Обединени арабски емирства

Обединени арабски емирства
(знаме) (герб)
Девиз: няма
География и население
Площ	83 600 km² (на 116-то място)
Столица	Абу Даби
Най-голям град	Дубай
Официален език	арабски
Население (пребр., 2007)	6 000 000 (на 120-то място)
Гъстота на нас.	71,8 д./km²
Управление
Президент	Халифа бин Зайед ал-Нахаян
Министър-председател	Мактум бин Рашид ал-Мактум
История
Независимост	2 декември 1971
Икономика
БВП (ППС, 2010)	406 678 млн. USD (на 54-то място)
БВП на човек (ППС)	49 995 USD
Валута	ОАЕ дирхам (AED)
Други данни
Часова зона	UTC+4
Интернет домейн	.ae
Телефонен код	971

Обединените арабски емирства (съкратено: ОАЕ, разговорно: Емиратите) са арабска държава, разположена в югоизточната част на Арабския полуостров в Югозападна Азия.

Тя включва 7 емирства: Абу Даби, Аджман, Дубай, Рас ал-Хайм, Ум ал-Куейн, Фуджейра и Шарджа.

География

Обединените арабски емирства са разположени в Югозападна Азия, на бреговете на Персийския и Оманския залив. Стратегическото географско разположение на страната на южните подстъпи към Ормузкия пролив я прави важна транзитна точка в транспорта на нефт. ОАЕ имат общи граници с Оман (около 450 km на югоизток и на североизток), Саудитска Арабия (около 530 km на юг и на запад) и Катар (около 19 km на северозапад).

Площта на ОАЕ е около 77 700 km². Тази стойност е приблизителна, тъй като голяма част от границите на страната преминават през пустинни райони, не са строго определени и са предмет на спорове между отделните страни. Не е изяснена и принадлежността на някои острови, оспорвани от Иран и Катар.

Бреговата линия на ОАЕ на Персийския залив е с дължина над 650 km. Голяма част от крайбрежните райони са заети от пресъхнали солени езера, достигащи далеч навътре в сушата. Най-голямото естествено пристанище е Дубай, но и на няколко други места, като Абу Даби и Шарджа, са изградени пристанища, позволяващи акостирането на големи кораби. Това се налага от малката дълбочина на Персийския залив и множеството малки острови и коралови рифове, разположени в близост до брега. ОАЕ имат и излаз на Оманския залив, но бреговата линия на страната е прекъсната от оманския полу-анклав Мусандам, разположен на южния бряг на Ормузкия пролив.

В южните и западни части на страната крайбрежната низина преминава в пясъчната пустиня Руб ел-Хали, продължаваща и в Саудитска Арабия. В тези пустинни области са разположени 2 големи оазиса - Лиуа на юг и Бурайми на изток (голяма част от който е на територията на Оман). В източната част на страната се намира планината Хаджар.

Климатът на ОАЕ е сух и горещ. През най-топлите месеци юли и август средните максимални температури по крайбрежието надхвърлят 48°C. Средните минимални температури през януари и февруари са между 10°C и 14°C. В края на лятото влажният югоизточен вятър, наричан шарки (на арабски: източен), прави крайбрежните области особено неприятни. Средното годишно количество на валежите по крайбрежието е под 120 mm (5 in), но в планинските части достига до 350 mm. Дъждовете често падат във вид на кратки интензивни порои, които наводняват сухите през останалото време речни корита. Не са рядкост и силните пясъчни бури.

История

Преди откриването на нефта по тези земи през 1950 г. ОАЕ е група от силно изостанали и неразвити държавици под протекцията на Великобритания. Петролната индустрия довежда до бърз икономически растеж и модернизация, което помага на емирствата да се освободят от британския контрол през първата половина на 1970-те год. По–голямата част от петрола на страната е открит в Абу Даби, което го прави най-богатото и силно измежду седемте емирства.

Държавно устройство

Политическа карта на емирствата (на руски)

Със стабилна икономика, поддържана от нефтената индустрия, ОАЕ се славят с един от най-високите стандарти на живот в света. Конституцията на ОАЕ, приета с независимостта през 1971 г. временно, а през 1996 г. окончателно, постановява федерално правителство, като оставя много власт на емирствата. Правителството има изпълнителна, законодателна и съдебна власт, като изпълнителната има най-големи правомощия. В страната няма политически партии и избори. От самото начало пред ОАЕ стоят много предизвикателства, за които мнозина смятат, че ще доведат новата федерация до провал. Страната е имала спорове за границите със Саудитска Арабия и Оман, а наред с това и вътрешни конфликти за власт между емирствата. Освен това още през 1971 г. Иран завзема островите Абу Муса, Тунб ал Кубра и Тунб ас Сухра в Персийския залив, за които ОАЕ са предявявали претенции преди това.

Политически страната е стабилна от десетилетия, водена от емира на Абу Даби шейх Зайед бин Султан ал-Нахаян до неговата смърт през 2004 г. Той е наследен на поста владетел на Абу Даби от най-големия си син шейх Халифа бин Зайед ал-Нахаян, който става и президент на ОАЕ. Въпреки че държавните институции са близки с тези в демократичните страни, най-важните и отговорни постове се предават по наследство, като всяка управляваща фамилия представя своя народ. Политиката е процес на задоволяване на претенциите на управляващите фамилии, а също така и на заможните търговци и духовни водачи.

Седемте емирства и техните сегашни владетели

• Абу Даби - шейх Халифа бин Зайед ан-Нахаян, от 2004 г.
• Аджман - шейх Хумаид бин Рашид ал-Нуайми, от 1981 г.
• Дубай – шейх Мохамед бин Рашид ал-Моктум, от 2006 г.
• Фуджейра – шейх Хамад бин Мухамад ал-Шарка, от 1974 г.
• Рас ал-Хайм – шейх Сауд бин Сакр ал-Касими, от 2010 г.
• Шарджа – д-р шейх Султан бин Мухамад ал-Куасими, от 1987 г.
• Ум ал-Куейн – шейх Рашид бин Ахмад ал-Муала, от 1981 г.

Население

Населението на ОАЕ към 2007 г. е 4,62 млн. души, като 3,23 млн. не са граждани на държавата. Около 50% от населението са южноазиатци, а останалите са араби, европейци и източноазиатци. Някои от местните жители имат персийски и индийски произход.

Повечето от гражданите са мюсюлмани. Ислямът е официална религия в ОАЕ, като има и значителни малцинства, проповядващи християнство и други религии. Арабският е официалният език на страната и се използва от правителството и държавните служители, докато английският е все по-важен в търговията и икономиката.

Според статистика от 2005 г. около 90% от населението е грамотно.

По-големи градове в страната са Абу Даби, Аджман, Алайн, Рувайс, Диба, Диба ал-Хесн, Диба ал-Бая, Дубай, Фуджейра, Калба, Кавр Факкан, Мина Джабал Али, Мина Сакр, Мина Заийд, Рас ал-Хайм, Ум ал-Куейн, Ютуф, Шарджа, Сила.

Икономика

БВП: 192 млрд. $, БВП на човек: 42 934 $.

Богатството на ОАЕ основно се основава на износа на нефт и природен газ, който формира 33% от БВП на страната. ОАЕ е третият най-голям нефтопроизводител в Персийския залив след Саудитска Арабия и Иран (поради военните действия иракското нефтено производство се мени постоянно и не се отчита). От 1973 г. ОАЕ претърпява пълно преобразуване от беден регион на малки пустинни емирства до модерна страна с висок стандарт на живот. БВП на човек от населението не е много под тези на западноевропейските държави, а приходите от петролни продажби и умерената външнополитическа позиция са позволили на държавата да играе важна роля по въпросите, засягащи региона.

В последните години правителството търси начини да намери други източници на доходи и да намали зависимостта от нефтените залежи. Сред резултатите на тези усилия е постоянното развитие на туризма, основан на крайбрежни, пустинни и спортни курорти и инфраструктура. Успехът на тези начинания, заедно с други фактори като сравнително евтините стоки, високите температури, които преобладават през цялата година, инженерните чудеса като Бурж Ал Араб и Палмовите острови, както и добрите отношения със Запада, довеждат до това, че в днешни дни много хора наричат малката държава Хонконг на Близкия Изток.