Пакистан
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Ислямска република Пакистан اسلامی جمہوریت پاکستان |
|||||
|
|||||
| Девиз: Вяра, единство, дисциплина | |||||
.svg) |
|||||
| Официален език | урду, английски | ||||
| Столица | Исламабад 33°40′ С.Ш., 73°10′ И.Д. |
||||
| Най-голям град | Карачи | ||||
| Президент | Асиф Али Зардари | ||||
| Министър-председател | Шаукат Азиз | ||||
| Площ - oбщо |
на 34-то място 803 940 км2 |
||||
| Население - oбщо (2007) - гъстота |
на 6-то място 164 741 924 206 д/км2 |
||||
| БВП - общо (2007) - на човек |
на 47-мо място 143.6 млрд $ 909 $ |
||||
| Валута | пакистанска рупия (PKR) | ||||
| Часова зона | UTC+5 | ||||
| Независимост - обявена |
от Великобритания 1947 |
||||
| Национален химн | Pak sarzamin shad bad | ||||
| Интернет домейн | pk | ||||
| Телефонен код | +92 |
||||
Ислямска република Пакистан е държава в Южна Азия, част от т.нар. Широк Близък Изток, граничеща с Индия, Китай, Афганистан, Иран и Арабско море. Със своите 165 милиона жители Пакистан е шести по население в света и втори по население сред мюсюлманските държави.
Съдържание |
[редактиране] Етимология
Името на ПАКИСТАН е съставено от първите букви на всяка от мюсолманските области от бившата Империя на Индиите. П - Пенджаб, А - Афгания (северозападна провинция), К - Кашмир, С - Синд, ТАН — Белуджистан.
От друга страна, "пак" означава "чист" на урду, следователно Пакистан значи "страна на истинските правоверни".
[редактиране] История
[редактиране] Древност
Суверенната държава Пакистан съществува от 14 август 1947, придобивайки независимост от Британска Индия. Историческото наследство на Пакистан обаче е изключително богато, и датира от най-дълбока древност. Земите около бреговете на река Инд, които днес в по-голямата си част се намират на територията на Пакистан, са били постоянно населени отпреди 2 милиона години,[1][2] и тук при разкопки са открити едни от най-старите селища на Индийския субконтинент.[3] Редица древни цивилизации са се зародили именно на територията на днешен Пакистан.[4][5]
Археологически разкопки на древното селище Мехргарх, датиращо най-късно от 7000 г. пр.н.е., откриват доказателства за земеделие и животновъдство[6], както и зъболекарска дейност.[3] Тогавашните жители са обитавали кирпичени къщи, складирали са зърното в хамбари, изработвали са сечива от мед, отглеждали са ечемик, пшеница, овце, говеда. По-късно, към 5600 пр.н.е., тези хора се научили да произвеждат мъниста, да извайват фигури от камък, да обработват различни метали, усвоили и други занаяти. Мехргарх е бил обитаван постоянно до около 2600 пр.н.е., когато климатът станал прекалено сух, и тази цивилизация се изместила към долината на река Инд.[7] където друга цивилизация вече е била в ранните етапи от развитието си.[8] Цивилизацията, развила се в последствие в долината на река Инд, в апогея си обхваща огромни територии — от Арабско море до днешен източен и южен Афганистан, днешен югоизточен Иран и Хималаите; на тази територия са живели близо 5 милиона души, разпръснати в стотици различни по големина селища.[9] Сред тях се открояват Мохенджо-даро, Калибанган и Лотал.
В началото на второто хилядолетие пр.н.е., в региона навлизат индоевропейски племена от Централна Азия или степите на днешна южна Русия.[10] Те се заселват покрай реките Кабул и горен Ганг.[11] Така се дава началото на Ведическата култура, която просъществува близо 1000 години, след което започва да се разлага поради настъпили културни, езикови и политически промени.[12] Ведическата цивилизация полага основите на индуизма, тогава са сътворени и химните от Ригведа, които са едни от най-старите религиозни текстове в света.
[редактиране] Мюсюлмански империи
[редактиране] Стремеж към независимост
[редактиране] Независим Пакистан
[редактиране] Държавно устройство
[редактиране] География
Вечни снегове
На север високите вериги на Хималаите при Каракорум и Хиндукуш образуват планинска преграда. Върховете им, едни от най-високите в света, са покрити с вечни снегове. Тези вериги са почти непроходими, с изключение на определени участъци като прохода Болан или този в Хайбар, които свързват Пакистан и Афганистан. Хайбар е познат в историята, като път, по който враговете нахлуват в Пакистан.
Белуджистан
На запад се намира една друга по-ниска, планинска преграда - масива на Белуджистан, който обхваща плата и падини с езера и балата. В тези земи хората преживяват от полуномадско животновъдство (отглеждат овце и кози). Климатът е силно безводен.
Долината на Инд
На изток и на юг се простират двете обширни равнини Пенджаб и Синд, напоявани от река Инд. В плодородните земи на Пенджаб стотици метри наноси са довлечени от петте реки: Инд и четирите и притока отляво (Джелум, Ченаб, Рави, Сутледж).
Синд и делтата
Равнината Синд е образувана от долината на Инд и делтата ѝ. Климатът тук е сух и горещ - летният мусон духа рядко, а пустинята Тар е съвсем наблизо. Синд също би била пустиня, ако не е напоявана от водите на Инд чрез многобройни деривационни канали. Там се отглеждат ориз, захарна тръстика и просо.
[редактиране] Административно деление
[редактиране] Население
Населението на Пакистан към 2007 година е 164 742 000 души.
Етнически състав:Пенджабци(44.68%),Пущуни(15.42%),Синдхи(14.1%),Сераики(10.53%), Мухаджири(7.57%),Белуджи(3.57%),други(4.66%).
[редактиране] Икономика
Текстил и хранително-вкусова промишленост
Текстил, конфекция и хранителни стоки са основната промишленост на Пакистан. Произвежда се основно жито и памук. Петрол се внася, но страната има петролен газ.
Експорт
Износът на Пакистан се е увеличил повече от двойно за последните десет години - от 7.5 милиарда $ през 1999 до 18 милиарда $ през 2008. Изнасят се основно ориз, памук, облекло, мебели, мрамор, кожени изделия. В Пакистан се сглобяват и изнасят коли на Сузуки за околните страни. Пакистан е най-големият производител и износител на цимент в региона.
Най-големият външнотърговски партньор на Пакистан е Европейския съюз, който получава повече от 35% от износа на страната. Следват САЩ с 22% от износа.
Импорт
Вносът на Пакистан за 2007 е на стойност 30.5 милиарда $. Основната част от него са петролни продукти. Внасят се също така индустриално и строително оборудване, компютри, фармацевтични продукти, стомана и други.
Парична единица
Националната валута е пакистанската рупия. Най-голямата купюра е с номинал 5000 рупии в обращение са още банкноти от 5,10,20,50,100,500 и 1000.
[редактиране] Култура
[редактиране] Източници
- ↑ „Palaeolithic and Pleistocene of Pakistan“. Department of Archaeology, University of Sheffield. Посетен на 2007-12-01
- ↑ Murray, Tim (1999). Time and archaeology, London; New York: Routledge, стр. 84. ISBN 0415117623.
- ↑ а б Coppa, A., L. Bondioli, A. Cucina, D. W. Frayer, C. Jarrige, J. F. Jarrige, G. Quivron, M. Rossi, M. Vidale, R. Macchiarelli (6 April 2006). „Palaeontology: Early Neolithic tradition of dentistry“ (PDF). Nature 440: стр. 755–756. DOI:10.1038/440755a. Сайтът е посетен на 2007-11-22.
- ↑ Possehl, G. L. (October 1990). „Revolution in the Urban Revolution: The Emergence of Indus Urbanization“. Annual Review of Anthropology 19: стр. 261–282. DOI:10.1146/annurev.an.19.100190.001401. Сайтът е посетен на 2007-05-06.
- ↑ Kenoyer, Jonathan Mark; Kimberley Heuston (May 2005). The Ancient South Asian World. Oxford University Press. ISBN 0195174224.
- ↑ Hirst, K. Kris. 2005. "Mehrgarh". Guide to Archaeology
- ↑ The Centre for Archaeological Research Indus Balochistan, Musée National des Arts Asiatiques - Guimet
- ↑ Chandler, Graham. 1999. "Traders of the Plain". Saudi Aramco World.
- ↑ Feuerstein, Georg; Subhash Kak; David Frawley (1995). In search of the cradle of civilization: new light on ancient India, Wheaton, Illinois: Quest Books, стр. 147. ISBN 0835607208.
- ↑ Stein, Burton (1998). A history of India. Oxford (UK); Malden (Mass.): Blackwell Publishers. ISBN 0631178996.
- ↑ "Early Vedic Period." 2007. In Encyclopædia Britannica. Retrieved March 20, 2007, from : Encyclopædia Britannica Online
- ↑ Erdosy, George (1995). The Indo-Aryans of ancient South Asia: language, material culture and ethnicity. Berlin; New York: Walter de Gruyter. ISBN 3110144476.
|
|||||||||||||||||
