Мухаджири
Мухаджир е дума от арабски произход, означаваща „преселник“, „бежанец“.[1]
Съдържание |
Османска империя [редактиране]
В Османската империя мухаджирите са заселвани от правителството в стратегически райони с цел промяна на неблагоприятния за турския и мюсюлманския елемент етно-религиозен състав на местното население.
- След Руско-турската война от 1877-1878 г. в Одринска Тракия са образувани десетки села от турски бежанци, често на мястото на българско население, изселило се в освободена България.[2]
- След анексията на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария през 1908 г. голям брой мюсюлмани от тези две области емигрират в Османската империя и, по-точно, в Косово, Метохия и Македония. За да осигури препитанието им, Османското правителство откупува чифлишки земи и ги настанява в тях, често за сметка на местното християнско население, което си изкарва прехраната с работа в чифлиците.[3]
Пакистан [редактиране]
Мухаджирите в Пакистан са мюсюлмани, които се преселват в тази страна от Индия след разделянето през 1947 г. По-голямата част от тях говорят урду, наброяват около 13 милиона души.
Разделяне [редактиране]
На 2 юни 1947 г. британското правителство обявява решението си за разделяне на Британска Индия. В резултат от това се налага масова размяна на население между 2-те новообразувани държави. В Пакистан имигрират 7 266 000 мюсюлмани от Индия, а в обратната посока емигрират 7 249 000 индуси и сикхи.
В Пакистан мухаджирите се установяват в Панджаб (5,5 милиона) и в Синд (1,5 милиона). Така например населението на Карачи се увеличава от 400 000 на 1,3 милиона души през 1947 г.
Култура [редактиране]
Мухаджирите играят голяма рола в пакистанската ядрена и космическа програма тъй като мнозинството от тях са високообразовани и с богата култура. Сред изтъкнатите представители на мухаджирите са Первез Мушараф, д-р Абдул Кадир Хан, проф. Гюлам Муртаза и много други.
Кухнята на мухаджирите, за разлика от останалите пакистански ястия, е доста по-пикантна и ароматна. Сред типичните ястия са кюфтета, чапати, различни видове кебапи.
Източници [редактиране]
- ↑ [1]
- ↑ Стайко Трифонов – Тракия. Административна уредба, политически и стопански живот, 1912-1915, стр. 17-18 (Тракийска фондация „Капитан Петко войвода”, 1992, онлайн „Книги за Македония“, цит. на 06.07.2009)
- ↑ Христо Христов – Аграрните отношения в Македония през ХІХ и началото на ХХ век, 3. Аграрният въпрос в програмата и революционната дейност на ВМОРО. Селяните и Илинденското въстание (София, 1964 г., онлайн „Книги за Македония“, цит. на 06.07.2009)
