Арес
Вижте пояснителната страница за други значения на Арес.
Арес (на гръцки: Άρης) в древногръцката митология е бог на войната. Син е на Зевс и Хера. За разлика от Атина, която е богиня на честната и справедлива война, Арес олицетворява коварната, жестока и вероломна война. Негови постоянни спътници са боговете Фобос, Деймос и Ерида. Арес е гръцкият еквивалент на римския бог Марс.
Съдържание |
[редактиране] Произход
Първоначално се приема, че Хера зачева Арес без участието на Зевс, от докосване на вълшебно цвете, дадено ѝ от нимфата Хлорида[1].
Има сведения за неговия негръцки, тракийски произход. Софокъл го нарича "роден в Тракия" [2]
Следи за тракийския му произход се виждат в Одисеята на Омир[3] и при Овидий [4]. Неговата необузданост се проявява и в децата му, които имат жесток характер - Мелеагър, Аскалаф и Иалмен, Флегий, Еномай, Диомед, амазонките. С изключение на богинята на любовта Афродита, той е мразен от Олимпийските богове, включително и от майка си и баща си.
В олимпийската митология Арес вече си приема като син на Зевс и Хера [5]. Самият Зевс толкова ненавижда Арес, че казва, че ако не е негов син, би го заточил в Тартар.
Понякога в течение на 13 месеца (лунна година) Арес бил заточен в медна амфора [6], или в глинен съд [7]. Пленен е от Алоадите.
[редактиране] Арес и Афродита
Арес бил любим на богинята Афродита [8] или неин съпруг [9]. Тяхната любов и нарушаването на клетвата за съпружеска вярност от страна на Афродита, често се споменава в античната митология.
Деца от техния съюз са близнаците Ерос и Антерос[10], Деймос ("ужас"), Фобос ("страх") и Хармония [11], която по късно ражда от баща си -амазонките — жените-войни. Арес влиза в битките тежко снаряжен, карайки колесница, управлявана от неговите синове Фобос и Деймос (Страх и Ужас).
[редактиране] Други
В битката за Пилос е ранен от Херакъл [12]. Освен това Херакъл го ранил, когато убил сина му Кикън [13].
Арес участвал Троянската война на страната на троянците и бил победен от Атина.
Атрибутите с които е изобразяван са горяща факла и копие. Неговата птица е лешоядът, животното -кучето.
[редактиране] Арес в изкуството
Въпреки важността и значението на Арес в поезията и митовете на древните гърци, факт е, че той рядко е обект на култ, а в случаите който е бил, той е почитан заедно с другите богове, примерно "споделя" храм с Афродита в Тива.
До наши дни са оцелели античните статуи "Арес Боргезе" и "Арес Лудовизи" по римски копия. Арес е изобразен в сцени от гигантомахията по източния фриз на Партенона. Сюжетът за любовта на Арес и Афродита се среща и в няколко фрески от Помпей. По време на Ренесанса тази тема също е застъпена — има картини на Ботичели, Пиеро ди Козимо, Тинторето, Веронезе, Караваджо, Рубенс и др. ) Понякога Арес е изобразяван с окови, сложени му от Ерос или Афродита, като символ на победата на любовта над войствеността. Друг известен сюжет е "Арес и Афродита, хванати заедно от Хефест". По него има творби на Рембранд, Тинторето.
| Древногръцки богове |
|---|
| Изначални богове |
| Титани |
| Морски божества |
| Хтонични божества |
| Други богове |
| Олимпийски богове |
| Зевс и Хера, |
| Посейдон, Хадес, |
| Хестия, Деметра, |
| Афродита, Атина, |
| Аполон, Артемида, |
| Арес, Хефест, |
| Хермес, Дионис |
[редактиране] Жени/Деца (обединен списък според различните източници)
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Източници
- ↑ Овидий,Фасти V 251—256
- ↑ Климент. Протрептик 29, 2; Арнобий. Срещу езичниците" IV 25; ср. Софокъл, "Антигона" 970
- ↑ Одисея, VIII, 361
- ↑ Овидий, Fast. V 257
- ↑ Хезиод. Теогония 922; Аполодор, Митологическа библиотека I 3, 1
- ↑ Омир, Илиада V 387; Нон, "Деяния на Дионис" XVI 159
- ↑ Нон, "Деяния на Дионис" XXXI 42
- ↑ Омир, Одисея VIII 267—361
- ↑ Кун Н.А. 40
- ↑ Аполодор, Митологическа библиотека III 26
- ↑ Хезиод, Теогония 934 след.
- ↑ Псевдо-Хезиод. Щитът на Херакъл 359—367
- ↑ Псевдо-Хезиод. Щитът на Херакъл 458—462
