Пакистан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ислямска република Пакистан
اسلامی جمہوریت پاکستان
Знаме на Пакистан
Герб на Пакистан
(знаме) (герб)
Девиз: Вяра, единство, дисциплина
Местоположение на Пакистан
География и население
Площ 803 940 km²
(на 34-то място)
Столица Исламабад
33°40′ С.Ш., 73°10′ И.Д.
Най-голям град Карачи
Официален език урду, английски
Население (пребр., 2007) 164 741 924
(на 6-то място)
Гъстота на нас. 206 д./km²
Управление
Президент Мамнун Хюсеин
Министър-председател Мир Хазар Хан Хосо (и.д.)
История
Независимост
- обявена
от Великобритания
1947
Икономика
БВП (ППС, 2010) 177.901 млрд $
(на 47-мо място)
БВП на човек (ППС) 1,067 $[1]
Валута пакистанска рупия (PKR)
Други данни
Часова зона UTC+5
Интернет домейн pk
Телефонен код 92

Ислямска република Пакистан е държава в Южна Азия, част от т.нар. Широк Близък Изток. Със своите 165 милиона жители Пакистан е шести по население в света и втори след Индонезия по население сред мюсюлманските държави.

Страната граничи с Индия на изток, Китай на североизток и Афганистан и Иран на запад. Тънкият и дълъг Вахански коридор отделя страната от Таджикистан. На юг страната има морска ивица дълга 1046 km и граничи с Арабско море и Оманския залив. От стратегическа точка страната се намира между важните региони на Южна Азия, Централна Азия и Близкия Изток.

Пакистан е федеративна парламентарна република, включваща четири провинции и четири федерални територии. С население от над 170 милиона души страната се нарежда на 6-то място в света и е втората най-многолюдна мюсюлманска държава в света.[2] Пакистан се отличава с етническо, културно и географско разнообразие. Икономиката ѝ е 27-мата в света по паритет на покупвателната способност, но страната продължава да се причислява към развиващите се държави. Големи проблеми продължават да са тероризма, неграмотността и ширещата се бедност. Пакистан е ядрена сила, има осмите по големина въоръжени сили, и е стратегически съюзник на САЩ и Китай.[3][4] Членка е на ООН, Британската общност[5] и Г-20.

Етимология[редактиране | edit source]

Името на ПАКИСТАН е съставено от първите букви на всяка от мюсюлманските области от бившата Империя на Индиите. П - Пенджаб, А - Афгания (северозападна провинция), К - Кашмир, С - Синд, ТАН — Белуджистан.

От друга страна, "пак" означава "чист" на урду, следователно Пакистан значи "страна на истинските правоверни".

История[редактиране | edit source]

Статуетка от Мохенджо-Даро

Древност и ранна история[редактиране | edit source]

Суверенната държава Пакистан съществува от 14 август 1947, придобивайки независимост от Британска Индия. Историческото наследство на Пакистан обаче е изключително богато, и датира от най-дълбока древност. Земите около бреговете на река Инд, които днес в по-голямата си част се намират на територията на Пакистан, са били постоянно населени отпреди 2 милиона години,[6][7] и тук при разкопки са открити едни от най-старите селища на Индийския субконтинент.[8] Редица древни цивилизации са се зародили именно на територията на днешен Пакистан.[9][10]

Археологически разкопки на древното селище Мехргарх, датиращо най-късно от 7000 г. пр.н.е., откриват доказателства за земеделие и животновъдство[11], както и зъболекарска дейност.[8] Тогавашните жители са обитавали кирпичени къщи, складирали са зърното в хамбари, изработвали са сечива от мед, отглеждали са ечемик, пшеница, овце, говеда. По-късно, към 5600 пр.н.е., тези хора се научили да произвеждат мъниста, да извайват фигури от камък, да обработват различни метали, усвоили и други занаяти. Мехргарх е бил обитаван постоянно до около 2600 пр.н.е., когато климатът станал прекалено сух, и тази цивилизация се изместила към долината на река Инд.[12] където друга цивилизация вече е била в ранните етапи от развитието си.[13] Цивилизацията, развила се впоследствие в долината на река Инд, в апогея си обхваща огромни територии — от Арабско море до днешен източен и южен Афганистан, днешен югоизточен Иран и Хималаите; на тази територия са живели близо 5 милиона души, разпръснати в стотици различни по големина селища.[14] Сред тях се открояват Мохенджо-Даро, Калибанган и Лотал.

В началото на второто хилядолетие пр.н.е., в региона навлизат индоевропейски племена от Централна Азия или степите на днешна южна Русия.[15] Те се заселват покрай реките Кабул и горен Ганг.[16] Така се дава началото на Ведическата култура, която просъществува близо 1000 години, след което започва да се разлага поради настъпили културни, езикови и политически промени.[17] Ведическата цивилизация полага основите на индуизма, тогава са сътворени и химните от Ригведа, които са едни от най-старите религиозни текстове в света.

Територията на днешен Пакистан влиза в състава на Ахеменидската държава при Управлението на Дарий Велики, и в продължение на 20 години е най-богатата сатрапия на империята. Персийското влияние е причина за разпространението на арамейската азбука в този регион. През 4-ти век Александър Велики, по време на своята мащабна военна кампания, побеждава раджа Пор в битката при Хидасп (326 пр. Хр.). Това е една от последните значителни победи на Александър, и скоро след това войниците му се разбунтуват и отказват да продължат настъплението си към Индия.[18] Заедно с това по поречието на река Инд започват да се заселват гърци, с което се осъществява контакт между елинистическата и ведическата култури. След смъртта на Александър империята му е разпокъсана от диадохите, един от които е Селевк I Никатор. Той създава Селевкидското царство, от което през 250 пр. Хр. се отцепва голямо Гръко-бактрийско царство. Развива се гръко-будистка култура.

До 300 година сл. Хр. регионът попада под влиянието на индийци, китайци, перси, парти, римляни, индо-гърци и индо-скити. Между 4-ти и 7-ми век източната част от днешен Пакистан попада под контрола на Гупта, а останалата част се превръщра във васална територия или пък е завладяна от Сасанидското царство. През 6-ти век има интензивни нашествия на бели хуни, които в днешен северен Пакистан основават своя държава с център град Сакала (дн. Сиалкот). От 8-ми век Пакистан е част от държавата на бенгалската династия Пала, която до края на века отстъпва голяма част от тези територии на Арабския халифат.

Мюсюлмански империи[редактиране | edit source]

Моголската империя към 1700 г.

Към 10 век Пакистан бива завладян от Газнавидската империя, чиято управляваща династия е от тюркски произход. Тя просъществува до 1187 година, когато военачалникът Мохамед Гори отвоюва Лахор от газнавидите. Наследниците на Мохамед Гори основават Делхийски султанат през 1206 година. Султанатът бива управляван от няколко несвързани помежду си тюркски династии — Мамелюкска (1211-1290), Халджи (1290-1320), Тухлак (1320-1413), Саид (1414-1451) и Лодхи (1451-1526). Политическата независимост и неутралност на султаната стават причина из цялата страната да се развие търговията и да се появяват много нови градове. Най-голямото постижение на Делхийския султанат е устояването на Монголското нашествие през 13 век, въпреки загубата на някои територии, вкл. Афганистан и западен Пакистан. След нашествието на Тимур Делхийският султанат отслабва и през 1526 става владение на моголския цар Захиредин Бабур. Бабур, наследник на тимуридите с произход от дн. Узбекистан впоследствие основава могъщата Моголска империя.

Апогея на развитието си Моголската империя достига по времето на Акбар Велики. Тогава се отбелязва значителен културен, социален и икономически напредък, белязан от строителството на множество храмове и дворци, религиозна и етническа толерантност и обвързването на Моголските първенци с местните махараджи. В началото на 18 век Моголската империя започва да упада, и различни региони на територията на днешен Пакистан обявяват независимост. Сформиралите се впоследствие Дуранска и Сикхска империи просъществуват по няколко десетилетия, след което поетапно попадат под европейски колониален контрол.

Стремеж към независимост[редактиране | edit source]

Цялата територия на днешен Пакистан е част от Британска Индия до средата на 19-ти век. Основна роля в управлението играе Британската източноиндийска компания. Периодът Британски Радж започва от 1858, когато компанията се закрива и териториите стават пряко владение на британската корона в лицето на кралица Виктория (която през 1876 е провъзгласена за императрица на Индия). Британците прилагат принципа "разделяй и владей" на целия Индийски субконтинент.

През 1877 година се създава Централна Национална Мохамеданска Асоциация, стремяща се към увеличаване на политическите правомощия на мюсюлманите в Индия, чиято общност понася тежък удар след Сипайския метеж от 1857 година. Организацията обаче запада към края на 19 век. Индийският национален конгрес не спечелва доверието на мюсюлманската общност. През 1906 се основава Всеиндийската ислямска лига, в чиято програма не се говори за независима държава, а само за опазване на правата и идентичността на мюсюлманската общност и запазване на хармонията с индийското немюсюлманско население. Заради насилие между различните секти на исляма в последствие Лигата променя целите си и става по-агресивна.[19] Една от основните точки от устава обаче остава "запазване на лоялността към Британската власт". През 1913 към Лигата се присъединява Мохамед Али Джина, който до този момент е член на Индийския национален конгрес. През 1927 и 1928 британците правят неуспешни опити да убедят Лигата и Конгреса да постигнат съгласие върху обща конституция на Индия, като Лигата настоява за по-голямо представяне на мюсюлманите в обществените институции.

През 1930 след редица подобни несъгласия Мохамед Икбал прави обръщение на конгрес на Лигата, в което призовава за обособяване на независима мюсюлманска държава. Изненадващо, през 1937 година Лигата губи в мюсюлманските провинции по време на общите избори. Джина окончателно оформя теория за две отделни нации и аргументира обособяването на отделна от Индия държава.[20] На 23 март 1940 в бенгалското народно събрание е прокарана резолюция на Лигата, която отхвърля възможността за съюз с Индия при евентуална независимост.[21] Въпреки несъгласието на Ганди Индия да бъде разделяна, консенсус с ръководството на Мюсюлманската лига не е постигнат. В крайна сметка Великобритания се вижда принудена с Акта за независимост от 1947 да даде независимост на две отделни държави, като ги провъзгласява за доминиони: Пакистан и Индия стават съответно Пакистански доминион на 14 август 1947 и Индийски съюз на 15 август 1947. Административната подялба на Пенджаб и Бенгал от страна на британците обаче се развива впоследствие в мащабен конфликт, продължаващ до днес.

Независим Пакистан[редактиране | edit source]

Между 1947 и 1971 страната е разделена на два отделни региона — Западен и Източен Пакистан. Само година след независимостта разликите между двата региона започват да стават очевидни. Мохамед Джина обявява урду за единствения официален език на страната през 1948, което предизвиква протести в Източен Пакистан, където най-говореният език е бенгалският. Усилващите се протести през 1950-те години принуждават централната власт на наложи военен режим през 1958 година.

Президент на военния режим става фелдмаршал Аюб Хан, който започва сближаване с ООН и Запада. Пакистан се присъединява към два военнополитически блока — Багдадския пакт (СЕНТО) и СЕАТО. През 1965 споровете около принадлежността на Кашмир довеждат до Индо-пакистанска война, която завършва без победител и териториални промени. Междувременно Аюб Хан предава властта на генерал Яхия Хан, който обещава да се проведат избори през 1970 година. По време на изборния процес Източен Пакистан е засегнат от циклон, който убива 500 000 души. Въпреки тази мащабна трагедия изборите са проведени докрай, а резултатите показват забележителни разлики между Източен и Западен Пакистан. На запад една от най-влиятелните партии става Пакистанската народна партия на Зулфикар Али Бхуто, а на изток на широка популярност се радва гражданското движение на Шейх Муджибур Рахман.

Генерал Первез Мушараф

Рахман организира гражданско неподчинение на централната власт, а последвалите преговори между Рахман, Яхия и Бхуто не дават резултат. Западнопакистанската армия решава да прекрати протестите и неподчинението със сила, и започва масови арести и акции срещу източнопакистански военни, полицаи, политици и студенти в Дака. Операцията прераства в партизанска война, а Индия обявява подкрепата си за освободителното движение. Във войната загиват между 300 000 и 3 000 000 души,[22] а краят ѝ идва на 27 март 1971 година, когато Източен Пакистан обявява независимост под името Бангладеш. През декември избухва кратък конфликт с Индия заради участието ѝ във войната, който завършва с поражение за Пакистан. Заради неуспеха генерал Яхия Хан подава оставка, а Зулфикар Али Бхуто става президент и военен ръководител на 20 декември 1971.

Между 1971 и 1977 се установява демокрация. В същото време Индия започва разработката на атомно оръжие, което принуждава Бхуто да събере всички академични светила в страната, за да се започне пакистанска програма в отговор на индийските усилия. През 1977 се провеждат избори и Народната партия печели, но резултатът е оспорен от опозицията. По-късно правителството е свалено с военен преврат от Мохамед Зиаул-Хак, а Бхуто е екзекутиран. Военното положение продължава до 1985 година. До 1999 отново са на власт демократични правителства на Беназир Бхуто и Наваз Шариф, а през 1998 година Пакистан успешно тества ядрено оръжие. През 1999 Шариф издава заповед за уволняване на генерал Первез Мушараф от поста началник-щаб, но генералите от армията се обявяват против това решение. С бърз преврат генерал Мушараф сваля Шариф от власт и става държавен глава на Пакистан. Мушараф започва икономически реформи, които се увенчават с успех, но положението в обществото продължава да е нестабилно. Пакистан се включва на страната на САЩ във войната срещу тероризма и още през 2001 година изпраща хиляди войници в региона Уазиристан в търсене на Осама бин Ладен. През 2008 след политическа криза се провеждат демократични избори.

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Дипломатически мисии в България[редактиране | edit source]

Външна политика[редактиране | edit source]

Въоръжени сили[редактиране | edit source]

Пакистански изтребители F-16

Пакистанските въоръжени сили са на седмо място в света по численост с 617 000 души редовен персонал. Основните клонове са сухопътни войски, военноморски флот и военновъздушни сили, към които се прибавят редица полувоенни формирования и Националната Командна Организация, под чийто контрол е ядреният арсенал на страната. Основните военни партньори са САЩ и Китай, които са и основни оръжейни доставчици на Пакистан.[23] Страната често провежда съвместни учения с Народната освободителна армия на Китай.[24]

Пакистанската армия е професионална организация[25] с 617 000 души на редовна служба и 513 000 в резерв.[26] В извънредни условия държавата има право да налага наборна служба, но досега до такава мярка не е било прибягвано.[27]

Пакистан за първи път влиза в сражения през 1947 година срещу войските на Индия с цел налагане на контрол върху спорния регион Кашмир. Оттогава насам страната участва в общо 4 конфликта с Индия, а през 1961 година отблъсква афганистанско гранично нападение. Пакистански доброволци се включват и на страната на арабите по време на Шестдневната война и Войната Йом Кипур. По време на съветската инвазия на Афганистан пакистанската противовъздушна отбрана сваля няколко съветски самолета, прелетели над пакистанска територия, и осигурява въздушна поддръжка на муджахидините. Към днешна дата (2011) армията води сражения срещу талибаните в северозападната част на страната.[28] Пакистански войски участват в десетки мироопазващи мисии на ООН, и играят ключова роля в евакуирането на американските войски от Могадишу през 1993 година.

География[редактиране | edit source]

Пакистан има територия от 796 095 km2, което приблизително се равнява на площта на Великобритания и Франция, взети заедно. В света се нарежда на 36-то място по площ, между Мозамбик и Турция. Страната има 1046 километра брегова линия на Арабско море и 6774 километра обща дължина на държавните граници, от които 2430 километра с Афганистан, 523 километра с Китай, 2912 километра с Индия и и 909 километра с Иран. Географските координати на Пакистан са 23° до 37° северна ширина и 61° до 78° източна дължина. Много малки области се намират на север от 37-мия и на запад от 61-вия градус.

От геологическа гледна точка по-голямата част от Пакистан се намира върху Индийската тектонична плоча, а част от западните региони и Белуджистан са върху Евразийската плоча. Провинцията Азад Кашмир се намира на ръба на двете плочи, което е причина в тази част от страната често да има много силни земетресения.

Релефна карта

Климат[редактиране | edit source]

Природни региони[редактиране | edit source]

Вечни снегове

На север високите вериги на Хималаите при Каракорум и Хиндукуш образуват планинска преграда. Върховете им, едни от най-високите в света, са покрити с вечни снегове. Тези вериги са почти непроходими, с изключение на определени участъци като прохода Болан или този в Хайбар, които свързват Пакистан и Афганистан. Хайбар е познат в историята, като път, по който враговете нахлуват в Пакистан.

Белуджистан

На запад се намира една друга по-ниска, планинска преграда - масива на Белуджистан, който обхваща плата и падини с езера и балата. В тези земи хората преживяват от полуномадско животновъдство (отглеждат овце и кози). Климатът е силно безводен.

Долината на Инд

На изток и на юг се простират двете обширни равнини Пенджаб и Синд, напоявани от река Инд. В плодородните земи на Пенджаб стотици метри наноси са довлечени от петте реки: Инд и четирите и притока отляво (Джелум, Ченаб, Рави, Сутледж).

Синд и делтата

Равнината Синд е образувана от долината на Инд и делтата ѝ. Климатът тук е сух и горещ - летният мусон духа рядко, а пустинята Тар е съвсем наблизо. Синд също би била пустиня, ако не е напоявана от водите на Инд чрез многобройни деривационни канали. Там се отглеждат ориз, захарна тръстика и просо.

Флора и фауна[редактиране | edit source]

Административно деление[редактиране | edit source]

Население[редактиране | edit source]

Населението на Пакистан към 2011 година е 177 100 000 души и поставя страната на шесто място в света след Бразилия и преди Бангладеш. Демографския ръст е 2.03% и този показател я нарежда на първо място в Асоциация за регионално сътрудничество в Южна Азия. Очаква се населението на Пакистан да достигне 210.13 през 2020 година, а през 2045 да се удвои. През 1947 година населението на Пакистан е било 32.7 млн души. От 1990 до 2006 населението се е увеличило с 57.2%. През 2030 година се очаква Пакистан да задмине Индонезия и да стане най - голямата мюсюлманска държава в света. Пакистан е държава с младо население 104 млн души са под 30 години. Продължителността на живота при жените продължава средно 65,4 години при жените и 63,6 при мъжете. Повече от шестдесет езика се говорят в Пакистан, включително и диалектните. Английският също е официален език в Пакистан, като най - вече се използва в бизнеса, правителството. Местният диалект е познат като пакистански английски

Етнически състав:Пенджабци(44.68%),Пущуни(15.42%),Синдхи(14.1%),Сераики(10.53%), Мухаджири(7.57%),Белуджи(3.57%),други(4.66%).

Икономика[редактиране | edit source]

Пакистан е бързо развиваща се държава и е една от следващите единадесет, които заедно с БРИК имат най - висок потенциал да станат най - големите икономики на 21 век. Пакистан е аграрно-индустриална страна. Около 44% от заетите са в селското стопанство и около 60% от населението живее в селските райони. Отглеждат се пшеница, ориз, захарна тръстика, тютюн, картофи, цитруси, фъстъци и др. Страната осигурява за населението необходимите зърнени храни и е сред водещите производители на памук в света, суровина за местната добре развита текстилна индустрия. Животновъдството е слабо развито - предимно едър рогат добитък, овце, кози, камили. Селското стопанство се сблъсква с редица екологични проблеми и природни бедствия - осоляване и изтощаване на почвите, големи суши, катастрофални наводнения. В Пакистан има малко големи градове. Лахор е главен промишлен и търговски център на северната част на страната, а Хайдарабад е център на тежката индуст­рия в Южен Пакистан. Карачи е главното пристанище на Арабско море и най-много­людният пакистански град. Основните промишлени отрасли са добив на нефт, природен газ, хром, нефтопреработване, металургия, машиност­роене, хранително-вкусова и текстилна промишленост.

Експорт

Износът на Пакистан се е увеличил повече от двойно за последните десет години - от 7.5 милиарда $ през 1999 до 18 милиарда $ през 2008. Изнасят се основно ориз, памук, облекло, мебели, мрамор, кожени изделия. В Пакистан се сглобяват и изнасят коли на Сузуки за околните страни. Пакистан е най-големият производител и износител на цимент в региона.

Най-големият външнотърговски партньор на Пакистан е Европейския съюз, който получава повече от 35% от износа на страната. Следват САЩ с 22% от износа.

Импорт

Вносът на Пакистан за 2007 е на стойност 30.5 милиарда $. Основната част от него са петролни продукти. Внасят се също така индустриално и строително оборудване, компютри, фармацевтични продукти, стомана и други.

Парична единица

Националната валута е пакистанската рупия. Най-голямата купюра е с номинал 5000 рупии в обращение са още банкноти от 5,10,20,50,100,500 и 1000.

Култура[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2010/01/weodata/weorept.aspx?sy=2007&ey=2010&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=564&s=NGDPD,NGDPDPC,PPPGDP,PPPPC,LP&grp=0&a=&pr.x=43&pr.y=19
  2. Muslim Population—Statistics About the Muslim Population of the World. // About.com. Посетен на 27 July 2009.
  3. Kapila, Dr. Subhash. United States Designates Pakistan as Major non-NATO ally of American in South Asia: An Analysis. // South Asia Analysis Group, 22. 03. 2004. Посетен на 8 July 2010.
  4. Aneja, Urvashi. PAKISTAN-CHINA RELATIONS. // IPCS, June 2006.
  5. Pakistan. // Commonwealth Secretariat. Посетен на 8 July 2010.
  6. Palaeolithic and Pleistocene of Pakistan. // Department of Archaeology, University of Sheffield. Посетен на 2007-12-01.
  7. Murray, Tim. Time and archaeology. London; New York, Routledge, 1999. ISBN 0415117623. с. 84.
  8. а б Coppa, A. и др. Palaeontology: Early Neolithic tradition of dentistry. // Nature 440. 6 April 2006. DOI:10.1038/440755a. с. 755–756.
  9. Possehl, G. L.. Revolution in the Urban Revolution: The Emergence of Indus Urbanization. // Annual Review of Anthropology 19. October 1990. DOI:10.1146/annurev.an.19.100190.001401. с. 261–282.
  10. Kenoyer, Jonathan Mark и др. The Ancient South Asian World. Oxford University Press, May 2005. ISBN 0195174224.
  11. Hirst, K. Kris. 2005. "Mehrgarh". Guide to Archaeology
  12. The Centre for Archaeological Research Indus Balochistan, Musée National des Arts Asiatiques - Guimet
  13. Chandler, Graham. 1999. "Traders of the Plain". Saudi Aramco World.
  14. Feuerstein, Georg и др. In search of the cradle of civilization: new light on ancient India. Wheaton, Illinois, Quest Books, 1995. ISBN 0835607208. с. 147.
  15. Stein, Burton. A history of India. Oxford (UK); Malden (Mass.), Blackwell Publishers, 1998. ISBN 0631178996.
  16. "Early Vedic Period." 2007. In Encyclopædia Britannica. Retrieved March 20, 2007, from : Encyclopædia Britannica Online
  17. Erdosy, George. The Indo-Aryans of ancient South Asia: language, material culture and ethnicity. Berlin; New York, Walter de Gruyter, 1995. ISBN 3110144476.
  18. Plutarchus, Mestrius и др. Plutarch's Lives. London, William Heinemann, 1919. ISBN 978-0-674-99110-1. с. Ch. LXII. Посетен на 2007-11-27.
  19. Talbot, Ian. Pakistan: a modern history. New Delhi; New York, Oxford University Press, 1999. ISBN 978-0-19-565073-0.
  20. Wolpert, Stanley A.. Jinnah of Pakistan. New York, Oxford University Press, 1984. ISBN 978-0-19-503412-7.
  21. Qutubuddin Aziz. Muslim's struggle for independent statehood. // Jang Group of Newspapers. Посетен на 2007-12-04.
  22. The 1971 war. // BBC News. Посетен на 2007-11-21.
  23. Importer/Exporter TIV Tables. // Armstrade.sipri.org. Посетен на 16 April 2011.
  24. Al Khalid MBT-2000 / Type 2000 Main Battle Tank. // GlobalSecurity.org. Посетен на 16 July 2010.
  25. Declan Walsh. Book shines light on Pakistan military's '£10bn empire'. // The Guardian. London, 31 May 2007. Посетен на 31 May 2007.
  26. Pakistan Armed Forces. // Center For Defense Information. Посетен на 24 July 2010.
  27. Child Soldiers Global Report 2008 – Pakistan. // UNHCR, 20 May 2008. Посетен на 9 October 2010.
  28. Pakistani Public Opinion. // Pew Research Center, 13 August 2009. Посетен на 8 July 2010.