Кръщение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Част от серията статии за
Християнство
Christianity

Иисус Христос

Непорочно зачатие · Разпятие
Възкресение · Христология

Библията

Стар завет · Нов завет
Десетте Божи заповеди (Декалог)
Боговдъхновение · Херменевтика
Канон на Библията · Апокриф
Септуагинта · Преводи на Библията

Християнска теология

Светата Троица · (Отец · Син · Дух)
Сътворение · Грях · Изповед
Вяра · Опрощение · Освещение
Кръщение · Спасение
Божие царство · Евангелие · Църква
Апологетика · Теозис
Арминианизъм · Ресторационизъм
Фундаментално християнство

История и традиции

Апостоли · Мария · Павел · Петър
Християнството в дати
Отци · Константин I
Икуменически съвети
Иконоборство
Великата схизма
Кръстоносни походи
Реформацията

Главни направления

Изкуство · Музика
Икуменизъм · Критицизъм
Проповед · Молитва
Литургия · Литургичен календар
Християнски символизъм

Деноминации

Западни
Адвентизъм · Анабаптизъм
Англиканизъм · Баптизъм
Евангелизъм · Калвинизъм
Лутеранство · Методизъм
Петдесятничество
Протестантство · Римокатолицизъм


Източни
Източно православие
Нехалкедонски църкви
Асирийска църква
Източнокатолически църкви


Нетринитарни църкви · Движения

Личности

Атанасий · Аврелий Августин
Анселм · Григорий Палама
Ириней · Дионисий Ареопагит
Тома Аквински
Уесли · Джон Уиклиф
Мартин Лутер · Жан Калвин
Кери · Барт · Греъм
Вартоломей І · Франциск

Кръщението или кръщенето в християнството се разбира като едно от седемте тайнства (православни, католици, лутерани и англиканци) или символичен акт (адвентисти, баптисти, петдесятници и т.н.), при когото се издейства (при тайнството) или символизира очистване от греха както и смърт на стария човек (за стария живот) и възкресение за нов живот на вярващия човек.

В много църкви кръщението е предпоставка за придобиване на църковно членство.

Кръщението като символичен акт в някои протестантски деноминации, чийто външни (ритуални) страни могат да бъдат твърде многообразни, се признава в повечето случаи от православната и католическата църква.

В някои деноминации (мормони) съществуват практики, като кръщаване на починали или вече кръстени хора. В тези случаи основните християнски изповедания не признават извършеното за тайнство.

Кръщение в Новия завет[редактиране | edit source]

Кръщението при Йоан Кръстител[редактиране | edit source]

„Кръщението на Исус“,
Андреа дел Верокио

Първото кръщение в Новия завет е това чрез Йоан. Затова и получава името „Кръстител“. Йоановото кръщението бе извършено във водите на р. Йордан и бе свързано с изповед на греховете и покаяние, като е имало за цел прощаване на греховете (Матей 3:6; Марко 1:4f.; Лука 3:3ff).

Според доклада на евангелията Исус се кръщава на 30 годишна възраст от Йоан Кръстител. Също някои от учениците и апостолите се кръщават от Йоан и по-късно са пренасочени към „Божият Агнец, Който носи греха на света“ (Йоан 1:29). Впоследствие кръщават както учениците на Йоан, така и учениците на Исус (Йоан 4:1f.).

В Деяние 19:1-7 се докладва, че ап. Павел среща в Ефес ущеници на Йоан. той ги пита кое кръщение са получили. След като ученици разказват за тяхното Йоаново кръщение, Павел им обяснява, че Йоан е кръщавал с „кръщение на покаяние“ и е призовавал народа да вярва в този, който ще дойде, именно Исус Христос. В резултат се кръщават йоановите учениците в името на Исус.

Кръщение на апостолите[редактиране | edit source]

Евангелието от Матей завършва със заповедта на Исус за кръщение:

Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. Идете, прочее, научете [буквално: направете ги мои ученици] всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. [Амин].“ (Матей 28:18-20 - Протестантски превод 1940)

На петдесятница бе изпълнена тази заповед. В своята проповед ап. Петър призовава публично за кръщение. Като предпоставка той посочва покаянието и дава обещанието за прощение на греховете и приемането на Светия Дух:

Покайте се! Всеки един от вас трябва да се кръсти в името на Исус Христос, за да му се простят греховете, и ще получите дара на Святия Дух. Защото обещанието е за вас, за децата ви и за всички, които са далеч – всички, които Господ, нашият Бог, призове при себе си.“ (Деяние 2:38,39 - Съвременен превод 2004)

В Деяние 8:38 Филип пита един велможа на етиопската царица Кандакия за неговото библейско разбиране. Велможата отговаря: „Как да разбера, ако ме не упъти някой?“. След като Филип му разкрива Евагелието за Исус в книгата на пророй Исая и в други библейски книги, го кръщава във вода.

Павел сравнява кръщението в Римляни 6:3ff. с погребение и възкресение за нов живот, като взима образно смъртта и възкресението на Исус Христос. Това място се взима като важно указание за символичното значение на кръщението чрез потапяне.

Форми на кръщение в историята на християнството[редактиране | edit source]

Кръстотобразен басейн за кръщение (Basilika Subaita)

В първата църква кръщението се извършва чрез потапяне във вода. Тази форма се практикува и днес в източната църква, при баптисти, адвентисти и други протестантски общности, както и при Църква на Исус Христос на светиите от последните дни и Свидетелите на Йехова. Снимката от ляво представлява басейн за кръщение от времето на първата църква, който е служил за нейната първоначална форма на кръщение.

В римската църква кръщението чрез потапяне е една обичайна форма до 12 век. В средновековието се разпространява поръсването на място на потапянето.

Детско кръщение - Верско кръщение[редактиране | edit source]

Кръщение като тайнство[редактиране | edit source]

При кръщението по тайнствен начин се осъществява слизането на Свети Дух над новопокръстения. Въпреки общото, съществуват известни, и някои съществени богословски различия в начина, по който това тайнство се възприема. Например, според католическото схващане, тайнството действа "ex opere operato", т. е. независимо от волята на този, който го приема, докато православната и част от протестантските църкви възприемат мнението, че кръщението става действено тогава, когато кръстеният го осъзнае. Като цяло обаче основните християнски общности са единодушни, че кръщението е пътят, по който се изчиства "първородният грях" и на вярващия се дават сили за духовно израстване.

Съществува и разлика в обредната част. В православната църква обредът е слят с обреда на тайнството "миропомазване", докато при католиците последното, или т. нар. "конфирмация", се извършва най-рано в юношеска възраст.

Тайнството кръщение се споменава в един от членовете на "Символа на вярата", възприет от православната, католическата и много протестантски църкви: "Вярвам в едно кръщение за опрощаване на греховете". Според тълкованието на този член, всеки един християнин може да бъде кръстен само един път, т.е. ако християнин, предпочете да смени своята църква (католическа, православна, или протестантска), той не би трябвало да се кръщава повторно. За валидно се приема всяко кръщение, което е извършено според изискването, при трикратно произнасяне на думите: "Кръщава се в името на Отец, Син и Дух Свети".

Кръщението е единственото тайнство, което може по изключение да се извърши не от духовник, а от светско лице. При критични случаи - болест, тежка травма и т. н. всеки мирянин може да извърши тайнството, след което свещеникът може само да го потвърди.

Литература[редактиране | edit source]

  • Мен, А., прот. С вода и дух. 2 изд. С., 2005.
  • Стефанов, П., йером. Неизвестен среднобългарски превод на кръщелния чин в църквата “Св. София” - Константинопол. - В: Търновска книжовна школа. Т. 6. Българската литература и изкуство от търновския период в историята на православния свят. Отг. ред. Г. Данчев. Велико Търново, 1999, 713-723.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Taufe“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.