Киншаса

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Киншаса
Kinshasa
— град —
Знаме    Герб
Централната част на града
Централната част на града
Киншаса (Демократична република Конго)
Red pog.png
Киншаса
Страна Флаг на Демократична република Конго Демократична република Конго
Провинция Киншаса
Площ 9 965 km²
Надм. височина 240 m
Население (2010) 9 040 000 души
907 души/km²
Основаване 1881 г.
Официален сайт http://www.kinshasa.cd/
Киншаса в Общомедия

Киншаса (на френски: Kinshasa, до 1966 г. - Леополдвил) е столицата и най-големият град на Демократична република Конго.

В миналото сбор от рибарски селца на левия бряг на река Конго, днес Киншаса е агломерация с над 9 милиона жители.[1] На отсрещния бряг на реката се намира Бразавил, столицата на Република Конго. Киншаса е също и една от 11-те провинции на Демократична република Конго. Тъй като административните граници на града-провинция обхващат обширна област, над 90% от неговата територия има селски характер, а урбанизираната част заема само най-западния край.[2]

Киншаса е третата по големина градска агломерация в Африка след Кайро и Лагос.[1] Това е и втората по големина френскоезична агломерация в света след Париж - френският е езикът на администрацията, училищата, вестниците и бизнеса в града, докато лингала е лингва франка на улицата.[3] Ако сегашната демографска тенденция се запази, Киншаса ще изпревари Париж по население около 2020 година.[4]

География[редактиране | edit source]

Сателитна снимка на езерото Малебо

Киншаса е разположена по течението на река Конго, точно срещу столицата Бразавил на Република Конго. Това са единствените две столици в света, които са разположени една срещу друга и също така единствената двойка столични градове ясно видими от двете страни на една и съща река. Частта от Конго, която разделя двете южноафрикански столици, реално представлява уширение с голяма дълбочина, известно като езерото Малебо. Реката играе особено важна роля за Киншаса, защото се използва както за плавателни нужди, така и за захранване на многомилионния град с електричество.

Градът-област, с площ от 9 965 km2, се състои от голямото плато Кванго, веригата от ниски планини (Нгалиема, Амба и Нгафула) и ниските брегове на езерото Малебо. От общата квадратура на Киншаса почти 80% спадат към една единствена община — Малуку.

Климат[редактиране | edit source]

Градът се намира в тропичния климатичен пояс. Средната годишна температура е 25.3°C, а средно-годишната сума на валежите е 1378 mm. Средните температури през цялата година варират между 22 и 26.8°C. Най-топлите месеци са март и април със средно по 26.7°C до 26,8°C, а най-студеният е юли, когато температурите „падат“ до 22.0°C.

Дъждовният сезон трае между октомври и май. Повечето валежи падат през месец ноември, когато достигат средна стойност от 236 mm. Между юни и август валежите рядко надхвърлят 5 mm.

Климатични данни за Киншаса, Флаг на Демократична република Конго Демократична република Конго
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 36 36 36 36 35 34 32 35 36 36 34 36 36
Средни максимални температури (°C) 31 31 32 32 31 29 27 29 31 31 31 30 30
Средни минимални температури (°C) 21 22 22 22 22 19 18 18 20 21 22 21 21
Абсолютни минимални температури (°C) 18 18 18 19 18 15 14 14 16 15 17 17 14
Средни месечни валежи (mm) 135 145 196 196 159 8 3 3 30 119 222 142 1358
Среден брой дни с валежи 11 11 12 16 12 1 0 1 5 11 16 15 111
Източник: BBC Weather[5]

История[редактиране | edit source]

През 1881 г. градът е създаден от Хенри Мортън Стенли като търговски пости и е наречен в чест на белгийския крал Леополд II, който по това време контролира обширната територия известна сега като Демократична Република Конго. Интересното е, че тази територия не е считана за колония, а за частна собственост на краля. Градът процъфтява, защото е първото пристанище разположено преди струпването от прагове и водопади, известни като Ливингстън, разположено в близост до селището. През 1898 г. е завършена железопътната линия свързваща Леополдвил с Матади, пристанището разположено след Ливингстън. Изграждането на алтернативен маршрут, който не изисква преминаването през водопадите, дава силен тласък в развитието на града. През 1920 г. Леополдвил е обявен за столица на Белгийско Конго, изземайки тази функция от Бома, град разположен в естуара на Конго. Към 1945 г. населението на столицата нараства до 100 хиляди души, а едва пет години по-късно се увеличава два и половина пъти. В началото на 1950-те в Леополдвил живеят над 15 хиляди европейци.

През 1965 г. Мобуту Сесе Секо, след втори опит за държавен преврат, успява да завземе властта в Белгийско Конго и веднага стартира политика на „африканизиране“ на имената на хора и места. През 1966 г. Леополдвил официално е преименуван на Киншаса по името на село, което се е намирало в близост до града. По времето на управлението на Мобуту населението на града се увеличава многократно, което води до съществени промени в етно-лингвистичната структура на столичния град. Въпреки че Киншаса е разположен в земите на народите теке и хумбу, с годините те са изтласкани и заменени от представители на народите банту.

Киншаса страда много от безкрайните ексцесии на Мобуту, масовата корупция, шуробаджанащината и гражданската война. Въпреки това градът успява да се запази като основен културен и интелектуален център в Централна Африка и продължава да е дом на голям брой хора на изкуството.

Население[редактиране | edit source]

През 1945 г., столицата на Белгийско Конго е дом на над 100 000 души. През 1960 г. Конго става независима държава, а в Леополдвил живеят около 400 хиляди души, което го превръща в най-големия град в Централна Африка по това време. Петнадесет години по-късно, след като градът получава името на Киншаса през 1966 г., населението му вече надхвърля 2 млн. души. То продължава да нараства с бързи темпове и към 1998 г. вече дистига 4,8 милиона души. Към 2009 г. Киншаса е дом на почти 9 милиона човека, а според някои прогнози до 2015 г. жителите на града ще са се увеличили с поне още 2-3 милиона души.

Киншаса е вторият най-голям френскоезичен град в света, след метрополния регион на Париж. Френският се използва в администрацията, образователната система, медиите, градската инфраструктура и изкуството. В ежедневието мнозинството от жителите на града говорят помежду си на някои от множеството езици използвани в Конго, сред които киконго, лингала, чилуба и суахили. Най-използваният местен език е лингала, който мнозина владеят значително по-добре от френския.

Изглед от Киншаса
Година Жители
1920 1.600
1936 40.300
1938 35.900
1939 42.000
1947 126.100
1957 299.800
1959 402.500
1967 901.520
1968 1.052.500
Година Жители
1970 1.323.039
1974 1.990.700
1976 2.443.900
1984 2.664.309
1991 3.804.000
1994 4.655.313
2003 6.786.000
2005 7.787.832
2010 8.900.721

Управление[редактиране | edit source]

Киншаса освен самостоятелен град е и една от единадесетте провинции в страната. Статусът на столицата е сходен с този на Париж, който едновременно е град и департамент. Градът се дели на 4 района, които от своя страна се делят на 24 общини. Административният и икономически център на Киншаса е община Гомбе. Едноименната столична община Киншаса, въпреки че дава името на града, няма някакви специални функции.

4-те района на Киншаса: Лукунга, Фуна, Мон Амба, Чангу.
24-те общини на Киншаса
Съкращения:
К.В. — Каса Вубу,
Лин. — Лингвала,
Нг.-Нг. — Нгири-Нгири

Икономика[редактиране | edit source]

В града има текстилна, хранително-вкусова и химическа промишленост, машиностроене и металообработка, мото- и велозаводи, корабостроене, кораборемонт, дървообработка, производство на строителни материали. В района Малуку има металургичен комплекс.

Инфраструктура[редактиране | edit source]

Летище „Нджили“

Киншаса е пристанище на на левия бряг на река Конго. Реката, наричана в района на Киншаса и Заир, е важна транспортна артерия по протежение на голяма част от басейна си. Много притоци на Конго също са плавателни. Големи речни баржи извършват курсове между Киншаса и Кисангани (разположен на 1 300 km от столицата). Между Киншаса и Бразавил е установена фериботна връзка.

Чрез железопътни линии Киншаса е свързана с много региони на страната и извън нея. Летището Нджили е най-голямото от четирите международни летища в Демократична република Конго. Инфраструктурата му обаче почти не е модернизирана от колониалните времена.

Река Конго е важен източник на хидроелектроенергия и потенциално може да осигури производството на електроенергия за около половината от населението на Африка.[6]

Транспорт[редактиране | edit source]

Булевард 30 юни в центъра на Киншаса

Градът е обслужван от няколко частни транспортни фирми. Основните автобусни линии са:

  • Централна гара — община Кимбансеке, открита отново през септември 2005 г.);
  • Кингасани — Marché central
  • Матете — Роял (открита отново през юни 2006 г.);
  • Матете — UPN (открита отново през юни 2006 г.);
  • Нгаба — UPN (открита отново през юни 2006 г.).
  • Виктоар — клиника Нглиема (открита през март 2007 г.)

Други компании също предлагат обществен транспорт: Urbaco, Tshatu Trans, Socogetra, Gesac и MB Sprl. Автобусите в града превозват до 67 000 пътници ежедневно. Няколко компании оперират таксита и таксиметрови автобуси. Също така на разположение са фула-фула (товарни автомобили, пригодени за превоз на пътници).[7] По-голямата част (95.8%) от транспорта се извършва от частни лица.

В началото на 21 век, в сътрудничество с обществения транспорт в Брюксел (STIB), проектантите на града обмислят създаването на трамвайна мрежа в Киншаса, работите по която да започнат през 2009 г. Този проект обаче още е на етап планиране, което отчасти се дължи на липсата на достатъчно електрическо захранване.[8]

Няколко авиокомпании обслужват Международното летище Нджили в Киншаса, включително Кения Еъруейс, Еър Габон, Камерун Еърлайнс, Браво Еър Конго, Еър Зимбабве, Южноафриканските, Турските и Етиопските авиолинии, Брюксел Еърлайнс и Еър Франс.

Към април 2014 ДР Конго има две основни национални авиолинии (CAA и Авиолинии Коронго), които предлагат вътрешни полети и полети до ограничен брой международни дестинации.

Три градски железопътни линии свързват центъра на града с останалите части.[9]

  • Основната линия свързва Централна гара с летището Нджили и разполага с 9 станции: Централна гара, Ндоло, Амиконго, Узам, Масина-Петро-Конго, Масина, Масина-Мапела, Масина-квартали III, Масина-Сифорко Камп Бадара и летище Нджили.
  • Втората линия свързва Централна гара с Казангулу в Бас-Конго, през Матете, Рифларт и Кимвенза.
  • Третата линия е до Нгалиема.

През 2007 г. Белгия подпомага обновяването на вътрешната железопътна мрежа на страната.[10] Това подобрява обслужването на Кинтамбо, Ндоло, Лимете, Лембой, Казангулу, Гомбе, Нджили и Масина.

Култура[редактиране | edit source]

В Киншаса се намират Националният университет, Националният педагогически университет, Националната академия за изящни изкуства, Музей на местния бит, Националната обществена библиотека.

Университетът на Киншаса е основан през 1954 г. като един от филиалите на Университета Лованиум, а през 1971 г. е основан Националният университет на Заир, който през 1981 г. е разделен на три части — Университет Киншаса, Университет Кисангани и Университет Лубумбаши.

През 1958 г., към съществуващият тогава Университет Лованиум е построен първия в Африка ядрен реактор. През 1967 г. Африканският союз учредява към него Регионален център за ядрени изследвания. В началото на 21 век, центърът разполага с два реактора, TRICO I и TRICO II, които се използват за научни изследвания.[11].

Медии[редактиране | edit source]

Сградата на Agence Congolaise de Presse (ACP)

Киншаса е седалище на голям брой медии, включително многобройни радио- и телевизионни станции, които излъчват почти за цялата страна, включително държавната Radio-Television Nationale Congolaise (RTNC и частните TV Digital Congo и Raga TV. Частният канал RTGA също е базиран в Киншаса.

Киншаса е център на няколко национални радиостанции, включително La Voix du Congo, която е под управлението RTNC, радио Окапи и Raga FM, както и на много местни радиостанции. BBC в града е на честота 92.6 FM.[12]

Контролираната от държавата Agence Congolaise de Presse също е със седалище в Киншаса, както и няколко ежедневни и ежеседмични вестници и новинарски сайтове, включително и L'Avenir (ежедневник), La Conscience L'Observateur (ежедневник), Le Phare, Le Potentiel и Le Soft.[13]

Повечето от медиите използва основно френски език и лингала; много малко медии използват другите национални езици.

Здравеопазване[редактиране | edit source]

В Киншаса има двадесет болници, освен другите медицински центрове и поликлиники.[14] През 1997 г. Дикембе Мутомбо помага за построяването на болница с 300 легла, намираща се близо до родния му град.

От 1991 г. насам, болницата Монколе работи като здравно заведение с нестопанска цел, сътрудничещо си с Министерството на здравеопазването, в ролята си на окръжна болница в Киншаса. През 2012 г. Монколе отваря нова болнична сграда със 150 легла и подобрени клинични услуги като лаборатория, рентгенова диагностика, семейна медицина, спешна помощ и по-голяма хирургична площ.

Спорт[редактиране | edit source]

80-хипядният Стад де Мартир — главният стадион на страната, реконструиран през 2008 г., е един от най-добрите стадиони в Африка.

Най-популярните спортове в Киншаса са футбола и баскетбола. Столицате е един от двата основни футболни центрове на страната. Два из трите най-титулувани клуба са от Киншаса — „Вита“ и „Мотема Пембе“ (12-кратен шампион на Заир/ДРК). В шампионата на Демократична република Конго („Линафут“), който е от 14 отбора, три клуба („Вита“, „Мотема Пембе“ и „Ройолу“) представляват Киншаса.

Отборът „Дранонс“, основан през 1938 г., печели първенството четири пъти, пет пъти Купата на ДР Конго и два пъти достига до финала на Африканската купа на шампионите (по-късно турнирът е преименуван на Лига на африканските шампиони). Клубът „Содиграф“ също печели купата на страната по футбол и достига до финала на Купата на носители на купи на Африка. Друг отбор от Киншаса, „Калому“ четири пъти подред завоюва Купата на ДРК.

Стадион „Стад де Мартир“ побира 80 хиляди зрители и е домашната арена за националния отбор по футбол на Демократична република Конго и за отборите „Вита“ и „Мотема Пембе“. Стадион „24 ноември“, с вместимост 24 хиляди зрители е домашна арена на клуба „Дранонс“.

Родом от Киншаса са голям брой известни футболисти: играчите на френския национален отбор: вратаря Стив Манданда, полузащитниците Клод Макелеле и Рио Мавуба, нападателя Пеги Люиндула, в националния отбор на Португалия играе Жозе Бозингва, в отбора на Швейцария — Блез Нкуфо, а в този на Белгия — Мбо Мпенза. Известни в европейския футбол са и футболисти, играещи за отбора на Конго: нападателите Ломана Трезор Луа-Луа, Дьомерси Мбокани, в Русия играе защитника Жерар Мукунку, а в УкрайнаЕрве Нзело-Лемби.

През 1974 г. в Киншаса се състои боксовия двубой между Мохамед Али и Джордж Форман, който по-късно получава името „Грохота в джунглите“.

В Киншаса с баскетбол започва да се занимава звездата на НБА от 1990—те години Дикембе Мутомбо.

Престъпност[редактиране | edit source]

През 2004 г., Киншаса е посочена като един от най-опасните места в Африка по отношение на престъпността. След Втората Конгоанска война, градът се стреми да се възстанови от хаоса, причинен от множеството банди от гетата на Киншаса. Нападенията, грабежите, изнасилванията, отвличанията и организирана престъпност са често срешани явления.[15] Коефициентът на убийства в Киншаса се оценява на повече от 112 убийства на 100 000 души.[16]

Безпризорните деца по улиците,[17][18] често сираци, са обект на злоупотреби и насилие от страна на полицията и военните. От приблизително 20 000 деца на възраст до осемнадесет години, живеещи по улиците на Киншаса, почти една четвърт са просяци, някои от тях са улични търговци и около една трета имат някакъв вид заетост.[19] Някои от тях са том още от времето на войната; други са обвинени в магьосничествоref> A night on the streets with Kinshasa's 'child witches'. // War Child UK – Warchild.org.uk. Посетен на 14 March 2011.</ref> и са били прокудени от домовете си.[20][21][22]

Полицията редовно заобикаля проблемите на бездомните деца, оставяйки ги на произвола на съдбата. През 2001 г. дете е убито от полицай, бягайки след кражба на брашно.[23]

Личности[редактиране | edit source]

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б demographia.com 2012.
  2. Ville de Kinshasa 2012.
  3. Vigouroux 2008, с. 103, 109.
  4. United Nations, Population Division 2012.
  5. Average Conditions Kinshasa, Congo Democratic Republic. // BBC Weather. Архив на оригинала от 2013-05-10. Посетен на 2013-05-05.
  6. Wachter, Sarah J.. Giant dam projects aim to transform African power supplies. // New York Times. 19 июня 2007. Посетен на 5 мая 2013.
  7. http://www.britannica.com/EBchecked/topic/318863/Kinshasa/9045/Transportation
  8. Шаблон:Fr La Stib à Kinshasa ?, La Dernière Heure, 24 May 2007.
  9. Шаблон:Fr L’enfer des chemins de fer urbains kinois, Le Potentiel, 25 July 2005.
  10. DRC CONGO: KINSHASHA|Railways Africa
  11. Centre Régional d’Etudes Nucléaires de Kinshasa. Май 2010 г. Университет Киншаса.
  12. Democratic Republic of Congo country profile – Media. // BBC News. Посетен на 15 December 2010.
  13. "Countries: Democatric Republic of the Congo: News" (Archive).Шаблон:Sic Stanford University Libraries & Academic Information Resources. Retrieved on April 28, 2014.
  14. "Provincial Health Division of Kinshasa" African Development Information Services
  15. U.S. Dept. of State – Congo, Democratic Republic of the Country Specific Information. // United States Department of State. Посетен на 15 December 2010.
  16. http://africacenter.org/wp-content/uploads/2010/09/AfricaBrief-7.pdf
  17. World Street Children News :: Congo (DR) Streetkid News
  18. Manson, Katrina. Congo's children battle witchcraft accusations. // 22 July 2010. Посетен на 14 March 2011.
  19. Street Children in Kinshasa. // Africa Action, 8 July 2009. Посетен на 14 March 2011.
  20. Danballuff – Children of Congo: From War to Witches(video). // Gvnet.com. Посетен на 14 March 2011.
  21. Africa Feature: Around 20,000 street children wander in Kinshasa. // English.people.com.cn, 1 June 2007. Посетен на 14 March 2011.
  22. Prevalence, Abuse & Exploitation of Street Children. // Gvnet.com. Посетен на 14 March 2011.
  23. Police shoot dead street child in Kinshasa. // BBC News, 16 August 2001. Посетен на 14 March 2011.
Цитирани източници

Външни препратки[редактиране | edit source]

WP-TranslationProject TwoFlags.svgТази статия включва текст, преведен от статията „Kinshasa“ в Уикипедия на английски (автори).