Ксенофан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тази статия е за Ксенофан от Колофон. Вижте също и статиите за Ксенофон и Ксенофонт.
Ксенофан (Ξενοφάνης)
философ
Роден 570 пр.н.е. Колофон, дн. Турция
Починал 478 пр.н.е. Елея, дн. Италия
Философия
Регион древногръцки философ
Школа Елейска школа
Ксенофан в Общомедия

Ксенофан от Колофон, Ксенофан Колофонски (на старогръцки Ξενοφάνης ὁ Κολοφώνιος) е древногръцки философ, поет и религиозен мислител, смята е за основател (или според други мнения – предшественик) на школата на „елеатите”.

Биография[редактиране | edit source]

След персийското завоевание на йонийските гръцки градове в Мала Азия през 545 година пр. Хр., напуска родния си град и се заселва в Сицилия, където живее в различни градове – Катана, Занкла, Сиракуза, както и в южноиталианския град Елея.За дългия си живот обикаля като странстващ поет редица градове и места, където проповядва религиозно-философските си възгледи. Автор е на епични произведения – елегии, сатира и героични хекзаметри, в които освен митологичният е въведен, може би за първи път, дидактично-философски елемент. Днес те са ни известни по фрагментите, запазени от тях у по-късни антични автори.

Философия[редактиране | edit source]

Във философията си Ксенофан се обявява от една страна срещу митологизма у Омир и Хезиод, от друга – срещу натурфилософските схващания на Талес и мистицизма на Питагор.

Ксенофан е един от първите критици на антропоморфизма в старогръцката религия.

„Което сред смъртните са смята за позорно и се заклеймява

Омир и Хезиод дръзнаха на боговете да припишат

Да крадат, да прелюбодействат и взаимно да се мамят.”

„Ако биковете, лъвовете или конете имаха ръце

И можеха да рисуват както хората

Конете щяха да рисуват боговете като коне

Биковете биха дали образ бичи на безсмъртните

Външността им всеки смъртен би сравнил

С породата, която носи на земята.”

Смята се, че на Ксенофан принадлежи мисълта, че боговете са създадени по образ и подобие на човека. Според неговото учение, именно несъвършеното човешко познание кара хората да придават антропоморфни черти на божествата си и да ги надаряват с човешки качества.

„Черни и чипоноси си представят боговете етиопците.

Синеоки и рижи са божествата за тракийците.”

На митологичния антропоморфен политеизъм Ксенофан противопоставя идеята за един Бог, „Най-голям сред боговете и човеците, който не прилича на смъртните нито като тяло, нито като разум, който целият вижда, целият мисли, целият чува”. Изобщо цялата философска система на Ксенофан е обединена отоло възгледа за Цялото, Единното. Единствено съществуващо е именно Едното, което е несътворено и несътворимо, неунищожимо, неизменно и неподвижно, еднородно и лишено от конкретни свойства. Това Едно, наричано от Ксенофан Бог, се изобразява във формата на сфера и е всичко съществуващо изобщо, то е всемогъщо и не зависимо и със силата на „ума си” (νους, интелект) управлява света. Според Ксенофан единствено Бог притежава достоверно знание, човешкото познание не излиза извън рамките на субективното мнение и има само вероятностен характер.

Ксенофан и античната философия[редактиране | edit source]

Макар в наши дни да се спори доколко Ксенофан е основоположник или предтеча на философската школа на „елеатите”, неговото влияние върху тях е безспорно. Идеята му за единното и всеобхватното е подробно развита и усъвършенствана при представителите на тази школа Парменид, Зенон Елейски и Мелис Самоски.

Съмнението в познавателните способности на човека, в съчетание с критиката на всички съществуващи по негово време философски системи, дава основание на античните философи скептици да виждат в лицето на Ксенофон предшественик на скептицизма.

Силно е влиянието към различните школи на софистите, циниците и др.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за



Philosophie.jpg Портал Философия