Григорий Палама

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Икона на Свети Григорий Палама

Св. Григорий Палама (на гръцки: Аγίος Γρηγορίος Παλαμάς 129614 ноември 1359) е средновековен византийски богослов и архиепископ на Солун, обявен за светец от Православната църква, която чества паметта му на 14 ноември (27 ноември по стар стил).

Биография[редактиране | edit source]

Григорий Палама е роден през 1296 година в Мала Азия. По време на турското нашествие семейството му бяга в Константинопол, където е приютено от император Андроник II Палеолог (1282-1328). Бащата на Григорий става високопоставен сановник в двореца, но умира скоро след това и за възпитанието и образованието на осиротелия Григорий се заема самият император. Вместо да постъпи на служба в двореца, двадесетгодишният Григорий, заминава през 1316 г. за Света Гора и постъпва като послушник в манастира Ватопед, а след време приема монашеска схима под ръководството на преподобния Никодим Ватопедски. Майката и сестрите на св. Григорий също приемат монашество.

След смъртта на духовника си Григорий Палама се заселва в обителта Глосия. Там настоятелят на обителта го въвежда в учението на исихазма. През 1326 г., за да се предпазят от нападенията на турците, монасите се прибират в Солун. Там св. Григорий е ръкоположен в свещенически сан. Прочува се с богословските си умения и е поканен от атонските монаси да обори еретичното учение на Варлаам Калабрийски.

Храм "Свети Григорий Палама" в Солун

В разразилата се полемика между двамата Григорий успява да осъди учението на Варлаам с доводи от писанията на светите православни отци и съчинява осъдително слово в три части срещу опонента си. Заради усиленото му застъпничество за традиционните догми на Православната църква през 1344 Григорий е отлъчен от църквата и е хвърлен в тъмница по заповед на патриарх Йоан XIV Калека, привърженик на учението на Варлаам. През 1347 г., след смъртта на Йоан XIV, Григорий е освободен и възведен в сан Архиепископ Солунски. Ръководи Църквата тринадесет години, до 1359 година. През 1354 г. Григорий Палама е извикан в Константинопол за решаването на спора между Йоан V Палеолог и Йоан VI Кантакузин. Галерата, с която плавал Григорий, е пленена от турците, а Григорий и свитата му са продадени като роби в различни градове из Азия. След една година, прекарана в плен, Григорий е откупен от сърби и благополучно се завръща в Солун, където умира на 14 ноември 1359 г. През 1368 е канонизиран за светец от константинополския патриарх Филотей. Мощите на св. Григорий се намират в Солун, в църква, носеща неговото име. Прославил се като подвижник, като богослов и йерарх, и като чудотворец. В житията на светеца се твърди, че приживе му се явявали Света Богородица, св. Йоан Богослов, св. Димитър, св. Антоний Велики, св. Йоан Златоуст и Божиите ангели.

Издания[редактиране | edit source]

  • Григорий Палама. Слова. С., 1987.
  • Григорий Палама. Триады в защиту священнобезмолствующих. М., 1996; 2-е изд. СПб., 2007.
  • Григорий Палама, св. Трактаты. Пер. с греч. и примеч. архим. Нектария (Яшунского). Краснодар, 2007 (Патристика: тексты и исследования).
  • Григорий Палама, свт. Омилии (в 2-х тт.). М., 2008.
  • Факрасис, Г. Диспут святителя Григория Паламы с Григорой философом. Философские и богословские аспекты паламитских споров. Пер. с древнегреч. Д. А. Поспелова; отв. ред. Д. С. Бирюков. М., 2009.
  • Григорий Палама, св. Писмо до монахиня Ксения. Прев. Стоян Терзийски. Ред. Иван Христов. С., 2010.
  • Григорий Палама, свт. Антирретики против Акиндина. Краснодар, 2010.
  • Григорий Палама, св. Триади в защита на свещенобезмълвстващите. Зографски манастир, 2011.

Изследвания[редактиране | edit source]

  • Алексий, еп. Сумский. Византийские церковные мистики ХIV века: Препод. Григорий Палама, Николай Кавасила и препод. Григорий Синаит. Казань, 1906.
  • Прот. Иоанн Мейендорф. Жизнь и труды святителя Григория Паламы. Введение в изучение. Пер. Г. Н. Начинкина под ред. И. П. Медведева и В. М. Лурье. СПб., 1997 (Subsidia byzantinorossica, т. 2). - http://www.krotov.org/history/14/palama_me/mey_00.html.
  • Киприан (Керн), архим. Антропология св. Григория Паламы. Париж, 1950; репринт - М., Паломник, 1996; http://www.krotov.info/history/04/kern/10.htm.
  • Прохоров, Г. Византийская литература ХІV в. в древней Руси. М., 1989.
  • Бояджиев, Ц. Хр. Две университетски лекции. Михаил Псел и византийският хуманизъм на ХІ в.; Паламитските спорове. Вeлико Търново, 1997.
  • Каприев, Г. Византийската философия. Четири центъра на синтеза. С., 2001, 245-296.
  • Макаров, Д. И. Антропология и космология св. Григория Паламы. На примере гомилий. СПб., 2003 (Библиотека христианской мысли: Исследования).
  • Чиликов, Стоян. Учението за Божията Майка в богословието на св. Григорий Палама. С., 2003.
  • Мандзаридис, Г. Обожение человека по учению святителя Григория Паламы. Свято-Троицкая Сергиева лавра, 2003; http://www.golubinski.ru/ecclesia/palamasod.htm.

Външни връзки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]


Макарий I солунски митрополит
(1347 – 1359)
Нил Кавасила
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.