Ниуе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Niuē
Niue
Знаме на Ниуе
Герб на Ниуе
(знаме) (герб)
Девиз: няма
Местоположение на Ниуе
География и население
Площ 26146 km²
Столица Алофи
19°03′07"S, 169°51′20"W
Най-голям град Алофи
Население (пребр., 2008) 1625
(на 157-то място)
Гъстота на нас. 6,3 д./km²
Управление
Държавен глава Елизабет II
настоящ-ръководител-правителство Токе Талаги
История
Икономика
БВП (ППС, 20060) 7,6 млн $
(на 232-ро място)
БВП на човек (ППС) 5800
Валута Новозеландски долар (NZD)
Други данни
Часова зона EET (UTC-11)
Телефонен код 683
Ниуе
Физичка карта на Ниуе.svg
Местоположение Океания
19°03′07″ ю. ш. 169°51′20″ з. д. / 19.051944° ю. ш. 169.855556° з. д.
Страна Ниуе Ниуе
Площ 261.46 km²
Население 1625 жители
6,22 души/km²
Най-висока точка 68
Ниуе (Океания)
Green 008000 pog.svg

Ниуе (Савидж) (на ниуеански Niue, изговор Ниуè, на английски Savage) е коралов остров в централната част на Тихи океан.

История[редактиране | edit source]

Островът е заселен през V-VI в. от полинезийци от Самоа и Тонга. Открит е от Джеймс Кук на 20 юни 1774 г. През 1830 г. се появяват първите мисионери. През 1900 г. островът става протекторат на Великобритания, а една година по-късно е предаден под управлението на Нова Зеландия. От 1974 г. е със самостоятелно вътрешно самоуправление.

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Самоуправляваща се държава, свободно присъединила се към Нова Зеландия, която назначава глава на държавата – върховен комисар. Има Законодателна асамблея, състояща се от 20 души, избирани за срок от 3 години, която избира правителство. Въоръжени сили няма.

География[редактиране | edit source]

Островът има вулканичен произход и е ограден от коралови рифове. Бреговете му предсавляват стръмни скали, стърчащи над водата. Във вътрешността му се издига плато с надморска височина до 66 м, достигащо до самия бряг. То е най-плодородната част на острова, където живее преобладаващата част от населението. Тук има и гъсти вечнозелени гори, съставени предимно от палми. Дължината на бреговата линия е 78 км. Климатът е тропичен, океански, със средна годишна температура 25°С и валежи 2 000 мм годишно.

Население[редактиране | edit source]

  • Население – 1 625 жители (2008 г.).
  • Гъстота – 6,3 жители на км2.
  • Естествен прираст – 11.
  • Етнически състав – ниуеанци 92,5% (от тях метиси 10%), европейци 5,1%, други 2,4%.
  • Официалният език – английски. Използва се и ниуе (близък до тонганския).
  • Азбука – латиница.
  • Неграмотни – 8%.
  • Религиозен състав – християни 99,7% (протестанти 96,2%, католици 3,8%), други 0,3%.
  • Административен център – Алофи (578 жители).

На острова има още 5 селища със статут на градове: Муталау (Mutalau), Лакепа (Lakepa), Лику (Liku), Хакупу (Hakupu) и Авателе (Avatele). Около 15 хиляди ниуеанци живеят в Нова Зеландия.

Стопанство[редактиране | edit source]

Около 1/4 от площта на страната са обработваеми земи, на които се отглеждат различни тропични култури и най-вече кокосови палми. Главен поминък е отглеждането на копра и банани. Сравнително добре развити са пчеларството, животновъдството и риболова. Основен износ - кокосов крем. Валута - новозеландски долар. В Алофи има международно летище. Дължина на шосейната мрежа – 234 км. Няма жп линии. Съотношение селско стопанство-промишленост-обслужване – 24:27:49. Островът се посещава от около 3 хил. туристи. Годишната финансова помощ от Нова Зеландия възлиза на 3,5 мил. щатски долара.