Демократична република Конго

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Конго.

République Démocratique du Congo


(знаме)	(герб)

Национален девиз: Justice - Paix - Travail
(Справедливост, мир, работа!)

Местоположение на Демократична република Конго

Официален език

френски

Столица Киншаса
4°19′S, 15°19′E

Най-голям град Киншаса

президент

Жозеф Кабила

Площ
- oбщо на 12-то място
2 345 410 км²

Население
- oбщо (2007)
- гъстота на 22-ро място
62,636,000
25 д/км²

БВП
- общо (2005)
- на човек на 84-то място
36,957 млрд $
? $

Валута конгоански франк (CDF)

Часова зона WAT (UTC+1) / CAT (UTC+2)

Независимост

-дата от Белгия
30 юни 1960

Национален химн

Debout Congolais

Интернет домейн cd

Телефонен код +243

Демократична република Конго (бивш Заир) е държава в Централна Африка и третата по големина държава на континента. Страната е известна до 1960 г. под името Белгийско Конго, от 1971 г. до 1997 г. се казва Заир.

Съдържание

1 История
2 Държавно устройство
3 Административно деление
- 3.1 Главни градове
4 Население
5 Природни богатства и индустрия
6 Стопанство
7 Култура
8 Други
9 Външни препратки

[редактиране] История

Предполага се ,че народите банту са достигнали зоната на влажните екваториални гори в котловината на река Конго още преди Vв. Около XIVв. там се образува кралство Конго, чиято територия се простира много по-надалеч, отколкото територията на днешната република. През 1482г. по крайбрежието акостират португалски кораби, които благодарение на търговията с роби успяват да ускорят упадъка на кралството. През XIXв. след експедицийте на Дейвид Ливингстън се събужда интереса на европейските сили за колониализация на Централна Африка. Белгийският крал Леополд II сключва договори за протекция с местните владетели, с което цели да се сдобие с територии по поречието на река Конго. На Берлинската конференция за Конго от 1884-1885г. тези територии са признати за частно владение на белгийския крал. През следващите години териториите и народите включени в днешна Демократична Република Конго са брутално експлоатирани. Цели области са обезлюдени в следствие на ужасяващото третиране от страна на губернаторите назначени от Леополд II. През 1908г. белгийският крал е принуден да се откаже от частното си владение , в полза на белгийската държава. През 1960г. избухват безредици, вследствие на които на 30 юни 1960г. Белгия дава независимост на Конго.Бързото оттегляне на колониалната администрация и капитал обаче се отразява изключително негативно на новата република. След обявяването на независимостта президент става Жозеф Касавубу(1910-1969г.), министър-председател Патрис Лумумба(1925-1964г.).Малко след това избухват тежки безредици, а провинция Катанга обявява независимост. ООН и белгийската армия се намесват, което довежда до възстановяване на държавната цялост през 1963г. След множество военни преврати през 1965г.начело на държавата застава Жозеф Дезире Мобуту (1930-1997г.). Той погрешно е смятан за гарант на стабилността, поради което получава подкрепата и на европейските държави. Мобуту преименува държавата, а също така и реката на Заир, осъществява частично одържавяване в чуждестранните компании и експлоатира държавата с цел лично забогатяване. През осемдесетте години диктаторският му режим получава отзвук и в международен план. Свалянето му от власт обаче се осъществява едва през 1997г., когато президентският пост е поет от Лоран Дезире Кабила (1941-2001г.) През 1998г. в източните части на страната избухва гражданска война. В основата й стоят бунтовници от племето Тутси. Конфликта става международен, като в него са въвлечени съседите на Конго на изток и юг Руанда и Уганда.В резултат на всичко това се стига до кървави сблъсаци, невъобразима нищета и множество бежанци в Централна Африка. През 2001г. Лоран Кабила загива при атентат, а синът му Жозеф Кабила (1971г.) поема президентският пост.Той сключва договор за мир с участниците във войната, а също така и със съседките Уганда и Руанда. През 2003г. президентът провъзгласява преходна конститъция и правителство в което участват членове от стария кабинет и от опозицията. През същата година обаче мирните инициативи са помрачени-избухват кървави сблъсаци между Хема и Ленду в областта Итури.

[редактиране] Държавно устройство

Държавен глава е президента, който се избира за срок от 5 години, но не може да управлява повече от два мандата. Той назначава министър-председателя по предложение на партията, спечелила най-много гласове. От 1997 г. - в преходен двугодишен период, в който законодателната и изпълнителната власт принадлежи на президента. Създадена е Конституционна комисия по изработка на новия закон на III Република - в процес на създаване е Конституционно събрание.

[редактиране] Административно деление

По Конституцията от 2005 година Демократична Република Конго се състои от 26 провинции. Но това административно деление ще влезе в сила от февруари 2009 година. Понастоящем държавата се състои от 11 провинции:

[редактиране] Главни градове

[редактиране] Население

Населението на страната се състои от 12 основни етнически групи. Около 80% от жителите на ДРК принадлежат към народите банту. Населението на ДРК възлиза на 60,7 мил. души(към 2005 г.) Гъстотата на населението е 24 души на кв.км. Населението се концентрира предимно в миннодобивния район Шаба и в долното течение на р.Конго. Около 30% живеят в градски територии. В столицата Киншаса живеят около 8,1 мил. души.

В администрацията се използва френският език. Освен него силно разпространен е езика лингала (разбираем от 50% от населението) и киконго (разбираем от 30% от населението).

[редактиране] Природни богатства и индустрия

Страната има богати запаси от мед, злато, сребро, диаманти, нефт, кобалт, манган, цинк, кадмий.

Промишленият сектор на страната е съсредоточен върху преработката на природните богатства. Важни за сектора са нефтените рафинерии, както и производството на цимент и каучук. Произвеждат се обувки, хранителни стоки, текстил, тютюневи изделия. Годините на война със съседните на ДР Конго държави довеждат до съсипването на инфраструктурата, която е жизненоважна за такава огромна страна, както и недохранване, от което страда немалка част от населението. Правителството на ДР Конго получава близо $2 млрд. годишни помощи от по-развитите членки на ЕС. Подписани са споразумения с Китай и Северна Корея за развитие на минното дело. По-голямата част от износа на метали е насочен към Китай. Заводите са съсредоточени в по-големите градове. Селските райони са основният източник на земеделска продукция.

Най-важните търговски партньори са Китай, Белгия, ЮАР, Чили, САЩ, Германия и Индия.