Русе

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Русе
Русе 43.850 N, 25.967 E (карта - карта - сат. снимка)
Данни *
Население:	167 870 [1]
Надм. височина:	45 m
Пощ. код:	7000
Тел. код:	082
МПС код:	Р (Р)
Администрация
Държава:	България
Област:	Русе
Община:    - кмет	Русе Божидар Йотов
Адрес на общината пл. Свобода 6 п.к. 7000 тел.: (082) 826100 info@rousse.bg
промяна на тази таблица

Ру̀се e град в Северна България, на границата с Румъния, и е център на едноименните община и област. Той е пети по население в страната. Градът е най-голямото българско пристанище на река Дунав и един от икономическите центрове в Северна България. Мост над Дунав го свързва с румънския град Гюргево и е най-краткият път до румънската столица Букурещ. Като една от двете железопътни връзки през северната граница и основен пътен възел, през Русе минава голяма част от външната търговия на България с и през Румъния.

Централната част на града е известна с уникалната си архитектура от края на 19 и началото на 20 век, която привлича много туристи. В старите сгради са широко застъпени стиловете барок, рококо, неокласицизъм и сецесион. Стилът на много от тях е повлиян от виенската архитектура. През 1893 г. Русенската община приема правилник за строежа на частни сгради. В него се нарежда всички къщи по главната градска улица да бъдат украсени с „пластическа каменна декорация“.

Съдържание 1 География 2 История 3 Религии 4 Транспорт 5 Политика 6 Икономика 7 Образование 8 Архитектурни и природни забележителности 9 Театри 10 Музеи 11 Библиотеки и читалища 12 Редовни събития 13 Личности 14 Литература 15 Спорт 15.1 Футбол 15.2 Стадиони 15.3 Спортни зали 16 Международни взаимоотношения 16.1 Консулства 16.2 Побратимени градове 17 Галерия 18 Бележки 19 Външни препратки

[редактиране] География

Русе се намира в най-западната част на крайдунавската низина, Побрежието, и североизточно от устието на река Русенски Лом. Докато левият бряг на Дунав (от румънска страна) е нисък и мочурлив, то десният бряг край Русе е висок и сух. Има две заливни тераси и три надзаливни тераси — 15-22 м, 30-66 м и 54-65 м. Средната надморска височина на градската част е 45,5 м.

Застроената част на Русе има формата на елипса по продължение на реката с обща дължина около 11 км. Градът обхваща територията между слетия със сушата остров Матей и устието на Русенски Лом от запад и до височината Сръбчето на изток. През 20 век западният край на града е променен значително — устието на Русенски Лом е коригирано и преместено на запад, а самият дунавски бряг и фарватер са преместени значително на север.

Южно от града е разположен хълмът Левента (наричан още Саръбаир), висок 159 м. Върху него се намира най-високата телевизионна кула на Балканите - 210 м с антената.

[редактиране] История

Русе е град с двадесет и три вековна история, която започва с изграждането на тракийско селище, наследник на което през римско време става крепостта Сексагинта Приста („пристанище на 60 кораба“). Тя е военно средище и флотска станция. Възниква по време на управлението на император Веспасиан, 69-70 г., като част от фортификационната система по северната дунавска граница на Римската провинция Мизия, създадена 15 години след Хр. Крепостта била разположена на главния път от Сингидиум (сега Белград) до делтата на Дунав. Тук през различно време станували кохорта от 600 души и други военни единици.

Значението на Сексагинта Приста като крепост и станция на дунавската флотилия било важно, защото превозът на продоволствие и оръжие се осъществявал по реката. Крепостта по-късно била унищожена от нападенията на авари и славяни през VI век. През периода на Първото българско царство (IX-XI век) и Второто българско царство (XII-XIV век) на дунавския бряг, близо до руините на Приста, съществува укрепено селище с името Русе, по-късно Гюргево (наричано е още Голямо Йоргово). То се утвърждава като значимо средище за търговия с отвъддунавските земи. Завзето е от османските турци през 1388 г.

По време на османското владичество градът е преименуван на Русчук. През XVIII век той е превърнат в голяма крепост, част от укрепения четириъгълник Русе-Шумен-Варна-Силистра. Русе израства като един от най-големите дунавски османски градове и през XIX век е избран за административен център на тогавашния Дунавски вилает на Османската империя, простиращ се от Варна и Тулча до София и Ниш. В Дунавския вилает, който се свързва с дейността на Мидхат паша, се извършват редица нововъведения, целящи модернизирането на Османската империя. Водоснабдяването на Русе е едно от тях.

Русе е един от най-големите центрове на българското Възраждане и важно средище на българското национално-освободително движение. Русенският революционен комитет два пъти е определян за централен за вътрешността на страната. Освободителните борби в Русе се свързват с имената на Баба Тонка, Никола Обретенов, Ангел Кънчев, Захари Стоянов, Георги Икономов, Иларион Драгостинов и др.

Съвременната история на Русе започва на 20 февруари 1878 г., когато руските войски на генерал Тотлебен влизат в града и слагат край на близо петвековния период на османско владичество. Като единствено официално име е установено паралелното на Русчук българско име Русе.^[1]

След Освобождението Русе е един от водещите български стопански и културни центрове. Седалище е на българското дунавско корабоплаване. Интензивното строителство променя архитектурния му облик и го доближава до средноевропейските градове. За няколко десетилетия градът е входна врата на Европа към България. Неслучайно в този период, Русе е пионер в редица нововъведения:

• Създава се първата аптека.
• През 1867 е построена първата ЖП линия в днешна България.
• През 1881 е построен първият метален кораб.
• През 1881 е създадена първата частна банка „Гирдап“.
• През 1881 г. е учредено морско училище под името Морско машинно училище, което през 1900 г. е преместено във Варна.
• През 1883 е построена първата метеорологична станция.
• Учредена е първата търговска камара.
• През 1891 е създадено първото застрахователно дружество „България“.
• През 1897 се е състояла първата кинопрожекция.

В периода между I и II световна война, след завземането на Южна Добруджа от Румъния, икономическото значение на града намалява. Закриват се почти всички консулства на чужди страни (днес в Русе съществуват само три консулства). Връщането на Южна Добруджа на България през септември 1940 г. създава условия за възстановяване на водещата роля на града. Той е определен за областен център, оживява се стопанската дейност.

Нов тласък в развитието му става построяването на Дунав мост през 1954 г. и бързата индустриализация. Русе отново се издига като голям икономически център, транспортен, културен и просветен център. Развиват се машиностроенето (корабостроене, тежко машиностроене, производство на металорежещи машини, електроника, приборостроене и др.), химическата (нефтопреработване, производство на бои) и леката промишленост. Изградено е голямо пристанище. Градът става университетски център. По време на преброяването през 1985 г. е отчетено население от над 186 000 души.

В началото на 80-те години Русе навлиза в труден период от своята история. В Гюргево е построен химическия завод „Верахим“, който обгазява града в продължение на почти десет години и се отразява негативно върху неговото развитие. Населението започва да намалява, като само между 1985 и 1992 г. Русе е напуснат от 15 хиляди души. След 1989 г. румънският завод работи с минимална част от капацитета си и спира обгазяванията.

През 90-те години цялостната икономическа криза в България се отразява и върху развитието на Русе. Повечето големи предприятия в града западат, а безработицата се увеличава. Това води до нови изселнически вълни. След 2000-ната година градът постепенно започва да възвръща предишните си водещи позиции.

Днес Русе е петият по големина български град с население от 167 870 души и един от основните икономически и културни центрове за Северна България.

[редактиране] Религии

В Русе функционират следните храмове:

• Църквата „Света Троица“
• Църквата „Света Богородица“
• Църквата „Свети Георги“
• Църквата „Свети Архангел Михаил“
• Църквата „Свето Възнесение“
• Църквата „Света Петка“
• Руска църква „Свети Николай Чудотворец“
• Болничен параклис „Св. Василий Велики“
• Католическата катедрала „Свети Павел от Кръста“
• Арменската църква „Сурп Аствадзадзин“
• Евангелска методистка църква
• Евангелска баптистка църква
• Синагога
• Джамията „Сеид паша"

През 1975 г. е била разрушена църквата „Всях Светих“ и на нейно място е построен Пантеонът на Възрожденците. В края на 2007 г. със събрани средства от благотворителност започна строежът на нова църква „Всех Святих“ в Парка на възрожденците. Храмът ще представлява източноправославна трикорабна базилика.

Катедралата „Св. Павел“	Църквата „Св. Георги“	Синагогата	Методистката църква
Баптистката църква	Църквата Света Петка	Арменската църква	Джамията Саид паша

[редактиране] Транспорт

Чрез благоприятното разположение на пристанищата от комплекса на Пристанище Русе създава възможност за участие в комбинирани превози, свързани с развитието на трансевропейските транспортни коридори, предоставящи удобна връзка между страните от Западна Европа - Югоизточна Европа – Азия и Задкавказието. Русенската автогара се намира в южната част на града в непосредствена близост до ЖП гарата, което е преимущество в транпортната мрежа.

[редактиране] Политика

Кмет на община Русе от ноември 2005 г. е Божидар Йотов. Председател на Общинския съвет е Искрен Веселинов. Следните групи участват в структурата на общинския съвет:[2]

• ГЕРБ, 14 души
• Българска социалистическа партия, 9 души
• Център, 8 души
• Атака, 7 души
• Инициатива Русе( ВМРО-БНД), 4 души
• Професионалисти за просперитет на Русе, 3 души
• Русенска европейска десница (РЕД), 3 души
• ДПС, 3 души

[редактиране] Икономика

Градът е голям български индустриален център. В Русе се намира една от 6-те безмитни зони в страната. В Русе се развива и един от първите в България индустриални паркове. В момента наематели в този парк са френският производител на алуминиеви профили за автомобили "Монтюпе", испанската "Керос" - производител на гранитогрес и фаянс и други.

Русе е важен транспортен център: Централна ЖП гара Русе — пл. Ал. Стамболийски, ЖП гара Разпределителна Русе — ул. Иван Ведър, Товарна ЖП гара Русе — ул. Цветница, Товарна ЖП гара Русе-Север — бул. Тутракан, кв. Захарна фабрика, Товарна ЖП гара Русе-Запад — ул. Пристанищна, Автогара Юг — бул. Цар Освободител, Автогара Изток — ул. Иван Ведър, Пристанище — ул. Пристанищна 22.

Оттук минават европейски пътища Е70 и Е85, както и следните коридори ([3]):

• Транспортен коридор 7: Майн — Рейн — Дунав.
• Транспортен коридор 9: Хелзинки — Киев/Москва — Одеса/Кишинев — Букурещ — Русе — Стара Загора — Дедеагач на Бяло море.

Тук е и единственият към юли 2006 г. мост над река Дунав в българския ѝ участък, построен през 1954 г. и свързващ Русе с румънския град Гюргево.

В съвременната икономика на града преобладават отраслите на леката промишленост — шивашка, текстилна и хранително-вкусова. Нефтохимическата и химическа промишленост е представена от фирмите за бои и смазочни масла Оргахим, Приста Ойл и Мегахим. Развито е машиностроенето и корабостроенето. На територията на града се намира Русенската корабостроителница. Развито е и металообработването, представено от „ЖИТИ“ АД — производител на изделия от нисковъглеродни стомани — телове, телени изделия и гвоздеи, експортно ориентирано дружество с над 70% от продукцията, от Прециз Интер Холдинг, за производство на алуминиеви изделия и др. Електронната промишленост с производство на печатни платки е представена от "СЕТ" АД. В града се намира и седалището на Булмаркет.

Към началото на 2005 г. в Русе са направени инвестиции по различни проекти, като например по закупуването на БРП и в предприятието на Оргахим. Винпром Русе произвежда алкохолни напитки с високо качество и през 2003 г. беше закупен от руски бизнесмени.

Туризмът е добре застъпен и в Русе има 22 хотела. През 2005 г. градът е посетен от 41 221 чужди туристи.[4] В покрайнините се намират западен парк „Приста“, на брега на Дунав, както и лесопарк Липник, който е едно от любимите места за отмора на русенци. В лесопарка Липник е преустроен голям бизнес-конферентен център.

В Русе има множество хипермаркети като Метро Кеш енд Кери, Технополис, Техномаркет Европа, Кауфланд (2), Билла(2), Жираф (3), Мосю Бриколаж, Практикер и др. Също така в града има проекти за над 8 мола, от които 6 са в строеж.[www.skyscrapercity.com/showthread.php?t=617372&page=1]

Градът е измежду логистичните центрове с интермодални терминали, които министерството на транспорта предвижда да изгради. [5]

На 20 км. от Русе, в с. Щръклево, се намира гражданското Летище Русе, което в момента не работи и предстои да бъде концесионирано.

[редактиране] Образование

• Детски градини
• Основни училища
• Средни училища
• Висши учебни заведения
• Русенски университет „Ангел Кънчев“

[редактиране] Архитектурни и природни забележителности

Градът е сред Стоте национални туристически обекта (Къща-музей „Захари Стоянов“ и Пантеон на Възрожденците). Известен е с многото запазени сгради от края на XIX и началото на ХХ век, които му придават неповторима атмосфера. Голяма част от тях са паметници на културата. Сред забележителностите на града се открояват: Църквата „Св. Троица“, 1764 г.; Паметникът на Свободата, 1908/1911 г., скулптор Арнолдо Цоки; Паметника на загиналите в Сръбско-българската война 1885 г., 1902 г., арх. Н. Лазаров, Ж. Спиридонов; Флотската кула, 1885 г., арх. Фридрих Грюнангер; Доходното здание с крилатия Меркурий на покрива, в което са настанени градският театър и други културни институции, 1902 год. арх. Раул-Паул-Бранк, Георг Ланг и Франк Щолц; телевизионната кула (210 м), която е най-високата в България (кулата Копитото в София е висока 108м), а според други е на първо място и на Балканите ([6]). Русенската кула е построена през 1976 г.; Родният дом на писателя Елиас Канети, нобелов лауреат за 1981 г.; Пантеонът на Възрожденците, където почиват костите на видните дейци на българското национално-освободително движение Любен Каравелов, Стефан Караджа, Ангел Кънчев, Захари Стоянов, Панайот Волов, Баба Тонка, Никола Обретенов и др.; Първата железопътна гара в България, изградена през 1866 г.

[редактиране] Театри

В града се намират:

• Драматичен театър „Сава Огнянов“;
• Държавен куклен театър - Русе;
• Оперно-филхармонично дружество - Русе[7].

[редактиране] Музеи

• Регионален исторически музей (Русе)
• Къща-музей „Градския бит на Русе“
• Къща-музей „Захари Стоянов“
• Експозиция на открито Римска крепост „Сексагинта Приста“
• Къща-музей „Тома Кърджиев“
• Пантеон на възрожденците
• Експозиция на открито "Ивановски скални църкви"
• Експозиция на открито „Средновековен град Червен“
• Национален музей на транспорта
• Нумизматичен музей на фондация "Братя Бобокови"
• Градска художествена галерия

[редактиране] Библиотеки и читалища

• Регионална Библиотека „Любен Каравелов“
• Читалище „Зора“
• Читалище „Христо Ботев“
• Читалище „Ангел Кънчев“
• Читалище „Васил Левски“

[редактиране] Редовни събития

• Мартенски музикални дни - музикален фестивал за класическа музика от национален мащаб, провеждан всяка година с участието на известни музиканти и композитори от цял свят.
• 6 май, Гергьовден, е празникът на Русе. В дните около тази дата всяка година се организира т.нар. тарла, т. е. панаир с продължителност около седмица.
• Лятна сцена „Сексагинта Приста“ е градски фестивал. Събитията в него се провеждат всеки четвъртък от май до октомври на римската крепост.
• Русенският карнавал е маскарадно шествие на Еньовден, 24 юни. На Сирни Заговезни е традиционният маскенбал.
• Есенен салон на изкуствата - ежегодно през втората половина на септември.
• В края на октомври се провеждат „БГ МедиаМаркет“ и медийният фестивал „Българската Европа“.
• Всяка година на 24 май с тържествена церемония се връчват годишни награди „Русе“ за изкуство и култура.

[редактиране] Личности

Основна статия: Личности (Русе)

Сред личностите, родени в града, са:

• Баба Тонка (Тонка Обретенова), български революционер (1812–1893)
• Никола Обретенов, български революционер (1849–1939)
• Михаил Арнаудов, академик, фолклорист, литературовед (1878)-(1978)
• Мими Балканска, оперна и оперетна певица (1902–1984)
• Елиас Канети, писател, нобелов лауреат (1905–1994)
• Йосиф Цанков, музикант, композитор (1911–1971)
• Светослав Лучников, юрист и политик (1922–2002)
• Леон Даниел, театрален режисьор ([1927]]–2008)
• Нешка Робева, треньор по художествена гимнастика (1946)
• Володя Кенарев,художник (1951)
• Даниел Дянков,художник (1965)
• Любомир Ганев, бивш национален волейболист (1965)
• Камен Донев, актьор, режисьор, драматург и хореограф (1971)
• Веселин Топалов, шахматист, световен шампион (1975)
• Орлин Анастасов,оперен певец (1976)
• Николай Димитров, футболист на ПФК Левски (София) и националният отбор(1987)
• Глория,певица (1973)
• Нелина, поп-фолк и народна певица
• Ростислав Димитров, състезател в дисциплината троен скок
• Деян Неделчев,поп певец,композитор(1964)
• Бойко Неделчев,поп певец,композитор(1965)
• Росица Борджиева,поп певица,педагог
• Атанас Косев,композитор
• Стефан Цанев,писател
• Борис Чакъров,композитор
• Петър Петров-Парчето,джаз музикант

[редактиране] Литература

В Русе има две ежедневни издания на местния печат — вестник „Бряг“ и вестник „Утро“. Преди 10 ноември 1989 г. „Утро“ е излизал под името „Дунавска Правда“. Първият брой на вестник „Бряг“ пък излиза през пролетта на 1998 г.

• Русе — биографията на един град — Васил Дойков
• Русенската хроника. Дати, събития и личности до средата на ХХ век — М. Бърчева, С. Йорданов
• Русе. Пространство и история (края на 14-ти — 70-те години на 19 век) — Т. Бакърджиева, С. Йорданов
• Русе — портрет на века — Николай Ненов

[редактиране] Спорт

[редактиране] Футбол

• ФК Дунав (Русе)
• ФК Аристон

[редактиране] Стадиони

Градски стадион (Русе)

[редактиране] Спортни зали

Зала Дунав е спортна зала на територията на град Русе, която разполага с 1200 седящи места и се използва за провеждането на много видове спорт (баскетбол, волейбол, бойни спортове и др.). Намира се непосредствено до ст. Дунав в квартал Здравец.

[редактиране] Международни взаимоотношения

[редактиране] Консулства

Градът е седалище на консулства от следните държави:

• Русия, генерално консулство
• , Монголия, почетно консулство
• Украйна, почетно консулство

[редактиране] Побратимени градове

• Волгоград, Русия^[2]
• Гюргево, Румъния^[2]
• Перистери, Гърция^[2]
• Сент Уан, Франция^[2]
• Хуайнан, Китай^[2]
• Биелина, Босна и Херцеговина^[2]

[редактиране] Галерия

Паметник на Ангел Кънчев	Паметник на Баба Тонка	Паметна плоча върху фасадата на СОУ Христо Ботев	Паметник на Стефан Караджа
Метеорологична станция	Паметник на Свободата	Един от лъвовете, разкъсал символичните окови на робството	Къщата на банкера Иван Симеонов, построена през 1895 г.

[редактиране] Бележки

[редактиране] Външни препратки

• Официален сайт на община Русе
• Областен управител - Област Русе
• Форум на град Русе
• Фотографски поглед към миналото - Снимки и обяснителни бележки за Русе в Роден Край
• Виртуална разходка из Русе
• Русе в снимки — Как изглежда Русе сега и как е изглеждал преди 100 години
• Ретро Русе - стари снимки и пощенски картички

п • б • р    Градове в България с над 20 000 жители Айтос • Асеновград • Благоевград • Ботевград • Бургас • Варна • Велико Търново • Велинград • Видин • Враца • Габрово • Горна Оряховица • Гоце Делчев • Димитровград • Добрич • Дупница • Казанлък • Карлово • Карнобат • Кърджали • Кюстендил • Ловеч • Лом • Монтана • Нова Загора  • Пазарджик • Панагюрище • Перник • Петрич • Пещера • Плевен • Пловдив • Разград • Русе • Самоков • Сандански • Свищов • Севлиево • Силистра • Сливен • Смолян • София • Стара Загора • Троян • Търговище • Харманли • Хасково • Шумен • Ямбол