Цвете

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Цветята са разнообразни по аромати, цветове и форми

Цветя е общо понятие, което обхваща всички храстовидни или тревисти растения, които се размножават посредством цветове. Цветовете имат естетическа функция в ежедневието на хората. С думата също така се обозначава цвета на такова растение, откъснат заедно с част от стъблото.

Морфология[редактиране | edit source]

Lilium longiflorum – 1. близалце, 2. плодник, 3. цветен прашец, 4. стъбълце, 5. венчелистчета Пример за „перфектно цвете“, тази Crateva religiosa има едновременно тичинки (външен кръг) и плодник (в центъра)
Lilium longiflorum – 1. близалце, 2. плодник, 3. цветен прашец, 4. стъбълце, 5. венчелистчета
Пример за „перфектно цвете“, тази Crateva religiosa има едновременно тичинки (външен кръг) и плодник (в центъра)

Цветът е размножителен орган при покритосеменните растения. Поради това те се наричат още цветни растения.

Цветовете могат да бъдат еднополови и двуполови. Еднополовите цветове могат да бъдат разположени еднодомно или двудомно. Еднодомно разположение означава, че върху едно растение се разполагат цветове и от двата пола (пример: обикновена леска). Двудомно разположение означава, че върху едно растение се разполагат цветове само от единия пол, така, че растението може да бъде или мъжко, или женско (пример: върби, тополи, черници, коприва).

Двуполовите цветове имат органи и на двата пола. Поради това те се наричат понякога хермафродитни цветове.

История и митология[редактиране | edit source]

С красотата на съцветията и разнообразието от багри, форми и благоухания, цветята привличат хората от дълбока древност и непреходно присъстват в бита, обичаите и вярванията им. Отглеждането и използването на цветя е отговор на стремежа на човека да пресъздава красотата на природата и да я задържа по-близо край себе си.

Едно от седемте чудеса на античния свят били Висящите градини на Семирамида. Според Библията райската градина било първото място, където живели хората преди да извършат първородния грях. В пантеоните на много митологии присъстват божества на цветята, растенията (и пролетта). В древногръцката митология това е Хлорида (Хлорис), чийто еквивалент в римската митология е Флора. Името ѝ е синоним на царството на растенията („флора и фауна“). Ацтеките почитат Шочипилли (Xochipilli), чието име на нахуатл значи „Принц на цветята“ или „Дете на цветята“, и неговата сестра-близначка Шочикетцал (Xochiquetzal, „красива като цвете“).

Цветя са отглеждали хората на Древен Египет и Китай, Древна Индия, Япония, Гърция и Персия. В Китай 3000 години преди новата ера са отглеждани масово рози и хризантеми, като са били използвани не само за украса, но и в кулинарията.[1] В Древна Индия парковете и частните градини били място за отмора и оздравително възстановяване, споменават се в „Махабхарата“, „Кама Сутра“, „Гаруда Пурана“, в поеми на Калидаса.[2] В Древна Япония са възникнали две свързани с цветята изкуства – на отглеждането на миниатюрни дръвчета бонзай, и икебана – изкуството на изящното аранжиране на цветя. Известни са и древногръцките покривни градини от саксийни цветя, свързани с култа към бог Адонис.[3]

Борсата на цветя в Аалсмеер, Холандия

В европейските кралски дворове през Средновековието и особено по време и след на Великите географски открития се внасяли и отглеждали множество екзотични цветя и растения. Началото на 17 век бележи възхода на градинарското изкуство и цветарство, появяват се оранжериите.[4] Производството на цветя се превръща в икономически отрасъл по време на капитализма, когато те навлизат по-широко в бита и се увеличава търсенето им. Този отрасъл заема важно място в икономиките на страни като Белгия, Франция и Холандия,[1] където днес в Аалсмеер (Aalsmeer) се намира най-голямата борса за цветя в света.[5][6] Обособяват се отделни производства на семена, луковици, разсад, както и материали, съдове и инструменти. Цветарството днес е разпространено хоби и се издава множество специализирана литература за отглеждане на цветя в домашни условия.

Традиции и празници[редактиране | edit source]

Цветята винаги са съпътствали празниците, церемониите и обичаите на хората от всички краища по света. Неизменно се подаряват цветя на празници като Деня на жената, Цветница, рождени и имени дни, на сватби, при раждания и кръщения. Цветята са елемент и от траурните ритуали, при чествания на годишнини от събития, военни церемонии, артистични бенефиси. Има и празници и карнавали, посветени изключително на цветята, като Карнавала на цветята в Ница, датиращ от 1876 г., когато била организирана „битка“ с цветя, заменена след това от практиката да се разменят букети.

В България се отбелязва празника Еньовден, когато се берат цветя и билки и се вият венци.

За много хора цветята и подаряването на цветя са натоварени с богата и често нееднозначна символика. Различни значения са отредени не само отделните цветя, но и различните по цвят представители (например роза, мак, люляк, карамфил и други).

Употреба на цветя[редактиране | edit source]

В дома, градината и парка[редактиране | edit source]

Цветята намират основно приложение за украса на интериора и откритите площи. За стайно отглеждане, за балкона и за градината са подходящи различни цветя, като определящите фактори са:

  • продължителността на живота на растенията – едногодишни, двугодишни, многогодишни,
  • произход на растението и климатични условия, в които то вирее най-добре – температура, влажност, достъп до светлина;
  • особености на растението: начин на размножаване, период на цъфтеж, дълбочина на кореновата система, размер и разположение на листата, групиране и разположение на цветовете и др.

Във фитотерапията и козметиката[редактиране | edit source]

Приложение на цветятя[редактиране | edit source]

Шафранов минзухар

Цветята намират известно приложение в кулинарията – както за декорация на блюда и коктейли, така и за пряка консумация. Същинските цветове могат да се използват пресни, захаросани или сушени, но по-често се ползват други части като семена, листа, корени, луковици. Ядливите цветя могат да се използват за чай, сиропи, желета, сосове, оцети, салати, както и за украса на торти, плодови салати и други десерти.

Сред най-широко използваните в кулинарната практика цветя са:

Когато се готви с цветя трябва да се вземат предвид няколко неща:

  • Някои цветя са отровни, а други стават за консумация само след специална подготовка. Не бива да се поднасят едновременно ядливи и неядливи цветя.
  • Някои хора са алергични към цветя и по-специално техните тичинки.
  • Не са подходящи за консумация цветя, третирани с пестициди, или по които има много насекоми.
  • Цветята имат деликатен, понякога много слаб вкус, и употребата на други подправки и овкусители може да го убие.[7]

Цветята в изкуството[редактиране | edit source]

Джамията Етем Бей в Тирана

Цветята и флоралните мотиви са едни от най-често изобразяваните неща в изящните и приложните изкуства. Появяват се във винетките и миниатюрите, участват в художественото оформление на ръкописните и печатни книги, в живописта (особено в жанра натюрморт), в дърворезбата и малката пластика, в стенописите и витражите.

Ислямът, например, забранява изобразяването на хора и животни в джамиите и на страниците на Корана, като така основни и отличителни за ислямското изкуство образи са станали цветята, арабеските и сложните геометрични плетеници.[8]

Фразеология[редактиране | edit source]

Възприемането на цветята като символ на красотата и съвършенството намира отражение и в езика. В този смисъл, в българския език думите „цвете“, „цвят“, използвани само в единствено число, имат и преносни значения: например „не е цвете (за мирисане)“ или „цветът на нацията“.

В миналото девиците били сравнявани с цветя. Това обяснява и етимологията на думата за акта на лишаване от девственост, дефлорация: от латинското „de“, „без“ и „floris“, „цвете“.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б „Наръчник по цветарство“, Д. Дюлгеров, П. Тодорова, СИ „Земиздат“, София, 1976
  2. ((en)) Vatikas of lore, Priyaleen Singh, The Hindu, юни 2004
  3. Зелени покриви
  4. „Цветя и храсти за балкона“, Хелене Курцмайер, ИК „Емас“, 1998
  5. ((en)) Информация за Аалсмеер
  6. ((en)) Bloemenveling Aalsmeer, Холандия, сайт на Държавна комисия по стоковите борси и тържищата
  7. ((en)) What's Cooking America: Edible Flowers
  8. ((en)) Islamic Art; Exploring the Visual Arts of the Middle East: Basic Features of Art of the Middle East, Judith Zurkus, Yale-New Haven Teachers Institute