Цветница
За селото в област Търговище вижте Цветница (село).
| Основни събития в живота на Господ Иисус Христос по Евангелията |
|---|
|
Цветница е подвижен християнски, религиозен и народен празник, който се празнува както в православната, така и в католическата и протестантската църква една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост.
Съдържание |
Религиозна страна на празника
На този ден християнската църква празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според новозаветните евангелия, Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки.
След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария , Иисус Христос тръгнал за Йерусалим.
Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и малкото ѝ, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ.
Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне.
Народът, виждайки в Иисус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев”.
Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат“.
Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение до Храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му селяни и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.
На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Иисус Христос. В този ден, който е през периода на постите, се разрешава риба.
Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения:
- Аглика (Иглика), Ангелика
- Аблен(а) (аблена означава планински божур[1]; от името Аблена произлиза името Албена, което Йордан Йовков създава за благозвучие[2])
- Ахинора (означава дъх на теменуга) [3]; Името създава Николай Райнов за описание на свой персонаж (царица Ахинора, съпруга на хан Аспарух) в книгата си "Видения от древна България".
- Билян(а), Белян(а)
- Божур(а)
- Виолета, Върба, Върбан(а), Върбин(ка), Венета, Венцислав, Ванеса, Вероника, Венелин(а) (венец - от славянски
- Гергин(а), Гроздан(к)а, Габрина (от габър)
- Далия, Дафина, Делия, Дилян(а), Делян(а), Динка (от диня), Детелин(а)
- Елица, Ели (от Ела), Еньо (от Еньовче), Енчо
- Жасмин(а)
- Здравец, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Звезделин(от коледна звезда)
- Иглика, Ива (име на върба)
- Калина (име), Калин, Кала, Камелия, Карамфил(к)а, Кестен, Китка
- Лало, Латин(ка), Лили, Лила, Лилия, Лиана, Лилян(а), Люляна
- Маргарит(а), Магнолия, Малин(а), Минзухар(а), Момина (от момина сълза), Мирта
- Нева, Невен(а), Невян(а), Незабравка
- Петуния
- Рали, Ралица, Ренета ("преродена" от латински), Роза, Розан(а), Розалин(а), Роксана
- Росен, Росица, Росна
- Ружа
- Смилян(а), Сиян(а), Стефани(я) (Стефани - от гръцки - „венец”), Синчец, Смирна
- Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка)
- Фидан(ка)
- Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Цветин(а), Цветка,
- Явор(а), Ясен(а), Ясмин(а)
Източници
- ↑ Български лични имена
- ↑ http://www.angelfire.com/ca6/ivayla/A.html Българските имена
- ↑ [http://www.moetodete.bg/namelists/ahinora.html
Виж още
Външни препратки
|
|||||||
|
|||||