Църква на Исус Христос на светиите от последните дни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Храма "Солт Лейк" в Солт Лейк Сити, Юта

’’Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни’’ (на английски The Church of Jesus Christ of Latter-day Saints, LDS) е религиозно изповедание, чиито последователи смятат, че са възстановената първоначална Църква на Исус Христос. В разговорния език последователите на това религиозно учение са по-известни под името „мормони”, което произлиза от името на една от техните свещени книги – „Книгата на Мормон”.

Съдържание

[редактиране] Кратка история

За ранната история на мормонизма виж Мормонизъм.

Мормонският храм в Ла Хоя, Сан Диего, Калифорния

Цървата е основана на 6 април 1830 г. от Джоузеф Смит (младши) в Ню Йорк, много скоро след като превежда Книгата на Мормон. Организацията бързо набира последователи, които разпознават в него божи пророк, но също така има и много врагове. В Къртланд, Охайо те построяват първият си храм, по-късно опожарен, а в следствие на преследванията по-късно се установяват в град Наву, Илинойс. След убийството на Джозеф Смит от разярена тълпа, мнозинството мормони последва Бригъм Янг, който завежда последователите си в долината на соленото езеро в района на скалистите планини (тогава извън федералната територия на САЩ), където те създават държавата Дезерет със столица днешния Солт Лейк Сити. През втората половина на 19 век светиите постепенно се отказват от полигамията и привеждат законодателството си в съответствие с американската конституция при присъединяването си към САЩ като 45-ия щат с името Юта. Въпреки това и днес някои маргинални групи извън църквата, макар и официално непризнати, продължават практиката на скрито многоженство.

Днес Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е международна организация със седалище в Солт Лейк Сити, Юта и се ръководи от президент, какъвто в момента е Томас Монсън (16 поред президент). Тя изпраща официални представители или мисионери из целия свят, които да разпространят посланието на църквата. Развива активно хуманитарна дейност, включително в страни, където не е регистрирана официално.

Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни има над 14 милиона последователи в цял свят, най-много в Северна Америка.

[редактиране] Класификация

Мормоните смятат себе си за истинската Христова църква. Някои християнски изповедания обаче не ги припознават като християни. Според терминологията, възприета от Православната и Католическата църква, те са включени в групата на нехристиянските религиозни учения. Някои Протестантските деноминации също причисляват светиите към нехристиянските изповедания.

[редактиране] Свети Писания

Църквата официално признава следните книги Свето писание:

1. Библията (всички книги от версията на крал Джеймс)

2. Книгата на Мормон

3. Учения и Завети

4. Скъпоценен бисер

[редактиране] Символи на вярата

Символите на вярата е един списък съставен от Джоузеф Смит като част от негово писмо-отговор до редактора на вестник "Чикаго демократ" през 1842 г. Те се явяват кратко официално изявление на основните вярвания и теология. Канонизирани са като част от книгата "Скъпоценен бисер".


1. НИЕ вярваме в Бог, Вечния Отец, и в Сина Му Исус Христос, и в Светия Дух.

2. Ние вярваме, че хората ще бъдат наказани за собствените си грехове, а не за Адамовото прегрешение.

3. Ние вярваме, че чрез Единението Христово цялото човечество може да се спаси чрез подчинение на законите и обредите на Евангелието.

4. Ние вярваме, че първите принципи и обреди на Евангелието са: първо, Вяра в Господ Исус Христос; второ, Покаяние; трето, Кръщение чрез пълно потапяне за опрощение на греховете; четвърто, Полагане на ръце за даване дара на Светия Дух.

5. Ние вярваме, че за да проповядва Евангелието и да отслужва обредите му, човек трябва да бъде призован от Бог чрез пророчество и чрез полагане на ръце от тези, които имат власт.

6. Ние вярваме в същата организация, която e съществувала в Първоначалната Църква, а именно апостоли, пророци, пастири, учители, благовестители и тъй нататък.

7. Ние вярваме в дара за езици, за пророчество, откровение, видения, изцеляване, тълкуване на езици и тъй нататък.

8. Ние вярваме, че Библията е словото Божие, доколкото е преведена правилно; вярваме също, че и Книгата на Мормон е словото Божие.

9. Ние вярваме във всичко, което Бог е разкрил, във всичко, което понастоящем разкрива, и вярваме също, че Той все още ще разкрива много велики и важни неща, принадлежащи на Царството Божие.

10. Ние вярваме в буквалното събиране на Израил и във възстановяването на Десетте Племена; че Сион (Новият Ерусалим) ще бъде изграден на американския континент; че Христос ще царува лично на земята и че земята ще бъде обновена и ще получи райската си слава.

11. Ние претендираме за правото да се покланяме на Всемогъщия Бог, според както диктува собствената ни съвест и даваме на хората същата привилегия; и нека те се покланят както, където и на каквото си искат.

12. Ние вярваме в това, че сме поданици на крале, президенти, управници и съдии, в подчинението, уважението и подкрепянето на закона.

13. Вярваме в това да сме честни, истинни, непорочни, любезни, добродетелни и в правенето на добро на всички хора; ние наистина можем да кажем, че следваме съвета на Павел: Вярваме във всичко, надяваме се на всичко, издържали сме много неща и се надяваме да бъдем способни да издържим всичко. И ако има нещо добродетелно, хубаво или достойно за похвала, ние го търсим.

[редактиране] Учение и практика. Акценти

Купел за кръщаване на мъртъвци в храма в Солт Лейк Сити

Учението, проповядвано от мормоните, като борави с възприетата от християнските деноминации терминология, съществено не се отличава от строго християнските изповедания. Макар това има няколко разлики. На първо място като разлика е тълкуването на троичността на Бога. Субординацията, възприета от мормоните, дава първенство на Бог Отец. Другите две лица – Синът - Исус Христос и Св. Дух, се възприемат като отделни личности. Самият Бог е висше същество, което дава възможност на сътвореното да стане подобно на Него. Крайната цел на човешкото развитие, е да доведе човешкото същество дотам, че да стане като Бог. Така Бог е Твореца и Управителя на мирозданието.

В тази връзка произлизат и особеностите на учението на мормоните в областта на религиозната етика. Според тяхното учение, потвърдено от практиката им, тайнствата могат и трябва да се извършват не само върху живите, но и за починалите. Оттам и практиката за извършване на кръщение на жив човек от името на починал. По същият начин е възможно извършването на обряда "бракосъчетание за вечни времена" от живи роднини за техните починали предшествениеци. Тези обреди винаги се извършват в светите храмове.

За мормоните семейството е свещено. Мормоните вярват, че храмовият брак е вечен и продължава след Възкресението. Оттук произлиза и широко разпространената дейност за издирване на родословия. Намерените членове на семейството често биват кръщавани, бракосъчетавани и т. н.

[редактиране] Свещеничество

Има два вида свещеничество: ароново и мелхиседеково. Платено свещеничество няма. Обаче много задачи несвързани пряко със свещеничеството се извършват от платени служители. Голяма част от висшите ръководители на църквата често заемат и някоя от тези платени длъжности. За висши длъжности няй-често се назначават лица с добро икономическо положение, ако пък все пак човек с незадоволително материално положение бъде назначен, той обикновено получава стипендия по време на своя мандат.

  • Ароново свещеничество:
    • Дякон - на практика всеки активен мормон от мъжки пол получава този ранг при навършване на 12 годишна възраст.
    • Учител – на практика всеки активен мормон от мъжки пол получава този ранг при навършване на 14 годишна възраст.
    • Свещеник – на практика всеки активен мормон от мъжки пол получава този ранг при навършване на 16 годишна възраст. Също така новопокръстените възрастни членове от мъжки пол също получават този ранг на практика автоматично много скоро след покръставането си.
    • Епископ – ръководител на клона. Винаги има и мелхиседоково свещшеничество.
  • Мелхиседеково свещеничество:
    • Старейшина – на практика всеки активен мормон от мъжки пол получава този ранг при навършване на 18 годишна възраст. Също така новопокръстените възрастни членове от мъжки пол показващи активност също получават този ранг на практика скоро след покръставането си.
    • Висш свещеник – всичките епископи, председатели на мисии и райони задължително получават този ранг. Също така могат да го получат изтъкнати активни членове, незаемащи ръководен пост.
    • Седемдесетник – всичките ръковосители на области и други висши служители.
    • Патриарх – главно церемониална функция, дава така нареченото "патриаршеско благословие".
    • Апостол – винаги има 15 броя апостоли, това са членовете на Първото председателство и на Кворума на 12-те апостола.

[редактиране] Мормонски фундаментализъм

След като църквата през 1890 г. е принудена от официалните власти да се откаже от догмата на многоженството, някои членове на църквата се обявяват срещу това решение. Част от тях се отделят от църквата, друга част остават вътре в църквата.

Отмяната на догмата на многоженството представлявала особено голям проблем, тъй като на времето тя е била въведена като вечен божи закон. Освен това около четвърт от обикновените членове, и почти 100 % от мормонските ръководители са практикували многоженството.

Тоест за мормоните многоженството е било не само практика, но и основно учение на тяхната вяра. От друга страна обаче федералните власти са отказвали приемането на Юта в състава на САЩ, и една от причините е била именно многоженството, оценено от властите като противоконституционно. (Друга пречка е била теоктратично-тоталитарната форма на управление в Юта, но нейното разграждане започва още през 80-те години на 19 век.)

След натиск от страна на федералните власти на САЩ, Джон Тейлър, третият председател на мормоните свиква съвещание през септемрви 1886 г. в гр. Сентервил (Юта), с цел обсъждане текста на декларацията за забраната на многоженството. Съвещанието прекъсва работата си с довод, че Тейлър няма правомощия да решава такъв важен въпрос, а следва да чака божие откровение, тоест да се допита до Бог през нощта какво да се прави. На следващата сутрин Тейлър обявява, че през нощта му се явил самият Джозеф Смит, който заявил, че "вечен божи закон не подлежи на промяна" и "не може да има година без раждане на деца от многоженствен брак". След това Тейлър и петима други ръководители са положили клетва за спазване на многженството.

Днешната мормонска църква смята тази история за апокрифна измислица на фундаменталистите.

След като четвъртият църковен председател, Уилфърд Уодръф през 1890 г. издава декларация за отмяна на многоженството, мнозина членове на църквата не приемат това решение. Те смятат, че Уодръф е действал под натиск, и като доказателство за това привеждат довода, че декларарцията за отмяната на многоженството не е вкарана като редовна част в свещеното писание Учение и завети, а само като анекс.

Многоженството не е било прекратено след декларацията от 1890 г. Били са необходими много мерки от страна на църковното ръководство за изкореняване на практиката на многоженството. През 1904 г. излиза разпоредба на Първото председателство, което предвижда автоматично изключване на всички, живеещи в многоженство. През 1921 г. нова разпоредба предвиждане изключване и на всички църковни членове, присъстващи на многоженска сватба.

Независимо от всичко това, многоженството продължава да се практикува. Някои групи са излезли от църквата, а пък други са останали в църквата и тайно са продължили практикуването на многоженството. В днешно време практиката на тайното многоженство вътре в църквата вече е изключително рядко явление, но пък има десетки откъсанали се от църквата многоженски групи, чиито численост се движи от няколко стотин до няколко хиляди души.

Фундаменталистите са против премахването и промяната и на някои други мормонски догми, проповядвани от мормонизма през 19 век, които вече не са част от днешното учение на църквата. Главни такива догми са следните:

  • Догмата Адам-Бог - според Бригъм Янг Бог Отец не е просто създател на земните хора, а баща на земните хора и във физически смисъл, тоест първият човек Адам всъщност е Бог Отец. Тази догма чудесно пасва на мормонското учение, според което боговете са бивши хора от кръв и плът.
  • Догмата на кръвна жертва - мормоните през 19 век са вярвали, че изкупителната жертва на Исус не е била пълна, тоест съществуват такива тежки грехове, които не могат да бъдат изкупени от Христос. При такива тежки грехове необходимо е прегрешилият да пролее собствената си кръв. Тази догма в миналото е станала богословско оправдание на много убийства, главно срещу "враговете на църквата" и "предателите". Днес тази догма вече не е официална част на мормонското учение, но тя има силно отражение върху мормонската култура. Например щат Юта е един от последните американски щати, прилагащи смъртно наказание чрез разстрел - поради факта, че при обичайните форми за САЩ на смъртното наказание (електрически стол и смъртоносна инжекция) няма проливане на кръв.
  • Догмата на свещеничеството на расова основа - до 1978 г. църквата е забранявала свещеничестрвото за негри.
  • Обединен орден - мормоните през 19 век са смятали, че една от целите на църквата е съзадавне на комуни въз основа на общност на събственост. По-късно мормоните са преминали на друго становище: признаване и поощряване на частната собственост. В действителност повечето фундаменталисти също не прилагат принципа на обединения орден.

[редактиране] Председатели на църквата

Бригъм Янг

Председатели на църквата от нейното основаване до наши дни[1]:

  • Джозеф Смит 1830-1844
    • няма председател 1844-1847, църквата се ръководи от Бригъм Янг в качеството му на председател на Кворума на дванадесетте
  • Бригъм Янг 1847-1877
    • няма председател 1877-1880, църквата се ръководи от Джон Тейлър в качеството му на председател на Кворума на дванадесетте
  • Джон Тайлър 1880-1887
    • няма председател 1887-1889, църквата се ръководи от Улфърд Уодръф в качеството му на председател на Кворума на дванадесетте
  • Уилфърд Уодръф 1889-1898
  • Лорензо Сноу 1898-1901
  • Джозеф Ф. Смит (син на Хайръм Смит, брат на Джозеф Смит) 1901-1918
  • Хебър Дж. Грант 1918-1945
  • Джордж Албърт Смит 1945-1951
  • Дейвид О. Макей 1951-1970
  • Джозеф Филдинг Смит (син на Джозеф Ф. Смит) 1970-1972
  • Харълд Б. Ли 1972-1973
  • Спенсър У. Кимбъл 1973-1985
  • Езра Тафт Бенсън 1985-1994
  • Хауърд У. Хънтър 1994-1995
  • Гордън Б. Хинкли 1995-2008
  • Томас Монсън 2008-

[редактиране] Администрация и структура

Централната административна сграда на църквата в Солт Лейк Сити

Устройството на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни мнокократно се е променяла през историята. Днешната структура е тотално централизирана и пирамидално йерархическа.

В общи линии днешната структура на църквата може да бъде описана по следния начин на кратко:

  • Най-малката единица на църквата е енорията, наричана официално клон (ward), състоящ се средно от около 500 души. Ръководител на клона е епископът, назначаван от ръководителя на висшестоящата църковна структурна единица "стъбло". Във всеки клон има кворуми според свещеническия ранг на членовете. Също така има и помощни ограни: женско спомагателно дружество (relief society), неделно училище, детско дружество (primary), и дружествата на младите момчета и момичета.
    • В случай на липса на достатъчен брой членове – в територии, където има малко мормони –, вместо енория се създава клон (branch). (Българската мормонска църква използва една и съща дума "клон" и за ward и за branch!) Има същата функция и устройство, като ward, но ръководителят не е епископ, а "председател на клон". Понастоящем в света има общо 27475 клона (ward и branch).
  • Няколко клона (средно от 3 до 10) изграждат едно стъбло (stake). Негов председател е председателят на стъблото. Във всяко стъбло има по един патруиарх, главно церемониална длъжност, задачата му е да дава така наречено "патриаршеско благословие". Особеността на стъблото, че в него функционира и кворум на висшите свещеници, в който членуват всички лица на територията на стъблото, имащи висш свещенически ранг. Ръководството на стъблото се назначава от висшестоящите органи. В случай, че на територията на стъблото работи мисия, председателят на мисията е подчинен на председателя на стъблото. Понастоящем в света има 2745 стъбла, в България няма организирано стъбло.
    • В територии, където няма достатъчен брой членове, вместо стъбло се изгражда район (district). Неговата функция е подобна на тази на съблото, главната разлика, че районът винаги е подчинен на някоя мисия, освен това в района няма нито кворум на висшите свещеници, нито патриарх. В България има два района, софийския с 5 клона, и пловдивския с 4 клона. (Останалите клонове са пряко под Българската софийска мисия.)
  • Мисия (mission). В области, където има стъбло, мисията е подчинена на стъблото. А в области без стъбла, мисията е главният църковен орган, като на него са подчинени местните райони и клонове. Понстоящем има общо 344 мисии в света. В България действа Българската софийска мисия с председател Блеър Бенет. Българската софийска мисия е висш ръководен орган на бсички мормони в България.
  • Област (area). Ръководителят е седемдесетникът. Членовете на третия, четвъртия, петия, шестия и седмия кворум на седемдесетниците са едновременно и председатели на области. Всички те са подчинени на Председателството на седемдесетниците, състоящо се от 7 души. Българската мормонска църква е към Област Източна Европа, със седалище Киев, Украйна.
    • В Северна Америка няма области, там мисиите и стъблата са пряко подчинени на Председателството на седемдесетниците.
    • Членовете на първия и втория кворум на седемдестниците също са под Председателството на седемдесетниците, но обикновено не ръководят териториални единици, а заемат важни функции в централното управление на църквата.

Горе споменатите служители изпълнват задълженията си до 70 годишна възраст. Границата от 70 години обикновено не се отнася за най-висшите служители на църквата:

  • Председателството на седемдесетниците (Presidency of the Seventy) надзирава кворумите на седемдесетниците, ообластите и най-важните централни църковни служби. Назначават се от Първото председателство.
  • Кворум на 12-те апостола (Quorum of the Twelve Apostles) е най-висшият административен църковен орган. Членовете му са пророци и ясновидци по отношение на мормонската доктрина. В църквата има общо 15 аспостоли, но от тях само 12 членуват в този орган (другите трима са в Първото председателство). Апостолът с най-голям стаж се явава и председател на Кворума на 12-те апостола. В случай, когато апостолът с най-голям стаж в момента не е член на Кворума на 12-те апостола, тогава членът с най-голям стаж измежду членовете на Кворума на 12-те апостола се титулува "изпълнителен председател на Кворума на 12-те апостола". Най-важната функция на Кворума на 12-те апостола е избор на нов председател на църквата, при смърт на предишния. На практика изборът е формален, винаги се избира апостолът с най=голям стаж. При смърт на един апостол, новият се избира от Първото председателство, обикновено това е някой от членовете на Председателството на седемдесетниците.
  • Първо председателство (First Presidency) - върховният орган на църквата. Членове: председателят на църквата, и неговият първи и втори съветник. Всички са и апостоли. При смърт на председателя на църквата, двамата му съветници стават обикновени апостоли, и 12-те живи апостоли с най-голям стаж избират новия председател, който след избора си назначава своите съветници.

[редактиране] Статистически данни

10-те страни с най-много мормони

Страни с над 1 % мормони

[редактиране] Църквата в България

Сграда на Мормонската мисия в София

"Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни" е регистрирана като официално изповедание в Република България и има статута на юридическо лице в това си качесто, съобразно българската конституция, има право да извършва всички дейности, които не противоречат на конституцията или конкретното законодателство.

Мормоните се опитват - безуспешно - да установят своя дейност в България още в края на 19 век. Миша Марков, банатски българин, приел мормонската вяра още в началото на 80-те години на 19 век, по време на свое пътуване в Цариград през 1889 г. среща Аргир Димитров, който проявава интерес към мормонизма. Аргир Димитров става мормон през юли 1899 г., тоест той е първият български гражданин мормон.

През 1900 г. Миша Марков простига в България с цел създаване на български клон на мормонската църква. Като отговор, български протестанстски свещеник започва усилена кампания в медиите срещу мормоните. В крайна сметка, Миша Марков е арестуван от българската полиция, и му се присъжда забрана да пребивава на българска територия.

Нови опити на приникване на мормонизма в България не са правени чак до края на 80-те години.

През 1988 г. се прави опит за установаване на мормонска мисия в София, но властите отказват разрешение. Чак след падането на комунизма се подновяват опитите.

През февруари 1990 г. Ръсел М. Нелсън, един от апостолите, се среща в София с официални правителствени служители. След това, през септември 1990 г. пристигат първите шест мисионери в България, все още не като официални мормонски мисионери, а като американски преподаватели по английски език. Това са две възрастни семейтва: сем. Морис и Анет Мауър в гр. София, и сем. Делбърт и Марилин Фоулър в гр. Правец, и две тридесетина годишни жени в гр. Смолян: Джуди Гъблър и Розмъри Дейгъл. Те заварват в страната общо петима мормони: служител в американското посолство в София, угандийски студент по медицина, и трима българи: Снежина Филипова от гр. Варна, и Габор Тодоров от гр. София и Иван Маринов от българското малцинство в Унгария, всички те станали мормони извън България. (Интересно е да се отбележи, че много скоро всичките трима напускат мормонската църква, в края на 1992 г. вече нито един от тримата не е мормон.) Дейността на църквата започва на 7 октомври 1990 г. в наетия апартамент на сем. Мауър на ул. "Княз Борис", в София. Събранията се водят от Морис Мауър, де факто шеф на мисията, която официално все още не учредена и Иван Маринов, де факто шеф на местния мормонски клон, също така официално все още неучреден. По-късно събранията се провеждат в читалището на ул. "Парчевич" в София.

През ноември 1990 г. пристигат и първите официални мормонски мисионери. Това са младежите Джон Уорнър и Кристиян Елгрин от Юта, Дейвид Гарнър от Аризона, и Тимъти Кута от Айдахо. Мисионерите Уорнър и Гарнър преди това са служили в Югославия, и владеят сръбски език, което ги улеснява в усвояването и на българския език.

Към края на ноември с. г. става и първото мормонско кръщене в България. Първите новопокръстени са сем. Емил, Диана, Румен у Евгени Христови, и сем. Венцислав и Мирела Лазарови. Семейство Христови се запознава с мормонството в гр. Солт Лейк Сити, където член на семейството претърпява операция на очите. Семейство Лазарови пък се запознават с мормонството в курс по английски език, с преподавател мормон. Кръщенията се извършват в басейна към саунана на спортния комплекс "Спартак", в София.

На 1 юли 1991 г. се учредява официално и Българската софийска мисия на мормоните, първият председател на мисията е Кирил Киряков, бивш български емигрант от САЩ. Тъй като междувременно Иван Маринов, дотогавашен неформален "местен ръководител" напуска мормонизма (по-късно се присъединява към православието), първият местен ръководител на българските мормони става Венцислав Лазаров, кръстен през ноември 1990 г.

Църквата официално е регистрирана от българските власти на 10 юли 1991 г.

Църквата в България, в сравнение с други източноевропейски страни, бележи доста умерен растеж. Понастоящем църквата в България има около 2200 члена, в общо 21 енории (клона).

[редактиране] Виж също

[редактиране] Източници

  1. [1]

Вж. също обширната статия на Бл. Върбаков за Мормонската църква. Върбаков, Благовест. Коя е „Църквата на Исус Христос на Светиите от последните дни” (мормони) в България. Първи стъпки, организационен аспект и мисионерска дейност. – В: Вероизповедания и нови религиозни движения в България – проблеми и перспективи на прага на Европейския съюз, Годишник на Център за проучване на нови религиозни движения, т. 1, София, 2007.

[редактиране] Външни препратки

Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици