Питагор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Питагор
(Πυθαγόρας)
Kapitolinischer Pythagoras adjusted.jpg
Бюст на Питагор от Самос
(Капитолийския музей в Рим.)
философ
Роден 570 пр.н.е.
о-в Самос, дн. Гърция
Починал 495 пр.н.е.
Метапонт, Лукания, дн. Италия
Философия
Регион древногръцки философ
Школа Питагорейска школа
Основни интереси Метафизика,
Математика,
Етика,
Музика,
Политика
Питагор в Общомедия

Питагор (на гръцки Πυθαγόρας) е древногръцки математик и философ, създател на религиозно-философската школа на питагорейците. В неговата биография е трудно да се разграничат фактите от легендите. Въпреки научните изследвания той остава една от най-загадъчните личности на античността. Неговите съвременници го смятали за изпратен от Аполон чудотворец, лечител и шаман, посветен във всички тайни. Основните източници за живота и дейността му идват от Ямвлих, Порфирий, Диоген Лаертски и от неговия ученик Аристоксен.

Биография[редактиране | edit source]

Името – Πυθαγόρας идва от гръцкото - πεἰθω = убеждавам + ἀγορά = площад, или името има значение на: онзи който убеждава площада, т.е. убеждава тълпата.

Биографията на Питагор трудно може да се отдели от легендите, които го представят като полубог и чудотворец, посветен във всички тайни на гърците и варварите. Херодот го е наричал „най-великия от елинските мъдреци“. Основните източници за живота и учението на Питагор са стигналите до нас работи: на Ямблих (242 - 306 г.), на Порфирий (234 - 305 г.) и на Диоген Лаертски (200 - 250 г.). Тези автори се основават на по-ранни автори, сред които трябва да отбележим ученика на Аристотел , Аристоксен (370 - 300 г. пр. н.е.). Фактически най-ранните източници за Питагор са писани 200 години след смъртта му и се основават на работи на учениците му, които не винаги са безпристрастни.

Роден е на остров Самос, където по това време се установява тиранията на Поликрат Самоски, довела до провеждането на редица реформи. Бащата на Питагор – Мнесарх е художник - занаятчия в двора на Поликрат. Майка му е Питаис от гръцкия о-в Самос. Тя била известна като най-красивата жена на острова. Семейството разполагало с достатъчно средства, за да може да заплати образованието на своя син. Твърди се, че е имал двама братя. Питагор е бил много интелигентен и ученолюбив, с качества на добър оратор.Той е бил добър спортист. Когато бил 17-годишен взел участие в Олимпийските игри . Първите му учители се явяват мемфиските жреци във финикийските храмове. На 18-годишна възраст напуска родния остров и отива в Египет, където прекарва 22 години. Изучава геометрията и астрономията на египтяните. Бил е посветен в тайните на Диосполис и в учението за възкресението на Озирис. Върху формирането му оказват влияние Талес и Анаксимандър. Научава се да свири на лира, пише поезия и рецитира Омир. Интересите му се простират и в областите на метафизиката, математиката, етиката и педагогиката. Пленен от персийския владетел Камбиз, той е откаран във Вавилон, където прекарва около дванадесет години от живота си. Престоят му на Изток се оказва изключително ползотворен. Там усвоява много от научните и религиозните постижения на източните култури (включително т. нар. питагорова теорема), които въвежда в гръцката наука, философия и религия. Бягайки от самоския тиранин Поликрат, Питагор се преселва в Кротон, Южна Италия около 531 г.пр.н.е., където намира много привърженици. Привличало ги е не само неговото философско учение, което той убедително излагал, а и препоръчвания от него начин на живот с елементи на аскетизъм и строг морал. Питагор проповядва нравствено облагородяване на необразованите и пълно подчинение на съсловието на мъдрите и знаещите хора. Неговото учение има много привърженици и привлича редица последователи. Учениците образуват братство на посветените и обожествяват своя учител. Така през 532 г. пр.Хр. основава своя религиозно-философска школа със строга дисциплина. Тази школа просъществува в Кротон до края на VI в.пр.н.е., когато противници на питагорейците принуждават учения да се пресели в друга гръцка колония - Метапонт, където прекарва останалата част от живота си. Умира в същия град между 497 и 494 г. пр.Хр

Философско учение[редактиране | edit source]

Питагор основава религиозно-философска школа. Тя била обгърната в мистерии и символи, а достъпът до нея бил много труден. Общността наподобявала секта и се занимавала с философски, научни, политически и религиозни въпроси. В нея имало както мъже, така и жени, представители на всички раси, религии, икономически и социални слоеве. Недопустима била всяка дискриминация. Учениците му образуват братство на посветените и обожествяват своя учител. Постъпващите в тази школа дават обет за мълчание и спазват множество забрани относно храненето и хигиената, за да постигнат нравствено и физическо пречистване с помощта на тайното учение за прераждането на душата. Според Питагор вечната душа се преселва от небето в човешкото тяло или в тяло на животно и претърпява редица прераждания, докато не се усъвършенства толкова, че да заслужи правото да се върне на небето.

Заслуга на питагорейците е учението за количествените закономерности в развитието на света, което помага за развитието на математическите, физическите, астрономическите и географските знания. Изучавайки числата, питагорейците изследват числовите отношения и ги намират във всички области на човешката дейност. С числа и пропорции те описват душата на човека и се стремят да управляват процеса на прераждането на душите към някакво висше божествено състояние. За тях „тялото е временна тъмница за душата“.

Учението на Питагор за числото е един от първите опити за поставяне на въпроса за количествената страна на закономерността в природата. В това отношение у най – древните питагорейци имаме нов момент в сравнение с милетската школа, която не се занимава специално с този проблем, макар че много се доближава до него в учението на Анаксимен. Всичко в природата се измерва, подчинява се на числото, защото в числото е същината на всички неща; да познаем света, неговата закономерност, неговия строеж – това значи да познаем управляващите го числа. Такива са основните положения, характерни за философията на питагорейците. Мистиката на числата е сърцевината на питагорейския идеализъм. Ето какво ни казва Аристотел в своята “Метафизика” за питагорейците:

...Тъй–наречените питагорейци, които се занимаваха с математическите науки, първи ги придвижиха напред и, възпитавайки с тях, започнаха да ги смятат като начало на началата на всички неща. Но в областта на тези науки числата заемат първо място в природата, а в числата те виждаха, както им се струваше, много сходни черти с онова, което съществува и става – повече отколкото в огъня, земята и водата; например едно свойство на числата е справедливост, а друго – душа и ум, трето – успех, а може да се каже че е точно така във всички останали случаи. Освен това те виждаха в числата такива свойства и отношения, които са присъщи на хармоничните съчетания. Тъй като, следователно, всичко останало със цялата си същност явно се уподобяваше на числата, а числата заемаха първо място в природата, те предположиха, че елементите на числата са елементи на всички неща и признаха, че цялата природа е хармония и число.

Често се задава въпросът по какъв начин се реализира обективния смисъл на питагорейския принцип за числото? Аристотел споменава в своята “Метафизика” следното:

...например едно свойство на числата е справедливост, а друго – душа и ум, трето – успех...

Нека разгледаме всяко едно число по отделно:

Единицата (ei|s, mi;a, e}n) е абсолютното единство. Тя съответства на разума. Точка.Числото две (du;o) отговаря на двойната природа, различието. На двойката съответства мнението, че е противоположна на разума. (монада : диада = активно : пасивно начало). Линия. Числото три (trei:s, tri;a) е съвършено число, обединява абсолютното тъждество и множествеността. Началото на плоскостта (триъгълникът е най-елементарната повърхност, която могат да формират правите линии).

Числото четири (te;ssara, te;ttara) се определя като математическа прирора, разделена на две равни неопределени величини – справедливостта, равенството в отношенията между хората. Също така символизира четирите годишни сезона и четирите периода в живота на индивида (детство, юношество, зрялост, старост). Тялото, фигурата – подреждането на точките (монадите) дава линията (диадата). Разгърната в пространството, тя формира плоскостта (триас). Линиите образуват фигурите от тях се определят природните стихии (вода, въздух, земя, огън). Така на куба съответства земята, на пирамидата огъня, на въздуха - октоедъра, на водата – икосиедъра (ei[kosi - 20 страни).

Сборът от монада, диада, триас и тетарес образува десетката. Тя е сбор съответно на мъжкото и женското начало, на тяхното единство и степенуването на реалността.

Числото пет (pe;nte) е също сложно число, защото е съставено от две и три и отговаря на брака, семейството. Числото шест (e”x) е резултат от умножнието на първото нечетно и първото четно (3х2). На него съответства живото. Числото седем (eJpta;) е по-общо число, на което отговарят важни периоди от живота на индивида – на 7 г. поникват зъбите на детето, а на 14 г. започва пубертета. Питагорейците свързват с него радостта, светлото начало в живота, здравето. В по-късни извори седем е числото на посветените.

Числото осем (ojktw;) е сбор от две завършени и степенувани диади (2х2 + 2х2) и на него съответстват приятелството, любовта. То е хармония, израз на октавата в музиката. Числото девет (ejnne;a) е сбор от три съвършени числа (3+3+3) и илюстрира справедливостта (както 4). Също така е резултат от умножението на две съвършени числа (3х3). Числото десет (de;ka) представлява сбор от първите четири числа и олицетворява синтеза на пълното съвършенство и завършеност, понеже включва разум, мнение, съвършеното и справедливото.

От Филолай и Аристотел може да се реконструира следната космогония: светът и всичко в него се състои от два принципа: безграничното (четното) и ограничаващото (нечетното). От тях двете възниква единицата, която не е нито четна, нито нечетна. Единицата вдишва, така както новороденото дете вдишва въздух, празното от безграничното. По този начин от единицата възникват числата и светът, който се състои от числа. Следователно единицата може да се умножава. Това множество (ограничаващото) питагорейците представят с помощта на точки, като пространството между точките означава празното (безграничното). Съвършеното число е десетката (декада). Тя е сборът от първите четири числа и се представя с помощта на равностранен триъгълник, всяка една от чиито стани образува четворкa.

Научни приноси[редактиране | edit source]

Питагор на фреската на Рафаел "Атинската школа"

Питагорейската школа има основно значение за развитието на математиката, астрономията и други науки през следващите векове. На нейните представители дължим откриването на ирационалните числа, както и на други основни за геометрията факти. Античните автори от нашата ера - Диоген Лаертски, Плутарх и др., приписват на Питагор известната теорема, че сборът от квадратите на катетите в правоъгълен триъгълник е равен на квадрата от хипотенузата. Съвременните историци предполагат, че Питагор не е доказал теоремата, а вероятно е предал на гърците това знание, известно във Вавилон хиляда години преди Питагор (съгласно вавилонските глинени таблички със записи на математически уравнения).

Питагор и учениците му от Питагорейската школа въвеждат термина "философия" като любов към мъдростта и копнеж за постигане на истината. Важно значение имат и работите на питагорейците в областта на изучаването на музиката. Според тях музикалните свойства и отношения могат да се изразяват с математика. На тях принадлежи плодотворната мисъл за измерването височината на тона на звучащата струна чрез измерване на нейната дължина.

Питагорейците имат успех и в областта на небесната механика, която наричат сферика. Те лансират учението, че движението на небесните[1] тела се извършва, като се подчинява на известни математически отношения. Тук се съдържа научно-плодотворната мисъл за математическото изчисляване на движението на небесните тела. Но по-късно те мистифицираха и тая страна на своето учение. Оттук и тяхното учение за “музика на сферите”, за небесната хармония, в което учение е изразена в мистифицирана форма мисълта за закономерността на астрономическите явления.Вероятно Питагор първи е предположил, че Земята е кълбо. Първи разбрал, че всъщност Зорницата и Вечерницата са едно и също небесно светило - планетата Венера.

Питагор не е писал трактати. От устните наставления за необразованите не могат да се съставят трактати, а неговото тайно учение за избрани не допускало изложение в книга. Приписват му книгите: „За възпитанието“, „За държавата“ , „За природата“ и "Свещени слова". Но никой от авторите през първите 200 години след смъртта на Питагор, включително Платон, Аристотел и техните последователи, не привежда цитати от трудове на Питагор и не посочва такива трудове. Вероятно негови ученици са писали трудове, защото има сведения, че Платон е купувал и ползвал питагорейски съчинения.

Бележки[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Питагор в нашите сродни проекти:

Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
  1. http://valtcheva.com/index.php?Itemid=27&id=57&option=com_content&task=view http://pythagoras.filosofite.com/