Източен Тимор
| Repúblika Demokrátika Timor Lorosa'e República Democrática de Timor-Leste |
|||||
|
|||||
| Девиз: -Honra, Pátria e Povo! Чест, Родина, Народ! |
|||||
![]() |
|||||
| География и население | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Площ | 14 874 km² (на 154-то място) |
||||
| Столица | Дили | ||||
| Най-голям град | Дили | ||||
| Официален език | тетум и португалски(1) | ||||
| Население (пребр., 2007) | 1 155 880 (на 152-ро място) |
||||
| Гъстота на нас. | 65 д./km² | ||||
| Управление | |||||
| президент | Таур Матан Руак | ||||
| министър-председател | Шанана Гушмау | ||||
| История | |||||
| Независимост
от Португалия(3)
|
28 ноември 1975 | ||||
| Икономика | |||||
| БВП (ППС, 2009) | $ 590 млн (на 185-то място) |
||||
| БВП на човек (ППС) | 542 $[1] | ||||
| Валута | долар(2) (USD) | ||||
| Други данни | |||||
| Часова зона | +9 | ||||
| Интернет домейн | .tl | ||||
| Телефонен код | 670 | ||||
| (1): Според Конституцията на страната Английският и Индонезийски език са формулирани като "работни езици" (2): В употреба е и сентаво (3): Индонезия окупира Източен Тимор на 7 декември 1975 и се изтегля през 1999 |
|||||
Източен Тимор е държава в югоизточна Азия. Намира се в източния край на Индонезийския архипелаг, на северозапад от Австралия и заема половината от остров Тимор. Столицата на страната е град Дили.
Съдържание |
История[редактиране]
Португалците търгуват с островите още в началото на 16-и век и го колонизират в средата на века. Португалия го владее до 1859 година, когато отстъпва западната част от острова на Холандия. Източната част на острова остава португалско владение под името Португалски Тимор. Източен Тимор обявява независимост на 28 ноември 1975 година. Девет дни по-късно е завзет от Индонезийски военни сили. Следва насилствено обединение с Индонезия през юли 1976 година, която го обявява за своя провинция. В следващите 20 години в Източен Тимор загиват повече от 100 000 души.
На 30 август 1999 г. в национално допитване, подкрепено от ООН, населението на Източен Тимор гласува за независимост от Индонезия. В периода 1999–2001 г. милиции (срещу независимостта), поддържани от Индонезия, провеждат акции на тероризиране и насилие над населението.
На 20 май 2002 г. Източен Тимор бе международно признат като самостоятелна държава. Това е първата нова независима държава за 21 век .
География[редактиране]
Източен Тимор се намира на остров Тимор, част от Индонезийския архипелаг в югоизточна Азия.
Релефът е планински.
Заема площ от 15 007 кв.км.
Граничи с Индонезия — 228 км гранична ивица.
Брегова ивица — 706 км.
Климат[редактиране]
Тропически, горещ и влажен. Сезони — сух и дъждовен.
Островът често е връхлитан от тропически циклони.
Държавно устройство[редактиране]
Население[редактиране]
1 019 252 жители.
Обединени в етнически групи:
- Малайци-Полинезийци
- Папуаси
- Китайци
Прираст — положителен — 2,12 %
Религия[редактиране]
- Католици — 90%
- Мохамедани — 4%
- Протестанти — 3%
- Хиндуисти — 0,5%
- Будисти — 0,5%
Официален език[редактиране]
- Испански(неофициален)
- Тетум (официален)
- Португалски език (официален)
- Индонезийски език (неофициален)
- Английски език (неофициален)
Административно деление[редактиране]
13 административни области
- Аилеу
- Айнаро
- Баукау
- Бобонаро (Малиана)
- Кова-Лима (Суай)
- Дили
- Ермера
- Лаутем
- Ликика
- Манутуту
- Мануфахи
- Оуесуси
- Викуке
Национален празник[редактиране]
28 ноември — „Денят на Независимостта“
Икономика[редактиране]
Източен Тимор е с нисък среден доход . Населението на страната продължава да страда от болести, причинени от десетилетията борба за независимост срещу Индонезия, нанесени са щети на инфраструктурата и разселените хиляди цивилни граждани. Източен Тимор се намира на 158-мо място по индекс на човешко развитие (ИЧР) между страните в света, втората най-ниска в Азия. Развито е предимно селското стопанство — 25%, произвежда се:
Индустрия — 17,2%
- Производство на битова химия
- Текстилна промишленост
Обслужване и туризъм — 57,4%
Износ — предимно кафе, сандалово дърво и ванилия.
Внос — 237 милиона $, предимно храни.
Парична единица — Щатски долар.
Транспорт[редактиране]
Шосейната мрежа е 3800 км (480 км асфалтирани).
Аерогари — 8 (3 с асфалтирани писти).
Източници[редактиране]
|
|||||||||||||||||
