Банкок
Град
|
Банкок (на тайски: 
บางกอก) е столица и най-голям град на Тайланд. Разположен е при вливането на река Чао Прая в Тайландския залив. Населението му е около 9 100 000 души, а на урбанизираната зона около него - около 12 000 000 души (2008).[1] Банкок е също и една от 76-те провинции на Тайланд, която съвпада с едноименния град.
Градът възниква на мястото на по-ранно селище, което в края на 18 век става столица на Сиам и през следващите два века се превръща в основният политически и стопански център на Тайланд. В периода на бързо икономическо развитие на Югоизточна Азия в края на 20 век в Банкок се установяват регионалните централи на много големи компании. През 2009 година той е оценяван като вторият най-скъп град в Югоизточна Азия след Сингапур.[2]
Съдържание |
[редактиране] Име
Официалното название на града е Крун Теп Маханакон Амон Ратанакосин Махинтара Ютая Махадилок Поп Ноппарат Ратчатани Буриром Удомратчанивет Махасатан Амон Пиман Аватан Сатит Сакататия Витсанукам Прасит (на тайски: กรุงเทพมหานคร อมรรัตนโกสินทร์ มหินทรายุทธยา มหาดิลกภพ นพรัตนราชธานีบุรีรมย์ อุดมราชนิเวศน์มหาสถาน อมรพิมานอวตารสถิต สักกะทัตติยะวิษณุกรรมประสิทธิ์) и се смята за едно от най-дългите в света, а в Книгата на Гинес заема първото място.
Това наименование използва два древни индийски езика, пали и санскрит, като само началната дума „Крун“, означаваща „столица“ е на тайски език. На санскрит името звучи като Крун-девамаханагара амараратанакосиндра махиндраюндхия махатилакабхава наваратанараджадхани пурирамя утамараджанивесана махастхана амаравимана аватарастхитя шакрасдатия вишнукармапрасидхи и в превод означава „Градът на ангелите, великият град, вечният град-скъпоценен камък, непревземаемият град на Бог Индра, великата столица на света, надарена с девет скъпоценни камъка, щастливият град, богат с огромен царски дворец, който напомня небесното жилище, където царува превъплътеният бог, град, даден от Индра и построен от Вишнукарма“.
Според етимологията на краткото име на града Банкок „Бан“ е централнотайското название на град, разположен на брега на река. Предполага се, че втората част на името идва или от „кок“, дървото испанска тропическа слива (Spondias mombin), или от „кох“, остров.
[редактиране] История
Банкок възниква преди образуването на царството Аютая в средата на 14 век като малък търговски център с пристанище на западния бряг на река Чао Прая.[3] След разгрома на Аютая от бирманците през 1767 година, самообявилият се за независим владетел Таксин установява столицата си при тогавашния Банкок, който започва да се нарича Тонбури. След смъртта на Таксин през 1782 година новият крал Рама I построява наново столицата на източния бряг на реката, като ѝ дава използваното и днес официално име.
През следващите десетилетия Банкок претърпява непрекъснати реконструкции и обновявания на съществуващите храмове, дворци и паметници, тъй като за задължение на кралете се смятат постоянните грижи за поддържането на будистката религия. През първата половина на 19 век постепенно се увеличава броят на чужденците в града, главно мисионери и търговци от Европа и Северна Америка. През втората половина на века владетелите полагат усилия за модернизация на страната и столицата. През 60-те години са изградени първите павирани улици, а малко по-късно и първия трамвай и железопътна линия към северните подстъпи към града.
В началото на 20 век селските покрайнини на Банкок започват да се превръщат в жилищни квартали. През 1932 година е завършен мостът Пра Пута Йодфа, който пресича река Чао Прая и свързва двете части на града, давайки тласък на икономическия растеж и модернизацията на инфраструктурата. По време на Виетнамската война (1955-1975) Тайланд е ключов съюзник на Съединените щати и в страната навлизат значителни чужди инвестиции, подобрени са пътищата и столичното летище Дон Муан. От 60-те години бързото нарастване на населението, затрудненията в транспорта и замърсяването се превръщат в съществен проблем за града.
[редактиране] Управление
Банкок, наред с Патая, е една от двете особени административни единици в Тайланд, в които губернаторът се избира, за разлика от 75-те провинции. На изборите през 2009 година за губернатор е избран Сукумбанд Парибатра. Освен губернатора, Банкокската столична администрация включва и Банкокски столичен съвет, който утвърждава общинските наредби и бюджета на града.
Банкок се подразделя на 50 района, които от своя страна се делят на 169 по-малки единици. Всеки район се ръководи от районен началник, назначен от губернатора. Районните съвети, избирани с четиригодишен мандат, имат съвещателни функции.
Урбанизираният район около Банкок се разпростира извън границите на специалния административен окръг, създаден през 1971 година със сливането на дотогавашните провинции Пра Наком и Тонбури, и навлиза в съседните провинции Нонтабури, Самут Пракан, Патум Тани, Наком Патом и Самут Сакон.
[редактиране] Побратимени градове
Анкара, Турция от 2006 г.
Берлин, Германия от 2006 г.
Бризбейн, Австралия от 2007 г.
Будапеща, Унгария от 2007 г.
Буенос Айрес, Аржентина от 2006 г.
Вашингтон, САЩ от 1962 г.
Гуанджоу, Китай- Истанбул, Турция от 2009 г.
Кейптаун, ЮАР от 2007 г.
Ливърпул, Англия от 2007 г.
Мадрид, Испания от 2010 г.
Манила, Филипини от 1997 г.
Милано, Италия от 2007 г.
Москва, Русия от 1997 г.- Ню Йорк, САЩ от 2006 г.
- Пекин, Китай от 1993 г.
- Пърт, Австралия от 2007 г.
Рагунда, Швеция
Рияд, Саудитска Арабия от 2010 г.- Санкт Петербург, Русия от 1997 г.
Стьоердал, Норвегия от 2009 г.
Сеул, Южна Корея от 2006 г.- Сидни, Австралия от 2007 г.
Токио, Япония от 2007 г.
Улан Батор, Монголия от 2006 г.
Ханой, Виетнам от 2006 г.- Чаочжоу, Китай от 2005 г.
[редактиране] Източници
- ↑ ((en)) Thailand: Regions, Major Cities & Municipalities - Statistics & Maps on City Population. // Citypopulation.de, 2000-04-01. Посетен на 26 юни 2010.
- ↑ ((en)) Most expensive cities in Asia. // City Mayors. Посетен на 26 юни 2010.
- ↑ ((en)) O'Neil, Maryvelma. Bangkok - A cultural history. ISBN 9780195342529. с. 86.
[редактиране] Вижте още
- Тауматауакатангихангакоауауотаматеатурипукакапикимаунгахоронукупокаиуенуакитанатаху, най-дългият топоним в англоезична страна
