Стар завет
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Старият Завет е част от Библията, която обхваща всичките 50 книги, написани преди Христос. Книгите са Битие, Изход, Левит,Числа, Второзаконие,Исус Навин, Съдии, Рут, четирите книги на Царете, двете книги на Летописите, Ездра, Неемия, Естир,Йов,Псалми, Притчи, Еклисиаст, Песен на песните, Исая Еремия, Езекиил,Даниил, Осия, Йоил, Амос, Авдий, Йон, Михей, Наум, Авакум, Софоний, Агей, Захария, Малахия. Старият Завет е писан в продължение на 1100 години.
С изключение на свитъците от Мъртво море всички съществуващи най-стари еврейски библейски ръкописи са от късния масоретски период. Най-ранният датиран ръкопис на еврейската масоретска Библия е едно копие на последните пророци в Ленинград, написан в 916 г. от н. е. Други прочути копия на еврейската Библия са Кодекс Лаудианус в Оксфорд, от 10-и век, съдържащ почти целия Стар Завет. Кодексът Бен Ашер от Алеп от 10-и век и др. които се намират в различни колекции и библиотеки.

