Анаксагор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Анаксагор
Ἀναξαγόρας
древногръцки философ

Роден
Починал
Философия
Регион Западна философия
Повлиян Милетска школа
Повлиял Архелай, Перикъл
Анаксагор в Общомедия

Анаксагор е древногръцки, предсократически философ известен със своята космология и с откритието си на причината за затъмненията.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

В средата на 5 век пр.н.е. живее около 30 години в превръщащата се в център на гръцкия свят Атина, но е изгонен от града по религиозни причини. Той е първият, пренесъл йонийската философия в Атина. Анаксагор слага началото на философския живот в Атина. Според него не природна стихия, а Умът стои в основата на природата и нейния порядък. Анаксагор учи, че като цяло светът не възниква и не загива, съществуват семена на нещата, които са вечни. Според него няма най-малки състани елементи, а материята получава свойствата си от това, което преобладава в сместа[1].

Тези семена Аристотел ще определи като "хомеомерии" (подобночастни).[2] Семената представляват минимални частици, които имат всички свойства на нещата.

Във всяко семе присъстват качествата на всички неща и в този смисъл Анаксагор учел, че всичко е във всичко. В тях обаче преобладавали качествата на определен предмет, затова при съединяване на частиците възниква определен предмет.

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ауди, Робърт. Философски речник. София, Труд, 2009. ISBN 9789545289293.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ауди 2009, с. 29.
  2. Радев Р., Учението на Анаксагор в Антична философия, Ст. Загора: Идея, 1994, сс.191-205


Philosophie.jpg Портал Философия

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]