Йемен
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| الجمهوريّة اليمنية | |||||
|
|||||
| Национален девиз: няма | |||||
![]() |
|||||
| Официален език | арабски | ||||
| Столица | Сана |
||||
| Най-голям град | Сана | ||||
| президент | Али Абдулах Салех | ||||
| министър-председател | Абдул Кадир Баджамал | ||||
| Площ - oбщо |
на 48-мо място 527 970 км2 |
||||
| Население - oбщо (2003) - гъстота |
на 53-то място 19 349 881 37 д/км2 |
||||
| БВП - общо (2004) - на човек |
на 111 място 18,3 млрд $ 947 $ |
||||
| Валута | йеменски риал (YRI) |
||||
| Часова зона | AST (UTC+3) | ||||
| Независимост -обявено |
обединение 1990 |
||||
| Национален химн | |||||
| Интернет домейн | ye |
||||
| Телефонен код | +967 |
||||
Йемен е република разположена в югозападната част на Арабския полуостров на брега на Червено море, Арабско море и Аденския залив. Страната има площ 527.9 хил. кв. км и население 20 975 000 души. Столицата е Сана, а официалният език - арабски.
Съдържание |
[редактиране] История
На територята на днешен Йемен са съществували едни от най-древните цивилизации в света. Между ІХ в.пр.н.е. и VІ в. неговата територия е част от Катабанското, Маинското, Савското и Химяритското царства, които контролирали търговията с подправки. На римляните Йемен бил известен като Arabia Felix („Щастлива Арабия“), заради богатствата, които осигурявала контролираната от него търговия, и император Октавиан Август се опитал да го завладее, но експедицията му претърпяла неуспех. През ІV век цялата територия на днешен Йемен била обединена под властта на химяритските царе, които в края на същия век приели като държавна религия юдаизма. Около 520 г. Химяритското царство е завладяно от силната етиопска държава Аксум, което довело до постепенна християнизация на страната, но още в края на същия век – около 570 г. – обаче етиопците били принудени са отстъпят владичеството над Йемен на персийските Сасаниди. Те управлявали страната до 628 г., когато последният персийски губернатор приел исляма, а Йемен станал част от Арабския халифат. През следващие няколко столетия Йемен се намирал под властта на различни мюсюлмански династии – Абасиди, Фатимиди, Айюбиди, мамелюци, докато накрая бил включен в състава на Османската империя. През 1918 г. Северен Йемен получава независимост, а през 1962 г. в резултат на антимонархическа революция става република. През 1967 г. Южен Йемен, който дотогава е британски протекторат, също извоюва независимост и е обявено образуването на Народна демократична република Йемен (НДРЙ). Три години по-късно правителството на Южен Йемен обявява просъветски и просоциалистически курс, което предизвиква през следващите две десетилетия ожесточена борба между Севера и Юга. В 1990 г. двете враждуващи страни се обединяват в единна Република Йемен. През май 1994 г. бившите лидери на НДРЙ обявяват на юг независима държава – Демократична република Йемен, която обаче през юли е унищожена от севернойеменската армия.
[редактиране] Държавно устройство
Йемен е република.
[редактиране] Административно деление
[редактиране] Природа
Страната има площ 527.9 хил. км2 и е разположена в югозападната част на Арабския полуостров на брега на Червено море и Аденския залив. Редица острови в Червено море, между които Перим, Ез Зубаир и Ел Ихван, както и остров Сокотра в Арабско море принадлежат към Йемен. Граничи (в км) със Саудитска Арабия - 1 090, Оман - 310, и има брегова линия 2 080 км. В централните и западните райони преобладават планини. Най-високата точка е в планината Дебел - връх Ен Наби Шаиб (3 600 м). По крайбрежията са разположени тесни равнини, останалата част е пясъчна и камениста пустиня - Руб ел Хали.
| Климат | ||
| Показател | Стойност | |
| Тип климат | сух тропичен | |
| Средни температури | януари | ок. 22ºС |
| юли | 32ºС | |
| Валежи | 40-100 мм | |
На практика в Йемен няма постоянно течащи реки. Най-разпространена е пустинната растителност. В планините преобладава саванната растителност и акациевите гори.
[редактиране] Икономика
По време на войната на Персийския залив (1991 г.), новоформираната държава подкрепя Ирак, заради което Саудитска Арабия и Кувейт преприемат мерки за изгонване на йеменските имигранти. Това се отразява пагубно върху икономиката на Йемен и води до 30% безработица.
[редактиране] Население
| Мъже | Жени | |
| Брой на населението | 20 975 000 | |
| Гъстота | 32,2 д. на км2 | |
| Естествен прираст | 32 | |
| Средна продължителност на живота | 52 г. | 53 г. |
| Градско население | 36% | |
| Етнически групи | Процент | |
| йеменски араби 96,8% |
Северни йеменски араби | 75,8% |
| Южни йеменски араби | 24,2% | |
| други араби | 1,2% | |
| индо-пакистанци | 0,9% | |
| сомалийци | 0,4% | |
| други | 0,7% | |
| Конфесионален състав | ||
| мюсюлмани 99,6% |
сунити | 53.6% |
| шиити | 46% | |
| християни | 0,2% | |
| индyисти | 0,2% | |
[редактиране] Култура
[редактиране] Други
• Азербайджан • Армения • Афганистан • Бангладеш • Бахрейн • Бруней • Бутан • Виетнам • Грузия • Израел • Източен Тимор • Индия • Индонезия • Ирак • Иран • Йемен • Йордания • Казахстан • Камбоджа • Катар • Кипър • Киргизстан • Китайска народна република • Кувейт • Лаос • Ливан • Малайзия • Малдиви • Мианмар • Монголия • Непал • Обединени арабски емирства • Оман • Пакистан • Папуа Нова Гвинея • Русия • Саудитска Арабия • Северна Корея • Сингапур • Сирия • Таджикистан • Тайланд • Туркменистан • Турция • Узбекистан • Филипини • Шри Ланка • Южна Корея • Япония •
зависими територии:
• Акротири и Декелия • Кокосови острови • Остров Коледа •
територии с неясен статут:
• Нагорни Карабах • Палестина • Севернокипърска турска република • Тайван • Тамил Илам •
неазиатски държави с част от територията си в Азия:


