Дака

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в Бангладеш. За областта вижте Дака (област). За окръга вижте Дака (окръг).

Дака
ঢাকা
— град —
Централната част на града; мост в парка Чандрима Удан; резиденцията Ахсан Манзил; националната джамия Байтул Мукарам; Кързън Хол; търговският квартал Мотиджил; крепостта Лалбах
Централната част на града; мост в парка Чандрима Удан; резиденцията Ахсан Манзил; националната джамия Байтул Мукарам; Кързън Хол; търговският квартал Мотиджил; крепостта Лалбах
Дака (Бангладеш)
Red pog.png
Дака
Страна Флаг на Бангладеш Бангладеш
Област Дака
Окръг Дака
Площ 506,92 km²
Надм. височина 4 m
Население (2008) 7 000 940 души
13 811 души/km²
Основаване 1608 г.
Пощенски код 1000, 1100, 12xx, 13xx
Телефонен код (088)02
Официален сайт dhakacity.org
Дака в Общомедия

Дака (на бенгалски: ঢাকা, [ˈɖʱaka]) е столицата и най-големият град в Бангладеш и административен център на област Дака.

Разположен на ръкава Буриганга в сърцето на Делтата на Ганг, градът има население, оценявано на 7 милиона души, което го прави един от главните градове на Южна Азия.[1] Наричан е Градът на джамиите, както и Световната столица на рикшите - заради четиристотинте хиляди велорикши, движещи се всекидневно по улиците. Дака е и един от най-гъсто населените големи градове в света[2][3] с гъстота на населението в градската част над 23 хиляди души на квадратен километър.

През XVII век Дака е столицата на Моголите в Бенгал. Градът е световен център на търговията с муселин и привлича търговци от различни страни. Съвременният град се развива при британското управление в XIX век, а след Разделянето на Индия през 1947 година става административен център на Източен Пакистан. През следващите години Дака е център на бенгалското национално движение, завършило с Бангладешката освободителна война през 1971 година.[4][5]

Дака е финансовият, образователен и културен център на Бангладеш. Градът е основен притегателен център за хора от цялата страна, а населението на града е сред най-бързо увеличаващите се в света. Съвременната бангладешка столица е изправена през редица проблеми причинени от безконтролното пренаселване, сред които свръхзамърсяване, огромни задръствания и липса на еднакъв достъп до образование и здравеопазване. През последните няколко десетилетия в Дака са извършени редица промени за подобряването на градската инфраструктура, сградния фонд и комуникациите, но резултатите съществено варират в различните градски райони.

География и климат[редактиране | edit source]

Дака
Климатограма
Я Ф М А М Ю Ю А С О Н Д
 
 
7
 
25
13
 
 
25
 
28
16
 
 
63
 
32
20
 
 
154
 
34
24
 
 
341
 
33
25
 
 
337
 
32
26
 
 
373
 
31
26
 
 
316
 
32
26
 
 
314
 
32
26
 
 
175
 
32
24
 
 
34
 
30
19
 
 
15
 
26
14
средни макс. и мин. температури, °C
валежи, mm
източник: [1]

Дака е разположен в централната част на Бангладеш, на левия бряг на Буриганга, един от ръкавите в Делтата на Ганг. В административните си граници градът обхваща територия от 360 km².[6] Разположен в долната част на Делтата на метри над морското равнище, Дака е силно уязвим от наводнения през сезона на мусоните, характеризиращ се със силни валежи и циклони.[7]

Климатът на Дака е горещ и влажен, влажен субтропичен (Cwa) според Класификацията на Кьопен. Отчетливо изразен е сезонът на мусоните. Средната годишна температура е около 25 °C, а средните месечни варират между 18 °C през януари и 32 °C през май.[8] Годишното количество на валежите е над 2000 mm, като 87% от тях падат между май и октомври.[8]

Нарастващото замърсяване на въздуха и водите от пътното движение и промишлеността са сериозен проблем за общественото здраве и качеството на живот в града.[9] Разрастването на града е причина за пресушаването на множество водоеми и мочурища около него. Заедно със замърсяването, този процес на ограничаване на местообитанията заплашва с унищожение естественото биоразнообразие в региона.[9]

История[редактиране | edit source]

National Assembly of Bangladesh
Форт Лалбах, построен от сина на Аурангзеб

Възникването на селище на територията, която днес заема Дака, се отнася към 7 век. Територията на града се намира под властта на будисткото царство Камарупа и империята Пала, преди да премине под контрола на индуистската династия Сена през 9 век.[10] Названието на града е възможно да се е появило в резултат на основаването на храма на богиня Дхакешвари от цар Балал Сена през 12 век.[11] Дака и околностите ѝ през този период се определят като Бенгала. Самият град включва няколко пазара, такива като пазарите Лакшми, Шанкхари, Кумартули и др. След династията Сена, в Дака последователно управляват тюркски и пущунски губернатори от Делхийския султанат, преди влизането му в Империята на великите моголи през 1608 г.[12] Развитието на селището води до значителен ръст на населението, в резултат на което, през 1608 г. градът е провъзгласен за столица (раджмахал) на Бенгалия в периода на управление на Моголската империя.[13][14] Моголският субадар Ислам хан е първия управител на града.[15] Хан дава на града името Джахангир Нагар (জাহাঙ্গীর নগর; „Град на Джахангир“) в чест на императора на Великите Моголи Джахангир, но то е махнато от названието на града скоро след смъртта на Джахангир. Най-голямото разширяване на града е по времет на управлението на Шайста хан.[14][16] Градът тогава има площ 19 на 13 километра, с население от около един милион души.[17]

Дворецът на бенгалските набаби

Британската Източноиндийска компания през 1765 г. получава правото да събира такси, а през 1793 г. започва да управлява града, когато бенгалските набаби са принудени да се откажат от властта си над Бенгалия, Бихар и Ориса. По такъв начин, градът преминава под пълния британски контрол. През този период, населението рязко намалява,[18] докато в същото време разположения наблизо град Калкута се развива.

През 1874 г. е въведена съвременната система за водоснабдяване, а електроснабдяване се появява през 1878 г.[19][20] В града се появява кантонмент, служещ за военна база за британските и бенгалските войници.[14]

През 1905 г., в резултат на неуспешното първо разделяне на Бенгал, Дака е обявена за ​​столица на новосъздадената държава Източен Бенгал, но през 1911 г. тя отново е обединена.[14] През 1947 г., след разделянето на Британска Индия, Дака става столица на Източен Пакистан. След това, между общностите в града започват да избухват стълкновения. Голяма част от индуското население се отправя към Индия, докато в Дака пристигат множество мюсюлмани. В града, явяващ се център на регионалната политика, зачестяват стачките и актовете на насилие.[14] Признаването на урду за единствен официален език на Пакистан довежда до мащабни акции на протест. В резултат на потушаването на демонстрациите в поддръжка на бенгалския език, от полицията са застреляни няколко студента.[21] През 1950-те и 1960-те години Дака остава център на политическата дейност, като се засилват исканията за автономия за бенгалското население.[22]

През 1970 г. разрушителният циклон Бхола поразява голяма част от региона, в резултат на което загиват около половин милион души.[23] Повече от половината град е наводнен.[24] Поради недостатъчните усилия на властите, насочени към отстраняването на последствията от циклона, както и поради етническата дискриминация, общественото недоволство започва да нараства. На 7 март 1971 г., бангладешкият политик Муджибур Рахман организира националистически митинг на хиподрума Рамна.[14][21] На 26 март е провъзгласена независимостта на Бангладеш.[21] В отговор на това, пакистанската армия започва военна операция по установяването на контрол над Източен Пакистан, в резултат на която са убити много мирни жители.[25] В конфликта се намесва Индия и на 16 декември, след победата ѝ във войната, Бангладеш придобива независимост.[26] В Дака, провъзгласена за столица на страната, започва значителен ръст на населението – тук пристигат много работници от селските местности на страната.[27] Ръстът на търговията и промишлеността, както и на населението на града създава допълнителни проблеми за инфраструктурата и сферата на услугите.[28]

Население[редактиране | edit source]

Hatirjheel

Към 2009 населението на Дака (включва само райони под юрисдикцията на община Дака) е малко над 7 милиона души. Метрополният регион Дака, формиран от столичното ядро и прилежащите предградия, градове-сателити и друг тип населени места, е около 12,8 милиона души. Годишният прираст на населението е около 4,2%, което е една от най-високите стойности в цяла Азия. Постоянното увеличение се дължи на съществената миграция от селските към градските райони, като през 1960те и 1970те имигрантите от селата представляват 60% от годишния прираст на Дака. Населението на столичния град се е увеличава и след разширяването на територията на града през 1980те и включването на редица сателитни селища, в които живеят над 1 милион човека. Ако градът продължи да се разраства с тези темпове към 2025 населението му ще надхвърля 25 милиона жители.

Националната джамия Байтул Мукарам

Равнището на грамотност в Дака възлиза на 62,3%. Бенгалският език е майчин на почти всички жители, но мнозинството от тях говори на различни диалектни форми, сред които читагонски и силхети. Въпреки че английският език няма официален статут той се говори от мнозинството от образовани жители на Дака и широко се използва в търговските, културните и образователни среди.

Населението на Дака е съставено от бангладешци от абсолютно всички краища на страната, но коренното население на града се отличава с уникалната си култура и специфична диалектна форма на бенгалския. Коренните жители на столичния град се наричат дакая. В Дака живеят и представители на всички малцинствени групи в Бангладеш, като най-голям е броят на хората от племената рохингя, сантал, каси, гаро, чакма и манди; числеността им варира между 15 и 20 хиляди души. Броят на чужденците в Дака е сравнително малък, а мнозинството от тях са китайци, корейци и индийци, които работят за международни компании.

Ислямът се изповядва от 90% от населението на бангладешката столица, а мнозинството от мюсюлмани са последователи на сунитското течение. Хиндуизмът е втората най-голяма религия и се изповядва от 9% от жителите на Дака. Будистите и християните представляват по 0,5% от населението.

Управление[редактиране | edit source]

Панорамен изглед към града нощем

Общината на Дака е основана на 1 август 1864 година, а през 1978 година получава статут на общинска корпорация,[29] самоуправляващо се юридическо лице, занимаващо се с общинските проблеми. През 2011 година тя е разделена на две административни подразделения — Градска корпорация Дака-Север и Градска корпорация Дака-Юг — оглавявани от двама администратори.

Дака се разделя на 24 административни района (тана): Лалбаг, Котвали, Хазарибаг, Сутрапур, Рамна, Мотиджхел, Палтан, Данмонди, Мохаммадпур, Теджгаон, Гулшан, Мирпур, Палаби, Шах Али, Тураг, Сабуджбаг, Кантонмънт, Демра, Шямпур, Бадда, Кафрул, Камрангир чар, Хилгаон и Утара. Те от своя страна се подразделят на общо 130 отделения и 725 махали.[30] Дака е административен център на окръг Дака и на по-обширната област Дака.

Общинската полиция на Дака е създадена през 1976 година с 12 полицейски участъка и 6 хиляди служители.[31] С бързото разрастване на града се увеличава и числеността на полицейската служба, като към 2008 година тя има 41 участъка и 23 хиляди служители.[32]

Дака се разделя на 25 парламентарни избирателни района. Двете основни политически партии в града са Бангладешката народна лига и Бангладешката националистическа партия.

Икономика[редактиране | edit source]

Сградата на бизнес център Каруан базар
Mausoleum of Ziaur Rahman

Дака е финансовият център на Бангладеш. Бързо увеличаващата се средна класа стимулира динамичното развитие на пазара на потребителски и луксозни стоки. Въпреки това 48% от всички домакинства в столицата живеят под прага на бедността, като съществена част от тях са хора от селските райони дошли в града да търсят адекватно препитание. Дака е притегателен център за работници от цял Бангладеш, на които в повечето случаи се гледа като на евтина работна ръка. Почти 1 милиона души работят в текстилната индустрия, а около 400 хиляди са шофьори на рикши. Повече от половината работна сила в града заема нископлатени позиции, от които мнозинството не се контролират от профсъюзи. Към 2009 безработицата в Дака възлиза на 23%.

През 2009 стойността на общинската продукция (GMP) възлиза на $81 милиона. С годишен растеж на икономиката от 6.2% се очаква през 2025 общинската продукция да възлиза на $215 милиона.

Основните финансови райони в града са Мотиджхийл, Ню Маркет, Гулшан и Фармгейт, докато Теджгаон и Хазарибаг са основните индустриални зони в града. Свободната икономическа зона в Дака обхваща 413 предприятия и имат за основна цел да стимулират собствената продукция извън граница. Бангладешката стокова борса е разположена в столичния град, както и представителствата на Citigroup, HSBC Bank Bangladesh, JPMorgan Chase, Standard Chartered Bank, American Express, Chevron, Exxon Mobil, Total, British Petroleum, Unilever, Nestle, DHL Express, FedEx и British American Tobacco. Големите местни конгломерати Concord Group, Rangs Group, Beximco Group, Summit Group, Navana Group, Zaman Group of Industries и Rahimafrooz са също със седалища в Дака. Централите на повечето международни компании в Дака са разположени в нови модерни сгради, част от които са издигнати през последните няколко години небостъргачи. Съществен растеж отчитат финансите, банкирането, телекомуникациите, промишленото производство и сектора на услугите, а туризмът и хотелиерството и ресторантьорството играят важна роля в икономическата обстановка в Дака.

Инфраструктура[редактиране | edit source]

Транспорт[редактиране | edit source]

Дака е дом на 400 хиляди рикши

Рикшите са основното транспортно средство в Дака, като около 400 хиляди рикши обслужват града всеки ден. Въпреки това едва 85 хиляди от тях са лицензирани от градската управа, докато останалите са част от сивия сектор. Сравнително евтини и щадящи околната среда рикшите са предпочитан транспорт, но в някои части на града те са напълно забранени, защото са основна предпоставка за пътнотранспортни произшествия и задръствания. Към градския транспорт спадат и автобусите, които могат да бъдат държавни или частни. Държавните се контролират от Бангладешката корпорация за шосеен транспорт. През последните години таксиметровите услуги добиват особена популярност, а броят на автомобилите собствено притежание расте правопропорционално с увеличаващата се средна класа в Дака.

В столичния град има 1,868km асфалтирани пътища. Градът е свързан с останалата част на страната чрез множество шосейни и железопътни линии. Дака е свързана по шосе и с индийските градове Колката и Агартала. Най-важните железопътни станции в града са Камалапур, Биман Бандар и Кантонмънт, които се използват за местни и национални нужди. Бангладешката държавна железница извършва редовни превози между Дака и Колката. Пристанището Садаргат на брега на Буриганга е главният транспорт и товаро-разтоварителен център по вода. Международно летище Шахджалал отговаря за всички международни полети от и до Дака, както и за част от вътрешните полети. По-малки летища се използват за свързването на столицата по въздух с Читагонг, Силхет, Джесор, Барисал, Сайдпур, Кокс Базар и други селища.

В рамките на следващите двадесет години е запланувано изграждането на метрополитен и пускането в експлоатация на монорелсови влакове.

Образование[редактиране | edit source]

Съветът за образование на Дака е отговорен за повечето обществени и частни училища в града и окръга, с изключение на медресетата и англоезичните училища, които се администрират от централното правителство.[33][34]

Култура[редактиране | edit source]

Като столица на Бангладеш, в Дака са разположени основните сгради на централните власти на страната — повечето министерства, Върховният съд, Висшият съд на Дака. Дворецът Бангабхабан, в миналото резиденция на вицекраля на Индия и губернатора на Източен Пакистан, днес е седалище на президента на Бангладеш. Сградата Джатийо Шонгшод Бхобон, завършена през 1982 година по проект на известния американски архитект Луис Кан, е седалището на еднокамарния Национален парламент. Байтул Мукаррам, националната джамия на Бангладеш, е построена през 60-те години на 20 век и наподобява храма Кааба в Мека.[35] Други забележителности на града са развалините на крепостта Бара Катра, моголската крепост Лалбаг, резиденциите Хусайни Далан и Ахсан Манзил.[36]

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. World Bank 2010, с. 4.
  2. Bangladesh Bureau of Statistics 2008.
  3. Lawson 2002.
  4. Mishu 2010.
  5. Shay 2011.
  6. Bangladesh Bureau of Statistics 2001.
  7. Hough 2004, с. 64-65.
  8. а б weatherbase.com 2008.
  9. а б Mondal 2006.
  10. Moudud 2001.
  11. Singh 2003, с. 19.
  12. Bahl 2003, с. 55.
  13. Encyclopedia Britannica 2007.
  14. а б в г д е Roy 2008.
  15. Bradley-Birt 1906, с. 264.
  16. Chowdhury 2007.
  17. Atiqullah 1965, с. 6.
  18. Atiqullah 1965, с. 7.
  19. Furumai 2008, с. 205.
  20. Atiqullah 1965, с. 10.
  21. а б в Richards 2002.
  22. The Feminist Review Collective 1991, с. 40.
  23. BBC News 2008.
  24. Srivastava 2006, с. 14.
  25. Blood 2009.
  26. Sheren 2009.
  27. IRIN 2009.
  28. United Nations Human Settlements Program 2007, с. 184.
  29. Dhaka City Corporation 2009.
  30. Banglapedia 2006.
  31. Dhaka Metropolitan Police 2008a.
  32. Dhaka Metropolitan Police 2008b.
  33. Ministry of Law, Justice and Parliamentary Affairs, Bangladesh 2009a.
  34. Ministry of Law, Justice and Parliamentary Affairs, Bangladesh 2009b.
  35. Bangladesh Embassy, Bhutan 2009.
  36. McAdam 2004, с. 46-52.
Цитирани източници