Дубай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в Обединените арабски емирства. За емирството вижте Дубай (емирство).

Дубай
دبيّ
— град —
Дубай (Обединени арабски емирства)
Red pog.png
Дубай
Страна Флаг на Обединени арабски емирства Обединени арабски емирства
Емирство Дубай
Население (2010) 1 616 430[1] души
Дубай в Общомедия

Дубай (на арабски: دبيّ) е едно от седемте емирства, съставляващи Обединените арабски емирства, както и неговият най-голям град. Разположен е на югоизточния бряг на Персийския залив, на югозапад от Шарджа и на североизток от Абу Даби.

Дубай е второто по големина емирство в страната след Абу Даби и най-населеното с 1 616 430 жители (2010).[1] Дубай и Абу Даби имат специален статут в рамките на Обединените арабски емирства, като само те имат право на вето по ключови въпроси.[2] От 2006 година емир на Дубай е Мохамед ибн Рашид ал-Мактум, който е и министър-председател на Обединените арабски емирства.

Най-ранното споменаване на името Дубай е от 1095 година, а като постоянно селище съществува поне от 1799 година. За дата на основаването му се приема 9 юни 1833 година. През следващите десетилетия Дубай се превръща във важно търговско пристанище. През 1892 година управляващите емири приемат протектората на Великобритания. След откриването на нефт през 1966 година градът бързо се разраства, главно за сметка на притока на имигранти. През 1971 година емирството прекратява зависимостта си от Великобритания и се включва в новосъздадената федерация Обединени арабски емирства.

Днес Дубай е сред водещите икономически центрове в Близкия Изток. През последните десетилетия икономиката му е по-малко зависима от добива и преработката на нефт, като нарастващо значение имат туризмът и финансовите услуги.[3] През последните години Дубай привлича широко внимание с множество амбициозни строителни проекти и с организирането на няколко мащабни спортни прояви.

География[редактиране | edit source]

Дубай е разположен на крайбрежието на Персийския залив, на морското равнище. На юг и югозапад граничи с емирствата Абу Даби, на север и изток с емирството Шарджа, на запад — с водите на Персийския залив. Дължината на бреговата линия е 72 km. Малкият ексклав Хата граничи с емирствата Аджман на запад и Рас ел Хайма на север, от югоизток регионът е обкръжен от държавата Оман.

Проливът Крик дели Дубай на две части. На едииният бряг е разположен района Бар Дубай, на другия — Дейра. Двете страни се съединяват на три места — мостовете Ал Мактум и Ал Гаруд и известния тунел Шиндога (прототип на тунела под Ламанша) който преминава под устието на пролива.

Климатични данни за Дубай
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 31,6 37,5 41,3 43,5 47,0 46,7 49,0 48,7 45,1 42,0 41,0 35,5
Средни максимални температури (°C) 24,0 25,4 28,2 32,9 37,6 39,5 40,8 41,3 38,9 35,4 30,5 26,2 33,4
Средни температури (°C) 19 20 22,5 26 30,5 33 34,5 35,5 32,5 29 24,5 21 27,5
Средни минимални температури (°C) 14,3 15,4 17,6 20,8 24,6 27,2 29,9 30,2 27,5 23,9 19,9 16,3 22,3
Абсолютни минимални температури (°C) 6,1 6,9 9,0 13,4 15,1 18,2 20,4 23,1 16,5 15,0 11,8 8,2
Средни месечни валежи (mm) 18,8 25,0 22,1 7,2 0,4 0,0 0,8 0,0 0,0 1,1 2,7 16,2
Източник: Dubai Meteorological Office[4], climatebase.ru (extremes, sun),[5], NOAA (humidity, 1974-1991)[6]

История[редактиране | edit source]

Първите сведения за съществуването на града датират от 1799 г. В началото на 19 век Ал Абу Фаласа се заселва в Дубай, който по това време е подчинен на Абу Даби. През 1833 г. династията Ал Мактум завзема града, без да им е била оказана съпротива от населението. От този момент насам Дубай успява да извоюва своята независимост от емирството Абу Даби.

През 1835 г. Дубай като част от останалите емирства подписва примирие с Великобритания. Дубай остава под закрилата на Обединеното кралство, когато през 1892 г. е подписано допълнително споразумение. Заедно с Абу Даби, Рас Ал Хайм, Шаржа, Ум Ал Куейн, Дубай заема добро стратегическо географско разположение — на пътя за Индия, което ги превръща във важна ключова територия.

Плажът на Дубай

Владетелите на Дубай подпомагат занаятите и търговията. Градът Дубай се превръща във важно пристанище за чуждестранните търговци (предимно индийци). До 1930 г. градът е известен с износа си на перли.

През 1966 г. Дубай заедно с Катар се обединяват и приемат за своя парична единица риал. На 2 декември 1971 г. Дубай, Абу Даби и още пет емирства формират Обединените Арабски Емирства, след оттеглянето на Великобритания от Персийския залив през 1971 г. През 1973 г. Дубай се присъединява към останалите емирства и приема общата валута ОАЕ дирхам.

Официален език и религия[редактиране | edit source]

Официалният език на Дубай е арабският, но се говорят още английски, хинди, урду, малаялам, персийски, пинджаби, тагалски. Ислямът е официалната религия на всичките седем емирства. Голяма част от местното население изповядва суни ислям. Има и малцинства от индуисти, сикхи и християни.

В центъра на града се намират храмове на Шива и Кришна. Немюсюлманите в държавата са свободни да изповядват свободно религията си, но нямат право да проповядват публично или да разпространяват религиозни материали. Правителството следва политика на търпимост спрямо чуждите религии и много рядко се намесва в религиозната им дейност.

В началото на 2001 г. започва строенето на протестантска и католическа църкви на територията на пристанище Джебел Али. Земята за строежа на църквите е дарена от правителството на Дубай. В края на 2005 г. започва строежът на първата гръцка православна църква.

Икономика[редактиране | edit source]

Петролните залежи в Дубай са по-малко от една двадесета от тези на Абу Даби и сега приходите от тях представляват много малка част от тези на града.

Дубай и Дейра се превръщат във важни пристанищни градове за западните държави. Повечето от новите банкови и търговски центрове са построени на пристанището. Още през 80-те и 90-те години на 20. век Дубай се установява като важен търговски център.

Днес Дубай е важна туристическа дестинация и ключово пристанище (Джебел Али построено през 1970 г. и е най-голямото в света), но също така е и финансов център и се развива бързо в областта на услугите и информационните технологии.

Брутният вътрешен продукт на Дубай възлиза на 83,4 млрд. долара през 2011 г. Въпреки че икономиката на Дубай се основава на петрола, приходите от нефт и природен газ представляват по-малко от 7% от приходите на емирството. В Дубай се произвеждат между 50 000 и 70 000 барела (около 11 000 м3) на ден, както и значително количество газ от офшорни находища. Делът на емирството в общите приходи от газ на ОАЕ е около 2%. Нефтените резервни в Дубай намаляват значително и се очаква да се изчерпят в следващите 20 години. Операциите с недвижими имоти и строителството (22.6%), търговията (16%), ентрепотът (15%) и финансовите услуги (11%) са с най-голям дял в икономиката на Дубай. Основните експортни дестинации за емирството са Индия, Швейцария и Саудитска Арабия. Главните реекспортни дестинации включват Индия, Китай и САЩ. Решението на правителството за диверсификация с цел да превърне икономиката от базирана на търговия и нефт в такава, основаваща се на услуги и туризъм, доведе до покачването на цените на недвижимите имоти между 2004 г. и 2006 г. Погледнато в по-дълъг период обаче, пазарът на недвижими имоти минава през обезценяване на много имоти, като много от тях губят до 64% от стойността си в периода между 2001 г. и 2008 г.

Забележителности[редактиране | edit source]

Дубай е древен град, известен със своите традиционни пазари (сукове). Местата, които могат да се разгледат, са много, но сред най-известните са Двореца на шейха, Дубайския музей и Джумейра.

Градът е изпълнен с модерни небостъргачи като Емиратските Кули, които са 12-ата и 24-тата най-високи сгради в света, луксозния 7-звезден хотел Бурж Ал Араб, превърнал се в символ на Дубай, както и небостъргача Бурж Халифа, който се откри на 4 януари 2010 година. Височината му е 828 метра — най-високата сграда в света.

Планира се построяването на изкуствени острови, най-големите в света — трите Палмови островаДжумейра, Джебел Али и Дейра, Остров на света и Дубайска брегова линия, които ще включват вили, магазини и хотели.

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Галерия[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Dubai — profile of geographical entity including name variants. // World Gazetteer, 2010. Архив на оригинала от 2010-09-07. Посетен на 23 септември 2010.
  2. Long, David и др. The Government and Politics of the Middle East and North Africa. Westview Press, 2002. ISBN 978-0813338996. с. 157.
  3. Oil share dips in Dubai GDP. // AME Info, 2007. Посетен на 23 септември 2010.
  4. Climate. // Dubai Meteorological Office. Архив на оригинала от 2013-04-17. Посетен на 2008-12-20.
  5. Dubai, Emirates. // Climatebase.ru. Архив на оригинала от 2013-04-17. Посетен на 10 February 2013.
  6. Climate Normals for Dubai. // Национальное управление океанических и атмосферных исследований. Посетен на 10 February 2013.