Цветница

За селото в област Търговище вижте Цветница (село).

---

Вход Господен в Йерусалим, мозайка от Капела Палатина в Палермо

Цветница е подвижен християнски, религиозен и народен празник, който се празнува както в православната, така и в католическата и протестантската църква една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост.

Религиозна страна на празника

Влизането на Христос в Йерусалим

На този ден християнската църква празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според новозаветните евангелия, Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки.

След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария , Иисус Христос тръгнал за Йерусалим.

Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и малкото ѝ, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ.

Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне.

Народът, виждайки в Иисус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев”.

Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат“.

Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение до Храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му селяни и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.

На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Иисус Христос. В този ден, който е през периода на постите, се разрешава риба.

Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения:

• Аглика (Иглика), Ангелика
• Аблен(а) (аблена означава планински божур; от името Аблена произлиза името Албена, което Йордан Йовков създава за благозвучие)
• Ахинора (означава дъх на теменуга) ; Името създава Николай Райнов за описание на свой персонаж (царица Ахинора, съпруга на хан Аспарух) в книгата си "Видения от древна България".
• Билян(а), Белян(а)
• Божур(а)
• Виолета, Върба, Върбан(а), Върбин(ка), Венета, Венцислав, Ванеса, Вероника, Венелин(а) (венец - от славянски
• Гергин(а), Гроздан(к)а, Габрина (от габър)
• Далия, Дафина, Делия, Дилян(а), Делян(а), Динка (от диня), Детелин(а)
• Елица, Ели (от Ела), Еньо (от Еньовче), Енчо
• Жасмин(а)
• Здравец, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Звезделин(от коледна звезда)
• Иглика, Ива (име на върба)
• Калина (име), Калин, Кала, Камелия, Карамфил(к)а, Кестен, Китка
• Лало, Латин(ка), Лили, Лила, Лилия, Лиана, Лилян(а), Люляна
• Маргарит(а), Магнолия, Малин(а), Минзухар(а), Момина (от момина сълза), Мирта
• Нева, Невен(а), Невян(а), Незабравка
• Петуния
• Рали, Ралица, Ренета ("преродена" от латински), Роза, Розан(а), Розалин(а), Роксана
• Росен, Росица, Росна
• Ружа
• Смилян(а), Сиян(а), Стефани(я) (Стефани - от гръцки - „венец”), Синчец, Смирна
• Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка)
• Фидан(ка)
• Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Цветин(а), Цветка,
• Явор(а), Ясен(а), Ясмин(а)

Виж още

• Календар на православните църковни празници