Ездра

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
«И разгъна Ездра закона пред очите на всички хора»
«Ездра обявява закона», Юлиус Шнор фон Каролсфелд, 1860

Ездра (на иврит: עֶזְרָא, Езра; на гръцки: Έσδράς ; на латински: Esdras) е еврейски религиозен водач и реформатор, комуто се приписва кодифицирането на Тората. След завръщането на евреите от вавилонски плен, явно по поръчка на персийския шах Артаксеркс, Ездра събрал, уеднаквил и обединил различните еврейски вехти писания и традиции, засягащи култа към едно върховно божество - съвършения Яхве.

"Законът на небесния Бог" който имал за задача да прогласи Ездра, трябвало да бъде валиден и в светски план (Ездр. 7:26). В следствие на редакциите на древните еврейски текстове, предания и книги от Ездра, и с помощта за това на значителен брой хора около него, наричани свещеници, книжници и левити (известни постфактум като Голямата асамблея), било кодифицирано Петокнижието, като според общовъзприетите от Юлиус Велхаузен означения, различните съставни части на източниците (хронологични пластове), от които е компилирана Тората носят латинските букви J, E, JE и Dt.

Новият еврейски закон е прогласен на тържествено събрание в първия ден на седмия месец, т.е. на първия ден от еврейската година (рош ха шана). "Законът на небесния Бог" бил приет във всички провинции на Юдея и Самария. [1]

По времето на Исус Библията, т.е. само Стария завет, не съществувал/а във вида в който е познат/а днес, а еврейските свещени писания съдържали само два от крайните си три раздела - Тората и Пророците. Те не били считани за "Библия" в съвременния смисъл като една книга, а за две отделни сбирки от свещени писания. Писанията (третия раздел от Библията) са завършени едва през 2 век.[2] Имайки предвид, че единствената оцеляла еврейска секта (без юдео-християните) след първата юдейско-римска война, тази на фарисеите, отхвърлила Новия завет, Еврейската Библия останала 22 книги. [3]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Льомер, Андре. История на еврейския народ, стр. 65-67. ИК "КАМА", ISBN 954-9890-42-2, 2003.
  2. Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус, стр. 23-25. ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4, 2007.
  3. Льомер, Андре. История на еврейския народ, стр. 3. ИК "КАМА", ISBN 954-9890-42-2, 2003.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]