Каварна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на Каварна
Каварна
България
Red pog.png
Каварна
Област Добрич
Red pog.png
Каварна
Общи данни
Население 11 836 (ГРАО, 2013-12-15)*
Понижение 11 549 (НСИ)
Землище 46,448 km²
Надм. височина 121 m
Пощ. код 9650
Тел. код 0570
МПС код ТХ (Тх)
ЕКАТТЕ 35064
Администрация
Държава България
Област Добрич
Община
   - кмет
Каварна
Цонко Цонев
(независим)
Адрес община
ул. „Добротица“ 26
тел.: 0570/818-04
obshtina@kavarna.bg

Кава̀рна е малък крайбрежен град в област Добрич, Североизточна България, разположен в средните части на северното Българско Черноморие, южно от нос Калиакра. Той е административен и стопански център на едноименната община Каварна. Населението на града през 2011 година е 11 368 жители, а на общината 15 093 жители.[1][2][3] Областният център Добрич се намира на около 49 километра в западна посока.

География[редактиране | edit source]

Местоположение[редактиране | edit source]

Каварна от птичи поглед

Климат[редактиране | edit source]

Релеф[редактиране | edit source]

Релефът е равнинен, равнинно-хълмист. По живописното каварненско крайбрежие с дължина от 42 км са развити малки плажни ивици. На брега е създаден просторен изкуствен плаж. До морето се издига труднодостъпният, с почти отвесни скатове, нос Чиракман. В миналото Чиракман се е врязвал на километри навътре в морето, но при силно земетресение той се срутва и постепенно ерозионното действие на водата оформя сегашния му непристъпен вид. На неговото равно плато са запазени развалините на крепостни стени, ровове, църкви, некрополи, където и до днес се провеждат археологически разкопки и изследвания.

Води[редактиране | edit source]

Районът е богат на минерални води, които се причисляват по качества си към трапезните.

Флора и фауна[редактиране | edit source]

Каварненският край предлага великолепни възможности за развитието на екотуризъм и специализиран туризъм - наблюдения и фотографии на растения, на делфини и различни риби в крайбрежните води. Любителите на птиците могат да останат с незабравими впечатления по всяко време на годината. Богатото разнообразие на птичи видове привлича туристи от цял свят и допринася Калиакра и Яйлата да се превърнат в едни от най-предпочитаните места у нас за развитие на орнитоложки туризъм.

История[редактиране | edit source]

Античност[редактиране | edit source]

Каварна е притегателен град не само като курортен център, но и със своята дълга история и културно-исторически забележителности. Провеждат се множество археологически разкопки, а находките от подводните експедиции провокират вниманието на чуждестранни учени и специалисти. Вече повече от три поредни години проучванията в региона се провеждат съвместно с учени от Франция и Италия.

Градът е основан през V век пр.н.е. от гръцки колонисти, разположили на платото на нос Чиракман колонията Бизоне. През III – II век пр. Хр. временно се заселват скитите. През тези години градът играе важна посредническа роля в търговията между местните селища и търговците от о-в Родос, Хераклея, Синоп, Египет и други. Северното добруджанско българско крайбрежие, въпреки че е неудобно за пристан, поради скалистите си брегове, е било притегателен център за търговците от Черноморието и Средиземноморието, поради това, че местните хора са произвеждали и търгували с висококачествено пшенично зърно. През втората половина на I век пр.н.е. катастрофално земетресение поглъща античния град в морето. Челната част на нос Чиракман се откъсва и заедно с нея във водите на Черно море потъват и най-богатите жители на града. През римския период градът е бил възстановен под същото име и бързо процъфтява, селището се възражда, а пристанището се оживява. Градът съществувал в този си вид до VII век, когато бива разрушен от славяните и прабългарите, които създават селището Карвуна.

Българско и византийско средновековие[редактиране | edit source]

Паметникът на деспот Добротица в Каварна

През Средновековието селището се развива значително, като през XIII – XIV век достига своя най-голям разцвет при добруджанските деспоти Балик и Добротица. С днешното си име селището се споменава за първи път в началото на XV век. През времето на турските нашествия градът е бил почти разрушен, но през втората половина на XVII век отново е застроен. Градът е значителен икономически и културен център през Античността и Средновековието с богати и разнообразни културни останки - крепостни стени, раннохристиянска базилика, средновековни църкви, обществени сгради.

Под османска власт[редактиране | edit source]

Тук са открити пищно украсени предмети - монети от различни исторически епохи, златни накити, уникални образци с висока художествена стойност, златно тракийско съкровище от апликации и др. През XV - XIX в. средновековният град става известен под името Каварна, като християнско селище и пристанище за зърнени храни. От това време са запазени хамам (баня), средновековен некропол, мост, чешми, християнски църкви, множество надписи. По време на Руско-турската освободителна война (1877 г.), каварненци въстават в защита на града срещи башибозушки и черкезки отряди.

След Освобождението до Балканските войни[редактиране | edit source]

Герой от Руско-турската освободителна война от 1877 - 1878 година е Еранос Ераносян, родом от Добрич (09.04.1844 г. – 22.(стар стил 10) 07.1877 г)[4]. Исторически документи сочат, че по време на Руско-турската война арменецът Еранос Ераносян е началник на военния телеграф в Балчик. По време на Каварненското въстание, когато населението на града се вдига на въоръжена защита срещу напливащите башибозушки и черкезки орди, негова телеграма спасява Каварна от пълно унищожение, а жителите ѝ от гибел. Телеграфистът Ераносян, без разрешението на властта, изпраща телеграма до чуждите консули във Варна и посланици в Цариград, в която съобщава за положението в Каварна. Той пише: „В този момент избиват християните в Каварна, която е на половин час път от Балчик. Ако никаква помощ не дойде до утре, всичко ще бъде свършено. Направете тази телеграма достояние на всички посланици“. Дипломатите реагират веднага пред Високата порта и принуждават турските управници да изпратят военни кораби, макар преди това многократно да отклонява молбите на каварненци. Еранос Ераносян успява да предупреди и спаси жителите на град Каварна от вилнеещите в Добруджа башибозушки орди, но загива при отбраната на града. По повод 130 години от Освобождението на България от турско робство на 14 декември 2007 г. признателните каварненци откриват паметник на Еранос Ераносян, известил Европа за изстъпленията на башибозуците по време на Каварненското въстание от 1877 година.

Църквата "Успение на св. Богородица" в Каварна (1860)

След Освобождението градът е включен в пределите на Княжество България.

Румънска окупация[редактиране | edit source]

От началото на XX век Каварна бележи бърз възход като стопански и културен център на региона, прекъснат през 1913 г. когато градът пада под румънска окупация. Българското население се противопоставя на асимилаторската политика на румънските власти, чрез активна културно-обществена дейност на църквата, читалищата и културно-просветните дружества.

Втора световна война и комунизъм[редактиране | edit source]

През 1940 г. градът е върнат в пределите на Царство България.

Каварна днес[редактиране | edit source]

Население[редактиране | edit source]

Брой на населението[редактиране | edit source]

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след втората световна война (1946-2009):[1][2][3]

Каварна
година 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009
население 5 652 7 053 8 300 10 881 12 033 12 139 11 479 11 415 11 438 11 397
Източници: Национален статистически институт[1], „Citypopulation.de“[2] и „Pop-stat.mashke.org“[3]

Религии[редактиране | edit source]

Църквата „Св. Георги“

Преобладаващата част от населението са гагаузи, на общината изповядва източноправославието. В някои от прилежащите села, и по-слабо застъпено в самия град, има представители на мюсюлманското вероизповедание, както и съвсем малък процент протестанти.

Политика[редактиране | edit source]

Кмет[редактиране | edit source]

Настоящият кмет на Каварна е независимият кандидат подкрепен от партия ГЕРБ Цонко Цонев,който беше преизбран за трети мандат след балотаж с кандидата на ДСБ др.Евгени Чобанов на 23.10.2011


Цонко Здравков Цонев.

Роден на 3 юни 1967 г., той завършва средното си образование в МГ „Иван Вазов“ в Добрич. Висшето си образование получава в Юридическия факултет на Софийски университет „Климент Охридски“.

През 1994–95 г. е юрист на община Каварна на граждански договор, а от 1995 до 1999 г. е общински съветник в Каварна. Адвокат е в адвокатската колегия в Добрич и е специалист по гражданските дела. Избран за Мъж на България за 2005-та год..

Побратимени градове и Международно сътрудничество[редактиране | edit source]

Икономика[редактиране | edit source]

Днес икономиката на града се развива на базата на селското стопанство, което все още създава най-голяма част от БДС. Въпреки оскъдната, изкуствено създадена пясъчна ивица, в града се възлагат надежди на морския туризъм. Търсят се и други варианти за почивка, като например голфтуризма. В близост до града се строят няколко първокласни голф-игрища, едно от които е мегакомплексът на световноизвестния голфър Гари Плейър - „Тракийски скали“, включващ игрище, яхтено пристанище, луксозни апартаменти и вили за гостите.

Северно по бреговете на Каварна, в непосредствена близост до курортната зона, съществува действащо рибарско селище. В Каварна често се осъществява дейността тралене (начин за ловене на рапани), което е особено доходоносно, но наскоро забранено от закона, поради вредния си ефект върхо морското дъно и неговите флора и фауна.

„Камаш-Каварна“ е най-големият завод за багери в България. Заводът е приватизиран от италианска фирма, част от италианската промишлена палата (годишен оборот от 8 млрд. евро). Заводът работи със вносни суровини. „Камаш-Каварна“ дава работа на 85 души с тенденцията те да станат до 120.

„Калацерка - Каварна“ е една от големите фирми в град Каварна. Занимава се с производство на мебели. Фирмата съществува от повече от 10 години и е доказана както на вътрешния, така и на външния пазар с доброто си качество .

Друг отрасъл, който дава поминък на живущите в Каварна, е производството на алуминиева и PVC дограма. Като водещи имена в тази сфера могат да бъдат назовани фирмите „Иванекс“, „Левинс-Левент Ахмедов“, „Васкес“ и други. В производствения процес на тези предприятия е заета немалка част от работещото население на града.

Градът разполага с малко яхтено пристанище и риболовна база.

Култура и развлечения[редактиране | edit source]

Музеи и галерия[редактиране | edit source]

Градски музей[редактиране | edit source]

Намира се непосредствено до реставрираната стара турска баня - Хамама. В експозицията на Градския исторически музей могат да се видят материали, които показват хилядолетната история на града. Тук са изложени свидетелства за живота на населението в околността от древни времена до наши дни. Представен е макет на праисторическо пещерно селище, множество сечива, оръжия и предмети от бита, пушки и пистолети от освободителните войни, както и етнографски материали - облекла, накити, битови тъкани и други.

Етнографски музей[редактиране | edit source]

Представлява красива стара къща от края на XIX в. Принадлежала е на богато семейство. Интериорът разкрива домашния бит и култура на основните групи населяващи този район - добруджанци, балканджии-котленци и гагаузи; помещения характерни за добруджанската къща, различни предмети от бита и ежедневието на населението. Сградата е заобиколена от прекрасна градина, пълна с черничеви дървета, божури и лалета.

Читалище „Съгласие“[редактиране | edit source]

То е най-старото в община Каварна, основано през 1890 година. Още от основаването му там съществува читалищна библиотека, която разполага с около 68200 тома литература. Читалището поощрява творческата самодейност в града и осигурява терен за осъществяването на различен вид мероприятия - концерти, театрални постановки, танцови представления и т.н. Читалището винаги е било важен фактор за духовното облагородяване на жителите на Каварна.

Забележителностти[редактиране | edit source]

Експозиция „Добруджа и морето“[редактиране | edit source]

Експозицията представлява малък морски музей. Намира се в реставрираната стара турска баня - Хамама. Строена е в началото на XV век и представлява масивна куполна баня от камък. Разположена е в началото на долината, водеща към пристанището на 0,5 километра от центъра на града. Тук могат да се видят множество каменни котви, амфори, керамични съдове, извадени, при подводни археологически експедиции. В зала „Съкровищница“ са изложени: уникален полиметален свитък - домонетно средство за размяна, монети от различни епохи, тракийско златно съкровище. Цветни карти от античността и средновековието допълват представата за древното корабоплаване по северното Черноморие.

Наскоро реставрираната старинна турска баня - Хамама

Църкви[редактиране | edit source]

Църквата „Свети Георги“ е построена през 1836 година, а църквата „Успение на Света Богородица“ през 1860 година. Двата храма са играли важна роля в през Османското иго и след Освобождението, като образователни и културни средища.

Стари чешми[редактиране | edit source]

Това са били 12 изворни чешми разположени в протежение на 2км в долината към пристанището. Част от тях са разрушени, а останалите са реставрирани наскоро. Голямото количество изворна вода образува малка рекичка.

Чешма от османската епоха до старата турска баня в Каварна

Водоскоци[редактиране | edit source]

Намират се в обширния център на града, разположени са между пощата и читалището. Представляват няколко на брой водоизточника от изкуствен тип, пресъздаващи автентичната атмосфера на града. Място са за срещи и отдих за гражданите на Каварна.

Нос Калиакра[редактиране | edit source]

Издаден е 2 км навътре в морето. Намира се на 8 км от село Българево, община Каварна. Носът е природен и археологически резерват. Там гнезди аристотелевият корморан и могат да се видят делфини. През IV в. пр. Хр. тук израства селището Тиризис, по името на местното тракийско племе „тиризи“. Според древногръцкия историк и географ Старбон, тук, наместникът на Александър Македонски - Лизимах е разположил своята войска във войната с черноморските градове - колонии, където скрил съкровище от четиридесет товара злато. През римската епоха крепостта се разраства под името Акрос Кастелум (укрепен нос) - строят се водопровод, баня, крепостни стени, обществени сгради. В края на XIV век крепостта става столица на Карвунското деспотство на Добротица, който сече монети с името на Калиакра. Запазени са много архитектурни останки от крепостни стени, средновековни църкви, римска баня, водопровод, гробница, обществени сгради.

Яйлата[редактиране | edit source]

„Яйла“ е национален археологически резерват. Той е приморска тераса, отделена от Добружанското плато с 50 - 60 метрови скални масиви. Яйлата е неповторимо място, което съчетава археологически останки с природни дадености. Тук се намира пещерно селище от над 100 пещери от V хилядолетие пр. н. е. От Античността са запазени светилище, жертвени камъни, винарни, четири некропола от скални гробници, вкопани в скалния масив, запазена и частично реставрирана крепост от V-VI век след Хр. и други паметници на културата. През Средновековието пещерите са били използвани като манастирски комплекс. По стените на някои от тях се различават прабългарски знаци - руни, кръст и каменни икони.

Русалка[редактиране | edit source]

Ваканционно селище „Русалка“ е разположено на 20 километра източно от град Каварна в уникалния природен резерват „Птичия залив“ и на север от нос Калиакра. В силно урбанизираната Европа районът на „Русалка“ е една от малкото запазени в наши дни диви степи на континента. Изключително красиво насеченият скалист бряг, малките закътани пясъчни ивици, вековните дъбове и растителни видове привличат милиони представители на пернатия свят и превръщат „Птичия залив“ в оазис на недокоснатата от векове природа. Многобройни археологически паметници, най–старите от които са от преди 8000 години, превръщат крайбрежието на „Русалка“ в неповторим археологически резерват. Античните и средновековни крепости, скалните гробници, пещерите, жертвените камъни и днес са притегателен център за учени и специалисти от цял свят.

Археология[редактиране | edit source]

Ръководителят на завършилия първи етап на подводната археологическа експедиция „Каварна ’2005” Асен Салкин съобщи, че римскиат град Бизоне е потъвал два пъти в морето. За това свидетелстват локализираните от леководолази граници на потънал квартал от римския град Бизоне в Каварненския залив. За наличието на жилищни сгради на дъното на морето археолозите съдят от откритите дялани каменни блокове и парчета от тухлена стена. Находките датират от втори век от новата ера. Според ръководителя на експедицията този квартал няма нищо общо с катастрофалното земетресението от първи век преди новата ера, описано от елинските географи Страбон и Помпоний Мела. Подводните находки свидетелстват за друго явление, за което учените изказвали само предположения. Става дума за трансгресия и регресия на земните пластове или движение на сушата. Тя е започнала да се издига през първи век преди новата ера и това е продължило до втори век. През този период морският бряг вероятно се е издигнал с 4 метра, а един ден внезапно е пропаднал и крайбрежните квартали на Бизоне се озовали под водата.

Спорт и съоръжения[редактиране | edit source]

  • В близост до общинското село Божурец се строи най-големият черноморски голф-проект, наречен „Тракийски скали“. Първокласният голф-комплекс ще включва игрище, свръхлуксозни апартаменти и вили, както и яхтено пристанище. Този проект, заедно с още едно голф-игрище, се осъществяват по идея на световнозивестния голфър Гари Плейър. Строи се и трето игрище, създадено по проект на Иан Уснам.
  • Стадион „Калиакра“, където се провеждат не само футболни двубои, но с подкрепата на кмета Цонко Цонев, гостуват и множество известни рок и метъл групи от целия свят. От 2006 година традиционно се провежда рок/ метъл фестивала Каварна Рок Фест, до 2010 под името Калиакра Рок Фест. Така в последните години Каварна получава наименованието „рок-столица на България“.
  • Футболният отбор на град Каварна се нарича „Калиакра“. По време на първия кметския мандат на г-н Цонко Цонев, отборът се завърна в „Б“ Източна футболна група след 26-годишно прекъсване. Под ръководството на Велислав ВуцовКалиакра“ се представяше доста убедително и дори игра бараж за влизане в А ПФГ, с отбора на „Миньор“ - Перник, завършил със загуба за ФК „Калиакра“след изпълнение на дузпи. През сезон 2009-2010 тимът от Каварна се класира на 1-во място в първенството на Б група и понастоящем сезон 2011-2012 играе в А група * Тенис игрища и спортен салон - намират се непосредствено до стадиона. Редовно се провеждат различни тенис турнири. От 2007-ма година на стадиона в Каварна е монтирано модерно осветление, като предстои и тренировъчното игрище до самия стадион също да бъде осветено.

Кухня[редактиране | edit source]

Кухнята се състои от традиционни български ястия. Специалитет на град Каварна е ястието „катено мезе“, произлязло от необикновените кулинарни умения на леля Катя в далечните години на Балканската война, когато тя е била гарнизонна готвачка на 18 пехотен полк. Традиционните български ястия, присъщи за Североизточна България, са също така застъпени в трапезата на каварненци.

Редовни събития[редактиране | edit source]

От 2003 под патронажа на кмета на града Цонко Цонев ежегодно се провежда младежки фестивал „С България в сърцето“ на който участват фолклорни групи от България, Русия, Молдова, Украйна, Република Македония и др. Организатори за община Каварна Илия Луков и други наши извесни културни дейци.

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Каварна
Починали в Каварна

Литература[редактиране | edit source]

Каварна е спомената в известната книга на Свобода Бъчварова „Опасен чар“, по която е направен едноименният филм с Тодор Колев. В началото на книгата действието се развива в Каварна, където по време на театрална пиеса, главният герой се запознава с млада учителка, с която преживяват кратък романс.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в Население - градове в България - „НСИ“
  2. а б в Население - градове в България - „WorldCityPopulation“
  3. а б в Население - градове в България - „pop-stat.mashke.org“
  4. Велко Тонев, Каварна се вдигна, София 1997, стр.18-19 и 125

Изследвания[редактиране | edit source]

  • Asen Emilov Salkin. Bizone. - In: Ancient Greek Colonies in the Black Sea. Vol. 1. Eds. Dimitrios V. Grammenos and Elias K. Petropoulos. Oxford, Archaeopress, 2001 (BAR International Series; 1675 (1-2)), 37-50.

Външни препратки[редактиране | edit source]