Йемен
| الجمهوريّة اليمنية | |||||
|
|||||
| Девиз: няма | |||||
| Местоположение на Йемен | |||||
| География и население | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Площ | 527 970 km² (на 48-мо място) |
||||
| Столица | Сана | ||||
| Най-голям град | Сана | ||||
| Официален език | арабски | ||||
| Население (пребр., 2007) | 23 013 881 (на 50-то място) |
||||
| Гъстота на нас. | 37 д./km² | ||||
| Управление | |||||
| президент | Абд Раббу Мансур ал-Хади | ||||
| министър-председател | Мохамед Басиндава | ||||
| История | |||||
| Независимост
-обявено |
обединение 1990 |
||||
| Икономика | |||||
| БВП (ППС, 2009) | 25,131 млрд $ (на 86 място) |
||||
| БВП на човек (ППС) | 1,061$[1] | ||||
| Валута | йеменски риал (YRI) | ||||
| Други данни | |||||
| Часова зона | AST (UTC+3) | ||||
| Интернет домейн | ye | ||||
| Телефонен код | 967 | ||||
Йемен (на арабски: اليَمَن), официално Република Йемен (на арабски: الجمهورية اليمنية) е република разположена в югозападната част на Арабския полуостров на брега на Червено море, Арабско море и Аденския залив. Страната има площ 527.9 хил. кв. км и население 20 975 000 души. Столицата е Сана, а официалният език — арабски.
Съдържание |
История [редактиране]
Основна статия: На територята на днешен Йемен са съществували едни от най-древните цивилизации в света. Между IX в.пр.н.е. и VI в. неговата територия е част от Катабанското, Маинското, Савското и Химяритското царство, които контролирали търговията с подправки. На римляните Йемен бил известен като Arabia Felix („Щастлива Арабия“), заради богатствата, които осигурявала контролираната от него търговия, и император Октавиан Август се опитал да го завладее, но експедицията му претърпяла неуспех. През IV век цялата територия на днешен Йемен била обединена под властта на химяритските царе, които в края на същия век приели като държавна религия юдаизма. Около 520 г. Химяритското царство е завладяно от силната етиопска държава Аксум, което довело до постепенна християнизация на страната, но още в края на същия век – около 570 г. – обаче етиопците били принудени са отстъпят владичеството над Йемен на персийските Сасаниди. Те управлявали страната до 628 г., когато последният персийски губернатор приел исляма, а Йемен станал част от Арабския халифат. През следващите няколко столетия Йемен се намирал под властта на различни мюсюлмански династии – Абасиди, Фатимиди, Айюбиди, мамелюци, докато накрая бил включен в състава на Османската империя. През 1918 г. Северен Йемен получава независимост, а през 1962 г. в резултат на антимонархическа революция става република. През 1967 г. Южен Йемен, който дотогава е британски протекторат, също извоюва независимост и е обявено образуването на Народна демократична република Йемен (НДРЙ). Три години по-късно правителството на Южен Йемен обявява просъветски и просоциалистически курс, което предизвиква през следващите две десетилетия ожесточена борба между Севера и Юга. В 1990 г. двете враждуващи страни се обединяват в единна Република Йемен. През май 1994 г. бившите лидери на НДРЙ обявяват на юг независима държава – Демократична република Йемен, която обаче през юли е унищожена от севернойеменската армия.
Държавно устройство [редактиране]
Йемен е полупрезидентска република.
Административно деление [редактиране]
Природа [редактиране]
Страната има площ 527.9 хил. км2 и е разположена в югозападната част на Арабския полуостров на брега на Червено море и Аденския залив. Редица острови в Червено море, между които Перим, Ез Зубаир и Ел Ихван, както и остров Сокотра в Арабско море принадлежат към Йемен. Граничи (в км) със Саудитска Арабия - 210, Оман - 310, и има брегова линия 2 080 км. В централните и западните райони преобладават планини. Най-високата точка е в планината Дебел - връх Ен Наби Шаиб (3 600 м). По крайбрежията са разположени тесни равнини, останалата част е пясъчна и камениста пустиня - Руб ел Хали.
| Климат | ||
| Показател | Стойност | |
| Тип климат | сух тропичен | |
| Средни температури | януари | ок. 22ºС |
| юли | 32ºС | |
| Валежи | 40-100 мм | |
На практика в Йемен няма постоянно течащи реки. Най-разпространена е пустинната растителност. В планините преобладава саванната растителност и акациевите гори.
Икономика [редактиране]
По време на войната на Персийския залив (1991 г.), новоформираната държава подкрепя Ирак, заради което Саудитска Арабия и Кувейт преприемат мерки за изгонване на йеменските имигранти. Това се отразява пагубно върху икономиката на Йемен и води до 30% безработица.
Население [редактиране]
| Население | Мъже | Жени |
| Брой на населението | 20 975 000 | |
| Гъстота | 32,2 д. на км2 | |
| Естествен прираст | 32 | |
| Средна продължителност на живота | 52 г. | 53 г. |
| Градско население | 36% | |
| Етнически групи | Процент | |
| йеменски араби 96,8% |
Северни йеменски араби | 75,8% |
| Южни йеменски араби | 24,2% | |
| други араби | 1,2% | |
| индо-пакистанци | 0,9% | |
| сомалийци | 0,4% | |
| други | 0,7% | |
| Конфесионален състав | ||
| мюсюлмани 99,6% |
сунити | 53.6% |
| шиити | 46% | |
| християни | 0,2% | |
| индуисти | 0,2% | |
Култура [редактиране]
Други [редактиране]
Източници [редактиране]
|
|||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||||||
