Призрен
| Призрен Prizren/Prizreni Призрен/Prizren |
|
 Изглед от Призрен |
|
| Местоположение | |
|---|---|
 Призрен
Разположение в Косово
|
|
| Координати: | |
| Данни | |
| Окръг | Призренски |
| Община | Призрен |
| Население | 171 464 (2006) |
| Надм. височина | 563 m |
Призрен (на сръбски: Призрен или Prizren, на албански: Prizren или Prizreni) е град в Косово. Населението е 171 464 жители [1]. Мнозинството от тях са етнически албанци[2]. Градът е разположен на североизточните склонове на Шар планина, затворен между границата с Република Македония и Албания.
Съдържание |
История [редактиране]
Данните за града датират от 5 век пр.н.е., когато за първи път е споменат в "Географията" на Птолемей, като един от най-големите градове на илирите.
След разпада на Римската империя и заселването на славяните на Балканите, Призрен попада в границите на Първото българско царство, като в началато на 11 век, след падането му, там е създадена Призренската българска епископия към Охридската българска архиепископия. През 1072 година в Призрен прогласено възстановяването на Българската държава. Въстаниците срещу византийската власт под предводителството на скопския български болярин Георги Войтех провъзгласяват в Призрен за български цар под името Петър III Константин Бодин като пряк наследник на Самуил и комитопулите.
С възстановяването на българското царство в самото начало на 13 век, Призрен отново попада в територията на българската държава (1204). По времето на Константин Тих Призрен е в границите на Търновското царство. [3]
По-късно Призрен е превзет от владението на възстановената Византия от Стефан Милутин, а в края на управлението на Стефан Душан става столица на Душановото царство. Тук е седалището на учредената по инициатива на Стефан Душан Печка патриаршия, правоприемник на сръбската архиепископия (14 век).
С превземането на Призрен през 1455 година от османците градът се превръща в един от бастионите на Османската империя в сърцето на Балканите. Оттук е родом известният Синан паша, който публично изгаря на клада на централния площад в Белград мощите на Свети Сава.
При избухването на Балканската война в 1912 година осем души от Призрен са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
Личности [редактиране]
- Родени в Призрен
Ивица Дачич (р. 1966), политик, министър-председател на Сърбия- Петър Костич, сръбски книжовник, деец на Сръбската пропаганда в Македония
Стоян Ангелов, македоно-одрински опълченец, работник, 6-годишен, Серска чета[5]- Стоян Симич, български свещеник в Долно Чамурли, Добруджа, до 1871 година, а след това с препоръка от Иларион Ловчански е изпратен за свещеник в Тулча, радел за възраждане на българския език в църквите и училищата в Добруджа[6]
- Други
- Милош Неделков (1870 - ?), македоно-одрински опълченец, родом от Мушутище, жител на Призрен, 4 рота на 1 дебърска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 18 юни 1913 година, носител на кръст „За храброст“ IV степен[7]
Побратимени градове [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
Официален сайт на Община Призрен (на албански,турски,сръбски)
Бележки [редактиране]
- ↑ The World Gazetteer
- ↑ The World Gazetteer
- ↑ Коледаров, Петър. Политическа география на средновековната българска държава. БАН, София, 1979/1989.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 872.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 33.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.593-594.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 489.
