Беназир Бхуто

Беназир Бхуто Пакистански политик и държавник Родена: 21 юни 1953 Карачи, Пакистан Починала: 27 декември 2007 Равалпинди, Пакистан

Беназир Бхуто (на синдхи: بينظير ڀٽو,; на урду: بینظیر بھٹو,) е пакистански политик, министър-председател на Пакистан в периода 1988-1990 и 1993-1996 година. Тя е първата жена, избирана да ръководи ислямска държава.

Биография

Беназир Бхуто е родена на 21 юни 1953 г. в Карачи (Пакистан. Тя е дъщеря на Зулфикар Али Бхуто, който е по-късно президент (1971-1973) и министър-председател (1973-1977) на Пакистан. Майка ѝ е родом от Персия, с кюрдско самосъзнание.

Средното си образование Беназир получава в престижни училища в Карачи и Равалпинди. От 1969 до 1973 г. следва политология в Харвардския университет в САЩ, а от 1973 до 1977 г. завършва политология и икономика в Оксфордския университет в Обединеното кралство.

Завръща се в Пакистан през 1977 г., когато нейният баща е министър-председател, като смята да се занимава с външна политика. Няколко седмици след нейното завръщане военните извършват държавен преврат, баща ѝ е свален от власт и арестуван, а цялата власт преминава в ръцете на диктатора генерал Зия Ул Хак, който суспендира конституцията и налага военно положение, и кодекса на шериата в страната. През следващите осемнадесет месеца Беназир Бхуто често е поставяна под домашен арест, докато се опитва да събере политическа подкрепа против скалъпените обвинения против баща ѝ. През 1979 г. бащата на Беназир Бхуто, въпреки международните протести, е осъден в политически процес и екзекутиран чрез обесване.

Навлизане в политиката

След смъртта на баща си, Бензаир Бхуто застава начело на Пакистанската народна партия, като решава да насочи усилията си за възстановяване на демокрацията в страната. През 1980 нейният брат Шанаваз е убит при мистериозни обстоятелства в апартамента си във Франция. Бхуто нееднократно е поставяна под домашен арест и едва през 1984 година ѝ се разрешава да напусне Пакистан.

Като емигрант във Великобритания Бхуто продължава да ръководи Пакистанската народна партия - либерална партия, стремяща се към демократични промени в Пакистан. През 1986 година военното положение в Пакистан е прекратено и Бенадзир Бхуто се завръща в страната, където е посрещната от хиляди нейни привърженици. Веднага застава начело на масови протести и кампании на гражданско неподчинение против режима на генерал Зия Ул-Хак и за провеждане на национални избори.

Беназир Бхуто като министър-председател през 1988 г.

Диктатурата на генерал Зия Ул-Хак приключва, след като загива през август 1988 година в самолетна катастрофа - три месеца, след като заявява, че ще се проведат избори в страната. На първите свободни парламентарни избори, проведени през ноември 1988 г., Пакистанската народна партия печели убедително и Бхуто става първата жена министър-председател в ислямска държава. През 1990 г., обаче, президентът Гулам Ишак Кхан освобождава правителството ѝ, обвинявайки го в корупция, злоупотреба с власт и непотизъм, и насрочва нови избори. След разпускането на нейното правителство, мъжът и е арестуван и изпратен в затвор за две години по различни обвинения.

На последвалите парламентарни избори, които са спорни, нейната партия не успява да спечели достатъчно места, за да сформира правителство. Беназир Бхуто става лидер на опозицията в парламента, а за министър-председател е избран Наваз Шариф. Последвалите опити за дискредитиране на управляващата партия, стават причина Бхуто да бъде депортирана в Карачи през 1992 и да ѝ бъде временно забранено да влиза в Исламабад, столицата на Пакистан.

През юли 1993 г., президентът на Пакистан разпуска новото правителство по обвинения в корупция и насрочва нови избори. На проведените избори през октомври, Бхуто получава широка народна подкрепа в четирите провинции на Пакистан и възможност да състави отново правителство. Второто ѝ правителство е много успешно, но Бхуто допуска разрастване на корупцията. Това намалява значително нейната популярност за сметка на увеличения рейтинг на ислямските фундаменталисти. През 1996 г. е убит втория ѝ брат, заедно с още шестима души, при полицейска престрелка в дома му, което допълнително дестабилизира нейния втори мандат за министър-председател. За втори път нейното правителство е разпуснато от президента в края на 1996 година.

Обвинения в корупция и живот в изгнание

Беназир Бхуто губи изборите през 1997 г. и новото правителство я подвежда под семейна отговорност за корупция и финансови злоупотреби. Мъжът ѝ Асиф Али Зардари, който е министър в нейното правителство, е осъден и изпратен в затвор за 8 години. Бхуто е осъдена на 3 години затвор за корупция, отстранена е от политиката и осъдена да плати 8,6 милиона долара. Беназир Бхуто решава да емигрира през 1999 година, като твърди, че е невинна и ще обжалва пред Върховния съд.

По-голямата част от периода на последната си емиграция Бхуто пребивава в Лондон и Дубай, където се занимава предимно с преподавателска дейност. В същото време Бхуто продължава да поддържа постоянни контакти с Пакистанската народна партия, която е един от главните опоненти на пакистанския президент Первез Мушараф.

Завръщане в Пакистан

Първи атентат

Бхуто говори пред свои привърженици, докато е под домашен арест, 9 ноември 2007 година.

На 18 октомври 2007 г., Бхуто се завръща в Пакистан с намерение да участва в парламентарните и местните избори, насрочени за 8 януари 2008 година, след като президентът Первез Мушараф я амнистира по отправените ѝ обвинения в корупция. При тържествено ѝ посрещане в Карачи, срещу нея е извършен двоен самоубийствен бомбен атентат, при който загиват над 130 от посрещачите и 500 са ранени, а самата Бхуто остава невредима.

Втори атентат

На 27 декември, по време на предизборен митинг на Пакистанската народна партия в Равалпинди, Беназир Бхуто отново е атакувана. Докато стои изправена през подвижния капак на бронирания автомобил, в който се вози, за да маха на тълпите, срещу нея са произведени три изстрела от мотоциклетист с пистолет, след което атентаторът взривява експлозиви закачени по тялото му, убивайки над 20 души от присъстващите и ранявайки 50 души. Беназир Бхуто, която е тежко ранена, е откарана в болница наблизо за операция и час по-късно е оповестено, че е починала от раните си.

Беназир Бхуто е погребана на 28 декември по мюсюлмански обичай в семейното гробище в област Ларкана, провинция Синд. На погребалната ѝ церемония присъстват десетки хиляди души.

Обвинение, версии и поемане на отговорност за атентата

На 28 декември 2007 година Министерството на вътрешните работи на Пакистан официално прави изявление, в което обявява, че Бхуто е убита, когато се е опитвала да приклекне обратно в автомобила и ударната вълна от взрива е ударила главата ѝ в дръжката на подвижния капак, причинявайки фатално нараняване. Обявено е също, че първоначалните изстрели са я пропуснали, както и че тя няма рани от шрапнели". По-рано, обаче, говорител от болницата направи изявление, че Беназир Бхуто е имала рани от шрапнели по главата и това е причинило смъртта ѝ. Помощниците на Бхуто твърдят, че изявлението на пакистанското правителство са "куп лъжи" и че охраната на бившия министър-председател не е била на достатъчно високо ниво.

Според пакистанската частна телевизия ARY отговорност за атентата поема терористичната мрежа Ал Кайда. Ден по-късно водачът на терористичната организация в Пакистан отхвърли обвиненията, заявявайки че съществува заговор на пакистанското правителство.

Външни препратки

• Официален уебсайт (английски)
• Фотогалерия на Беназир Бхуто