29 октомври е 302-ият ден в годината според григорианския календар (303-и през високосна). Остават 63 дни до края на годината.
- 1859 г. — Испания обявява война на Мароко.
- 1886 г. — 3 Велико Народно събрание избира за княз принц Валдемар Датски, но под натиска на Русия баща му, крал Кристиян, отклонява избора.
- 1912 г. — Балканската война: Османската империя иска примирие. Княз Фердинанд скрива предложението от съюзниците и продължава войната.
- 1912 г. — Български самолет бомбандира от въздуха старата гара Караагач на Одрин, която е първият бомбардиран от въздуха обект със стратегическа цел в историята.
- 1923 г. — Създадена е Република Турция, за президент е избран Мустафа Кемал Ататюрк.
- 1929 г. — Крахът на Уолстрийт 1929: Настъпва пореден срив на Нюйоркската фондова борса, известен като "черният четвъртък", с което приключва бичия пазар от 1920 година и започва Голямата депресия.
- 1935 г. — Открита е Автомагистрала А7 в Италия.
- 1952 г. — Започва съдебно дело срещу католическия епископ Иван Романов, който е осъден на 12 години строг тъмничен затвор за "шпионаж".
- 1980 г. — Приет е закон за прокуратурата на Народна Република България.
- 1992 г. — С решение на Националния координационен съвет на СДС президентът д-р Желю Желев е обявен за "предател".
- 2002 г. — Официално посещение в България на румънския премиер Адриан Нъстасе, който поставя въпроса за румънското малцинство и присъства на подписването на двустранното споразумение за енергийно сътрудничество.
- 2002 г. — Върховният административен съд на България прекратява сделката по продажбата на Булгартабак заради нарушения в процедурата.
- 2002 г. — Заседанието на кредиторите на Авиокомпания "Балкан" отхвърля плана за оздравяване на компанията и тя е обявена в ликвидация.
- 2010 г. — Успешен тест с едновремешно изпитание на всички видове МБР на Русия - "Булава", Р-29РМУ2 "Синева" и Р-29Р от ядрени подводници и "РТ-2 Топол М".
- 1507 г. — Фернандо Алварес де Толедо, испански военачалник († 1583 г.)
- 1815 г. — Людовит Щур, словашки възрожденски деец († 1856 г.)
- 1816 г. — Фердинанд II, крал на Португалия († 1885 г.)
- 1853 г. — Иван Славейков, български педагог и общественик († 1901 г.)
- 1866 г. — Нед Дойг, шотландски футболен вратар († 1919 г.)
- 1867 г. — Исидор Садгер, съдебен лекар († 1942 г.)
- 1874 г. — Димитър Попиванов, български музикален деец († 1954 г.)
- 1875 г. — Мария Единбургска, кралица на Румъния († 1938 г.)
- 1877 г. — Ото Пьоцъл, австрийски лекар († 1962 г.)
- 1878 г. — Илия Ращанов, български революционер († 1945 г.)
- 1879 г. — Франц фон Папен, германски политик, дипломат и държавник († 1969 г.)
- 1880 г. — Абрам Йофе, руски физик († 1960 г.)
- 1890 г. — Ханс-Валентин Хубе, немски генерал-полковник († 1944 г.)
- 1891 г. — Иван Багрянов, Министър-председател на България († 1945 г.)
- 1895 г. — Дочо Михайлов, български революционер († 1926 г.)
- 1897 г. — Йозеф Гьобелс, министър на нацистката пропаганда († 1945 г.)
- 1903 г. — Васил Хаджикимов, български революционер († 1992 г.)
- 1903 г. — Мечислав Яструн, полски поет († 1983 г.)
- 1904 г. — Ханс-Йоахим Декерт, германски офицер († 1988 г.)
- 1906 г. — Фредрик Браун, американски писател († 1972 г.)
- 1914 г. — Максим, български патриарх († 2012 г.)
- 1923 г. — Карл Джераси, австрийски химик
- 1924 г. — Збигнев Херберт, полски поет († 1998 г.)
- 1926 г. — Неджметин Ербакан, Министър-председател на Турция
- 1929 г. — Евгений Примаков, руски политик
- 1929 г. — Мария Петрова, български аграрен учен
- 1930 г. — Бърни Екълстоун, Президент на „Формула 1 Мениджмънт“
- 1938 г. — Елен Джонсън Сърлиф, президент на Либерия, Нобелов лауреат
- 1938 г. — Ралф Бакши, американски аниматор
- 1943 г. — Дон Симпсън, американски филмов продуцент († 1996 г.)
- 1943 г. — Норман Хънтър, английски футболист
- 1944 г. — Христина Ангелакова, българска оперна певица
- 1946 г. — Борислав Великов, български политик
- 1947 г. — Ричард Драйфус, американски актьор
- 1950 г. — Абдуллах Гюл, турски политик
- 1956 г. — Георги Гьолски, български народен певец
- 1960 г. — Агим Чеку, премиер на Косово
- 1964 г. — Зоран Ставрески, политик от Република Македония
- 1970 г. — Едвин ван дер Сар, холандски футболист
- 1970 г. — Наум Кайчев, български историк
- 1970 г. — Филип Кокю, холандски футболист
- 1971 г. — Уинона Райдър, американска киноактриса
- 1973 г. — Робер Пирес, френски футболист
- 1974 г. — Оливер Ковачевич, сръбски футболист
- 1975 г. — Франк Бауман, немски футболист
- 1979 г. — Николай Кръстев, български футболист
- 1983 г. — Нурджан Тайлан, турска щангистка
- 1983 г. — Фреди Истуд, уелски футболист
- 1986 г. — Паулина Джеймс, американска порно актриса
- 1990 г. — Пламен Димов, български футболист
- 1990 г. — Галин Димов, български футболист
- 1034 г. — Оделрик Манфред II, маркграф на Торино (* 992 г.)
- 1268 г. — Конрадин, Крал на Йерусалим (* 1252 г.)
- 1268 г. — Фридрих I, маркграф на Баден (* 1249 г.)
- 1321 г. — Стефан II Милутин, крал на Сърбия (* 1253 г.)
- 1339 г. — Александър II, велик княз на Владимирско-Суздалското княжество (* 1301 г.)
- 1395 г. — Иван Шишман, цар на България (* ?)
- 1618 г. — Уолтър Роли, английски поет (* 1554 г.)
- 1783 г. — Жан Лерон д'Аламбер, френски философ (* 1717 г.)
- 1794 г. — Григорий Сковорода, украински философ (* 1722 г.)
- 1877 г. — Павел Бобеков, — председател на Привременното правителство (* 1852 г.)
- 1889 г. — Николай Чернишевски, руски писател (* 1828 г.)
- 1911 г. — Джоузеф Пулицър, американски журналист (* 1847 г.)
- 1914 г. — Пейо Яворов, български поет (* 1878 г.)
- 1924 г. — Франсис Ходжсън Бърнет, американска писателка (* 1849 г.)
- 1932 г. — Жозеф Бабински, френски невролог (* 1857 г.)
- 1940 г. — Димитър Чуповски, ранен македонист (* 1878 г.)
- 1943 г. — Винчо Христов, български партизанин (* 1918 г.)
- 1943 г. — Марин Пенков, български партизанин (* 1915 г.)
- 1944 г. — Иван Попов, български политик (* 1890 г.)
- 1949 г. — Георги Гурджиев, философ (* 1866 г.)
- 1953 г. — Александър Жендов, български художник (* 1901 г.)
- 1955 г. — Иван Пашов, български революционер († 1881 г.)
- 1964 г. — Георги Христов, български революционер (* 1876 г.)
- 1975 г. — Ристо Кърле, македонски драматург (* 1900 г.)
- 1980 г. — Герхард фон Шверин, немски генерал (* 1899 г.)
- 1997 г. — Антон Шандор Ла Вей, основател на Църква на Сатаната (* 1930 г.)
- 2001 г. — Григорий Чухрай, руски режисьор (* 1921 г.)
- 2003 г. — Франко Корели, италиански тенор (* 1921 г.)
- 2003 г. — Хал Клемънт, американски писател (* 1922 г.)
- 2005 г. — Джино Армано, италиански футболист (* 1927 г.)
- 2005 г. — Петър Панагонов, български футболист (* 1930 г.)
- 2008 г. — Уилям Уортън, американски писател (* 1925 г.)
