Оман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Оман.

سلطنة عُمان
Знаме на Оман
(знаме) (герб)
Девиз: -няма
Местоположение на Оман
География и население
Площ 212 460 km²
(на 82-ро място)
Столица Маскат
Най-голям град Маскат
Официален език арабски
Население (пребр., 2005) 3 001 583
(на 134-то място)
Гъстота на нас. 8 д./km²
Управление
султан Кабус бен Саид
История
Независимост
1650 след изгонването на португалците
Икономика
БВП (ППС, 2010) $ 74,431 млрд
(на 82-ро място)
БВП на човек (ППС) $ 25 109[1]
Валута Омански риял (OMR)
Други данни
Часова зона +4
Интернет домейн .om
Телефонен код 968

Султанат Оман е държава в Югозападна Азия, разположена на югоизточния бряг на Арабския полуостров. На северозапад граничи с Обединените арабски емирства, на запад със Саудитска Арабия и на югозапад с Йемен, както и с Арабско море на юг и изток и с Оманския залив на север.

Столицата на страната е Маскат.

История[редактиране | edit source]

От 6 век преди новата ера до налагането на исляма през 7 век след новата ера, Оман е бил контролиран или повлияван от три персийски династии. През 250 година преди новата ера, Партското царство завзело Персийския залив. Тъй като е било необходимо да контролира Персийския залив и търговския маршрут, те създали гарнизони в Оман. През трети век след новата ера, Сасанидското царство успяло да победи Партското царство и държало този район още 4 века, до налагането на исллямската религия. По късно, Оман е била контролиран от 5 династии и империи. Първи били Омаядите. Те контролирали Оман между 661-750 година. След това — Абасидите, между 750-931 година. Карматите контролирали Оман между 931-932 година, Буидите между 967-1053 година, а Селджуците между 1053-1154 година.

Португалците завзели Маскат за 140 годинишен период — от 1508 до 1648 година. Те пристигнали едно десетилетие след като Васко да Гама открил морския път до Индия. Европейците се нуждаели от пост за защита на своите морски пътища, затова изградили и укрепили Маскат. Там все още могат да се видят следи от техният колониален архитектурен стил. Номадски племена изпъдили португалците, но били изтласкани от други йеменски племена след около век. През 1741, лидерът на Йеменското племе повел голяма армия, събрана от различни племена, които започнали сегашната линия на управляващите султани. Кратката Персийска инвазия няколко години по-късно била последният път, когато Оман се е контролирал от чужда власт. От тогава досега, Оман е независима държава.

Дворецът на Султана на Оман в Занзибар

През 1698, Оманите лесно изгонили Португалците от острова Занзибар и от всички други крайбрежни райони на север от Мозамбик. Занзибар е бил ценна собственост като основен пазар за роби на Източното Африканско крайбрежие, и с времето ставал все по-важна част от Оманската империя. Са'Ид, един от Оманските султани построил впечатляващи дворци и градини в Занзибар. Той подобрил островната икономика чрез внос на карамфил, захар и индиго. В същото време той понесъл финансови загуби поради сътрудничество му с британците в областта на търговията с роби.

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Държавното устройство на Оман е абсолютна монархия (султанство).

Политика[редактиране | edit source]

Основна статия: Politics of Oman and Human rights in Oman

Оман е абсолютна монархия, в която всички власти – законодателната, изпълнителната и съдебната власт в крайна сметка са съсредоточени е в ръцете на наследствен султан, Системата от закони се основава твърдо на ислямския шариат. Неправителствената организация, базирана в САЩ – Фрийдъм Хаус (Freedom House) оценява страната като "не свободна".

Законодателният орган на Оман е двукамарния Съвет на Оман, състоящ се от горна камера, Държавният съвет (Меджлис ад-Даула /Majlis ad-Dawlah /) и долна камера, Консултативния съвет (Меджлис аш-Шура /Majlis ash-Shoura /). Политическите партии са забранени. Горната камара има 71 членове, назначавани от султана измежду видни представители на Оман; те имат само консултативни правомощия. Членовете на Консултативния съвет (84 на брой) се избират чрез преки избори за четири-годишен мандат, но султанът прави окончателните селекции и може да преговаря изборните резултати. Членовете се назначават за три-годишен мандат, който еднократно може да бъде подновен. Последните избори са проведени на 15 октомври 2011 година .

Султан Кабус бен Саид де факто е министър-председател, а също така контролира и външните отношения на държавата, както и отбранителното портфолио. Султанът има абсолютна власт и с указ може да издава закони. Той е най-дълго управляващият владетел в Близкия изток.

Правна система[редактиране | edit source]

Съдебната власт е подчинена на султана и на Министерството на правосъдието. Шариата (ислямският закон ) е източникът на цялото законодателство, и шериатски съдебни департаменти в системата за гражданска юрисдикция са отговорни за семейноправните въпроси, като например дела за развод и наследство. В някои селски райони, племенни закони и обичаи често се използват за уреждане на спорове.

Основният устав на държавата е крайъгълният камък на правната система на Оман и действа като конституция на страната. Основният устав е издаден през 1996 година и до този момент е имало само едно изменение, в отговор на протестите от 2011 г.

Правораздаването е силно персонализирано, заради ограничени защитни процеси, особено в политическите и свързаните със сигурността случаи. В доклад от 2012 на Фондация Бертелсман (Bertelsmann Stiftung) се заявява, че докато "Правният кодекс на Оман на теория защитава гражданските и личните свободи, двете са редовно игнорирани от страна на режима. Следователно, Оман не може да се счита за свободен."

Външна политика[редактиране | edit source]

Основна статия: Външни отношения на Оман (Foreign relations of Oman)

От 1970 г., Оман осъществява умерена външна политика и драстично разширява своите дипломатически отношения. Оман е една от малкото арабски страни, които поддържат приятелски връзки с Иран. УикиЛийкс (WikiLeaks) разкрива американски дипломатически грами, които доказват, че Оман помага с освобождаването на британските моряци заловени от Военноморските сили на Иран през 2007 година. Същите източници обрисуват оманското правителството като желаещо да поддържа топлите отношения с Иран. Според тях оманските управляващи непрекъснато отхвърлят американските дипломатически искания Оман да заеме позиция срещу Иран.

Въоръжени сили[редактиране | edit source]

Основна статия: Sultan of Oman's Armed Forces

През 2006 г. въоръжените сили на Оман наброяват 44 100 души, включително 25 000 в армията, 4 200 моряци във флота и въздушни сили с 4 100 служители. Кралският двор поддържа 5 000 гвардейци, 1 000 бойци в специалните части, 150 моряци в Кралския флот и 250 пилоти и наземен персонал в Кралските военно въздушни сили. Оман също така поддържа скромен размер запас – 4 400 души.

Кралската армия на Оман наброява 25 000 активни служители през 2006 г., плюс малък пехотен контингент от кралските войски. Въпреки сравнително големите военни разходи, Оман относително бавно успява да модернизира своите въоръжени сили. Оманската армия притежава относително ограничен брой танкове, включително 6 M60A1, 73 M60A3, и 38 Челинджър 2 (Challenger 2) – основни бойни танкове, както и 37-годишните леки танкове Скорпион (Scorpion).

В Кралските военно въздушни сили на Оман има около 4 100 мъже, само 36 бойни самолета и никакви въоръжени хеликоптери. Бойните самолети включват 20-годишните Джагуар (Jaguar), 12 броя Hawk Mk 203s, 4 броя Hawk Mk 103s и 12 броя PC-9 турбовитлови тренировъчни самолети с ограничени възможности за сражения. Оман има една ескадрила от дванадесет самолета F-16C/D, четири A202-18 Bravos и осем броя MFI-17В Mushshaqs.

Кралският военноморски флот на Оман се състои от 4 200 души (2000 г.) и е със седалище в Сееб (Seeb). Има бази на Ахви (Ahwi), о-в Ганам (Ghanam Island), Мусандам (Mussandam) и Салала (Salalah). Оман има 10 бойни кораби (2006 г.). Те включват два 1 450-тонни корвети от клас Qahir и 8 океански патрулни катери. Оманският военноморски флот притежава също един 2 500-тонен кораб Насър Ал Бар (Nasr al Bahr) клас LSL (240 войници, 7 танка) с площадка за кацане на хеликоптер. Държавата има и най-малко четири десантни кораба. Те поръчват три корвети клас Карийф (Khareef) от VT Group за £ 400 милиона през 2007 година. Строят се в Портсмут.

През 2010 г. Оман плаща 4.074 милиарда щатски долара за военни разходи, което е 8,5% от брутния вътрешен продукт. Султаната има дълга история в сътрудничеството с британската военна и отбранителна промишленост.


Икономика[редактиране | edit source]

В член 11 от Основният устав на държавата е записано, че "националната икономика се основава на справедливостта и принципите на свободната икономика".

Оманските граждани се радват на добър стандарт на живот, но бъдещето им е несигурно с ограничените резерви на Оман от петрол. Другите източници на доходи – селското стопанство и промишлеността, са малки в сравнение и брой като формират по-малко от 1% от износа на страната, но диверсификацията еосновен приоритет на правителството на Оман.

След резкия спад на цените на петрола през 1998 г., Оман прави активен план за диверсификация на своята икономика и поставя по-голям акцент върху други области на индустрията, като например туризма.

На 1 януари 2009 г. в сила влиза Споразумение за свободна търговия със САЩ, което цели премахване на тарифните бариери за всички потребителски и промишлени продукти, също така предоставяне на силни защити за чуждестранни фирми, инвестиращи в Оман. Туризмът, друг източник на приходи за Оман, е във възход. Едно от най-популярните събития е фестивалът Карийф (Khareef) в Салала, Дофар (Dhofar), който е на 1 200 километра от столицата Мускат (Muscat), по време на сезона на мусоните (през август) и е подобен на Фестивалът на Мускат. Планините, обграждащи Салала са популярни сред туристите заради прохладното си време и буйната зеленина, които рядко се срещат някъде другаде в Оман.

Чуждестранните работници в Оман са изпращат 30 милиарда щатски долара годишно на своите азиатски и африкански семейства. Повече от половината от тях изкарват месечна заплата в размер на по-малко от 400 щатски долара. Най-голямата чуждестранна общност е в южния индийски щат Керала (Kerala), Тамил Наду (Tamil Nadu) и Карнатака (Karnataka) и идват от Махарастра (Maharastra), Гуджарат (Gujarat) и от Пенджаб (Punjab), което представлява повече от половината от цялата работна сила в Оман. Заплатите на чуждестранни работници са разбира се много по-малки, отколкото тези на оманските граждани, макар и да сеа от два до пет пъти по-високи, отколкото за равностойна работа в Индия. Оманскотодружество Ферийс (Ferries Company) поддържа двата високоскоростни, автомобилни фериботи – Шинас (Shinas) и Хормоз (Hormouz). Фериботите се използват за пътуване между Мускат (Muscat) и Касаб (Khasab). Касаб е стратегически разположен в Мусандам (Musandam) в южния край на Ормузкия пролив (Strait of Hormuz) и се контролира от Оман. Континентален Оман е отделен от малка ивица от територията на ОАЕ от Мусандам.

Нефтена и газова индустрия[редактиране | edit source]

Доказаните петролни запаси на Оман са около 5.5 млрд. барела, 24-ти по големина в света. Нефт се извлича и обработва от фирмата Petroleum Development Oman (PDO), с доказани запаси от петрол, притежаващи приблизително стабиленн добив, въпреки че производството на петрол е намаляло. Министерството на нефта и газта е отговорно за цялата нефтена и газова инфраструктура и проекти в Оман.

Между 2000 г. и 2007 г., производството е спаднало с повече от 26%, от 972 000 до 714 800 барела на ден. Производството се възстановява до 816 000 барела през 2009 г., и 930 000 барела на ден през 2012 година. Резервите от природен газ на Оман се оценяват на 849,5 милиарда куб.м., или на 28-мо място в света, а производството през 2008 г. е около 24 млрд. куб. м годишно.

География[редактиране | edit source]

Оман заема югоизточната част на Арабския полуостров. Бреговата му линия, дълга 2092 км, е очертана от Оманския залив и Арабско море. На Оман принадлежи и дълбоко вдадения в Хормузкия проток полуостров Мусандам - стратегическо кръстовище на морските пътища между Персийския залив и Арабско море.

Крайбрежието на Оман има разнообразен релеф — дълбоки заливи, дълги пясъчни плажове, мангрови лагуни, коралови рифове и скалисти острови, сред които най-големи са островите Масира и Курия-Мурия. Около 3/4 от страната заема огромна пясъчна пустиня, с много пясъчни дюни по границата със Саудитска Арабия.

На север и на юг релефът е планински. По-високи (над 3000 м) са северните голи скалисти планини, където е и най-високата точка на Оман — вр. Шам (3107 м). Между северните планини и Оманския залив се простира тясната плодородна низина Ал Батина. На югозапад вериги от ниски хълмове, успоредни на брега на Арабско море, отделят плодородните места по крайбрежието от пустинната вътрешност.

Стопанство[редактиране | edit source]

В селското стопанство и риболова са заети около 50 % от трудоспособното население. Отглеждат се предимно тропически плодове като фурми, банани, лайм, цитруси и зеленчуци. Годишно се ловят около 100 хил. тона риба, която се преработва (80 % се изнася). Продукцията на петрол е водещата индустрия която осигурява голяма част от дохода на Оман.

Население[редактиране | edit source]

Министерството на икономиката показало, че в средата на 2006 година населението на Оман се е състояло от 2 577 000 души. От тях 1 844 000 души са били Омани. Населението нараснало от 2 018 000 през 1993 година до 2 340 000 души през 2003 година. Преброяването на населението през 2003 година показало че 50% от населението на Оман живяло в Маскат и Батинах, крайбрежната равнина северозападно от столицата. Около 200 000 души живели в Дхофар (Южния регион), и около 30 000 души живели в отдалеченият Мусандам, полуостров на пролива Хормуз. Около 600 000 имигранти, предимно от Пакистан, Бангладеш, Египет, Йордания, Индия и Филипините са изчислени да живеят в Оман.


Демографско развитие на Оман между 1910 и 2006
1910 1920 1930 1940 1950 1960 1970 1980 1990 2000 2006
249 000 290 000 337 000 392 000 413 000 505 000 654 000 1 060 000 1 625 000 2 402 000 2 577 000

Култура[редактиране | edit source]

Въпреки, че арабският е официален език в Оман, има многобройни диалекти като Балочи. Суахили и английски са също широко говорени езици в страната поради историческите връзки между Оман и Занзибар. Доминиращият местен език е диалект е арабски и наскоро Оман прие също така английски като втори език. Почти всички знаци и надписи са написани на двата езика - арабски и английски. Значителен брой жители също говорят хинди, което се дължи на притока на имигранти от Индия в края на 1980-те и началото на 1990-те години.

Валута[редактиране | edit source]

Оманската валута е Омански Риал. 1 Риал се равнява на 2.59 Американски Долари. 1 Риал е разделен на 1000 баиса, като в употреба са 5 баиса, 10, 25, 50 и 100 баиса. През 1970 година, банкноти са били въведени от правителството. От 1977, Централната банка на Оман е издала бележки, с 20 и 50 риали, последвани от 200 баиса през 1985 година. Банкноти които са циркулиращи в момента са:

1970 Банкноти
Снимка Стойност Цвят Описание
Лице Гръб Лице Гръб
100 baisa obverse.jpg 100 baisa reverse.jpg 100 баиса Зелен Султан Кабус бин Саид ал Сайд
200 baisa obverse.jpg 200 baisa reverse.jpg 200 баиса Синьо-зелен Султан Кабус бин Саид ал Сайд
Oman Half rial obverse.jpg Oman Half rial reverse.jpg ½ риал Кафяво-лилав Султан Кабус бин Саид ал Сайд
1 oman rial obverse.jpg 1 Oman rial reverse.jpg 1 риал Лилав Султан Кабус бин Саид ал Сайд
5 Oman rial obverse.jpg 5 Oman rial reverse.jpg 5 риала Червен Султан Кабус бин Саид ал Сайд

Други[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Оман на сайта на МВФ. //

Библиография[редактиране | edit source]

  • Owtram, Francis, A Modern History of Oman: Formation of the State Since 1920. London, I. B. Tauris, 2004.
  • Д. Осипов. Путеводитель по Оману. М., ИОИ, В.Секачёв, 2006 (Серия «Иди за мной!»).
  • Mandana E. Limbert. In the Time of Oil: Piety, Memory, and Social Life in an Omani Town. Palo Alto, Stanford UP, 2010.

Външни препратки[редактиране | edit source]