Призрен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Призрен
Prizren/Prizreni
Призрен/Prizren
Prizen kosovo.jpg
Изглед от Призрен
Местоположение
Призрен (Косово)
Red pog.png
Призрен
Разположение в Косово
Координати: 42°12′50.04″ с. ш. 20°44′22.92″ и. д. / 42.2139, 20.7397
Данни
Окръг Призренски
Община Призрен
Население 171 464 (2006)
Надм. височина 563 m

Призрен (на сръбски: Призрен или Prizren, на албански: Prizren или Prizreni) е град в Косово. Населението е 171 464 жители [1]. Мнозинството от тях са етнически албанци[2]. Градът е разположен на североизточните склонове на Шар планина, затворен между границата с Република Македония и Албания.

град Призрен
Сръбски православен манастир.

История[редактиране | edit source]

Данните за града датират от 5 век пр.н.е., когато за първи път е споменат в "Географията" на Птолемей, като един от най-големите градове на илирите. В античността наречен Улпиана и Юстиниана Втора (Пътепис на „Петър Богдан Бакшев - български политик и историк от XVII век” - Божидар Димитров, С., 2001г., стр. 155-156.)

След разпада на Римската империя и заселването на славяните на Балканите, Призрен попада в границите на Първото българско царство, като в началато на 11 век, след падането му, там е създадена Призренската българска епископия към Охридската българска архиепископия. През 1072 година в Призрен прогласено възстановяването на Българската държава. Въстаниците срещу византийската власт под предводителството на скопския български болярин Георги Войтех провъзгласяват в Призрен за български цар под името Петър III Константин Бодин като пряк наследник на Самуил и комитопулите.

С възстановяването на българското царство в самото начало на 13 век, Призрен отново попада в територията на българската държава (1204). По времето на Константин Тих Призрен е в границите на Търновското царство. [3]

По-късно Призрен е превзет от владението на възстановената Византия от Стефан Милутин, а в края на управлението на Стефан Душан става столица на Душановото царство. Тук е седалището на учредената по инициатива на Стефан Душан Печка патриаршия, правоприемник на сръбската архиепископия (14 век).

С превземането на Призрен през 1455 година от османците градът се превръща в един от бастионите на Османската империя в сърцето на Балканите. Оттук е родом известният Синан паша, който публично изгаря на клада на централния площад в Белград мощите на Свети Сава.

При избухването на Балканската война в 1912 година осем души от Призрен са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

През ноември 1915 г. в хода на разгрома на Сърбия през Първата световна война град Призрен е превзет от българската армия. Посетен е от цар Фердинанд І на 3 декември с.г., за когото е проведен военен парад на войските.

Личности[редактиране | edit source]

Печат на гръцката община
Родени в Призрен
  • Сърбия Антоние Тодорович (1880 - 1971), сръбски революционер, деец на Сръбската пропаганда в Македония
  • Сърбия Ивица Дачич (р. 1966), политик, министър-председател на Сърбия
  • Сърбия Петър Костич, сръбски книжовник, деец на Сръбската пропаганда в Македония
  • Сърбия Серафим Йованович (1875 - 1945), сръбски духовник
  • България Стоян Ангелов, македоно-одрински опълченец, работник, 6-годишен, Серска чета[5]
  • България Стоян Симич, български свещеник в Долно Чамурли, Добруджа, до 1871 година, а след това с препоръка от Иларион Ловчански е изпратен за свещеник в Тулча, радел за възраждане на българския език в църквите и училищата в Добруджа[6]
Други
  • България Милош Неделков (1870 - ?), македоно-одрински опълченец, родом от Мушутище, жител на Призрен, 4 рота на 1 дебърска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 18 юни 1913 година, носител на кръст „За храброст“ IV степен[7]

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Официален сайт на Община Призрен (на албански,турски,сръбски)

Бележки[редактиране | edit source]

  1. The World Gazetteer. // Архив на оригинала от 2013-01-05.
  2. The World Gazetteer. // Архив на оригинала от 2012-12-04.
  3. Коледаров, Петър. Политическа география на средновековната българска държава. БАН, София, 1979/1989.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 872.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 33.
  6. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.593-594.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 489.