и способности.

Според описанията на антроположката Мария Чаплика [1], в сибирските селца, когато млад момък го връхлитала "болестта" - повръщане, главоболия, халюцинации - другите жители разбирали че се ражда шаман и викали най-близкия опитен шаман, за да започне да обучава момъка. Шаманите им били както мъже, така и жени, и имали духове съюзници, с които поддържали и сексуални контакти.

Етимология

Думата "шаман" е взета от езика на сибирските евенки (нарачани в миналото тунгуси), които говорят език, принадлежащ към тунгусо-манчжурското езиково семейство. В различните евенкски диалекти тя звучи като саман, шаман или хаман. Според някои лингвисти тунгуската дума šamán произлиза от китайската sha men (китайски: 沙门，沙弥), "будистки монах", заемка от Pali śamana или санскрит śramana - "аскет" (от śramati, "he fatigues").

Според други учени в тунгусо-манджурските езици думата е свързана с евенкската глаголна основа сä - "зная", т.е. шаман означава "този, който знае".

В тюркските езици думата за шаман е кам (kam) или бакшъ (baksı).