Каракас

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Панорамен изглед от Каракас

Кара̀кас (на испански Caracas) е столицата на Венецуела. Разположен е в северната част на страната, в тясна планинска долина с надморска височина около 800 м. Тя е отделена от близкото Карибско море с висока над 2 000 м планинска верига. Градът е основан през 1567 г. от Диего де Лосада под името Сантяго де Леон де Каракас. Историческият център на Каракас, известен като департамент Либертадор, има население около 1 900 000 души, а градската агломерация - около 5 100 000 души (2004).

[редактиране] География

Градът е разположен в подножието на планината Авила на 920 м. надморска височина в долината на река Гуаире. Градът се намира по крайбрежието на Карибско море.

Населението на града е 5 млн.д., състои се от потомци на испанци и италианци, от местни индианци, чернокожи, креоли и метиси.

[редактиране] История

За рождена дата на Каракас се счита 1567 г., когато на мястото на индианско селище испанските колонизатори изградели укрепен пункт, наречен първоначално ”Сантяго де Леон де Каракас”. През 1577 г. селището става резиденция на испански губернатор.

През 1830 г. Венецуела става самостоятелна държава за столица на държавата е обявен Каракас.

[редактиране] Архитектура и градска среда

Каракас е разположен амфитеатрално. В центъра са разположени многоетажни сгради, нови булеварди, транспортната мрежа е осъвременена чрез естакади, подлези и надлези.

В центъра на града се намира паметника на националния герой Симон Боливар. Разположени са най-важните правителствени сгради – “Жълтият дом” (Министерство на вътрешните работи), дворецът “Мира Флорес” (резиденция на президента на републиката), Дворецът на правосъдието, Капитолия (Националният конгрес). В непосредствена близост са Пантеонът, Националната библиотека, Музеят за изящни изкуства, Националният музей и музеят “Боливар”.

Характерна черта на Каракас са ярко оцветените многоетажни сгради и архитектурни ансамбли, изградени в модерни линни. Сред тях се откроява ансамбълът ”Силенсио”, изграден в начолото на едноимения булевард.

[редактиране] Икономика и инфраструктура

Столицата е политически, икономически, транспортен, културен и просветен център. Двойна електрическа жп линия го свързва с пристанището Ла Гуйара (предградие на Каракас). От града започва и автомагистралата, която свързва страната с Латинска Америка. Пристанището може да приема кораби с най-голям тонаж. Неговите кейове непрекъснато се удължават, изграждат се нови складове и хладилни помещения, доставят се модерни съоръжения за товаро-разтоварни работи, строят се нефтохранилища.

В Каракас са изградени предприятия на хранителната, текстилната, кожаро-обувната, каучуковата, хартиената и циментовата промишленост, химическата промишленост, което се обяснява с богатите залежи от нефт.

На около 20 километра от града е изградено международно летище “Симон Боливар”, чрез което се подържа редовна връзка с другите държави от американския континент, с Африка и Европа.

[редактиране] Обществени институции

В Каракас се намират резиденцията на президента на страната, правителствените учреждения, централните органи на политеческите партии и организации, на върховния съд и главната прокуратура.

Най-голямото учебно заведение в Каракас е Държавният университет с три факултета – по философия, литература и физико-математически. Открити са и други висши учебни заведения.

Сред множеството театри видно място заема Националният театър, създаден в края на 17 век. В Каракас има много болници и лечебни центрове.

[редактиране] Личности

Родени в Каракас
- Хуан Алфонсо Баптиста (р. 1976), венецуелски киноартист
- Норкис Батиста (р. 1977), венецуелска киноактриса
- Симон Боливар (1783-1830), революционер
- Ромуло Галегос (1884-1969), писател и политик
- Франсиско де Миранда (1750-1816), революционер
- Скарлет Ортис (р. 1974), венецуелска киноактриса