Мохамед Али (боксьор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мохамед АлиBoxing pictogram.svg
Мохамед Али
Прякор Великият
Шампионът
Категория тежка
Световен шампион
Националност Flag of the United States.svg Американец
Роден 17 януари 1942 г. (1942-01-17) (72 г.)
Луисвил, Кентъки, САЩ
Гард класически
Боксови резултати
Мачове 61
Победи 56
Победи с Нокаут 37
Загуби 5
Равенства 0
Олимпийски игри

Злато
Рим 1960 бокс, кат. до 81 кг.

Мохамед Али (на английски: Muhammad Ali, рождено име Касиус Клей, на английски: Cassius Marcellus Clay jr.) е легендарен американски боксьор. Олимпийски шампион от Олимпийските игри в Рим 1960 година в „полутежка“ категория, многократен Световен шампион по бокс за професионалисти в категория „тежка“ (19641974).

Основоположник на съвременния бокс.

На Олимпийските игри в Атланта 1996 година, на Али е оказана огромната чест да запали олимпийският огън. На Летните Олимпийски игри в Рим Али спечелва с лекота златен олимпийски медал в лека категория. Същия златен медал, който младия Али хвърля в река Охайо (затова се говори в биографичната му книга), като протест срещу сегрегацията, след като му е отказано обслужване в ресторант, защото е чернокож. Дали е истина това, все още се спори, но на откриването на Олимпийските игри в Атланта, Али получава друг златен медал, който да замени този от 1960 г.

През 1999 г. „Sports Illustrated“ и BBC обявяват Али за „спортист на века“.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Роден е в град Луисвил, Кентъки. Бащата, Клей-старши, боядисва билбордове и знаци, а майката Одеса Клей е домакиня. Рожденото му име е Касиус Марселус Клей-младши, такова каквото е на неговият баща Касиус Клей-старши, който пък е кръстен на името на видният аболиционист и политик от XIX век - Касиус Марселус Клей. През 1964 годна се присъединява към движението Ислямска нация, променяйки името си на Мохамед Али, по късно преминава към направлението Сунити, а през 1975 година към мистичното ислямско движение Суфизъм.

Studio Camera.png Видео кадри
от финалния мач за Олимпийска титла в категория до 81 кг.
между Касиус Клей и Збигнев Питржековски (Полша)
Летни Олимпийски игри, Рим 1960 година.

Младежки години[редактиране | edit source]

Касиус Клей слуша обръщение на лидера на „Черните мюсюлмани“ Илайджа Мохамед, 1964 година.

В младежките години Клей се бие само два пъти. Първия, когато заедно с приятели седят в местно кафе и с тях се заяждат двама по-големи младежи. Клей настоява да си тръгнат, казвайки "Аз съм боксьор и не искам да ви наранявам". Въпреки предупреждението младежите настояват и групичката излиза извън заведението. Там Клей праща единия младеж в тежък нокаут с един удар, а виждайки какво се случва, другият младеж предвидливо изчезва.

Втората му схватка извън ринга става преди участието му в Олимпийските игри в Рим 1960 година. Правейки своя ежедневен крос, Клей преминава край местно заведение, пред което всяка сутрин се събирали местни мъже. Един от тях силно се дразнел от факта, че тичайки, Клей непрекъснато си повтарял „Аз ще стана Световен шампион...“. На следващата сутрин се скрил зад ъгъла и когато Клей приближил, от изневиделица му нанесел удар право в лицето. Олюлявайки се от удара, Клей все пак остава на крака, а след секунди нанася серия удари в главата на нападателя. Падайки на земята, мъжът крещял „Добре, добре, ще станеш световен шампион, ще станеш...“. Когато на следващата сутрин Клей приближава кафенето, мъжът го поздравил: „Привет, шампионе[1].

Аматьорска кариера[редактиране | edit source]

Президента на САЩ Джими Картър поздравява Мохамед Али, на вечеря в Белия дом, 1977 година.

Към бокса Али е насочен от Джо Д. Мартин, полицай от Луисвил, който е срещнат от тогава дванадесет годишния Али, който му се оплаква, че му е откраднат велосипеда.[2].Въпреки, че в началото тренира с Мартин, без негово знание, Али започва подготовка в друг салон, където тренира под ръководството на треньора Фред Стонер. Али работи със Стонер през цялата си аматьорска кариера.

Али претърпява последната си загуба на аматьорския ринг, от американеца Кент Грийн в мач, игран в Чикаго, като Грийн е последният боксьор, победил Али, преди през 1971 година, вече като професионалист, губи от легендата Джо Фрейзър. Под ръководството на Стонер, Али спечелва шест пъти наградата „Златните Ръкавици на Кентъки“, шампион на САЩ, две „Национални Златни Ръкавици“, титлата на Националната Аматьорска Лига, и златният медал на Летни олимпийски игри в Рим 1960.[3]. Али записва на аматьорския ринг 100 победи и пет загуби, когато решава да приключи кариерата си аматьор.

Ранна професионална кариера[редактиране | edit source]

Studio Camera.png Видео кадри
от мач за Световната титла в тежка категория
между шампиона Сони Листън и Мохамед Али
25 февруари 1964 година.

След олимпийския триумф, Али се връща в Луисвил, където започва професионалната си кариера. Там, на 29 октомври 1960 година, той спечели първия си професионален бой, над Туни Хънсейкър, който между другото е началник на полицията във Файетевил, Западна Вирджиния.

Висок над 6 фута, (1,91 м.), Али е крайно нестандартен боксьор за тежка категория. За разлика от нормалния боксов стил, който изисква ръцете да са пред лицето на боксьора, за да го защититават от преки попадения, Али разчита на „танц“ с крака и невероятна скорост и пъргавина за неговите габарити, за да се избегне юмруците на противника, а ръцете му са отпуснати долу, готови да нанесат светкавични удари по главата на противника.

Преди мачовете си с непобеденият дотогава Световен шампион в тежка категория Джордж Форман, Али произнася една фраза, която напълно съвпада с неговият стил - „Лети като пеперуда, жили като пчела“ (на английски език - "Float like a butterfly, sting like a bee"). Това не е просто израз, това е тактика при водене на боя, бързина при придвижване и при удари в главата на противника. Не на последно място смелост.

Мохамед Али в компанията на индийската актриса Шабана Азми, филмовия продуцент, режисьор и актьор Майкъл Дъглас и Жилберто Гил – министър на културата на Бразилия, по време на Международния икономически форум в Давос, Швейцария, 2006 година.

Пацифист[редактиране | edit source]

За смелостта си да откаже участие в армията на САЩ и "мръсната война", боксьорът е лишен от всичко. Световната боксова корона, парите, които вървят с нея, приятелството на всички видни личности в САЩ и дори за кратко свободата.[4]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. А. Г. Беленки „Бокс: Големите шампиони“, 2006
  2. Muhammad Ali. // University of Florida. Посетен на 2008-05-20.
  3. Muhammad Ali Timeline. // Infoplease. Посетен на 2008-05-20.
  4. mma-bulgaria.com
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за