Древна Атина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Атински акропол, реконструкция на Лео фон Кленце от 1846 г.
Партенона — главното светилище на древния град, посветено на богинята Атина Партенос, шедьовър от златния век на Перикъл

Древна Атина (на гръцки: Αρχαία Αθήνα) е град-държава в Атика, който от 5 век пр.н.е. заедно със Спарта играе водеща и определяща роля в историята на Древна Гърция.

Древна Атина е демокрация и в този смисъл се разглежда като прототип за класическо такова държавно управление, като същевременно е и център на класическата философия и театралното изкуство през античността.

Археологическите разкопки и проучвания на древния град започват през 30-те години на 19 век, но същите придобиват систематичен характер едва през 70-80-те години, когато се формират съответно френската, немската и английската археологическа школа. Съхранилите се до днес литратурни източници и археологическият материал дават възможност да се възстанови с малки изключения цялата древна и антична история на атинския полис. Основен литературен източник за тази история е «Атинска полития» от Аристотел (4 век пр.н.е.).

Древна история[редактиране | edit source]

Борбата на Тезей с Минотавъра

През древността на местото на Атина въз основа на синойкизма постепенно около Атинския акропол се центросъбират разни племенни общности. Предходно още в микенската епоха през 16-13 век пр.н.е. на местото е имало укрепено селище с "дворец". Тезей предава, че в най-древната гръцка атинска общност имало три съсловия - на евпатридите, на геоморите и демиурзите. Постепенно властта се съсредоточила в ръцете на родова поземлена аристокрация, като нараствал дела от населението на града изпадащо в т.нар. дългово робство към поземлената аристокрация. Между робите и свободните имало и междинно съсловие - метеки, които били свободни хора, но лишени от политически права и някои икономически свободи.

До времето на установяването т.нар. атинска демокрация, в града се съхранило делението на демоса на фили, фратрии и родове, като също така формално градското самоуправление се осъществявало от деветима архонти избирани от аристократите, като функцията на народно събрание или по-точно на сенат се осъществявала от ареопаг - съвет на старейшините, който се попълвал из средите на архонтите изпълнили мандата си начело на градското самоуправление.

Антична история[редактиране | edit source]

Древногръцкият град-държава Атина възниква през 8 век пр.н.е. в периода на т.нар. класическа древност, заедно с други известни центрове в Средиземноморието като Древен Рим и Пунически Картаген. Тъй като обработваемата земя в района била малко, гражданите на Атина отрано се ориентирали към търговията с народностите от крайбрежието на Източното Средиземноморие и Черно море. Стокообменът и паричната система получили своето развитие към началото на 6 век пр.н.е., когато полисът се замогнал и постепенно се установила известната атинска хегемония над древногръцкия свят в Егея. Атинската култура постепенно се наложила в Елада и в Класическа Гърция.

Древна Атина се славела с отличен флот, подобно на картагенския с когото се конкурирали и оспорвали морското превъзходство в средиземноморието. И по тази причина Древна Атина се превърнала в първостепенна сила сред древногръцките полиси.

В периода на класическата древност общественото устройство на Атина през първите ѝ години било сходно с това на Древен Рим (патриции и плебеи), като жителите ѝ се делели на две съсловия - аристокрация и демос (народ). Родовата аристокрация владеела земята, а голяма част от обикновения народ я обработвал. Властта била у знатните, а демоса в периода VІІІ – V век пр.н.е. претендирал за равноправие и разни съсловни привилегии, т.е. за демокрация.

В Древна Атина Килон се опитал да наложи тирания, на което аристокрацията се възпротивила и опита пропаднал след като Алкмеонидите избили съмишлениците на Килон. След това фиаско на тираните, атинският законодател Дракон съставил изключително строг кодекс насочен срещу всякакви опити за обсебването на властта от една обществена прослойка. Това законодателство носи неговото име и е известен до днес като драконови закони. Законодателството на Дракон било насочено освен срещу самоволието, но и към старото могъщество на знатните аристократични родове, което след налагането му се оказало доста ограничено. Драконовите закони проправили пътя към установяването на демокрацията. Постепенно новите правила за обществено управление предизвикали социална криза, чието решаване изисквало необходимост от ново радикално решение. С решаването на тази задача се захванал мъдреца Солон, който заел длъжността архонт с пълни законодателни правомощия. Солон съдействал за всеобщо опрощение на всички натрупани от атинските граждани дългове и за вдигането на ипотеките върху имотите им. Заробването за дългове било забранено. Солон също така реформирал и системата на мерките и теглилките и съдействал за разработването на сребърните мини в Лаврион в южния край на Атика, посредством които управленски мерки паричните емисии на Древна Атина добили призната стойност в целия средиземноморски свят. Солон също така разделил населението на града в четири съсловия според притежаваното имущество. Аристокрацията и богатият демос слял в едно, като нивото на допустимост за участие в управлението на полиса се определяло, съответно и ограничавало, според притежавания имуществен ценз. По този начин Солон постъпателно въвел демоса в управлението на града, за разлика от предходния период. Реформите на Солон положили основите на последвалия демократичен режим на Атина. Тридесет години след Солоновите реформи в управлението, в годините 561-560 пр.н.е., Пизистрат, атински аристократ, с преврат завзел властта и наложил тирания. Въпреки че на два пъти бил свалян от власт, той бил наследен като тиран от синовете си – Хипарх и Хипий, които управлявали мирно до 514 г. пр.н.е. В последствие Хипарх бил убит от Хармодий и Аристогейтон, а Хипий бил прогонен през 510 г. пр.н.е. от града, които събития съвпадат с края на управлението на седемте царе на Рим и установяването на Римската република.

Класически период в историята на Атина[редактиране | edit source]

Атинската демокрация продължила от 510 до 322 г.г. пр.н.е.

След падането на Атинската тирания в градския обществен живот се оформили две партии – едната на привържениците на аристокрацията и на Спартанския съюз, а другата - на Клистен от рода на Алкмеонидите, държаща страната на демоса (народа). Клистен се наложил над противниците си и въвел нови демократични реформи. Победата на Древна Атина в 506 г. пр.н.е. над беотийците и халкидците ѝ донесло териториално разширение в Евбея, с което било сложено началото на колониалното ѝ развитие като средиземноморска сила. За първи път в своята история Атина излъчила и заселила колониалисти, наречени клерухи.

Атинска демокрация[редактиране | edit source]

Следващия период от историята на града е известен като Атинска демокрация, последван от елинизма разпространил древногръцката култура и общочовешки достижения като цивилизационно послание из целия античен свят благодарение на походите на Александър Велики.

Римски период[редактиране | edit source]

В 146 г. пр.н.е., т.е. в годината на края на пунически Картаген, Атина попада под властта на Рим, като съюзник със статут на civitas foederata, т.е. на свободен град. В 88 г. пр.н.е. Атина обаче се присъединява към антиримската коалиция на понтийския цар Митридат VI Евпатор, заради което в 86 г. пр.н.е. римска армия под предводителството на Луций Корнелий Сула превзема града с щурм и го разграбва. От уважение към славното минало могъщество на Древна Атина, Сула постъпва държавнически непроменяйки предходния статут на свободен град на изменилата и непостоянна Атина. В 27 г. пр.н.е. с формирането на римската провинция Ахая, Атина влиза в състава ѝ ставайки част от пейзажа на Римска Гърция.

От 3 век пр.н.е. насетне Атина с нейната демокрация са в упадък, за да отстъпят славното си предходно цивилизаторско място в античния свят, ведно с щафетата с олимпийския огън, на SPQR.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]