Булава

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Р-30 «Булава-30»
Bulava-rus.png
модификации
Вид балистична ракета с мобилно базиране на подводни лодки
История на производство и служба
Бройки в експлоатация 12 на подводница
Габаритни характеристики
Дължина 12,1/11,5 м
Диаметър 2 м
Технически характеристики
Бойна глава ядрена
Обсег 8 000 км
Скорост  ?
Цар Алексей Романов с военните си доспехи и боздугана на фона на Московския Кремъл.
Възстановка на подводно изстрелване от движение на ядрена ракета в хода на операция "Хипопотам"

"Булава" (на български "Боздуган") е руски проект за разработка на нова руска тристепенна твърдогоривна балистична ракета с мобилно морско базиране. Проектът се разработва от Московския институт по топлотехника, който от началото на проекта до септември 2009 г. се оглавява от Юрий Соломонов. След 11-ия неуспешен тест на ракетата (на 15 юли 2009 г.), Юрий Соломонов подава оставка от поста.

След окончателното отстраняване на Юрий Соломонов от проекта е проведено през 2009 г. още едно неуспешно тестване на ракетата. След едногодишно забавяне, проекта е рестартиран и през 2010 г. и 2011 г. под ръководството на новия ръководител на стратегическия ракетен проект Александър Суходолски са проведени шест последователни изцяло успешни теста - последния залпов огън при зимни условия, под ледената покривка на Бяло море, с цялостно изпълнение на зададените задачи от ракетата и с пълно унищожаване на целите ѝ.[1][2][3]

Последното пробно и четвърто поред за 2011 г. изстрелване на Булава се провежда в края на декември 2011 г.[2][4]

Последните тестови изстрелвания на ракетата "Булава" са извършени от потопени на максимална дълбочина и в движение подводница "Юрий Долгорукий" (клас "Борей") в Бяло море, а целите за поразяване от ракетата се намират на територията на полигона "Кура" в Камчатка.

Проектът "Булава"[редактиране | edit source]

Първоначално проектът "Булава" е трябвало да завърши през 2008 г., а от 2010 г. да започне серийното производство на ракетите с приемането им на въоръжение. Към декември 2011 г. от 19 (18) пробни изстрелвания - само 7 (6) са завършили неуспешно. Още със стартирането си през 1998 г. се очаквало проктът "Булава" да не е много скъп, като се обмисляло адаптирането за подводници на сухопътния ракетен комплекс "Топол М". Стойността на проекта "Булава" се оценявала на $ 227 млн., при цена на готовата ракета от около $ 10 млн. Моментната стойност на програмата се пази в държавна тайна, но е известно, че за 10 години "Булава" е погълнала над $ 300 млн.

Според директорът на руския "Инситут за военни и политически анализи" Александър Храмчихин, проектът "Булава" е трябвало да бъде закрит за сметка на "Синева" – единствената руска нова ракета с морско базиране, която лети. Друг въпрос е, какво щяло да се реши да се прави с подводните атомни ракетоносци, строени за ракетите "Булава". На практика се получавало според Храмчихин, че милиарди рубли са хвърлени за строителството на подводница за ракети, които още не са приети на въоръжение. По тази причина, проектът е обект на специален интерес от страна на руските тайни служби.

От друга страна, главният научен сътрудник на "Института за световна икономика и международни отношения" към РАН, Владимир Дворкин е на противоположното мнение, заявявайки че, неуспешните тестове са били тъжно събитие, но Русия неотказвайки се от разработването на ракетата постига стратегически успех и това си е струвало средствата и усилията, тъй като алтернатива на "Булава" в своя клас в света няма. Дворкин сочи, че статистически успешните и неуспешни пускове на "Булава" са близки до резултатите от изпитанията на ракетно оръжие от ерата на СССР.

Причини за забавянето и временния неуспех на проекта[редактиране | edit source]

Проектът се разследва от руските специални служби, понеже като цяло към края на 2009 г. проекта е пред провал и е неуспешен. Руските спецслужби подозират акт на диверсия, като според работна версия ракетата може да е станала жертва на дефектен детайл "заради отсъствието на ефективен контрол на качеството или от страна на завода-производител на частите, или при непосредственото сглобяване на ракетата". Водещата версия за попадането на некачествените детайли в технологичната верига на производството на ракетата засега е свързана с "престъпна небрежност".

Друго обяснение за нещастията на ракетата е, че проектът "Булава" е бил обречен на неуспех още със закриването на проекта за друга ракета с подводно базиране "Барк", с чието разработване се е занимавал Държавния ракетен център "В. П. Макеев" в Миас, който проектира подводни ракетни комплакси от 1947 г. и има колосален опит в областта. Този проект е бил значително напреднал (на 80 %), когато е закрит немотивирано, като на негово място държавната поръчка отива в Московския институт за топлотехника (МИТ) за "Булава". Московският институт обаче е специализиран в областта на наземните и мобилни ракетни комплекси с наземно базиране. С получаването на финансирането, МИТ обеща "Булава" да постъпи на въоръжение още през 2005 г.

Специалистите са на мнение, че е било голяма грешка още предоставянето на поръчката на МИТ през 1998 г., тъй като създателите на "сухопътни" ракети едва ли могат да усвоят бързо методите на конструиране на принципно различно въоръжение и техническите проблеми ще стават все повече с напредването на проблемите с проекта "Булава".

Според военнопромишлената комисия на Руската федерация, причина за неуспешното 11-то изстрелване е "прогаряне на корпуса на ракетата". Това променило траекторията на полета на "Булава", в резултат на което автоматичните системи дали командата за самоунищожение.

Тактико-технически данни на ракетата[редактиране | edit source]

Подводният крайцер „Дмитрий Донски“ е все още най-голямата подводница в света. Той е единствената подводница западен клас "Тайфун" от края на 80-те години на 20 век, която е обновена, за да служи за ракетни изпитания през 21 век. Новата ракета "Булава" ще бъде базирана на подводните лодки строящи си по проект "Борей"

Стратегическият ракетен комплекс "Булава" може да носи до 10 ядрени блока с индивидуално насочване, всеки по 115 кг. и с общо тегло 1150 кг., а обсегът му на действие е до 8000 км.

"Булава" трябва да стане основното оръжие на строящите се в отбранителния комплекс "Севмашпредприятие" най-съвременни стратегически атомни подводни ракетоносци на Русия от 4-то поколение клас "Борей" по Проект 955/955A – "Юрий Долгоруки", "Александър Невски" и "Владимир Мономах", които трябва да бъдат въоръжени с по 12 от новите ракетни комплекса. Предполага се, че подводниците ще бъдат завършени през 2010 г., но въоръжението им все още го няма. Строителството на първия от атомните ракетоносци, "Юрий Долгоруки" струва на Руската федерация 23 млрд. рубли ($ 725,7 млн.), 9 млрд. от които за разработката на проекта и 14 млрд. за строителството на подводницата. Плановете на Министерството на отбраната на Руската федерация предвиждат до 2015 г. да бъдат построени 8 подводници от клас "Борей", най-модерните в света.

Също така руското министерство на отбраната предвижда ракети "Булава" да бъдат разположени и на модифицираните подводници от Проект 941У, какъвто е крайцерът (западен клас "Тайфун"), на който се провеждат изпитанията, "Дмитрий Донски".

Към 2010 г. не е ясно дали Русия е възобновила и другите си разработки, или е насочила усилията си само към този проект. Според някои руски средства за масова информация, изпитанията на "Булава" са жертва на подривната дейност на американски диверсанти. Руската официална позиция по обяснението на руския вицепремиер Сергей Иванов и други представители на правителството е, че проектът "Булава" е проблемен поради съгласуването и стиковането на работата между десетките предприятия и учреждения, свързани със създаването на ракетата "Булава", както и нереалистично краткия срок за разработването й.

След първите два изцяло успешни опита с изстрелването на ракетата от борда на крайцера 4-то поколение "Юрий Долгоруки", до края на 2011 г. са предвидени още два с цел цялостна и комплексна проверка надеждността на новото стратегическо оръжие. За 2012 г. е предвиден последния залпов пуск на ракети "Булава" от борда на крайцера, след което ще се взима решение за серийното им производство.

Изпитания[редактиране | edit source]

Дата Резултат Описание
24 юни 2004 неуспех Двигателя с твърдото гориво на ракетата се взривява по време на полета.[5]
23 септември 2004 успех Първи успешен тестов пуск.[5]
27 септември 2005 успех Първи изпитателен полет при изстрелване от подводница на повърхността, т.е. от наземен пуск.[5]
21 декември 2005 успех Първи изпитателен полет при изстрелване от потопена подводница, т.е. от подводен пуск.[5]
7 септември 2006 неуспех Неуспешен тест от подводно изстрелване. Първият етап е успешен, но впоследствие ракетата се отклонява от курса и пада в морето.[5]
25 октомври 2006 неуспех Неуспешен тест. Неизпълнение още на първия подводен курс от страна на ракетата. След излизането й от водата ракетата пада в морето и се самовзривява.[5]
24 декември 2006 неуспех Неуспешен тест. Отказ на двигателя с твърдо гориво да превключи на трета степен в наземния полет. Ракетата се самовзривява между 3-тата и 4-тата минута от наземния си полет.[5]
29 юни 2007 успех Успешен тестови полет завършил с частичен неуспех поради непоразяване на целта от третата глава на ракетата.[5]
18 септември 2008 успех Успешен тестови полет завършил с частичен неуспех поради несработка при разделянето на касетите от бойната глава на ракетата.[5][6]
28 ноември 2008 успех Първи изцяло успешен пуск на ракетата с пълно изпълнение от нейната страна на зададените й задачи и с поразяване на целите.[5][7]
23 декември 2008 неуспех Неуспешен тест. Несработване на твърдогоривния двигател да превключи на трета степен от наземния й полет. Ракетата се самовзривява.[5][8]
15 юли 2009 неуспех Неуспешен тест. Ракетата се самовзривява на 20-та секунда от наземния си полет още на първа степен от сработката на твърдогоривния й двигател.[5][9]
9 декември 2009 неуспех Неуспешен тест. Поради проблем в третата степен на работа на твърдогоривния й двигател ракетата се самовзривява.[10][11]
7 октомври 2010 успех Втори изцяло успешен тест на ракетата.[12]
29 октомври 2010 успех Трети изцяло успешен тест на ракетата.[13]
28 юни 2011 успех Първи и изцяло успешен пуск от борда на крайцера 4-то поколение "Юрий Долгоруки", за които подводници е предназначено въоръжението.[1] [2] [3] [4] [5] За 20 август 2011 г. е насрочен нов 2-ри пуск от предвидени общо 5 изпитания на ракетата от борда на новия подводен крайцер. В случай на успех, ще бъде взето решение за приемането им на въоръжение на подводниците по проекта "Борей".[6]
27 август 2011 успех Втори изцяло успешен тест на ракетата. Ракетата е изстреляна към цели разположени близо до максимално заложената ѝ далекобойност (9,3 хил. км.), с оглед проверка на точността ѝ. Целите са поразени. [14] [15]
28 октомври 2011 успех Трети изцяло успешен тест на ракетата. [7][8][9]
23 декември 2011 успех Залпов огън като пуск на две ракети Булава от подводно положение на крайцера "Юрий Долгорукий". Първоначално тестът е бил насрочен за 22 октомври 2011 г. [10] Пускът е извършен на 23 декември 2011 г. от борда на АП «Юрий Долгорукий», находяща се под леда на Бяло море. Бойните глави на двете ракети успешно достигат полигона Кура в Сахалин, поразявайки предварително набелязаните цели. [16]

Очаква се през 2012 г. руското правителство да вземе решение за серийното производство на ракетата след успешните тестове. Руската ракета е технологично без аналог в света в други въоръжени сили. САЩ в самото начало на 2012 г. обяват нова военна стратегия - с фокус върху Китай и акцент в Азия, като се очаква военния бюджет на САЩ да бъде намален с 450 млрд. долара през следващите 10 години, във връзка с дълговата криза в САЩ от 2011 г. [11]

Източници[редактиране | edit source]

  1. «Булаву» мы поднимем // izvestia.ru, 21.09.2010
  2. а б Новое испытание "Булавы" прошло успешно
  3. "Юрий Долгорукий" произвел успешный пуск двух ракет "Булава". // Российская газета.
  4. "Юрий Долгорукий" произвел успешный пуск двух ракет "Булава". // Российская газета.
  5. а б в г д е ж з и к л м Bulava missile: test-launch history. RIA Novosti. November 25, 2009. Retrieved 2009-12-29.
  6. "Russia successfully test launches Bulava missile from submarine". RIA Novosti. September 18, 2008. Retrieved 2009-12-29.
  7. "Russia test launches ICBM from White Sea, hits Kamchatka target". RIA Novosti. November 28, 2008. Retrieved 2009-12-29.
  8. "С АПЛ "Дмитрий Донской" произведен неудачный запуск "Булавы"" (in Russian). Lenta.Ru. December 23, 2008. Retrieved 2009-12-29.
  9. "Q+A-Russia delays test of troubled Bulava missile". Reuters. November 24, 2009. Retrieved 2009-12-29.
  10. "Russia's latest Bulava missile test unsuccessful". RIA Novosti. December 10, 2009. Retrieved 2009-12-29.
  11. "New Russian missile fails again in test: reports". AFP via Google News. December 10, 2009. Retrieved 2009-12-29.
  12. Russia's Bulava missile hits target in test. // RIA Novosti, 2010-10-07.
  13. Russia carries out another successful test launch of Bulava missile. // RIA Novosti, 2010-10-29.
  14. Успешный пуск "Булавы" - Политика - Интерфакс
  15. АПЛ «Юрий Долгорукий» провела успешный пуск ракеты «Булава»
  16. "Юрий Долгорукий" произвел успешный пуск двух ракет "Булава". // Российская газета.

Вижте също[редактиране | edit source]

M1a2-2 large.jpg В Портал Военно дело можете да намерите още много страници за военното дело.