Суринам
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Republiek Suriname | |||||
|
|||||
| Национален девиз: Justitia - Pietas - Fides! (Справедливост - Мир - Вяра!) |
|||||
 |
|||||
| Официален език | холандски | ||||
| Столица | Парамарибо |
||||
| Най-голям град | Парамарибо | ||||
| президент | Роналд Венетиан | ||||
| ' | |||||
| Площ - oбщо |
на 90-то място 163 270 км2 |
||||
| Население - oбщо (2007) - гъстота |
на 170-то място 470 784 2,9 д/км2 |
||||
| БВП - общо (2005) - на човек |
на 163-то място $ 2 681 млн $ ? |
||||
| Валута | Суринамски долар (SRD) |
||||
| Часова зона{{{лятно часово време}}} | {{{часова зона-отместване}}}{{{лятно часово време-отместване}}} | ||||
| Независимост -обявена |
от Нидерландия 25 ноември 1975 |
||||
| Национален химн | God zij met ons Suriname | ||||
| Интернет домейн | .sr |
||||
| Телефонен код | +597 |
||||
Република Суринам е държава в северна Южна Америка. В миналото е наричана „Холандска Гвиана“. Граничи на запад с Гвиана, на изток с Френска Гвиана е по река Марони, а на юг с Бразилия. Най-южните части на границите с Гвиана и Френска Гвиана са спорни (горното течение на реките Курантин и Марони). Официален език в страната е нидерландският.
Съдържание |
[редактиране] История
Индианците суринени (от които страната получава името си) са най-ранното известно население на района. Към 16 век обаче суринените са изтласкани от други южноамерикански индианци, а именно араваките и карибите. На 12 октомври 1492 г. Христофор Колумб „открива“ Новия свят. През 1499 г. Америго Веспучи, на когото е наречен континента, открива северния бряг на Южна Америка и Испания проучва Суринам през 1593 г. През 17 век има няколко опита на холандците и англичаните да колонизират Суринам, като накрая холандците успяват да постигнат стабилен контрол. Холандия, а оттам и Суринам, използвала робски труд на роби предимно от африкански произход. С робите се отнасяли лошо и много от тях избягали в джунглата. Тези избягали роби (наричани още „джуки“ (Djukas) или „бакабуси ненгре“ (Bakabusi Nengre)) често се връщали и нападали плантациите. Робският труд е премахнат едва през 1863 г., с което Холандия става една от последните страни, които го премахват. (Управляваните от Испания Куба и Пуерто Рико имат роби съответно до 1880 и 1873 г.) Робите обаче не са освободени до 1873 г. След това работници са доведени от Холандските Източни Индии (съвременна Индонезия и Индия).
През 1954 г. Суринам получава самоуправление, като Холандия си запазва контрола над отбраната и външните работи. През 1973 г. местното правителство, водено от NPK (до голяма степен креолска партия), започва преговори с холандското правителстов за независимост, която е дадена на 25 ноември 1975 г. Първи президент на страната е Йохан Фериер с Хенк Арон (водач на Суринамската национална партия) като министър-председател. Около една трета от населението на новата страна емигрира в Холандия, страхувайки се, че новата държава няма да оцелее. Поредица от военни преврати през 1980 води до скъсване на холандско-суринамските отношения. На 8 декември 1982 г. са убити някои хора като резултат от лошата ситуация по това време. Деси Баутерсе неотдавна признава, че би могъл да е замесен в убийствата.
През 1987 г. са проведени първите избори от години и е написана нова конституция. Т. нар. „телефонен преврат“ през 1990 г. прекъсва този процес, но през 1991 г. отново са проведени избори. С демокрацията холандското правителство възобновява помощите. От 1990 г. управлението се води от коалицията от четири партии „Нов фронт“, водена от Роналд Венетиан. През последните години развитието на икономиката е един от най-тежките проблеми на Суринам.
През есента на 2006 г. суринамската армия е изпратена в Никери поради очаквания за въможна нелегална имиграция от гвианци, които се опитват да избягат от възможно насилие по време на изборите в Гвиана на 28 август 2006 г. Изборите се оказват мирни и не се стига до имиграционна криза.
[редактиране] Държавно устройство
[редактиране] Административно деление
Суринам е разделен на 10 окръга:
- Брокопондо (Brokopondo)
- Комевейне (Commewijne)
- Корони (Coronie)
- Маровейне (Marowijne)
- Никери (Nickerie)
- Пара (Para)
- Парамарибо (Paramaribo)
- Сарамака (Saramacca)
- Сипаливини (Sipaliwini)
- Ваника (Wanica)
Десетте окръга са разделени на 62 общини, наречени Ресорт (ressort, мн. ч. ressorten).
[редактиране] География
Страната има площ 163.3 хил. кв. км. Граничи (в км) с Френска Гвиана - 520, Гайана - 625, Бразилия - 493 км и има брегова линия 425 км. Територията е хълмиста, част от Гвианското плато, с хребети и масиви, достигащи до 1 280 м надморска височина (вр. Вилхелмина). В северните части е разположена частично заблатена равнина.
Климат - субекваториален, горещ, влажен. Средните месечни температури са 26-28 градуса Сº. Валежи - 2300 до 3000 м Реките са пълноводни, плавателни в долните течения. По-големи са Корантайн, Копенаме, Суринам. Горите заемат 90 % от територията - гъсти тропически джунгли.
[редактиране] Стопанство
Стопанство - основа на икономиката - добивът на боксити (около 4 млн. т - 4-то място в света), алуминиев окис и алуминий (над 1.6 млн. т), нефт. Има запаси от газ, манганова, никелова и желязна руда. Действат захарен завод, маслобойни и дървопреработващи предприятия. Обработваемите площи са само 1 % от територията на страната. Основни култури - ориз, захарна тръстика, цитруси, кафе, какао, банани. Развито е животновъдството, риболовът и обработването на ценни видове дървесина. Парична единица - суринамски гулден (флорин) (Sf) = 100 цента.
Транспорт - шосета - 4.5 хил. км, от които 1.2 хил. км са асфалтирани, ж.п. линии - 166 км. Главни пристанища - Парамарибо и Мунго. Международно летище - Парамарибо.
Туризъм - годишно страната се посещава от около 300 хил. туристи.
[редактиране] Население
Население - 450 хил. жители. Гъстота - 2.8 жит. на кв. км. Естествен прираст 23. Средна продължителност на живота - мъже - 69 г, жени - 74 години.
Етнически състав - суринамци (креоли) - 31.3 %, горски негри (марони) - 8.5 %, суринамци (индопакистанци) - 37.0 %, индонезийци - 14.2 %, индианци - 3.2 %, китайци - 2.9 %, холандци - 1.5%, други - 1.4 %.
Официален език - холандски, разговорни - суринамски (на английска основа), хинди, индонезийски.
Конфесионален състав - християни - 49.7 % (протестанти - 56.0 %, католици - 44.0 %), индуисти - 28.5 %, мюсюлмани (сунити) - 21.3 %, други - 0.5 %. Извън страната живеят около 150 хил. суринамци, главно в Нидерландия. Градско население - 54 %.
[редактиране] Култура
[редактиране] Други
[редактиране] Външни препратки
Зависими територии: Фолкландски острови (Обединено кралство) • Френска Гвиана (Франция)
