Русе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на Русе
Русе
Rousse-15.04.11.png
Отгоре-надолу: Поглед към Русе през нощта; Операта; Площадът при "Часовникът"; Доходното здание; Русенския карнавал; ул. Борисова
България
Red pog.png
Русе
Област Русе
Red pog.png
Русе
Общи данни
Население 160 511 (ГРАО, 2014-06-15)*
Понижение 147 817 (НСИ)
Землище 187,124 km²
Надм. височина 98 до 102 m
Пощ. код 7000
Тел. код 082
МПС код Р (Р)
ЕКАТТЕ 63427
Администрация
Държава България
Област Русе
Община
   - кмет
Русе
Пламен Стоилов
(ГЕРБ)
Адрес община
пл. Свобода 6
п.к. 7000
тел.: (082) 826100
сайт: http://www.ruse-bg.eu имейл: info@rousse.bg
Допълнителна информация
Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)

Русе е голям пристанищен град по поречието на река Дунав в Североизточна България и административен център на едноименните община Русе и област Русе. Разположен на 75 км от румънската столица Букурещ, градът е стратегически интермодален и логистичен център на страната. С население от 147 817 е петият по големина град в България и втори в Северна България след Варна. В районa му се намират рафинерията Приста Ойл и Дунав мост, доскоро единственият мост на българо-румънската граница над река Дунав.

Русе често е наричан Малката Виена заради многобройните сгради-паметници на културата, в чиято архитектура са застъпени стиловете необарок, модерн, неокласицизъм и сецесион.[1] Символи на града са Доходното здание и Паметникът на свободата.

Съдържание

География[редактиране | edit source]

Местоположение[редактиране | edit source]

Русе се намира в най-западната част на най-голямата крайдунавска низина — Побрежие, и североизточно от устието на река Русенски Лом.[2] Докато левият бряг на Дунав (от румънска страна) е нисък и мочурлив, то десният бряг край Русе е висок и сух. Има две заливни тераси и три надзаливни тераси — 15-22 м, 30-66 м и 54-65 м. Средната надморска височина на градската част е 45,5 м.

Застроената част на Русе има формата на елипса по продължение на реката с обща дължина около 11 км. Градът обхваща територията между слетия със сушата остров Матей и устието на Русенски Лом от запад и до височината Сръбчето на изток. През 20 век западният край на града е променен значително — устието на Русенски Лом е коригирано и преместено на запад, а самият дунавски бряг и фарватер са преместени значително на север.

Релеф[редактиране | edit source]

Южно от града е разположен хълмът Саръбаир с връх Левента, висок 159 м. Върху него се намира най-високата телевизионна кула в България – 204 м с антената.[3]

Климат[редактиране | edit source]

Ruse
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 21,5 24,6 33,0 33,9 36,5 42,4 44,7 44,2 40,2 39,2 28,1 22,1 44,7
Средни максимални температури (°C) 1 4,5 10,8 18,8 24,1 27,5 30 29,8 25,7 19,1 10,9 4,3 17,2
Средни температури (°C) −2 0,7 5,6 13 18,1 21,8 24,1 23,6 19,2 13 7,1 1,2 12,1
Средни минимални температури (°C) −5,5 −3 1 7,5 12,6 16,1 18,0 17,2 13,3 8,2 3,5 −1,7 7,3
Абсолютни минимални температури (°C) −27,7 −26,4 −18 −2,8 2,4 6,6 9 1 9 0,8 −3,5 −11,7 −19,5 −27,7
Средни месечни валежи (mm) 44 36 39 52 64 80 60 45 37 36 46 46 585
Източник: Stringmeteo.com(1931-1970)

Води[редактиране | edit source]

Като пристанищен град на река Дунав, днес Русе се свързва с пристанищата на десетте дунавски страни, както и страните по Рейн и каналните връзки на Западна и Централна Европа, чрез Рейн-Майн-Дунав. В десетте дунавски страни живеят днес 205 милиона души.

Високият бряг, върху който е разположен град Русе, е неуязвим за наводнения. Изключения правят заливната тераса, местата около устията на р. Русенски Лом – квартал Сарая, бившите флотски казарми и пристанище Русе-Запад.

История[редактиране | edit source]

Имена[редактиране | edit source]

Името Русе идва след редицата от имена: Руси (Рюси), Русико, Руши, Русчук, Русиг и други.

Съществува схващане, че Руси и Русе са синоними на Червен и произлизат от общославянското прилагателно русе, сродно с латинското русос, френските руж и русе, старобългарското ридж. Имената Русчук и Русе вървят след Освобождението първоначално ръка за ръка, заедно фигурират върху пощенското клеймо, за да остане по-късно само името Русе. [4]

Античност и средновековие[редактиране | edit source]

Плоча, на която се чете част от името „Сексагинта Приста“

Русе е град с 20-вековна история, която започва с изграждането на тракийско селище, наследник на което през римско време става крепостта Сексагинта Приста (на латински Sexaginta Prista, „пристанище на 60 кораба“). Тя е военно средище и флотска станция. Възниква по време на управлението на император Веспасиан, 69-70 г., като част от укрепителната система по северната дунавска граница на римската провинция Мизия, създадена 15 години след Хр. Крепостта е разположена на главния път от Сингидиум (днешен Белград) до делтата на Дунава. Тук през различно време стануват кохорти от по 600 души и други военни единици.

Значението на Сексагинта Приста като твърдина и станция на дунавската флотилия е важно, защото превозът на продоволствия и оръжие се осъществява по реката. Крепостта по-късно е унищожена от нападенията на авари и славяни през VI век. През периода на Първото българско царство (IX-XI век) и Второто българско царство (XII-XIV век) на дунавския бряг, близо до руините на Приста, съществува укрепено селище с името Руси, по-късно Гюргево (наричано е още Голямо Йоргово). То се утвърждава като значимо средище за търговия с отвъддунавските земи. Завзето е от османските турци през 1388 г.

Под османска власт и Българско възраждане[редактиране | edit source]

Илюстрация на Русчук от 1824 г.

По време на похода от 1596-1598 г. влашкият войвода Михай Витязул Храбри съсипва крепостта Червен (30 км южно от Русе), което дава начало на развитието на Русе. През османското владичество градът е преименуван на Русчук. През XVIII век той е превърнат в голяма крепост, част от укрепения четириъгълник Русчук – ШуменВарнаСилистра. През 1811 г. в околностите на града се провеждат сражения от Руско-турската война 1806-1812 г.. На 22 юли 1810 г., след 10-дневно бомбардиране, е предприет щурм на града, който е отбит, струвайки на руската армия огромни загуби. Опитът на турците да деблокират Русчук (Русе) завършва на 26 август с поражение за тях в сражението при с. Батин, след което руските отряди завземат Свищов, Бяла, Търново и Оршова. На 15 септември се предават Русчук (Русе) и Гюргево.

През Кримската война на 25 юни (7 юли) войските на Омер паша съсредоточени при Русчук (над 30 хил.) форсират Дунава и след бой с малочисления руски отряд, упорито отбраняващ остров Рамадан на Дунав, овладяват Гюргево, със загуби до 5 хил. човека.

Русчук израства като един от най-големите дунавски османски градове и след Кримската война от XIX век е административно средище на Дунавския вилает на Османската империя, простиращ се от Варна и Тулча до София и Ниш. В Дунавския вилает, който се свързва с дейността на Мидхат паша, се извършват редица нововъведения, целящи осъвременяването на Османската империя. Водоснабдяването на Русчук е едно от тях.

  • През 1864 г. се открива първата съвременна печатница в българските земи.[5]
  • През 1865 г. за първи път в България улиците получават имена.
  • През 1866 г. се открива първата телеграфна линия у нас между Варна и Русчук (Русе), минаваща през Шумен. [6]
  • През 1867 г. се завършва първата жп линия (Русчук-Варна).[7]
  • През 1870 г. в Русчук се провежда първото в страната изложение на местната индустрия и земеделското производство и започва да функционира първата Фабрика за алкохолни напитки на Г. Петру.
Печати на консулствата на Белгия, Прусия и Австро-Унгария в Русчук
  • През 1876 г. се построява първата пивоварна фабрика у нас, „Света Петка“.[8]
  • През 1876 г. започва работа първата парна бояджийска фабрика „Пенков-Павлов“.

Поради удобните връзки с Истанбул, през 1836 г. Русчук (Русе) е избран от турците за вилаетски център, което стимулира развитието му. Тук са се намирали почти половината от индустриалните предприятия в Дунавския вилает – Корабостроителницата, Барутната фабрика – една от най-големите в Турция, железопътно ремонтно предприятия – Тракцията, обслужващо първата жп линия Русчук- Варна, Вилаетската печатница, двете най-големи парни мелници в Османската империя. [9] Открити са консулства на Австро-Унгария (1849 г.), Русия, Великобритания, Италия и Прусия (1853 г.), Франция, Белгия, Холандия (1864 г.), Румъния, Испания и Гърция, което допринася за разширяването на търговско-икономическите връзки на града с чужбина. [10] Русе е един от най-големите центрове на българското Възраждане и важно средище на българското национално-освободително движение. Русенският революционен комитет два пъти се определя за централен за вътрешността на страната. Освободителните борби в Русчук се свързват с имената на Баба Тонка, Никола Обретенов, Ангел Кънчев, Захари Стоянов, Георги Икономов, Иларион Драгостинов и др.

След Освобождението[редактиране | edit source]

Съвременната история на Русе започва на 20 февруари 1878 г., когато руските войски на генерал Тотлебен влизат в града и слагат край на близо петвековния период на османско владичество. Като единствено официално име е установено паралелното на Русчук българско име Русе.[11]

След Освобождението Русе е водещият български стопански и културен център и най-голям град в Княжеството. Седалище е на българското Дунавско корабоплаване. Интензивното строителство променя архитектурния му облик и го доближава до средноевропейските градове. В периода 1878-1944 г. в Русе се създават 416 промишлени предприятия – 164 са предприятията от областта на шивашката, текстилната, кожарската промишленост, 108 са фирмите от хранително-вкусовата промишленост, алкохолно производство, 41 фирми произвеждат химически изделия, 57 – металообработване, машиностроене, електропроизводство, 36 – дървообработване, 10 – керамика и огнеупорни материали. [12]. За няколко десетилетия градът е входната врата на Европа към България. Неслучайно в този период Русе е пионер в редица нововъведения:

  • През 1878 г. Русе става първият град в България с градоустройствен план, изработен от руските военни инженери Ожио и Николай Копиткин. За първи път у нас се появяват бордюри, тротоари и улични газови (с керосин) фенери. През 1899 г. главните улици на града били покрити със закупените от Франция павета от санрафаеловите кариери; [13]
  • През 1879 г. в Русе се създава Дунавската флотилия[14] и първото земеделско училище “Образцов чифлик”, днес — Институт по земеделие и семезнание "Образцов чифлик"; [15]
  • През 1880 г. в Русе Иван Ведър полага началото на първата масонска ложа в княжество България – “Балканска звезда”;[16]
  • През 1881 г. е построен първият метален кораб;[17]
  • През 1881 г. е създадена първата частна банка „Гирдап“;[18]
  • През 1881 г. е учредено морско училище под името Морско машинно училище, което през 1900 г. е преместено във Варна;[19]
  • През 1881 г. е създадена първата фабрика за обработване на кожи на Валентин Месетич и Тасо Елич;
Първата частна банка в България – „Гирдап“
  • През 1883 г. гордост на Русе става построената от чешкия индустриалец Йозеф Хаберман „Първа българска парна пивоварна“, проектирана от неговия сънародник Густав Новак; [20] [21]
  • През 1883 г. е построена първата метеорологична станция;[22]
  • През 1883 г. бележи още една новост — първата българска фабрика за сапун на Кръстю Йорданов;
  • Първото не само в България, но и на Балканите, немско училище (Дойче шуле) е открито през 1883 г. [23] [24]
  • През 1884 г. е основано Първото аптекарско дружество в България.[25] [26]
  • През 1885 г. в Русе се създава първото Българско техническо дружество;[27]

В Русе първият български княз Александър Първи Батенберг има дворец на улица “Княжеска” (сега сградата на Кукления театър). В нея и близкия, но днес несъществуващ, хотел “Ислях хане”, той посреща румънския, сръбския и шведския крал, заедно със съпругите им. Популярно сред русенци схващане е, че сградата на Регионалния исторически музей е била използвана за резиденция на българския владетел. Сградата е първата обществена сграда в Княжеството, но никога не е била дворец на княз Александър Първи Батенберг. [28] [29]

Съединението и неговата защита[редактиране | edit source]

  • През 1887 г. започва работа първата българска плетачна фабрика на Д. Люцканов;
  • През 1890 г. е учредена Първа българска търговска камара в България;[30]
  • През 1890 г. в Русе е създадена първата българска фабрика за мебели на Соломон Алкалян;
  • През 1891 г. е създадено първото застрахователно дружество „България“;[31]
  • През 1896 г. е построен първият ръчно задвижван асансьор в България. Намира се е в сградата „При Чикаго” (сега на ул. "Пирот" 5). В нея са се помещавали хотел, ресторант и модна къща за шапки. Задвижването е ставало ръчно от няколко здрави мъже. Асансьорът е стигал до покрива, където е била лятната градина на ресторанта. [32]
  • През 1897 г. се състоява първата кинопрожекция в България, в заведението на Марин Чолаков в Русе. Собственик на кинематографическата машина и организатор на събитието бил Георги Кузмич. Той прожектира филм, който показва посрещането на цар Николай в Париж, един от парижките площади и движещ се влак. Месец по-късно, на 22 март, се организира и първата прожекция в София.[33]

В Русе по това време работят първата фабрика за сода и лимонада "Лоза", първата българска фабрика за вратовръзки на С. И. Халасъ и първото столярно дружество "Първий Май". [34]. Тук е роден и първият дипломиран български пилот — Симеон Петров. [35]

Според "Mеждународния алманах за България – 1898 г. – стр. 443" [36] през 1898 г. в Русе има 4 печатници, 4 тютюневи фабрики, 2 фабрики за сода и лимонада. Най-големите предприятия са „Братя Бъклови“ – търговия на едро; Акционерно спестително дружество „Гирдап“; Българска търговска банка; Застрахователно дружество България; Химическата фабрика за мастила, восъци и лепила на Филип Симидов; Фабриката за кюнци и пещи – "Труд"; Фабриката за патрони на Йосиф Цанков, Паяков, Израелов и Сие; Парната дъскорезница на Хараламби Петков и Син; Столарската фабрика на Бр. Чернев; Железарската фабрика на Вилхелм Беман; Фабриката за картонени изделия и велосипеди на Нойвирт и Вебер; Фабриката за цигарени книги на Грацияни и Леви; Химическата фабрика за вакса и вазелин на Стефанов Томов и Сие; Фабриката за сапуни на В. Бъчеваров; Фабриката за сапуни на Бр. Дикрянъ и Меликсетян; Кожарската фабрика на Ценковъ, Павловъ и Сие; Фабриката за горни и долни ризи на И. Халачов; Фабриката за бонбони на Н. Кръстев; Пивоварната фабрика „Света Петка“; Фабриката за бира на наследниците на чешкия индустриалец Йозеф Хаберман;

Балкански и световни войни[редактиране | edit source]

  • През 1906 г. за първи път се извършва внос на автомобили в България от автокъща "М. Вебер", чийто основен предмет на дейност до този момент е била производството на велосипеди. През 1912 г. русенската фирма става официален представител на немския производител на автомобили NSU Motorenwerke.[37][38][39]
  • През 1908 г. заработва първата българска фабрика за железни кревати и мебели на Юрданов, Тонев и Казанджиев. Те поставят модата по таблите да се рисуват пейзажи.
  • През 1911 г. започва строеж на електрическа централа от фирмата “Сименс-Шукерт”. През 1916 г. светва уличното осветление в града. Официалното откриване на централата става на 17 февруари 1917 г. След София и Варна, Русе е третият електрифициран град в страната. [40]
  • През 1913 г. Белгийски предприемачи и инженери изграждат най-големия тогава захарен завод в България. Предприятието е построено с концесия за 25 години, сключена между тях и община Русе през 1910 г.[41]
  • През 1927 г. в Русе е открита първата чорапена фабрика в България — Фазан [42]
  • През 1933 г. Братя Вешкови построяват рафинерия със свои средства и образуват "Първа българска петролна индустрия". [43]
Градската градина и сградата на Общинското казино

Между I-та и II-та световна война, след завземането на Южна Добруджа от Румъния, икономическото значение на града намалява. Закриват се почти всички консулства на чужди страни (днес в Русе съществуват само две консулства). Само за периода 1919-1920 г. от Русе е изнесен капитал на стойност 40 млн лева. [44] Идеята за градски трамваи не се реализира. Връщането на Южна Добруджа на България през септември 1940 г. създава условия за възстановяване на водещата му роля. Той е определен за областен център, оживява се стопанската дейност.

Характерно за архитектурата на сградите от този период е масовата употреба на желязо, бетон и стъкло. По това време се построяват Пощата (сега наричана "Старата поща") - 1930 г, Речна гара - 1931 г., Товарна гара - 1935 г., Градските Хали - 1939 г. и Съдебната палата - 1940 г. Бурното развитие на града в този период се свързва изключително с името на кмета инж. Кирил Старцев. Знаково за периода на неговото управление е преустройството на централния градски площад. Паркът с ограда и врата, която се заключва вечер, се превръща в открита градина, а главната улица вече функционира като главна пътна артерия за градския транспорт. В емблематично място за срещи на поколения русенци се превръща "Стъклената будка" – спирка павилион, построена на мястото на Градското казино. Благоустроен с твърда настилка, тротоари, парапет и кестени е и крайбрежният булевард. Построен е "Мостът на въздишките", който става любимо място на русенци. Започва строителството на голяма модерна баня и разширяване на електрическата централа. Много грижи се полагат и за изграждане на инфраструктурата на града - водоснабдяването, канализацията и електрическата мрежа. [45]

През комунизма[редактиране | edit source]

Политическата промяна в страната от 9 септември 1944 г. е съпроводена с масови арести и убийства и в Русе. В затвора влизат около 1300 русенци: политици, юристи, журналисти, банкери, фабриканти, търговци, лекари, учители и пр. Мнозина други, сред които се оказват и потомците на Баба Тонка, мистериозно изчезват. [46] Народният съд в Русе издава 100 смъртни присъди на свои съграждани, от които 53 са изпълнени. [47]. Извършена е експроприация, с което се унищожава частното предприемачество в града. [48]

С налагането на социалистическия строй Русе загубва своя аристократичен облик. Заличава се стопанският, политически и културен елит на града. [49]

Тласък в развитието на града става построяването на Дунав мост през 1954 г. и бързата индустриализация. Развиват се машиностроенето (корабостроене, тежко машиностроене, производство на металорежещи машини, производство на селскостопански машини, електроника, приборостроене и др.), химическата (нефтопреработване, производство на бои) и леката промишленост. Изградено е голямо пристанище. Завършен е ТЕЦ – Русе, който е трети по мощност у нас след “Марица-Изток” и ТЕЦ – Варна. Във връзка с откритите нови производства и нуждата от квалифицирани кадри за промишлеността се откриват профилирани училища – техникум по зърносъхранение, техникум по индустриална химия, техникум по корабостроене, техникум по ж.п. транспорт, техникум по строителство и техникум по механотехника. Градът става университетски център. Построяват се сградите на Операта, Дома на културата, Централна Ж.П. Гара и Гара Разпределителна. [50]

Русе е първият български град, в който се гледа телевизия – Румънската първа програма TVR1 от 1956 г.

В началото на 60-те години Градският народен съвет решава да събори храма "Всях Светих", паметник с архитектурно и историческо значение, и на негово място да построи храм-костница на възрожденците, погребани в Русе. Църквата е съборена на 26 октомври 1975 г, десет години след затварянето й през 1965 г. Останките на 39-ма известни българи, сред които Любен Каравелов, Захари Стоянов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Баба Тонка, Никола Обретенов, Панайот Волов, Ангел Кънчев и др, са изровени от гробовете и препогребани в Пантеона на Възрожденците [51] [52]

В следващите десетилетия в града са устроени и познатите за времето на социализма масови панелни жилищни комплекси – “Дружба 3”, “Чародейка”, “Здравец-Изток”. В средата на 70-те год. на ХХ век автомобилното движение се отклонява от главната улица (“Александровска”), която се превръща в пешеходна зона. Съборен е един от символите на града - "Стъклената будка". [53]

В началото на 80-те години Русе навлиза в труден период от своята история. В Гюргево се построява химическият завод „Верахим“, който обгазява града в продължение на почти десет години и се отразява пагубно върху неговото развитие. Населението започва да намалява, като само между 1985 и 1992 г. Русе е напуснат от 15 хиляди души. Въпреки цензурата в медиите относно обгазяванията в града, на 28 септември 1987 г. се организира първата публична демонстрация - опит за граждански натиск по време на социализма. На екопротеста пред сградата на тогавашния партиен дом се събират около 500 души с искания за чист въздух. Създава се Обществения комитет за екологична защита на Русе, зад чиято кауза застават редица български интелектуалци. На 10 февруари 1988 г. се провежда и най-масовият протест – “демонстрацията на майките с количките”. Създава се Независимо сдружение „Екогласност“. [54][55]. След 1989 г. румънският завод работи с минимална част от капацитета си и обгазяванията постепенно спират до 1991 г.

През периода започва проектирането на множество обществено значими сгради, чието строителство продължава повече от 20 години. Навреме се завършва само бившият Партиен дом, подслоняващ днес Областната и Общинската администрация. Построяват се и двете най-високи сгради в града - хотел "Рига" (1972 г) - 84 м и Телевизионната кула Русе (1987 г) - 204 м. В края на 90-те год. е завършен Хирургическият блок на Окръжната болница. Остава недовършена новата част на Доходното здание, не е доведено до край строителството на Историческия музей и на Екомузея в Русе, части от булеварди и подлези. Сградата на Старата музикална гимназия, паметник на културата в еклектичен архитектурен стил, комбиниращ елементи от стиловете неокласицизъм и неоготика, е силно засегната от земетресението в Стражица и затворена до ден днешен. Изливат се основите на спортна зала с капацитет от 5000 места.

По време на преброяването през 1985 г. се отчита население от над 186 000 души.

Развитие в посткомунизма[редактиране | edit source]

През втората половина на 90-те год. на ХХ век Русе се отърсва от знаците на комунизма. Демонтират се паметниците на Ленин и Георги Димитров в целия град. Преименуват се булеварди и улици. Извършва се и "голямата въртележка": Съдът се връща в Съдебната палата, БКП се премества в старата си сграда, която наскоро след това е предоставена на Музикалната гимназия, а Общината се нанася в новата сграда на Партийния дом.

Цялостната икономическа криза в България обаче се отразява и върху развитието на Русе. Повечето големи предприятия в града западат, а безработицата се увеличава. Това води до нови изселнически вълни. След 2000-ната година градът постепенно започва да възвръща предишните си водещи позиции.

Новият корпус на Русенския университет е открит след десетилетия строителство през 2010 г.

През 2011 г централната градска част е обновена чрез европейски проект на стойност 10 млн. лв. В експлоатация е пуснат първият сух фонтан в България. Вече работи и пречиствателната станция за отпадъчни води в Русе, част от интегрирания воден проект на крайдунавския град, финансиран по програмата ИСПА на ЕС на обща стойност от 57 млн. евро. През същата година е открита обновената Русенска опера

През 2012 г. приключва проекта на Регионалния исторически музей за "Възстановяване и социализация на римската крепост Сексагинта Приста", финансиран чрез оперативна програма "Регионално развитие" в размер на 1,2 млн. лв. Започва строителството на модерен конферентен комплекс към университетa, кръстен на името на Игнат Канев, дарил 2 млн лева за изграждането му. "Канев Център" е открит тържествено на 10 октомври 2013 г. и разполага с многофункционална зала за 800 места, сцена с площ 120 кв.м., заседателна зала със 70 места, конферентна зала със 100 места, оборудвани с най-модерни системи за осветление, озвучаване, презентации и симултантен превод.

През 2013 г. е одобрен проект за благоустройство на старата централна градска част, който ще я свърже с "новия" център, намиращ се на площад Свобода. Планира се поставянето на паметник на родения в Русе световноизвестен писател-нобелист Елиас Канети. Работи се по проект за Интегрирана система за градски транспорт на стойност 29 млн лв.

Русе бе кандидат за Европейска столица на културата 2019 [56] с концепцията “Русе – град на свободния дух”.

В процес на строеж са Спортната зала и първият частен музей в България (в сградата на Старата музикална гимназия). На 28 септември 2014 г. е открит Природонаучния музей с аквариум с дунавски риби.

Дългосрочните инфраструктурни проекти, които предстоят да бъдат осъществени от Община Русе са: [57]

  • Изграждане на мрежа от 14 км велоалеи (до 2015 г);
  • "Музей на иновациите" - интерактивна експозиция за нещата, случили се в Русе за първи път в България (до 2017 г);
  • Основен ремонт, реставрация и консервация сградата на Регионалната библиотека Любен Каравелов и изграждане на книгохранилище (до 2018 г);
  • Парк на Младежта - реконструкция и паркоустрояване, в т.ч изграждане на фитнеси на открито (до 2018 г);
  • Реновиране на търговската къща на семейство Канети. Създаване на музей "Елиас Канети" (до 2018 г);
  • Доизграждане на комплекс "Доходно здание" (до 2018 г);
  • Реконструкция и модернизация на Летния театър (до 2018 г);
  • Изграждане на нови паркинги в централната градска част с капацитет от над 2000 места (до 2019 г);
  • Създаване на "Музей на страха" в бомбоубежищата под Римската крепост "Сексагинта Приста"; (до 2019 г);
  • Дигитализиране на културното наследство на Русе; (до 2020 г);
  • Рехабилитация и изграждане на крайбрежна паркова-рекреационна зона за обществен отдих (до 2022 г);

Население[редактиране | edit source]

Брой на населението[редактиране | edit source]

Със своите 26 163 жители, при първото преброяване на страната през 1880 г., Русе е най-голямото населено място в Княжество България.[58][58] За сравнение тогава населението на София е 20 501 души.[58] Тогавашният най-голям български град — Пловдив е извън пределите на княжеството в рамките на Източна Румелия. През последните две десетилетия градът запазва петото място в страната по броя на жителите си въпреки чувствителния демографски срив за този период.

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода от 1880 до 2013 година [59][60][61]

Население на Русе
Година 1880 1887 1910 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2006 2008 2010 2011 2012 2013
Население* 26 163 27 194 36 255 41 447 57 509 83 453 128 888 159 578 183 746 170 038 161 453 157 540 156 761 153 723 149 642 148 350 147 817
Постоянен адрес 190 798 177 104 175 374 173 205 173 001 172 522 170 639 170 043
Настоящ адрес 179 666 170 208 168 116 165 208 164 703 164 030 161 480 161 097

* "Население" – Източник НСИ; "Постоянен адрес" и "Настоящ адрес" - ЕСГРАОН

Миграция[редактиране | edit source]

Механичен прираст[62]
Година 2010 2011 2012 2013
Заселени - общо 3670 2261 2163 2350
Изселени - общо 3798 2093 2188 2067
Механичен прираст -128 168 -25 283

Вероизповедания[редактиране | edit source]

Политика[редактиране | edit source]

Кмет[редактиране | edit source]

Кмет на град Русе от 23 октомври 2011 е Пламен Стоилов от ПП ГЕРБ. Виж предишни кметове

Сградата на Общината
Съдебната палата – Русе

Общински съвет[редактиране | edit source]

Председател на Общинския съвет е засл.проф. Васил Пенчев.

Следните групи участват в структурата на общинския съвет:[63]

Международни взаимоотношения[редактиране | edit source]

Консулства[редактиране | edit source]

Градът е седалище на консулства от следните държави:

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Русе има изградено сътрудничество и е побратимен със следните градове:[67]

Икономика и инфраструктура[редактиране | edit source]

Икономическа активност[редактиране | edit source]

Средния списъчен брой на наети лица по трудово и служебно правоотношение в града за 2012 г е 70 007 души, а средната годишна работна заплата е 7 155 лв, с 60% по-висока отколкото през 2007 г. Коефициент на заетост - 15/64 навършени години - 57.8%, а на безработица - 12.9%. Относителният дял на населениeто на възраст между 25 и 64 навършени години с висше образование е 22.1%, с 2.9% по-високо отколкото през 2007 г. Относителният дял на населението на възраст между 25 и 64 навършени години със средно образование е 60.1%, с 3.4% по-високо отколкото през 2007 г. 148 091 са реализираните туристически нощувки в хотели за 2012 г. Общият брой на преприятията е 10830.

Относителен дял на предприятията по структура от общия брой предприятия [68]
Година 2007 2008 2009 2010 2011 2012
Дял на предприятията с до 9 заети лица 88.8 % 90.0 % 90.1 % 90.9 % 90.8 % 91.0 %
Дял на предприятията с 10-49 заети лица 8.7 % 7.9 % 7.7 % 7.2 % 7.3 % 7.2 %
Дял на предприятията с 50-249 заети лица 2.1 % 1.9 % 1.8 % 1.6 % 1.7 % 1.6 %
Дял на предприятията с над 250 заети лица 0.3 % 0.3 % 0.3 % 0.3 % 0.3 % 0.2 %

Чуждестранните преки инвестиции в нефинансовите предприятия за 2012 г. са 347 321 хил евро. Общата произведена продукция е на стойност 3 286 383 лв, а оборотът нараства с 1 319 186 лв спрямо 2007 г - до 5 764 845 хил лв за 2012 г. [69]

Икономически профил[редактиране | edit source]

Източна промишлена зона, Русе

Градът е голям български индустриален център. В Русе се развива и един от първите в България индустриални паркове. В момента наематели в този парк са френският производител на алуминиеви компоненти за автомобили „Монтюпе“, испанската „Керос“ – производител на гранитогрес и фаянс, италианската фирма "МБМ Мeталуърк" и други. Там се намира и Русенския логистичен парк. В града има и Бизнес парк.

В Русе се намира и най-голямата Свободна безмитна зона на територията на България, Площта ѝ се равнява на 370 235 кв.м. На територията ѝ са разположени 29 складови и индустриални сгради с РЗП от 30 000 кв.м, 20 000 кв.м открити складови площи, паркинги, претоварна жп гара, депо за светли нефтопродукти, бензиностанция и административна сграда, пригодена за нуждите на наемателите ѝ. В Свободна зона – Русе оперират дистрибуторски център за опаковане и етикиране на текстилни изделия, фабрика за стенни и подови облицовъчни материали, производствено предприятие за машини от тежката промишленост, цех за производство и блистероване на лекарствени продукти и др.

ТЕЦ Русе Изток има капацитет за производство на електроенергия от 400 MW (2 турбини по 30 MW, 2 по 60 MW и 2 по 110 MW), a ТЕЦ Русе Запад е с топлинна мощност от 41 MW.

В съвременната икономика на града преобладават отраслите на леката промишленостшивашка, текстилна и хранително-вкусова. 8000 човека в града са заети в шивашкото производство. Големи производители са „Аристон“ (дамска мода), Ричмарт (мъжка мода), Арда, Месалина, Карина, „Антоан Вилл" ЕООД и „Маркам“. Химическата промишленост е представена от фирмите за бои и смазочни масла], Приста Ойл, „Екон“, „Лубрика“, „Нинахим“, „Полисан“ и „Мегахим“. Развито е машиностроенето и корабостроенето. На територията на града се намира Русенската корабостроителница. Развито е и металообработването, представено от „ЖИТИ“ АД — производител на изделия от нисковъглеродни стомани — телове, телени изделия и гвоздеи; и „Мегапрофил“ – метални изделия, конструкции и профили и др. Електронната промишленост с производство на печатни платки е представена от „СЕТ Технолоджи“, както и от „Найден Киров АД“ – изработката на битови електротехнически и електроинсталационни изделия. В града се намира и седалището на „Булмаркет“. „Дунарит“ е производител на военна и машиностроителна продукция. Градът е център на мебелопроизводството в България и е представено от „Ергодизайн“, „Стефани Стил“, „Ирим“, „Голд Аполо“, „Интериор 46“, „Фантастико мебел“, „Евродом“, „Ринко Интериор“, „Мак Мебели“, „Солвент“, „Бит Мебели“. „Зита“ изработва прибори и уреди за контрол на температурата и протичането на различни флуиди, предназначени за автоматиката, пневматиката, хидравликата и битовата техника.

Търговията в града също е силно развита, с изградени характерните за страната търговски центрове и филиали на всични национални търговски вериги. В града има 6 търговски центъра – Роял сити център, търговски център Дунав, Ялта, комплекс Евас, Мега Мол (Русе) и Mall Rousse. Построени през 1938 година, Градските хали са сред символите на града.

Инфраструктура и транспорт[редактиране | edit source]

Град Русе се намира на най-голямата транспортна магистрала в Европа – река Дунав. Оттук минават европейски пътища Е70 и Е85, както и следните коридори:

Река Дунав свързва града с десетте дунавски страни, както и със страните по Рейн чрез каналните връзки на Западна и Централна Европа.

Мостът на дружбата между Русе и Гюргево

Тук е и единственият към юли 2009 г. мост над река Дунав в българския ѝ участък, построен през 1954 г. и свързващ Русе с румънския град Гюргево. Поддържане на плавателния път, акваторията на пристанищата и зимовниците за осигуряване безопасността на корабоплаването в българския участък от река Дунав се извършва от Изпълнителната агенция за проучване и поддържане на река Дунав.

Пристанище Русе е най-голямото българско Дунавско пристанище. Включва Пристанище-Изток с 14 стоянки, Ро-ро терминал и фериботна линия и Пристанище-Запад с 11 стоянки.

На 17 км от Русе е разположено гражданското Летище Русе в село Щръклево, което въпреки че в момента не функционира, би могло да бъде приспособено за редовни вътрешни и международни търговски и пътнически полети. В непосредствена близост, на 70 км е Международното летище „Анри Коанда“ край Букурещ.

Транспортни обекти на територията на град Русе:

  • Централна жп гара Русе — пл. Ал. Стамболийски;
  • Жп гара Разпределителна Русе — ул. Иван Ведър;
  • Товарна жп гара Русе — ул. Цветница;
  • Товарна жп гара Русе-Север — бул. Тутракан, кв. Захарна фабрика;
  • Товарна жп гара Русе-Запад — ул. Пристанищна;
  • Автогара Юг — бул. Цар Освободител;
  • Автогара Изток — ул. Иван Ведър;
  • Пристанище Запад — ул. Пристанищна 22;
  • Пристанище Изток;
  • Ро-Ро терминал;
  • Централен пътнически кей – Русе.

Градски транспорт[редактиране | edit source]

Русе е известен с добре развитият си градски транспорт. В града има 26 действащи линии, от които 8 тролейбусни и 18 автобусни линии.Транспортният парк е сравнително добре развит. Той се състои от тролейбуси с марки Ивеко, Неоплан, Рено, Шкода, Мерцедес, както и автобуси с марки Исузу, Мерцедес, Неоплан, МАН и др.

Образование и наука[редактиране | edit source]

Култура и изкуство[редактиране | edit source]

Театри и опери[редактиране | edit source]

В града се намират:

Музеи[редактиране | edit source]

Обект Описание Снимка
Регионален исторически музей Музеят е открит на 1 януари 1904 г. Фондът на музея съдържа 130 000 бр. паметници на културата. Сред експонатите му се отличават Боровското съкровище; находките от археологическите разкопки на древните дунавски кастели Ятрус и Сексагинта Приста, на средновековния български град Червен; етнографски колекции от градско облекло и порцелан. В Историческия музей се съхранява писалката, с която е подписан през 2005 г. Присъединителния договор за членството на България в Европейския съюз. Rousse-architecture3.jpg
Римска крепост „Сексагинта Приста Сексагинта Приста е антична римска твърдина на територията на днешния град Русе. Сексагинта Приста означава в превод „Пристанище на шестдесетте кораба“. Roman Wall Rousse 076.jpg
Екомузей Музеят представя колекция на животински видове от поречието на река Дунав. Посетителите могат да видят богата експозиция от вкаменелости, праисторически животни и диорами, представящи видове в реалната им среда. Тук е най-големият сладководен аквариум в България. Изложен е макет на вълнест мамут (Mammuthus primigenius). Prirodonauchen-muzei-ruse2.jpg
Ивановски скални църкви Ивановските скални църкви се намират на 18 км южно от град Русе. Световна известност имат стенописите в църквата „Св. Богородица“, които се нареждат сред най-преставителните образци на Палеологовото изкуство на Балканите. Техните високи художествени качества са причина за включването им от ЮНЕСКО в списъка на световното културно наследство. Ivanovo decke.jpg
Национален музей на транспорта Националният музей на транспорта се намира в Русе, на брега на река Дунав, и е единствен по рода си в цялата страна. Разположен е в сградата на първата железопътна гара в страната, построена през 1866 г. по проект на братя Барклей. Rousse Transport Museum 6.jpg
Къща-музей „Градския бит на Русе“ Къща-музей „Градски бит на Русе“, известна като Къщата на Калиопа, заема сграда, построена през 1864 г. Експозицията представя ролята на град Русе като врата към Европа и навлизането на европейската градска култура в България в края на 19 и началото на 20 век. Показани са примерни интериори на гостна, всекидневна, музикален салон и спалня, с мебели от Виена, както и колекции от градско облекло, от накити и други аксесоари, сребърни прибори и порцелан, които бележат промените, настъпили във всекидневието на русенци. Тук може да се види и първият роял, внесен в България от Виена. Kaliopa-house-ruse.png
Пантеон на възрожденците Пантеонът на възрожденците е национален паметник-костница, намиращ се в град Русе. В него са погребани 39-ма известни българи, сред които Любен Каравелов, Захари Стоянов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Баба Тонка, Никола Обретенов, Панайот Волов, Ангел Кънчев и др. Panteona - 19.03.2007.jpg
Средновековен град Червен Червен е средновековен български град, един от най-значимите военно-административни, стопански и църковно-културни центрове на Втората българска държава (12-14 век). Развалините му са до едноименното село Червен на 35 километра южно от град Русе. Тук е единствената напълно запазена крепостна кула. Tower stronghold of Cherven (Bulgaria).JPG
Къща-музей „Захари Стоянов“ Музеят е сред 100-те национални туристически обекта. В него са представени експозиции за българското Възраждане, църковно-просветните и национално-освободителните борби в русенския край, за семейство Обретенови — семейството на Баба Тонка, както и за живота и делото на летописеца на Априлското въстание Захарий Стоянов. Zaharii Stoianov hause.jpg
Къща-музей „Баба Тонка Къщата-музей е посветена на българското Възраждане и жизнения път на Тонка Обретенова. Тук през 1872г. бил учреден Русенския революционен комитет, който се превърнал по-късно в централен за страната. Сградата е затворена за ремонт вече 20 години. Къща-музей-баба-тонка.jpg
Къща-музей „Тома Кърджиев“ Къща-музей „Тома Кърджиев“ е етнографска сбирка, разкрита в дома на българския учител и революционер Тома Кърджиев, един от ръководителите на Бунта на русофилите през 1887 г. Toma-kardziev.jpg
Музей на комикса Единственият в България и на Балканския полуостров Музей на комикса се помещава в Регионалната библиотека „Любен Каравелов“. Колекцията наброява над 12 000 експоната, като най-старият комикс е първият брой на „Детски вестникъ“ от 1926 г. Показани са и издания на легендарното списание „Дъга“, което започва да излиза у нас в края на 1979 г. и спира през 1992 година. Създател на музея е дългогодишният колекционер Стоян Стоянов. Muzei-komiksa-Ruse.jpg
Русенска художествена галерия Русенската художествена галерия е създадена на 30 април 1933 г. Тя разполага с постоянна експозиция, но провежда и временни изложби на български и чужди художници. Rusenska-hudozhestvena galeria.jpg

Библиотеки и читалища[редактиране | edit source]

Библиотека „Любен Каравелов“

Литература[редактиране | edit source]

  • Елиас Канети получава Нобелова награда за литература през 1981 година за книгата Спасеният език
  • Русенската хроника. Дати, събития и личности до средата на ХХ век — М. Бърчева, С. Йорданов
  • Русе — биографията на един град — Васил Дойков
  • Русе. Пространство и история (края на 14-ти — 70-те години на 19 век) — Т. Бакърджиева, С. Йорданов
  • Русе — портрет на века — Николай Ненов
  • Какво не знаем за миналото на Русе — Галина Джурова
  • Да открием Русе. Учебно помагало по Русезнание — Николай Нено
  • На 15 май 1892 г. Стоян Михайловски написва стихотворението “Кирил и Методий” /„Върви, народе, възродени...“/ като проект за химн на българската писменост и култура. Стихотворението става известно през 1901 г., когато в навечерието на празника на светите равноапостоли Кирил и Методий (11 май, стар стил) Панайот Пипков написва музика към текста.
  • Лицата на Русе от І-ви до средата на ХХ век - М. Димитрова, С. Йорданов

Филми, снимани в Русе[редактиране | edit source]

Редовни събития и мероприятия[редактиране | edit source]

  • Международен фестивал „Мартенски музикални дни“ – ежегоден международен фестивал за класическа музика. Провежда се през втората половина на м. март. Основан през 1961 г., днес фестивалът е място за среща на артисти и състави от световния музикален елит. Член е на Европейската асоциация на фестивалите EFA; [70]
  • Международен литературен фестивал - основан през 2008 от Международно дружество "Елиас Канети" в партньорство с Община Русе
  • 6 май, Гергьовден - Празник на Русе. В дните около тази дата всяка година се организира т.нар. тарла, т. е. панаир с продължителност около седмица;
  • 24 май – тържествена церемония за връчване на годишните Награди „Русе“ за изкуство, култура, образование и наука;
  • Фолклорен събор „Златната гъдулка“ – ежегоден фестивал за автентичен и обработен фолклор от Русе и региона, провеждан ежегодно през първата половина на м. юни;
  • Международен фестивал на алтернативното кино "Дунав - реката на Европа";
  • Национален ученически театрален фестивал "Климент Михайлов";
  • Европейска театрална работилница - основана през 2012 от ДТ "Сава Огнянов" - Русе
  • Русенският карнавал е маскарадно шествие на Еньовден, 24 юни. На Сирни Заговезни е традиционният маскен бал;
  • Летен фестивал на открито — концерти и спектакли на открити сцени в центъра на Русе;
  • Есенен салон на изкуствата — ежегодно в периода септември — ноември;
  • Медиен фестивал „Българската Европа“;
  • Международно биенале на миниатюрата[71]
  • Национална литературна награда „Елиас Канети“ – учредена през 2005 г. от Община Русе и МД „Е. Канети“;
  • Международен клавирен конкурс „Франц Шуберт“;
  • Национална джаз-среща — един от най-реномираните джаз-фестивали в България. Провежда се ежегодно в края на м. ноември.
  • Международен конкурс за млади поп изпълнители "Северно сияние"
  • Национален конкурс за литература и журналистика "Стоян Михайловски"
  • Коледно-новогодишен фестивал.

Медии[редактиране | edit source]

В Русе е създаден и работи най-старият и най-популярен национален портал за мода fashion.bg, който цели да издигне имиджа на града и на световно ниво като моден център.

Регионални вестници[редактиране | edit source]

В Русе има две ежедневни издания на местния печат — вестниците „Бряг“ и „Утро“. Преди 10 ноември 1989 г. „Утро“ е излизал под името „Дунавска правда“. Първият брой на вестник „Бряг“ пък излиза през пролетта на 1998 г. „Списание Ю" излиза веднъж месечно. Други печатни издания са "Седмицата — Културно-информационният гайд на Русе" и вестник "Русенски обяви". Излиза и седмичникът "Форум" за Северна България.

Радио и телевизия[редактиране | edit source]

  • КИС 13
  • Радио „Русе“
  • Шлагер радио
  • БНТ Север
  • Делта
  • Дарик радио

Регионални интернет медии[редактиране | edit source]

  1. ТОП НОВИНИ РУСЕ – Информационният сайт на Русе
  2. RuseInfo.net – Всичко за Русе в един справочник
  3. DUNAVMOST – Виртуален мост на новините от Русе
  4. Вестник "Утро" – Електронното издание на вестник "Утро"
  5. АРЕНА МЕДИА - Новините от Русе и региона. Различният поглед
  6. Ruse4ruse – Информационен портал за град Русе

Забележителности[редактиране | edit source]

Централната част на града се характеризира с архитектура от края на XIX-ти и началото на ХХ-ти век. В старите сгради широко са застъпени стиловете барок, модерн, неокласицизъм и сецесион, а фасадите са украсени с еркери, балкони, колони, пиластри, арки, скулптурни фигури, бюстове, монограми и гербове. Покривите са от галванизирана цинкова или медна ламарина, завършващи с кулички, ветропоказатели, гръмоотводи и красиви парапети. Стилът на много от тях е повлиян от виенската архитектура. През 1893 г. Русенската община приема правилник за строежа на частни сгради. В него се нарежда всички къщи по главната градска улица да бъдат украсени с „пластическа каменна декорация“. Често наричан „Малката Виена“, Русе спечели почетна награда за най-красив град в България през 2009 г.[72]

Архитектурни забележителности[редактиране | edit source]

Известен е с многото запазени сгради от края на XIX и началото на ХХ век, които му придават неповторима атмосфера. Сградите-паметници на културата са над 260. Повечето забележителности са концентрирани в центъра на града (музеи, архитектурни паметници, театърът, операта, хотели, ресторанти и кафенета, магазини за сувенири). Някои забележителности са част от Стоте национални туристически обекта на БТС.

Обект Описание Снимка
Паметник на Свободата Паметникът на Свободата в Русе е проектиран в началото на XX век от италианския скулптор Арнолдо Цоки, а е изработен от Георги Киселинчев. Статуята на върха представлява фигура на жена, която държи меч в лявата си ръка, сочейки с дясната посоката, откъдето са дошли освободителите. Единият от двата бронзови лъва при основата разкъсва с уста робските вериги, а другият пази Меча и Щита на Свободата. На пиедестала има релефни изображения на опълченски сцени. В задната част на основата са поставени 2 оръдия. Rousse Monument of Liberty Palm trees.jpg
Доходното здание Драматичен театър „Сава Огнянов“ (Доходното здание) е архитектурна забележителност в центъра на Русе, построена в периода 1898-1902 г. с цел да приюти театралните представления в града. Проектът е дело на виенския архитект Паул Бланк. Името произлиза от идеята сградата да носи на тогавашното училищно настоятелство доходи от наемите за театралния салон, библиотеката и предвидените казино и магазини. В днешно време Доходното здание се счита за паметник на културата и един от символите на града, наред с Паметника на Свободата. Ruse TodorBozhinov 09.08.09 (15).JPG
Улица „Александровска“ Главната улица на града е „Александровска“. Представлява архитектурен ансамбъл от сгради в стил неокласицизъм, барок и други. 43°51′00.99″ с. ш. 25°57′16.77″ и. д. / 43.850275° с. ш. 25.954658° и. д. Ruse TodorBozhinov 09.08.09 (45).JPG
Акционерно спестително дружество „Гирдап“ (Часовникът) Акционерно спестително дружество „Гирдап“ е първата частна банка в България, основана през 1881 г. в Русе. По време на своето съществуване „Гирдап“ е една от двете големи български банки с предимно местен частен капитал, наред с Българска търговска банка (БТБ). В момента сградата на банката се използва от Сметната палата. То е най-честото място за среща на русенци, наричано често „Часовникът“. Ruse TodorBozhinov 09.08.09 (29).JPG
Старият градски център на Русе Под това название е познат районът на днешния Исторически музей в Русе. Пространството пред него е оформено като просторен правоъгълен площад. По-късно около същият този площад се построява сградата на Търговско-индустриалната камара, сега тук е регионалната библиотека „Любен Каравелов”. Тя е богато украсена с барокови форми – форми на акантови и лаврови листа, перли, розети. В началото на улица „Александровска” се намира банката на Братя Симеонови (днес банка ДСК). Сградата е богато орнаментирана в характерния за централната градска част на Русе бароков стил – релефни колони, статуи на женски глави, тежки каменни балкони, покрив покрит с ламаринени пластини и декоративно интегрирани гръмоотводи. 43°50′39.36″ с. ш. 25°56′53.23″ и. д. / 43.844267° с. ш. 25.948119° и. д. 03-08-2006-Rousse 066.jpg
Родният дом на писателя Елиас Канети, нобелов лауреат за 1981 г. „Дом Канети“ се намира на ул. „Славянска“ 12 в Русе, където в началото на XX в. се е помещавал магазинът на дядо му, описан в книгата „Спасеният език“. 43°50′47.6″ с. ш. 25°56′54.79″ и. д. / 43.846556° с. ш. 25.948553° и. д. Elias Canettis fødested.JPG
Къщата на Андрея Тюрио „Виенската къща“, както я нарекли русенци, е най-красивата къща в Русе. Завършена е през 1900 г. Материалите били подбирани много внимателно и доставяни по специални поръчки от цял свят. Стаите на салоните са декорирани със стенописи, в стила на помпейската живопис. Спалните са с ръчно изрисувани тапети. През 1902 г. е закупена от Иван Стоянов – крупен вносител на каменна сол от Румъния. В една от гостните той поставил уникална гарнитура от четири стола и маса за покер, изработени от цели блокове кристална сол. 43°50′53.16″ с. ш. 25°56′47.9″ и. д. / 43.8481° с. ш. 25.946639° и. д. Andrea turio.jpg
Застрахователно дружество „България“ На 1 октомври през 1891 г. в град Русе е учредено първото българско застрахователно дружество – „България”. По проект на Едуард Винтер е построена собствена голяма сграда на ул. „Александровска” в град Русе. Сградата е в стил неокласицизъм с употреба на ризалити и пиластри. Фреските в интериора са от 1901 година на италианския художник Медеа Джовани Пигор. Zastr drujestvo bulgaria.jpg
Старата музикална гимназия "Старата музикална гимназия" е изоставен паметник на културата от национално значение, построен през 1900-1901 г. Aрхитектурният стил е еклектичен, комбиниращ елементи от стиловете неокласицизъм и неоготика. Сградата предстои да се превърне в първия частен музей в България – Музей на модерното и на античното изкуство. Rousse High School of Music Nedko 4.jpg
Вазата Строена е в средата на 50-те години на 20 век. Вазата е с височина 3,40 м, а в най-широката ѝ част обиколката ѝ достига 7 м. Тя е направена като приспособен вариант на подобна декоративна ваза на румънското парково изкуство в Букурещ. 43°51′23.82″ с. ш. 25°57′49.77″ и. д. / 43.856617° с. ш. 25.963825° и. д. Vazata-19.03.2007.jpg
Църквата "Света Троица" Катедралният храм “Св. Троица” в град Русе е построен през 1632 година. Обявен е за Паметник на културата от национално значение през 1983 г. Непрестанно се полагат грижи за съхранението и обновлението му, за да бъде запазен за идните поколения, като една от най-старите сгради в Русе. Sveta-troica-ruse.jpg
Кюнт Капу Кюнт Капу е единствената запазена порта от крепостната стена на стария Русчук. Буквално името се превежда като "Вратата с тръбата", тъй като покрай нея е минавал тръбопровод (кюнт), който е бил част от водоснабдителната система на града. Kunt Kapu.jpg

Други интересни забележителности са:

Природни забележителности[редактиране | edit source]

Обект Описание Снимка
Русенски Лом (парк) „Русенски Лом“ е природен парк в България, разположен на около 20 километра южно от Русе. Паркът е наречен на река Русенски Лом — последният десен приток на река Дунав. Тук е и единственият действащ в България скален манастир, разположен край село Басарбово – „Св. Димитър Басарбовски“ RusenskiLomPark.jpg
Лесопарк Липник(Текето) Лесопарк Липник е разположен в района на село Николово, на 10 км от град Русе. Намира се в огромен горски масив от липови дървета с площ от около 20 000 декара, откъдето произлиза името на местността. Смятан е за най-големия лесопарк на територията на България. Lipnik park-Teketo.jpg
Орлова чука Орлова чука е пещера в България. Намира се в близост до с. Пепелина, с. Широково, с. Острица и гр. Две могили. Тя е втората по дължина пещера у нас с обща дължина на галериите 13 437 м. S6006723.jpg
Западен парк “Приста” Паркът е разположен на няколко километра западно от Русе, между пътя за София и река Дунав. Залесен е с широко­листни гори.

Храмове[редактиране | edit source]

В Русе функционират следните храмове:

През 1975 г. комунистическата власт разрушава църквата „Всях Светих“ и на нейно място е построен Пантеонът на Възрожденците. В края на 2007 г. със събрани средства от благотворителност започна строежът на нова църква „Всях Светих“ в Парка на възрожденците. Храмът ще представлява източноправославна трикорабна базилика.

Спорт и спортни съоръжения[редактиране | edit source]

Футбол[редактиране | edit source]

Стадиони[редактиране | edit source]

Спортни зали[редактиране | edit source]

  • Спортна Зала „Дунав“
  • Гранд Плаза Спортна зала
  • Спортна зала „Ялта“
  • Спортна зала „Спарки“
  • Лекоатлетическа зала „Локомотив“

Плувни комплекси и басейни[редактиране | edit source]

  • Плувен комплекс „Норд“ – Младежки парк
  • Комплекс „Олимпия“ – ж.к. „Дружба 3“
  • Мотел „Ханчето“ – кв. „ДЗС“ – пътят за Варна
  • Спортен комплекс „Дунав“ – ж.к. „Здравец“
  • Спортен комплекс „Локомотив“ – ж.к. „Цветница“
  • Мотел „Рай“ – м. Русофилите (ул. Русофили)
  • Хотел „Люляк“ – Западен парк „Приста“
  • Атракцион „Дунавско село“ (мотел „Явор“) – Западен парк „Приста“
  • Закрит басейн на хотел „Бистра и Галина“ – ул. „Хан Аспарух“ 8
  • Закрит басейн „Спарки“ (зад Строителен техникум) – ул. „Розова долина“ 1
  • Закрит басейн към ПГРКК (Корабен техникум) – пл. „Левски“ 1
  • Закрит басейн на Спортното училище — ул. „Д. Баларев“ 1

Личности[редактиране | edit source]

Сред личностите, родени в града, са:

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Град Русе - Малката Виена
  2. http://www.ruse-bg.eu/static-or.html
  3. Най-високи съоръжения в България
  4. “Русе – Биография на Дунавският град” – Васил Дойков
  5. [1] БНР – "Старите книги – знание и аромат от отминали времена"
  6. “Живописное путешествие по европейской и азиатской Турции и Южно-славянские страны” ,Глава ХХХVІІІ “От Русчук до Варна”. Издадена в Москва, 1878
  7. [2] История на БДЖ
  8. Велинова, Трифонова 1995: Велинова, Р., М. Трифонова. Индустриалните предприятия в Русе – 1878-1947. Русе.
  9. “Русе – Биография на Дунавският град” – Васил Дойков
  10. [3] Консулствата в Русе през 1928г.-"Илюстрован алманах на Русе"
  11. Николай Мичев, Петър Коледаров, „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  12. Велинова, Трифонова 1995: Велинова, Р., М. Трифонова. Индустриалните предприятия в Русе – 1878-1947. Русе.
  13. “Русе – Биография на Дунавският град” – Васил Дойков
  14. [4] "ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЕННОМОРСКИ СИЛИ"
  15. http://izs-ruse.org/istoria.php
  16. [5] "Проблеми в българското масонство"
  17. [6] Българска национална асоциация по корабостроене и кораборемонт
  18. История на националното и световното стопанство — Димитър Саздов, 2005, УНСС
  19. [7] "ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЕННОМОРСКИ СИЛИ"
  20. ttp://www.karieri.bg/karieri/profile/760689_za_edna_malka_bira/ Първата българска бира
  21. “Русе – Биография на Дунавският град” – Васил Дойков
  22. [8] БАН – "120 ГОДИНИ ОТ НАЧАЛОТО НА РЕДОВНИТЕ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ НАБЛЮДЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ."
  23. 125 години от създаването на първото немско училище в България
  24. “Русе – Биография на Дунавският град” – Васил Дойков
  25. [9] Българският фармацевтичен съюз(БФС)
  26. в. "Славянин" бр. 117 от 1884 г.
  27. [10] "ФЕДЕРАЦИЯ НА НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКИТЕ СЪЮЗИ В БЪЛГАРИЯ"
  28. “Русе – Биография на Дунавският град” – Васил Дойков
  29. “Сградите - Европейско културно наследство на Русе - Образи и истории” – доц. д-р Васил Дойков
  30. [11] "Русенската търговско-индустриална камара"
  31. История на националното и световното стопанство — Димитър Саздов, 2005, УНСС
  32. [12] "Първият асансьор в България"
  33. [13] "Движещ се трен виждат русенци на първата кинопрожекция преди 110 години"
  34. [14] "Mеждународен алманах за България 1898. Annuaire international de la Bulgarie. 1898 / А Дюрастел" – стр. 443
  35. [15] Симеон Петров – първият дипломиран пилот
  36. [16] "Mеждународен алманах за България. 1898. Annuaire international de la Bulgarie. 1898 / А Дюрастел" – стр. 443
  37. http://novinar.bg/news/cheh-vnasia-parviia-avtomobil-v-sofiia_MzQ5MDs0Mg==.html Чех внася първия автомобил в София
  38. https://www.facebook.com/StaroRuse/photos/ms.725208550854891.725210514188028.bps.a.438208419554907.92038.424649670910782/725208550854891/?type=1&theater Реклама на първата автокъща М. Вебер
  39. https://www.facebook.com/StaroRuse/photos/ms.725208550854891.725210514188028.bps.a.438208419554907.92038.424649670910782/725210514188028/?type=3&theater Реклама на първата автокъща М. Вебер
  40. “Русе – Биография на Дунавският град” – Васил Дойков
  41. http://www.segabg.com/article.php?id=00003&issueid=1417&sectionid=11
  42. [17] "Първата чорапена фабрика в България"
  43. http://www.petrol.bg/bg/residential/pages/about_petrol_ad
  44. “Русе – Биография на Дунавският град” – Васил Дойков
  45. "РУСЕ ПРЕД ИЗБОР НА ПРИОРИТЕТИ. ЛОКАЛНА ИДЕНТИЧНОСТ И ПРЕХОД" - Николай Ненов, Регионален исторически музей – Русе
  46. http://iztok-zapad.eu/uploads/materials/Baba-Tonka.pdf? Потомците на Баба Тонка и Народният съд
  47. http://balkan1.blog.bg/politika/2012/11/06/naroden-syd-genocid.1017514 Жертви на Народния съд
  48. http://www.omda.bg/public/arhiv/09_09_1944/zakon_za_natsionalizatsiyata.htm Списък на национализираните предприятия в Русе
  49. http://www.ongal.net/editions/Ethnourbana/9Ethnourbana_Ivanova_web.pdf ДЕВЕТИ СЕПЕТЕМВРИ 1944 Г. КАТО ХРОНОТОП В РАЗКАЗИТЕ НА РУСЕНЦИ - Регионален исторически музей – Русе
  50. http://www.museumruse.com/expositions/panteon_bg.htm Пантеон на Възрожденците - Регионален исторически музей
  51. Жейнов И., Антонова В. "Възрожденското гробище, църквата "Всях Светих" и пантеонът на възрожденците в Русе", Издателство "Държавен архив", 2006 г.
  52. http://www.museumruse.com/expositions/panteon_bg.htm Пантеон на Възрожденците - Регионален исторически музей
  53. http://www.museumruse.com/expositions/panteon_bg.htm Пантеон на Възрожденците - Регионален исторически музей
  54. Анатомия на един граждански протест в България в края на социализма: случаят „Русе"
  55. “Новите стари истории” – Обгазяването на Русе през 80-те години
  56. http://ruse2019.eu/
  57. http://www.ruse2019.eu/pdf/ Инфраструктурни проекти, които предстоят да бъдат осъществени от Община Русе
  58. а б в История на София
  59. [18]
  60. Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“
  61. Население – градове в България (1887-1946) – „БАН“
  62. НСИ - Регионална статистика Русе
  63. [19]
  64. Генерални консулства на Русия
  65. Почесні консули України за кордоном
  66. Пламен Бобоков стана почетен консул на Украйна
  67. Побратимени градове на страницата на община Русе
  68. НСИ - Регионална статистика Русе - предприятия
  69. [20] "НСИ Регионална статистика Русе - икономическа активност"
  70. Мартенски музикални дни
  71. Международно биенале на миниатюрата
  72. Най-добрият град за живеене

Външни препратки[редактиране | edit source]