Максим Български
- Тази статия е за българския патриарх Максим, за римския император вижте Максим (император)
|
||||||||
Максим е монашеското име на Марин Найденов Минков (29 октомври 1914), висш български православен духовник, глава на Българската православна църква (1971), с официална титла — „Негово Светейшество Максим, Патриарх Български и митрополит Софийски“.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Марин Минков е роден е на 29 октомври 1914 г. в с. Орешак в семейството на Найден Минков Рачев и Пена Борджукова. От ранно юношество е послушник в Троянския манастир. Основно и прогимназиално образование получава в родното си село. Завършва Софийската духовна семинария и Богословския факултет на Софийския университет.
През 1941 г. приема монашески подстриг в параклиса на Богословския факултет с името Максим, а след това е ръкоположен за йеродякон. През 1947 г. е възведен в архимандритско достойнство от Доростолския и Червенски митрополит Михаил.
От 1947 до 1950 г. архимандрит Максим е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия, а от 1950 до 1955 г. е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия. След завръщането си в България, през 1955 г., е назначен за главен секретар на Светия синод, на този пост е до 1960 г. На 30 декември 1956 г. е хиротонисан в епископски сан като епископ Браницки по предложение на патриарх Кирил. През 1960 г. е избран и утвърден за Ловчански митрополит. След смъртта на патриарх Кирил през март 1971 г. става наместник-председател на Светия синод. Интронизиран за патриарх на 4 юли 1971 г. Според устава на БПЦ патриархът е едновременно и Софийски митрополит.
[редактиране] Легитимност
Легитимността на избора на патриарх Максим е поставена под съмнение през 90-те години на 20 век, което довежда до разкол в БПЦ и създаване на втори синод на митрополит Пимен и митрополит Инокентий. Оспорването на легитимността се основава на факта, че на 8 март 1971 г., няколко месеца преди интронизацията, Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия на свое заседание взема решение за глава на Българската православна църква да се предложи и поддържа Ловешкият митрополит Максим (Решение №145/8.03.1971 г. на Политбюро на ЦК на БКП). Задачата се възлага за изпълнение на тогавашния шеф на Комисията по църковните въпроси към правителството Михаил Кючуков. Подкрепя го и младият министър на отбраната Добри Джуров. Тодор Живков също е в добри отношения с патриарх Максим, като изпълнява молбите му за възстановяване на църквата „Св. Спас“ в София, както и Духовната семинария в Черепишкия манастир.
През 1998 г. на Всеправославен събор в София главите на всички православни църкви потвърждават каноничния избор на партиарх Максим и призовават духовници, които го оспорват да се покаят. С приемането на нов Закон за вероизповеданията през декември 2002 г. държавата прекратява намесата в делата на БПЦ и потвърждава каноничността и легитимността на патриарх Максим.
[редактиране] Награди и отличия
- Орден "Стара планина" първа степен, „за големите му заслуги в духовния живот на българския народ, за мъдрото управление на делата на Българската православна църква и по повод 90 години от рождението му“ (Връчен му от Георги Първанов през 2004 г.).
[редактиране] Литература
- Цацов, Борис. Архиереите на българската православна църква. София, Princeps, 2003, 359 с. ISBN 954-8067-75-7
[редактиране] Външни препратки
- Патриарх Максим Български на Pravoslavieto.com
- Защо патриарх Максим трябва да бъде награден?
- Филм на БНТ за Негово светейшество Българския патриарх Максим
| Кирил I | → | Патриарх Български (4 юли 1971 – …) | → | … |
